О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 03.08.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание от трети август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 230 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.274, ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.Ц.Г., ЕГН
********** от гр. ** чрез адв. Л. А. против протоколно определение от 06.02.2020 г., постановено
от РС – Кюстендил по гр.д. №1833/2019 г. по описа на същия съд, с което е
прекратено производството по делото в частта относно предявеният иск за суми в
размер на 1 550.94 лв. и 75.00 лв.- деловодни разноски.
В частната жалба се твърди, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и връщането на делото на районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В законния срок не е постъпил отговор на
частната жалба от насрещната страна.
При преценка
на основателността на частната жалба, въззивният съд
взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от страна с
правен интерес, в предвидения от закона преклузивен
срок, поради което е процесуално недопустима. Разгледана по същество, съдът я
приема за неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС – Кюстендил е
образувано по предявени от Н.Ц.Г. *** искове за заплащане на сумата
1 550.94 лв.,ведно с дължимата лихва считано от 22.06.2001 г. до
окончателното изплащане, на сумата 75 лв.- деловодни разноски по изпълнителния
лист, 6000 лв. неимуществени вреди, причинени от незаконно действие и
бездействие на общината, изразяващи се в неплащане на законно присъдено
обезщетение, ведно с дължимата законна лихва от подаването на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
С молба вх. № 21686/04.10.2019 г. ищцата е
уточнила, че задължението на общината да плати сумата от 1 551.54 лв.,
произтича от обстоятелството, че е бивш работодател, като тази сума е причинена
имуществена вреда.
С обжалваното
определение районен съд е прекратил производството по делото, по делото в
частта относно предявеният иск за сума в размер на 1 550.94 лв. и 75.00
лв.- деловодни разноски, приемайки, че по отношение на посочените суми е налице
сила на пресъдено нещо.
Настоящият състав на окръжен съд, намира,
че обжалваното определение е правилно. Съображения:
По делото не се спори, че ищцата е
изпълнявала длъжността „възпитател“ в
„Дом за възрастни с умствена изостанал“ с. Преколница. С влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 1029/2001 г. на КнРС е
признато уволнението й за незаконно и е отменена като незаконосъобразна
заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение, възстановена е на
заеманата преди уволнението длъжност и „Общинска служба за социално
подпомагане“ гр. Кюстендил е осъдена да й заплати сумата 1 550.94 лв.
обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. С чл.225,
ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа. Бил е издаден
изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане гр. София в качеството
й на правоприемник на „Общинска служба социално подпомагане“ гр. Кюстендил.
Със заявление вх. № 94-00-4125/23.11.2018
г. ищцата е предявила изпълнителния лист за изплащане пред Община Кюстендил.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
В
правната теория и съдебната практика безусловно се приема, че правоотношението,
придобило качеството на "пресъдено нещо",
не може да бъде вече предмет на материалноправен
спор. Относно него съдебен процес е недопустим – арг.чл.299
от ГПК. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни (предметни) предели и
субективните й предели – т. е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на
съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите
индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането
и субектите на правоотношението, както и правно естество. СПН се формира по
предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява
съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно
материално право (т. е. правоотношението, предмет на делото). Субективните
предели на СПН се отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените
страни – ищците и ответниците.
В същото положение са универсалните правоприемници на страните и частните им
правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило
след предявяване на иска. Обвързващата сила на съдебното решение се отнася и до
кредитора на длъжника, в случаите когато е съдебно признато или отречено, че
определено имуществено право принадлежи на длъжника, защото правото на
кредитора да се удовлетвори (чл.133 33Д)
е обусловено от принадлежността на вещта към имуществото на длъжника.
Задължението на съда да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение е
установено в разпоредбата на чл.297 от ГПК.
В настоящия случай
видно от направеното уточнение на исковата молба предмет на имуществените
претенции на ищцата Н.Г. са суми в размер на 1 550.94 лв. и на 75.00 лв.,
които се претендират от Община Кюстендил като бивш работодател За тях обаче е
налице влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 1029/2001 г. на КнРС. Вярно е
че за изплащането на тази сума е осъдена
„Общинска служба за социално подпомагане“ гр. Кюстендил, но по силата на § 37
от ПЗР към ЗИДЗСП (ДВ, бр. 120 от 2002
г., в сила от 1.01.2003 г.) съществуващите заведения за социални услуги, които
са били на общинска бюджетна издръжка към момента на влизане в сила на закона,
са преминали в управление на кмета на съответната община, който е и работодател
на персонала в тях.От посоченото следва, че е
Община Кюстендил е правоприемник на „Общинска служба за социално
подпомагане“ гр. Кюстендил, поради което между същите страни, за същото искане
и на същото основание налице влязло в сила решение.
С оглед на горното съдът счита, че е
налице процесуална пречка за разглеждане
на иска, а именно сила на пресъдено нещо, поради
което този иск е недопустим. Ето защо обжалваното определение следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.02.2020 г, постановено
от РС – Кюстендил по гр.д. №1833/2019 г. по описа на същия съд, с което е
прекратено производството по делото в частта относно предявения иск за сума в
размер на 1550.94 лв. и 75.00 лв. – деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.