РЕШЕНИЕ
№ 1049
Хасково, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XII тричленен състав, в съдебно
заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
|
Председател: |
ИВА БАЙНОВА |
|
Членове: |
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20237260700939 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н. С. Б. от
[населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №117 от
02.07.2023г., постановено по АНД №111 по описа на Районен съд – Харманли за
2023г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че актът за
установяване на административно нарушение бил съставен при множество нарушения
на редица нормативни актове, а районният съд неправилно изследвал и обсъдил
приетите по делото доказателства. Не било отчетено нарушаването на Наредбата за
установяване на алкохол в кръвта. Процедурата при отчетен резултат от 0,8 до
1,2 промила не била спазена. Правата на жалбоподателя били нарушени с
действията на служителите на пътна полиция, които принудително го отвели до
медицинско заведение за вземане на кръвна проба за изследване. Напълно погрешен
бил изводът на съда, че лицето било изследвано с доказателствен анализатор.
Такова изследване не било извършвано, въпреки изричното изявление на
жалбоподателя в тази насока, което било отразено в талона за медицинско
изследване. Това негово нормативно гарантирано желание не било отчетено, а
против волята му бил придружен изследване на кръв. Всичко това се доказало от
дадените показания от свидетелката, актосъставителя и свидетеля по АУАН. В
мотивите на съдебния акт били обсъдени само две от множеството възражения по
съставянето на АУАН и издаването на НП. Неправилно съдът не кредитирал
показанията на разпитаната свидетелката, тъй като те в огромната си част
съвпадали с показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, като
противоречия имало единствено само в дребни и незначителни детайли.
Претендира се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него НП.
В съдебно заседание пълномощникът на касационния
жалбоподател допълва, че неправилно районният съд приел, че жалбоподателят дал
проба за алкохол, установена от „анализатор на алкохолно съдържание в кръвта“,
като възприемал за анализатор алкотест дрегера, който бил различен от
доказателствения анализатор. В решението не се правела разлика между
доказателствен анализатор и техническо средство. Желанието на лицето да бъде
тествано с доказателствен анализатор като способ за проверка на резултата от
алкотест дрегера, било пренебрегнато напълно. Претендират се разноски за пред две
съдебни инстанции.
Ответникът, Началник група към ОДМВР – Хасково,
РУ – Харманли, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение в обжалваната му част, във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С Решение №117 от 02.07.2023г., постановено по
АНД №111/2023г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление
№22-0271-001406 от 15.12.2022г., издадено от ВПД Началник група към ОДМВР –
Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Н.
С. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
НП срещу касационния жалбоподател е издадено за
това, че на 03.12.2022г. в 22.00 часа, в [населено място] на [улица], до
бл.304, в посока [населено място], управлявал лек автомобил „Волво“ Ц 30, 2.0д,
с рег.номер [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта 0.98 промила,
отчетени с техническо средство Алко тест дрегер 7510 с фабр.№ARPL-0565 в 22.03
часа, като му бил издаден талон за медицинско изследване №100254 и не пожелал
да даде кръв.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че актът за установяване на административно нарушение и НП били издадени
от компетентни органи, в предвидените от закона форма и съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Същите били надлежно връчени на наказаното лице. При съставяне на АУАН и
издаване на НП били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта били установени с анализатор на
алкохолното съдържание – тип Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPL-0565, което
преминало изискуемия технически преглед и било годно да отчете съдържанието на
концентрация на алкохол в издишания въздух при извършената на жалбоподателя
проверка на 03.12.2022г. Ангажирането на отговорността на водача, за когото се
установило, че бил изследван с доказателствен анализатор и не дал кръв за
медицинско изследване, следвало да се извърши именно въз основа на резултата от
направения тест с техническо средство Алкотест дрегер 7510. Отчетената стойност
0.98 промила алкохол била крайна, окончателна и безспорно доказана, при
положение, че нито при извършеното тестване, нито в хода на
административнонаказателното производство, жалбоподателят оспорил отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол. Съответно, при
изричната правна регламентация по чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г.,
липсвало основание да се извършва приспадане на отчетената от техническото
средство стойност на концентрацията на алкохол в издишвания въздух. Проверката
в случая била извършена в съответствие с правилата на посочената наредба.
Деянието било извършено умишлено. Налице били обективният и субективният
елемент от състава на нарушението, поради което правилно и законосъобразно била
ангажирана административно наказателната отговорност на лицето. Правилно били
определени и наказанията за извършеното, като същите били адекватни на
извършеното и способстващи за постигане целите на наказанието. Не били налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото в случая не се установявали
смекчаващи обстоятелства и деяние, разкриващо по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид. На
последно място, неоснователно било възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за нарушаване на Наредба №1/19.07.2017г., респ., че следвало на
водача да бъде издаден талон за медицинско изследване и даден срок за явяване в
лечебното заведение, тъй като не кореспондирало с доказателствената съвкупност.
От последните не се подкрепяло и възражението за непредоставяне на талон за
медицинско изследване.
Настоящата инстанция намира решението за валидно
и допустимо, но неправилно.
Не се споделя възприетото от районния съд като
осъществено изследване с доказателствен анализатор.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
предвижда забрана за водачите да управляват пътни превозни средства с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази забрана има за
последица налагането на наказание, което в случая е по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която норма, съответното лице се наказва с лишаване от право да
управлява за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., при концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1 от
19.07.2017г.), при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. При съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение
№ 1.
Според чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г.,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
В конкретния случай е безспорна употребата на
алкохол от касационния жалбоподател на описаната в АУАН и НП дата. Налице са
обаче съществени обстоятелства, които не са били обект на разглеждане както от
административнонаказващия орган, така и от районния съд.
От доказателствата по делото се установява, че в
хода на проверката на касатора, същият не е приел резултата от проверката на
концентрацията на алкохол в кръвта му, извършена с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 и е направил писмен избор за изследване чрез доказателствен
анализатор, обективирайки го в представения му талон за изследване. При така
изразеното от проверявания водач волеизявление, контролните органи е следвало
да се съобразят с него, а това явно не е било сторено. По този начин е било нарушено
правото на избор на лицето, което нормотворецът му е предоставил в случай на
несъгласие с показанията на техническото средство. Това право се подразбира от
текста на в чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. и е ясно разписано в чл.6, ал.4
от тази наредба, съгласно която норма в талона по чл.3, ал.2 се отразява
изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да
се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. Второто изречение на чл.6, ал.4 от Наредба №1 от
19.07.2017г. визира хипотеза на приемане на отчетените показания от
техническото средство, но тя се прилага при отказ да се направи изборът по
изр.първо, какъвто отказ в случая не е бил изразен.
С отвеждането му до ЦСМП – Харманли за вземане
на кръвна проба на практика касаторът е бил лишен от право на избор, което в
конкретния случай е неправилно с оглед по-горе изложените фактически и правни
съображения.
Контролните органи неправилно са установили
концентрацията на алкохол в кръвта, единствено на базата на показанията на
техническото средство. В конкретния случай, по този начин е пренебрегната
хипотезата резултатите при различните способи на изследване да се разминават, а
и оттам вероятността за промяна вече приетата стойност за концентрация на
алкохол в кръвта, което би имало пряко отношение към размера на наказанието.
По изложените съображения настоящият касационен
състав приема, че Наказателно постановление №22-0271-001406 от 15.12.2022г.,
издадено от ВПД Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли следва да се
отмени поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
Като е достигнал до обратния извод въззивният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
При този изход на спора, основателна, с оглед
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, е претенцията на касатора за присъждане в негова полза на
направените съдебни разноски, платими от ответника, в общ размер на 1150 лв.,
от които 750 лв. действително заплатено възнаграждение за един адвокат по
Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2023г. – за производството пред
районния съд, и 400 лв. действително заплатено възнаграждение за един адвокат
по Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023г. – за производството
пред Административен съд – Хасково.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№117 от 02.07.2023г., постановено по АНД №111 по описа на Районен съд –
Харманли за 2023г., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №22-0271-001406 от 15.12.2022г., издадено от ВПД Началник група
към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от
.ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Н. С. Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР
– Хасково да заплати Н. С. Б. от [населено място], [улица], ***, [ЕГН],
направените деловодни разноски пред Районен съд – Харманли и Административен
съд – Хасково, в общ размер на 1150.00 (хиляда сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |