Р E Ш Е Н И Е
№ 373
гр.Плевен, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година
в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 317 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 10 от
27.01.2020 г.,
постановено по анд № 275/2019 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление № 35-0000312 от 15.11.2019 г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на Ц.С.К. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.93, ал.1 от Закона
за автомобилните превози са наложени административни наказания: глоба в размер
на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на
500,00 лева за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ
за това, че на 21.10.2019 г. около 18,30 часа в гр.Кнежа, изход за гр.Плевен,
като водач на товарен автомобил Мерцедес 1223 Атего с рег.№ ******, собственост на „К.” ЕООД, извършва
превоз на товари /мотокар от гр.Враца до гр.Плевен/, като при проверката: не
представя свидетелство за правоуправление и контролен талон към него; не
представя карта за квалификация на водача. При направена проверка в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
установено, че Ц.К. притежава карта за квалификация на водача № ******, валидна до 12.06.2022 г.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц.С.К., който счита същото
за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че
съгласно чл.24 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична и
поставянето на началото на производството изисква установяването на
самоличността на нарушителя /чл.42 т.6 от ЗАНН/ от български лични документи,
които са изчерпателно изброени в чл.13 от ЗБЛД. Твърди, че по делото безспорно
е установено, че актосъставителят е преписал данните на собственика в акта за
установяване на нарушение от друг документ, което и собственоръчно е написал в
АУАН. Твърди също, че са представени единствено документи за автомобила,
съдържащи данни за неговия собственик. Счита, че обосноваването на решението на
съда с непосочване на възражение срещу акта, неявяване в съдебно заседание,
липсата на съмнение или не у контролния орган и придаване на презумптивна
доказателствена сила на АУАН в съдебното производство, е неправилно и е в
противоречие със задължителната съдебна практика. В заключение моли съда да
отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
21.10.2019 год. около 18:30 ч. в гр. Кнежа, на изхода за гр. Плевен, служители
при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Плевен към Изпълнителна
агенция „АА“ – свидетелите М. М. Х. и Л. Ц.Б., спрели за проверка товарен автомобил марка Мерцедес,
модел 1223 Атего, с рег.№ ******,
обозначен като автомобил, извършващ пътна помощ. Водачът бил сам в автомобила.
Същият превозвал товар (мотокар) от гр. Враца до гр. Плевен. В хода на
проверката водачът първоначално отказал да представи на контролните органи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и карта за
квалификация на водача, а впоследствие заявил, че не ги носи. Представил се на
свидетелите с трите си имена, ЕГН и адрес, а именно Ц.С.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***. Обяснил, че товарният автомобил е собственост на негова фирма и
представил талона на МПС и удостоверение за лиценз на автомобила, като Пътна
помощ. Свидетелите констатирали пълно съответствие между съобщените им от
водача лични данни и посочените в талона на превозното средство и удостоверението
на МРРБ такива. У тях не възникнало никакво съмнение относно самоличността на
водача. На място св. М.Х., в присъствието на св. Л. Б., съставил на Ц.С.К.
АУАН сер.А-2018 № 267930 за нарушения по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – водачът не представя при проверката свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него
и по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 2008 год. на МТ – не представя карта
за квалификация на водача. Актосъставителят отбелязал още, че данните за водача
са взети от контролен талон на автомобила, кат.№ 2 и удостоверение №
53-00-10106/ 23.11.12г. от МРРБ. Нарушителят подписал акта без възражения и получил
препис от него. Била му разяснена
възможността да направи писмени възражения в 3-дневен срок от подписването на
акта, но той не се възползвал от правото
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.11.2019 год.
от Началника на ОО „АА“ гр. Плевен било издадено атакуваното НП, с което на Ц.С.К.
са наложени две глоби общо в размер на 510 лв. – глоба на осн. чл. 183, ал.1,
т.1 от ЗДвП в размер на 10 лв. и глоба на осн. чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр в размер
на 500 лв., за това, че на 21.10.2019 год. около 18:30 часа в гр. Кнежа изход
за гр. Плевен като водач на товарен автомобил Мерцедес 1223 Атего с рег.№ ******, собственост на К. ЕООД, извършва превоз на товари
/мотокар от гр. Враца до гр. Плевен/, като извършва следните нарушения: 1.
Водачът не представя при проверката свидетелство за правоуправление и контролен
талон към него. 2. Не представя карта за квалификация на водача, с което виновно е нарушил чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ. След направена
проверка в информационната система на ИА „АА“ било установено, че водачът
притежава карта за квалификация на водача № ******, валидна до
12.06.2022 год.
Горната фактическа обстановка съдът приел за
установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания
на свидетелите М. Х. и Л. Б., дадени в съдебно заседание, които съдът кредитирал
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
направил изводи, че процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице.
При извършената служебна проверка на процесното НП
съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до
опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на нарушителя –
жалбоподател в настоящото производство.
Съдът приел за безспорно установено по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място –
21.10.2019 год. в гр. Кнежа, Ц.С.К. е управлявал МПС – т.а. Мерцедес с рег.№ ******, собственост на „К.“ ЕООД, обозначен като автомобил
за пътна помощ, в нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – водачът на МПС е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторното превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008
год. на МТ – водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача, като при извършената му
проверка не е представил на контролните органи свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него, както и карта за квалификация на водача. С
деянието си същият е нарушил посочените разпоредби, задължаващи го като водач
на МПС, извършващо превоз на товари да носи както СУМПС и КТ към него, така и
карта за квалификация. В момента на проверката жалбоподателят е представил само
регистрационния талон на автомобила и удостоверение за лиценз и не е направил
никакви възражения по така констатираните нарушения. В законовия срок не е
депозирал пред наказващия орган писмени възражения по акта. По същество, едва с
жалбата си пред съда, отрекъл да е извършител на нарушенията, като счита, че не
са били налице доказателства за самоличността на водача. Съдът приел за
неоснователни възраженията на К., че не ставало ясно кой е управлявал
превозното средство към момента на проверката, като в тази насока се позовал на
акт за установяване на административно нарушение, и на свидетелските показания,
в които имало данни за самоличността на водача (трите му имена, ЕГН и адрес,
представляващи лични данни), и същевременно констатирал, че последните са били установени от контролните органи в
проведения разговор с водача, по негови сведения, като са били съпоставени и с
данните от представените им от същия други документи – талон за регистрация на
МПС и удостоверение за лиценз. У свидетелите не е възникнало и най-малкото
съмнение относно самоличността на проверяваното лице. Установено по делото е,
че моторното превозно средство се притежава от търговско дружество, собственост
на К., като липсват каквито и да било доказателства същото да е било
предоставяно за ползване на друго лице. При тези изложени мотиви съдът направил
извод, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на
административни нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008 год. на МТ, като на посочените в АУАН
и НП дата и място жалбоподателят Ц.К. е управлявал товарния автомобил Мерцедес,
превозвал е товар – мотокар, и при извършената му проверка същият не е
представил на контролните органи СУМПС и КТ към него, както и карта за
квалификация на водача (каквато притежава). Наложените на жалбоподателя Ц.С.К. санкции за горепосочените нарушения
съдът констатирал, че са с фиксиран размер – от 10 лв. за първото нарушение, на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП и
от 500 лв. за второто, на осн. чл. 93, ал.2 от ЗавтПр., поради което направил извод, че АНО е определил
законосъобразен размер на наказанията.
На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на К. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция.
Установява се безспорно от събраните по
делото писмени доказателства и свидетелските показания на контролните органи,
че на 21.10.2019 год. в гр. Кнежа, Ц.С.К. е управлявал МПС – т.а. Мерцедес с
рег.№ ******, собственост на „К.“ ЕООД, обозначен като автомобил
за пътна помощ, в нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е представил
на контролните органи свидетелство за
управление на моторното превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него и в нарушение на чл. 2,
ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 год. на МТ, като не е представил карта за квалификация на водача. Доказателства,
опровергаващи тези констатации, касаторът не е представил, а и не се оспорва
факта на непредставяне пред проверяващите органи на ОО”АА”-Плевен на описаните
в санкционните актове документи. Спорът е съсредоточен до обстоятелството дали
наказаното лице е управлявало автомобила в момента на проверката. Според
касационната инстанция отговорът на този въпрос е положителен и аргументи
затова се съдържат в доказателствата по делото. Актосъставителят, при разпита
си в съдебно заседание, е категоричен,
че данните за самоличността си водачът е съобщил сам на контролните
органи-трите си имена и ЕГН, и те единствено са били сверени с данните от
удостоверението на МРРБ (че автомобилът
е бил лицензиран като Пътна помощ) и с данните от
контролния талон на автомобила, а не преписани от този документ. В този смисъл
са и показанията на свидетеля Б., който
потвърждава, че по данни на водача и по данни от другите налични документи
относно автомобила, са установили самоличността на водача. Касаторът не е
представил доказателства за оборване на установените от контролните органи
констатации, например, ако друго лице е управлявало автомобила му на процесната
дата и място независимо или против волята му, е могъл да представи
доказателства, че МПС му е било
противозаконно отнето-например жалба до компетентните органи. Или , ако
автомобилът се е управлявал от нает водач, да представи трудов договор за този
водач, пътен лист и други документи, удостоверяващи управлението на автомобила
от друго наето лице от собственика на автомобила. Доказателства в тези насоки
или относно други релевантни за отговорността на К. обстоятелства не са
представени, не се и твърдят, единствено се поддържа версията за неустановяване
самоличността на водача. Ето защо касационната инстанция намира изводите на
въззивния съд за правилни и обосновани на доказателствата по делото, а тезата
на касатора-недоказана и необорена от относими доказателства, поради което
следва да остави в сила оспореното решение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10
от 27.01.2020 г., постановено по анд №
275/2019 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/