Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
Гр.Елхово, 14.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 830 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по искова молба на
„МАРТИНЕС“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище гр. Ямбол и адрес на управление ул. „Х
К “ №*, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Х.Н.М., чрез
пълномощник адв. В.К., съдебен адрес ***, с която против К.С.П., с ЕГН ********** ***, е предявен иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 8620.00 лева, в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че дружеството е регистрирано като земеделски производител и обработва
земеделски земи в землището на с.Гранитово. През стопанската 2017/2018 г. е
било ползвател на множество земеделски земи, между които и БЗС № 17748-806-3-2
с площ от 56.5 дка в землището на с. Гранитово, засяти със слънчоглед, като
блокът му е бил предоставен за ползване на основание Заповед №
РД-07-056/01.02.2018 г. по чл.37 в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Същият представлявал сбор от
отделни имоти по КВС, а именно-091035, 091034, 091033, 091032, 091031, 090030,
090029, 090028, 090027, 090021, 090020, 090091, 090040, 090041, в местността
„Келемите“ в землището на с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Ищецът
твърди, че слънчогледът се е развивал изключително добре и очакванията са били
за изключително добра реколта. През месец септември 2018 г. било установено, че
кравите на ответника, който има стопанство в близост до ползваните от ищеца
имоти, влизат в посевите със слънчоглед. На 06.09.2018 г. работници на ищеца,
посещавайки нивата са установили, че стадото от крави на ответника е в блока,
засят със слънчоглед, пуснато да пасе свободно. Ищецът твърди, че е бил подаден
сигнал на телефон 112, във връзка с което на място пристигнали двама полицейски
служители - инспектор П.Д.Д. и Д.И.Х.. Във връзка с констатациите на място
полицейските служители състави констативен протокол от 06.09.2018 г., от който
се установявало, че засятата в блока земеделска култура е само със стебла, без
листна маса, с височина от 1-1.5 м., като липсват слънчогледовите пити, а част
от стеблата са повалени. По почвеният слой на земеделския блок са били
установени множество следи от преживни животни и животински екскременти.
Проследявайки следите, полицейските служители достигнали до стадото от 65 бр.
крави, телета и светлосив кон, намиращи се в земеделски блок № 91 в местността
„Келемите“ до язовир „Гошподака“, собственост на ответника. Били записани
ушните марки на няколко крави, като са били и направени снимки. В стадото са
били установени крави с ушни марки, като номерата им са били вписани в
констативния протокол, но е имало и такива, на които тези идентификационни
белези са били свалени от собственика. Ищецът твърди, че всички крави в имота
му са били собственост на ответника К.С.П..
Във връзка с
подадени жалби по случая до Община Елхово и ОД „Земеделие“ гр. Ямбол е била
назначена комисия, която извършила проверка на място, при което било
установено, че в резултат на вредите от едри преживни животни стеблата на
слънчогледа са пречупени, смачкани и повалени на земята, като пораженията върху
реколтата са от порядъка на 90 %.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което на основание чл.50, вр. чл.45 ЗЗД да
постанови решение, с което да осъди ответника К.С.П. да му заплати сумата от 8 620.00 лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди, представляващи пазарната стойност на очакван и
нереализиран добив от 56.500 дка маслодаен слънчоглед, унищожен от животните на
ответника на 06.09.2018 г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа изцяло от процесуалният представител на
ищеца, като в представени по делото писмени бележки се излагат подробни
съображения в подкрепа основателността на исковата претенция.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е
представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично и с упълномощен процесуален представител –
адв. Пл. М.. Оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер,
като се желае същият да бъде отхвърлен, с мотиви, че председателят на
комисията, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие“, който е
подписал съставения протокол, не е присъствал при извършване на проверката, а
останалите двама членове от комисията не са извършвали замервания относно вида
и размера на причинените щети, както и с това, че по делото не е било
установено безспорно щетите в имотите, ползвани от ищеца, да са причинени от
животни, собственост на ответника. Ответникът претендира направените от него
разноски по делото в случай на отхвърляне на исковата претенция, като оспорва
размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на пълномощникът
адв. К., като прекомерен. Ищецът, чрез процесуалният си представител, на свой
ред също е оспорил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответника като прекомерен.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е налице спор, че ищцовото дружество е регистрирано като земеделски
производител и обработва земеделски земи, находящи се в землището на село
Гранитово, обл. Ямбол. Не се спори и относно това, че през стопанската
2017/2018 година на основание
Заповед № РД – 07 -056/01.02.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Ямбол
по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, с която е одобрено сключеното доброволно споразумение
за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за землището на
с. Гранитово, община Елхово, на ищеца са предоставени за ползване множество
земеделски земи, сред които и БЗС № 17748 – 806 – 3 -2 с площ от 56.5 дка, като
същият физически блок представлявал сбор от следните имоти по КВС: 091035,
091034, 091033, 091032, 091031, 090030, 090029, 090028, 090027, 090021, 090020,
090091, 090040, 090041, всички находящи се в землището на село Гранитово,
община Елхово, в местността „Келемите“. По делото не е налице спор, а това се
установява и от писмените и гласни доказателства по делото, че имотите са били
засети със слънчоглед.
На
03.09.2018 година св. К.И. – работник във фирма, занимаваща се със земеделие и
обработваща земи в землището на с. Гранитово и приятел на представляващия
ищцовото дружество, получил сигнал от работник в „Мартинес“ ЕООД като
тракторист - св. Ж.Ж., че животни са навлезли в блока на ищцовото дружество, засят
със слънчоглед. За случая св. И. подал сигнал на тел. 112.
На
06.09.2018 година около 09.00 – 10.00 часа при отиване на работа, отново
забелязал стадо от крави в блока на ищеца, засят със слънчоглед. Установил, че
кравите са около 40 – 50 бр., като всички се намирали в посевите със
слънчоглед. Св. Ж. не установил на мястото да има пастир на животните. За
намиращите се в блока крави св. Ж. отново сигнализирал св. К.И., който от своя
страна подал сигнал на тел. 112. За извършване на проверка по случая на място
дошли полицейски служители – свидетелите Д. и Х.. Св. И. също отишъл на
мястото, на което били установени животни в момента, в който същите напускали
блока, засят със слънчоглед. Според свидетелите И. и Ж. животните били около 40
-50 крави и телета, като сред тях е имало и един кон. Пристигайки на място св. Д.
и Х. установили стадо едри преживни животни, като част от тях били напуснали
вече блока, засят със слънчоглед, а малка част от животните били в края на
блока и излизали от него. За установяване на обстоятелствата по случая
полицейските служители провели разговор със св. Ж. и св. И.. Малко по – късно
на мястото пристигнал и св. А.О., който бил притеснен и забързан и обяснил на
полицейските служители, че издирва животните, на които е пастир и които животни
напуснали обора през дупка в оградата. Св. О. заявил на полицейските служители,
че е пастир на животните, като посочил като техен собственик лицето С А . Св. Д. и Х. направили преглед на
ушните марки на малка част от животните, които и заснели. На 06.09.2018 година
св. П.Д. в присъствието на свидетелите К.И.
и Д.Х. съставил констативен протокол, в който посочил състоянието на посевите
слънчоглед, намерените следи от животни, мястото на което са намерени
последните, както и намерените около 65 броя крави и телета, както и 1 бр. кон
в парцел, засят с люцерна, находящ се в м. „Келемите“ в землището на с.
Гранитово, като в констативния протокол са посочени ушните марки на 3 бр.
животни- № 199143, 254470 и 242651. На животните с посочените ушни марки св. Д.
направил и фотоснимки, приложени по делото.
На
06.09.2018 година против св. А.О. св. П.Д. съставил Протокол за предупреждение
на основание чл. 56 от ЗМВР предупреденото лице да не допуска до свободна паша
едри преживни животни, собственост на С А и навлизането им в земеделски блокове, засяти
със земеделска продукция в землището на с. Гранитово. Протоколът за
предупреждение е подписан от св. О. без
възражения.
На
11.09.2018 година пълномощник на ищцовото дружество подало до кмета на община Елхово
заявление вх. № 94 – 01 – 227 от 11.09.2018 година с искане за назначаване на
комисия по чл. 20 от ЗОССИ, която да оцени нанесените щети в земеделските земи, находящи се в землището
на с. Гранитово, община Елхово, масив 91, м. „Келемите“, засяти със слънчоглед.
На
18.09.2018 година комисия, назначена със заповед на Директора на ОД „Земеделие“
гр. Ямбол извършила проверка във връзка с депозираното заявление от ищеца чрез
оглед на терен, като установили въз основа на оставените следи и характерни
изпражнения, че в площта от 56.5 дка, засята със слънчоглед са влизали едри
преживни животни. В хода на самата проверка свидетелките Ж. и Я. установили
стадо с крави, намиращо се в страни от блока, засят със слънчоглед, като една
от кравите от стадото се намирала в посева със слънчоглед. Установено било, че
в резултат на влизанията на животни в блока със слънчоглед, стеблата на
посевите са счупени, смачкани и повалени на земята, в резултат на което
реколтата е компрометирана и не може да бъде прибрана. По преценка на комисията
пораженията са от порядъка на 90 %.
В хода на
извършената проверка по преписка вх. № 261000 – 4860 от 2018 година по описа на
РУ – Елхово, е била изискана справка от ОДБХ гр. Ямбол относно собствеността на
животни с ушни марки № 199143, 254470 и 242651, установени от свидетелите Д. и Х.
при посещението им на място на 06.09.2018 година и посочени в констативния
протокол. От писмо изх. № Е04 от 20.09.2018 година на ОДБХ гр. Ямбол се
установява, че в интегралната информационна система /ВЕТ – ИС/ на БАБХ посочените ушни марки
фигурират и животните с посочени идентификатори са собственост на ответника К.С.П..
Във връзка с
подадената жалба до РУ – Елхово от представител на ищеца и образувана преписка,
с постановление от 16.11.2018 година прокурор от РП –Елхово е отказал да
образува досъдебно производство поради липса на данни за осъществено
престъпление от общ характер, като изготвилият постановлението прокурор в
мотивировъчната част на същото е приел, че в случая се касае за гражданско –
правен спор.
От
изисканите и приети като доказателство справки от ОДБХ се установява, че към
06.09.2018 година ответникът К.С. А има регистрирани три животновъдни обекта – в
село Срем, община Тополовград, в с. Гранитово, община Елхово и в гр. Елхово,
като е собственик на теле с ушна марка BG32199143, регистрирано в
животновъден обект в с. Срем, на крава с ушна марка ВG31242641, регистрирана в
животновъден обект в с. Срем и на крава с ушна марка BG31254470, регистрирана в
животновъден обект в с. Гранитово. От същите справки се установява и това, че
ответникът К. Ангелов към 06.09.2018 година е бил собственик на общо 83 бр.
говеда и биволи, регистрирани в трите животновъдни обекта, като от тях 65 бр.
са били регистрирани в животновъден обект в с. Срем, 3 бр. в животновъден обект
в с. Гранитово и 15 бр. в животновъден обект в гр. Елхово.
От
показанията на св. Кр. Иванова е видно, че ищецът е засял и обработвал земеделски
земи в землището на село Гранитово, община Елхово, сред които и БЗС № 17748 –
806 – 3 -2 с площ от 56.5 дка, засят със слънчоглед сорт „Пионер 113“ –
хибриден, в м. „Келемите“. Слънчогледът е бил в много добро състояние, като е
предстояло да бъде пожънат в рамките на 10– 15 дни, считано от 06.09.2018
година. Видно от показанията на св. И. жътва на слънчоглед в този блок не е
била извършвана, тъй като продукцията е била тотално унищожена. В тази насока са и показанията на св. Ж.,
който сочи, че поради това, че слънчогледът е бил изяден, жътва в блока не е
била извършвана.
В подкрепа
на свидетелските показания на Кр. И. и Ж. Ж. са показанията на свидетелите П.Д.
и Д.Х. – полицейските служители, посетили имота на 06.09.2018 година във връзка
с подадения от св. Кр. И. сигнал, както и показанията на свидетелите В.Ж. и Г.Я.,
които като членове на комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие“ гр.
Ямбол на 18.09.2018 година извършили оглед на земеделския блок. Видно е от
показанията на полицейските служители, че при пристигането си на място, същите
установили част от стадото животни в процесния блок, установили пресни следи от изпражнения на
едри преживни животни в блока, както и следи от преминаване от животни. По
отношение на състоянието на посевите, свидетелите Д. и Х. установили, че
посевите със слънчоглед са били унищожени, голяма част от растенията слънчоглед
били без пити, с повалени стебла. При извършения на 18.09.2018 година от
свидетелите Ж. и Я. оглед на блока, обработван от ищеца и засят със слънчоглед,
било установено, че над 80 %, от около 90 % от посевите са унищожени, като най–
големите поражения са били в края на блока. Установено било изпасване,
отъпкване, следи от животни, стеблата на слънчогледа били изпасани, издърпани и
скъсани. В по – голямата част от блока липсвали слънчогледови пити, като
намерените такива били малки, неоформени. Установеното от св. Ж. и Я. било
отразено в приложения по делото протокол от проверката.
От
показанията на свидетеля О. се установява, че през м. септември 2018 година
същият е работил като пастир при ответника, като е пасял крави на същия. Св. О.
описва случай, при който е оставил без надзор животните за около половин час.
Когато тръгнал да търси животните, бил срещнат от полицаи, които му съставили
протокол и го предупредили да не изпуска кравите. Св. О. твърди, че когато е
открил стадото, същото не се е намирало в посевите слънчоглед, а в близост до
язовир, намиращ се на около 2 километра от имота, обработван от ищеца.
От
заключението на вещото лице Т. по назначената и изслушана в хода на съдебното
производство съдебна стоково – оценителна експертиза, неоспорено от страните и
възприето от съда като обективно и компетентно, се установява, че в региона на
с. Гранитово и община Елхово през стопанската 2017/2018 година климатичните
условия за получаването на маслодаен слънчоглед са били добри. Въз основа на
извършените проучвания в търговски дружества – земеделски производители, вещото
лице е установило, че средния добив от 1 декар на маслодаен слънчоглед през
стопанската 2017/2018 година е бил 280 килограма/декар. Въз основа на
извършените проучвания в бюлетините на Министерство на земеделието,
храните и горите, както и на Националния статистически
институт на Република България, вещото лице е установило, че през 2018 година
цената на тон маслодаен слънчоглед за третото тримесечие на 2018 година е 583.11
лева, а за четвъртото тримесечие на същата година е по – ниска – 550.76 лева.
Извършените от вещото лице проучвания в района сочат на това, че пазарната цена
на 1 тон маслодаен слънчоглед в района варира от 550.00 лева до 580.00 лева
спрямо сезона и търсенето. По отношение на причинените на ищеца имуществени
вреди вещото лице е изготвило заключението си в четири варианта. В предложения
първи вариант вещото лице е определило вредите в размер на 8320.32 лева, като
се е съобразило с цената на маслодайния слънчоглед за третото тримесечие на
2018 година. При вторият вариант вещото лице е взело предвид цената на
маслодайния слънчоглед за четвъртото тримесечие на 2018 година, като е посочило
размер на вредите 7841.72 лева. В третия и четвъртия вариант от заключението на
вещото лице вредите са посочени съответно в размер на 7830.90 лева и 825.04
лева, като са взети предвид пазарните цени в региона /минимални и максимални/.
От изисканата информация от РУ – Елхово не се установява ищецът да е
депозирал писмени или устни жалби против ответника във връзка с навлизане на
животни в процесния имот освен тази, относима към настоящото дело.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът, съблюдавайки закона прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът квалифицира предявеният иск от „МАРТИНЕС“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище гр. Ямбол и
адрес на управление ул. „Х К “ №*, ет.*,
ап.*, представлявано от управителя Х.Н.М., чрез пълномощник адв. В.К., съдебен
адрес ***, против
К.С.П., с ЕГН ********** ***, като осъдителен иск с правно основание чл. 50,
вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 8620.00 лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищцовото дружество имуществени вреди от
ответника, като претендираната сума представлява пазарната стойност на очакван
и нереализиран добив от 56.500 дка маслодаен слънчоглед, унищожен от животни на
ответника на 06.09.2018 година, в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на установяване на увреждането до окончателното изплащане.
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от
надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
Съгласно чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят
и когато животното е избягало или се е изгубило. Основанието на
отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск,
който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на
този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от
животното вреда. Отговорността на собственика и на надзираващия животното е
безвиновна. Ето защо при отговорността по чл. 50 от ЗЗД не подлежи на изследване
наличието на вина у деликвента, като необходим елемент от субективната страна на
деянието, тъй като същата има гаранционно – обезпечителен характер. За да възникне тази отговорност е необходимо:
наличие на вреди - имуществени /претърпени загуби или пропуснати ползи/ или
неимуществени; вредите да са произтекли от животно; животното да е собственост
на лицето, от което се търси отговорност или да се намирали под негов надзор,
като отговорността на собственикът и лицето, под чийто надзор са се намирали
животните, причинили вредата, е солидарна; бездействие от страна на собственика
или лицето, упражняващо надзор върху животното; причинна връзка между
бездействието и настъпването на вредите - вредите трябва да са пряка и
непосредствена последица от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен
да упражнява надзор, са бездействали и не са препятствали възможността
животното да причини вредите. Поради това, отговорността по чл.50 ЗЗД за
собственика и лицето, под надзора на което са се намирали животните, не
възниква ако липсва, който и да е от тези елементи на фактическия състав на
чл.50 ЗЗД.
При
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, съдът намира, че в конкретния
казус са осъществени всички елементи от състава на чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В
настоящия случай безспорно е налице вреда. Категорично доказано в процеса бе, че
в имот, стопанисван от ищеца - БЗС № 17748-806-3-2 с площ от 56.5 дка в землището на
с. Гранитово, находящ се в м. „Келемите“, засят с маслодаен слънчоглед, са
нанесени вреди от едри преживни животни, за което сочат оставените в имота
следи, възприети от разпитаните по делото свидетели и фиксирани в приетите
писмени доказателства. В подкрепа на този извод на съда са и събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К.И., Ж.Ж., П.Д. и Д. Х , от които се установява, че на
06.09.2018 година всеки един от посочените по – горе свидетели е възприел по
различно време наличието едри преживни животни /крави/ в блока, засят със
слънчоглед, стопанисван от ищеца. Безспорно установено по делото е и това, че
три дни преди 06.09.2018 година едри преживни животни отново са се намирали в
блока на ищеца, засят със слънчоглед, като в тази насока са показанията на
свидетелите И. и Ж.. В резултат на навлизането на животните в земеделската
земя, засята със слънчоглед, са били унищожени около 90 % от посевите, или
50.85 дка, засяти с маслодаен слънчоглед. Категорично е установено и това, че
увредената и унищожена част от слънчогледа в процесния блок е била засята и
отглеждана от ищеца по делото. Това обстоятелство се установява както от
представените по делото писмени доказателства, така и от ангажираните гласни
доказателства, като по отношение на това не е налице и спор между страните по
делото.
Съдът намира за доказан и факта, че
вредите са нанесени от едри преживни животни, собственост на ответника по
делото. В тази посока съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И., Ж.,
Д. и Х., които са установили на 06.09.2018 година около 40 – 50 крави и телета
в посевите със слънчоглед на ищеца. Свидетелите Д. и Х. са установили и
записали и ушните марки на три от животните, намерени в блока със слънчоглед,
като от изисканите и приети справки от БАБХ се установява безспорно, че ушните
марки са на животни, собственост на ответника. Видно от показанията на
свидетелите Д. и Х., същите извършили преглед на ушните марки на малка част от
животните, тъй като не разполагали с физическата възможност да опишат ушните
марки на всички общо около 50 животни. Обстоятелството, че част от животните,
собственост на ответника с установени от свидетелите Д. и Х. ушни марки, са
регистрирани в животновъдни обекти в с. Срем, община Тополовград и в гр.
Елхово, не разколебава извода на съда, че именно животните, собственост на
ответника са навлезли в земеделския имот, стопанисван от ищеца и са нанесли
вреди на посевите. Обстоятелството, че ответникът е премествал животни от един
животновъден обект в друг, на първо място е възможно и допустимо от закона, и
на второ място, в случай, че това е сторено не по предвидения в закона ред,
влече административни санкции за собственика на животните. За изхода на
настоящия процес, предвид вида на правния спор, тези обстоятелства са
ирелевантни, поради което и не е било необходимо да бъдат доказвани чрез събиране
на доказателства. Твърдението на ищеца и направените от него възражения в
насока, че животните не са негова собственост, не са доказани в хода на
производството. В показанията на св. О. – пастир на животните към датата на
деянието, не се съдържат данни на същият да е било възложено да упражнява
контрол и надзор върху животни, собственост на други лица, вкл. и на бащата на
ответника, в каквато насока са били обясненията на св. О., дадени на 06.09.2018
година пред полицейските служители – св. Д. и св. Х.. В тази връзка по делото
не са представени доказателства, установяващи собственост на навлезлите в
имота, стопанисан от ищеца животни, собственост на други лица, различни от
ответника.
Безспорно е в случая, че
отговорността на собственика на животните и на пастира – св. О., под чийто надзор са се намирали животните към
момента на деянието, е солидарна, съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, но в
правото на увреденото лице е да избере против кой ще предяви исковата си
претенция за заплащане на обезщетение за причинените вреди – против
собственика, против лицето, упражняващо надзор, или против двамата.
Налице е и причинно –
следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилата
вреда. Съдебната практика приема, че при този вид отговорност формата на вина е
„противоправно бездействие“. По правило противоправното бездействие е
съставомерно, само когато съществува задължение за действие, или казано по друг
начин, когато е налице въздържане да се извършил определено дължимо действие. Особеното при отговорността за вреди
от вещи/животни е това, че вредата презумира, както причинната връзка,
така и вината. След като е настъпила вредата, така както посочи и по-горе
съда, то означава, че собственика на вещта противоправно е бездействал,
освен ако не докаже друго. Това означава, че ответника не е
осъществил необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи, така че
вещта/животното му да не уврежда другиго. В тежест на собственика на
вещта е да обори презумпцията за вина, предвидена в чл.45, ал.2 ЗЗД. Именно
ответника следваше да докаже, че не е бездействал, че е извършил всички
необходими действия и е положил всички необходими грижи, за да не
увреди неговата вещ/животно другиго. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че собственика не обори презумпцията за вина,
поради което прави извод, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с
бездействието на ответника, който не е положил дължимата грижа и не е
осъществил необходимият надзор над животните си.
По отношение на размера на причинените вреди,
подлежащи на обезщетяване, съдът намира, че следва да бъде възприет първият от
вариантите, предложени от вещото лице, съгласно който размера на вредите,
причинени на ищцовото дружество е 8320.32 лева. Видно от становището на вещото
лице при изслушването му в съдебно заседание, това е най – справедливият вариант
за определяне стойността на вредите с оглед конкретиката на случая, предвид на
това, че 70 % от продажбите на земеделска продукция се извършват извън региона
и извън страната, като посочените цени в този вариант са валидни за третото
тримесечие на стопанската 207/2018 година – месеците юли, август и септември
2018 година и информация за тях е придобита от вещото лице от специализирани
институции – МЗХГ и Националния статистически институт на Р България. Предвид
събраните по делото доказателства за състоянието на слънчогледовите посеви
преди датата на деянието, обстоятелството, че е предстояла жътва на слънчогледа
в рамките на до 15 дни от датата на деянието, и е била възможна реализация на
добития слънчоглед в рамките на месец септември 2018 година, когато и
продажната цена е била най – висока, съдът намира, че следва да бъде възприет
първия вариант, посочен в заключението на вещото лице, съгласно който размерът
на причинените на ищеца вреди следва да
бъде определен в размер на сумата от 8 320.32 лева, до която сума
предявеният иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД се явява
основателен и доказан по размер. За разлика от 8320.32 лева до предявения
размер от 8620.00 лева, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Основателна се явява и предявената акцесорна претенция
за заплаща на лихви сумата от 8320.32 лева, като ищецът претендира такава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. При вреди от
непозволено увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и
се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
По този въпрос съдебната практика е константна. Приема се, че лихвата е
компесаторна, тъй като при непозволено увреждане длъжника се смята в забава и
без покана, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД. Приема се, че макар
и компесаторна, размера на лихвата се определя по правилото
на чл. 86 ЗЗД - в размера на законната лихва, тъй като вземането е
парично. В случая обаче, се претендира лихва върху размера на присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на
увреждането, и тъй като съдът не би могъл да се произнесе по искане, което не е
направено, то следва ответника по делото да бъдат осъден да заплати на
ищеца и лихви за забава именно от датата на подаване на исковата молба –
12.11.2018 година.
По отношение
на разноските:
Ищецът е направил разноски в производството в размер на
2368.76 лева, от които: 348.76 лева – заплатена държавна такса, 1500.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, 460.00 лева – внесено възнаграждение за
вещо лице и 60.00 лева внесени разноски за свидетели.
Ответникът
е направил разноски по делото в размер на 1600.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
За
направените разноски страните са представили списък по чл. 80 от ГПК.
Всяка от страните е направила възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Съгласно цитираната процесуална норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, по отношение на адвокатското възнаграждение,
заплатено от страните, е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба
№1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес, в случая 8620.00 лева, минималният размерна адвокатското възнаграждение
е 761.00 лева. Страните са заплатили относително еквивалентни адвокатски
възнаграждения – ищецът – сумата от 1500.00 лева, ответникът – сумата от
1600.00 лева. Съдът намира, че заплатените от страните адвокатски
възнаграждения съответстват на действителната правна и фактическа сложност на
делото, предвид правната квалификация на иска, проведените съдебни заседания по
делото, разпита на множество свидетели, разпит на вещо лице, множество искания
за събиране на доказателства, поради което и съдът счита, че не са налице
основанията на чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране на разноските за адвокатско
възнаграждение до минималния размер, определен в Наредба №1
от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на делото и размера на
направените от ищеца разноски в производството, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2286.40 лева, която сума
съответства на уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. С оглед отхвърлената част от
иска и направените от ответника разноски, в полза на същия следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 55.63 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.С.П., с ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на „МАРТИНЕС“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище гр. Ямбол
и адрес на управление ул. „Х К “ №*,
ет.*, ап.*, представлявано от управителя Х.Н.М., на основание чл.
50, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 8320.32 /осем хиляди триста и двадесет лева и тридесет и две
стотинки/ лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищцовото дружество имуществени вреди, настъпили в
резултат на увреждане на посеви със слънчоглед в местността „Келемите“ в
землището на с. Гранитово, община Елхово, обл. Ямбол от животни, собственост на
ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018
година до окончателното изплащане, като иска с правно основание чл. 50, вр. чл.
45 от ЗЗД за разликата от 8320.32 лева до предявения размер от 8620.00 лева
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът К.С.П.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „МАРТИНЕС“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище гр. Ямбол и
адрес на управление ул. „Х К “ №*, ет.*,
ап.*, представлявано от управителя Х.Н.М., направените по делото РАЗНОСКИ,
съобразно уважената част от иска в размер на 2286.40 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът „МАРТИНЕС“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище гр. Ямбол и адрес на управление
ул. „Х К “ №*, ет.*, ап.*,
представлявано от управителя Х.Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на ответника К.С.П., с ЕГН **********
***, направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 55.63 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:______________
/Яна Ангелова/