Р Е Ш Е Н И Е
№
260240,09.02.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдията Вълев гр.д.№ 5815 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.С.Х., ЕГН ********** срещу
Прокуратура на Република България.Ищецът твърди, че бил задържан на 27.03.2018
г. и до 28.02.2019 г. е пребивавал в ареста на „ОЗ“ Бургас. Твърди, че това
задържане е продължило три месеца повече от допустимия осеммесечен срок. Сочи,
че задържането е по н.о.х.д. №** г. на РС- Карнобат. Претендират се
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор по
исковата молба.Твърди се, че с постановление на Районна прокуратура-Карнобат от
27.03.2018 г. считано от 18.00 ч. Н.С.Х. е задържан за 72 часа, поискано е от
РС-Карнобат вземането на мярка „Задържане под стража“, като такава е взета с
Определение на РС-Карнобат от 29.03.2018 г.. Сочи се, че досъдебното
производство е приключило с внесен в РС-Карнобат обвинителен акт на 31.08.2018
г. С определение от 16.10.2018 г. в разпоредително заседание РС-Карнобат е
потвърдил мярката за неотклонение на обвиняемия Н.С.Х.. С присъда №** г. на
РС-Карнобат по н.о.х.д. №** г. , потвърдена с Решение №*** г. на Окръжен
съд-Бургас, Н.Х. е осъден за престъпления по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152,
ал.1 , т.2, предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3,
т.5, вр. чл. 152, ал, т.2, предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК на наказания „лишаване от
свобода“ за срок от девет години и лишаване от свобода“ за срок от шест години
и осем месеца, като е опредено едно общо най-тежко наказание, увеличено на
основание чл. 24 от НК с една година- на
десет години „лишаване от свобода“. Твърди се, че Н.С.Х. не е бил незаконно
задържан, а предявения иск е неоснователен.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и поддържа исковата претенция.
За Прокуратура на Република България се явява прокурор Гайдажиева, която се
позовава на разпоредбата на 63 ал. 4 на НПК. Сочи, че видно от материалите по
делото, ищеца е задържан за 72 часа от 27.03.2018 г. Делото по което същия е
бил обвиняем се е гледало на 31.08.2018 г. и към този момент сроковете за мярката за неотклонение
не са били изтекли.Поддържа се, че в съдебната фаза законодателя не е предвидил максимален
срок за задържане. Твърди се, че посоченото
в исковата молба не отговаря на истината,
като дори и преди изтичане на 8
месечния срок от образуване на досъдебното производство е постановена присъда.
Иска се отхвърляне на предявения иск като
неоснователен по основание и размер.
Материално правната квалификация на иска е
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен
арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и
при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим
на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн.,
ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр.
38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"... вр. чл. 5, § 1,
б. "с" от Конвенцията.
Съгласно чл. 5, от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от
свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени
от закона. Като такова изключение в б.“а“, „б“ и „в“ са посочени законно лишаване от свобода на
лице по силата на постановена от компетентен съд присъда;законен арест или
лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с
цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; законен
арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното и възприема следните правни изводи:
На
27.03.2018г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение/ л. 24 от делото и л. 31 от ДП №*** г. по описа на РУ-Сунгурларе/ ищецът Н.С.Х. е привлечен като обвиняем за
извършени престъпления по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152, ал. 1, т.2, предл.
първо, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152,
ал, т.2, предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
С постановление №*** г. на РП-Карнобат/л. 25 от делото и л. 32 от ДП/ е
установено, че Н.С.Х. е привлечен като обвиняем за осъществяване на две тежки
умишлени престъпления, за всяко едно от които се предвижда лишаване от свобода
от три до петнадесет години и с оглед довеждането му пред Районен съд-Карнобат
за разглеждане на производството, инициирано от прокуратурата за вземане на
първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е постановено на
основание чл. 64, ал.2 от НПК Н.С.Х. да
се задържи в ареста при ОЗ „СА“ Бургас
за довеждането му пред съда, считано от 18.00 ч. на 27.03.2018 г. до
18.00 ч. ма 29.03.2018 г.
Внесено е предложение на основание чл. 64, ал.1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“/л.
26 от делото/
Видно от протокола от проведеното на 29.03.2018 г. заседание по ч.н.д. №**.
заседанието е започнало в 14.30 ч. /л.28-30 от делото и л. 44-46 от ДП/. С
протоколно определение по делото спрямо обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Посочено е, че определението подлежи на
незабавно изпълнение. Същото не е обжалвано по реда на чл. 64, ал. 6-8 от НПК и
е влязло в сила на 03.04.2018 г.
На 05.09.2018 г. в Районен съд- Карнобат с вх. ** г. е входиран обвинителен
акт/л. 1-4 от н.о.х.д. №** на РС-Карнобат/ срещу ищеца Н.С.Х. за престъпления
по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал,1, т.2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал.1, т.2,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Образувано е н.о.х.д. №**
г. по описа на РС-Карнобат.
В проведеното на 16.10.2018 г. разпоредително заседание районният съд в
Карнобат по реда на чл. 248, ал.1 , т. 6
от НПК е потвърдил мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на
подсъдимия. Преминал е към разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, а
именно съкратено съдебно следствие, като в същото съдебно заседание е прочетена
осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите му
обвинения и му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
за срок от девет години, увеличено на основание чл. 24 от НПК с една година на
десет години „Лишаване от свобода“
След постановяване на присъдата в същото съдебно заседание вече по реда на
чл. 309 от НПК съдът е потвърдил наложената мярка „Задържане под стража“.
Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия, по
която жалба е образувано в.н.о.х.д. №** г. на Окръжен съд-Бургас, приключило с
окончателно Решение №223 от 12.02.2019 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е
потвърдена първоинстанционната присъда.
В разпоредбата на чл. 64, ал. 2 НПК законодателят е предвидил възможност
обвиняемия да бъде задържан за срок до 72 часа, като е свързал този срок със
задължението на държавното обвинение да осигури явяването му пред съд с оглед
определяне на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ или
„домашен арест“ Това е законово предвидена процедура имаща за резултат ограничаване
на свободното придвижване, но е обвързана с дефинирана в закона цел -
гарантиране на възможността обвиняемият да вземе участие в производството по
чл. 64 НПК. В процесния случай задържането с постановление №**. е
законосъбразно, същото е било за време от 48 часа, в рамките на които
подсъдимият е изправен пред съд за вземането му на първоначална мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
В проведеното съдебно заседание на 29.03.2018 г. пред РС -Карнобат спрямо
обвиняемия в досъдебното производство е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Същата мярка представлява законен арест, взет от съдебен орган по
см. на чл. 5, ал. 1, б. б) от Конвенцията.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 НПК максимални
срокове, в които може да бъде изтърпявана мярка за неотклонение „задържане под
стража”. Тези срокове са предвидени в законодателството като е търсен баланса
между обществения интерес и ограниченията, наложени на привлечения към
наказателна отговорност гражданин и отчитане на разумните срокове за задържане
според практиката на ЕСПЧ. Същите срокове са относими единствено за досъдебното
производство в наказателния процес, в
който орган на ръководство и решаване е прокурора. Това е изрично посочено в
чл. 63, ал 4 от НПК. Този въпрос е решен и по тълкувателен път при
приложението на НПК (отм.) с Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2002 г. на ВКС
по н. д. № 1/2002 г., като според т.3.2. от същото сроковете по чл. 152, ал. 4 НПК/аналогичен на чл.63, ал. 4
от НПК от 2005г./ се отнасят само за досъдебната фаза на процеса.
Според действащата разпоредба на чл. 63, ал. 4 от НПК допустимото задържане
на досъдебното производство не може да надхвърли една година и шест месеца - по
обвинения с предмет престъпление, за което е предвидено минимално наказание не
по-малко от петнадесет години „лишаване от свобода”; осем месеца - за тежки
умишлени престъпления и два месеца
- за всички останали обвинения.
В процесния случай обвиняемият- ищец в настоящото производство е привлечен
за две тежки умишлени престъпления според критерият по чл. 93, т. 8 НК -
предвидено е наказание повече от пет години „лишаване от свобода”. Ето защо
максималният срок за задържане в досъдебното производство не може да надвишава
8 месеца.
Считано от 27.03.2018 г. този срок изтича на 27.11.2018 г. С внесения в
съда обвинителен акт на 05.09.2018 г. досъдебното производство е приключило и
делото е преминало в своята съдебна фаза. Ето защо не е налице незаконно задържане
под стража, както и случай на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В допълнение следва да бъде посочено и, че Европейският съд по правата на
човека прокарва принципна разлика между задържането до постановяване на акт по
съществото на делото и последяващо задържане. По отношение на първото съдът
приема, че то представлява мярка за процесуална принуда, а по отношение на
следващия период - мярка, гарантираща изпълнението на постановения съдебен акт
по съществото на делото, независимо, че същият не е влязъл в сила. Това
разбиране на Съда кореспондира с константната му практика, че на привлеченото
към наказателна отговорност лице се гарантира своевременно разглеждане на
делото от независим орган - съд, като след постановяване на съдебния акт се
преценява, че това изискване е изпълнено. ЕСПЧ приема, че след постановяване на
такъв акт, дори задържането да продължи значителен период от време, това не
нарушава правото по чл. 5, т. 3 от Конвенцията.
Предвид изложеното,съдът намира предявения иск за неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Х., ЕГН **********
срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата от
20 000 лева-неимуществени вреди в следствие на незаконно задържане за
периода от 27.03.2018 г. до 28.02.2019 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.