№ 313
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900788 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „ВГ – 1“ ЕООД , представляван от К.-К.Д., в качеството на
управител, нередовно призован /не е върнат отрязъкът от призовката/,
представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД , представляван от П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призован, представлява се от адв. Хр. И., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице помагач на страна на ответната страна „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, представляван от И.Й., редовно призовано,
не изпращат представител.
Адв. П.: Не възразявам срещу нередовното призоваване. Да се даде ход
на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 9646/20.04.2022 г. от
третото лице помагач, с която молят да бъде даден ход на делото. Заявяват, че
нямат възражения и допълнения към проекта за доклад, както и нямат
доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. П.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите. Нямам възражение по доклада.
Адв. И.: Поддържам депозираните отговори. Нямам възражение по
доклада.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 457
от 24.03.2022 година:
Постъпила е искова молба от ”ВГ-1” ЕООД, с ЕИК *********, против
“Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електроенергия №88
от 05.05.2010г., както следва: -сумата от 8287.24лв., представляваща
обективирана в Дебитно известие №125/31.12.2018г. към Фактура
№123/12.11.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.10.2018г., както и сумата от 2384.84лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2022г.;
-сумата от 90786.34лв., представляваща обективирана в Дебитно известие
№126/31.12.2018г. към Фактура №124/12.12.2018г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.11.2018г., както и сумата от 26126.23лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 16.01.2019г. до 16.11.2022г. и -сумата от 24084.11лв., представляваща
дължим остатък от обективирана във Фактура №127/31.12.2018г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м.12.2017г., както и сумата от
6930.84лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2022г. Претендира се
присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от
предявяване на иска-16.11.2022г. до окончателното им изплащане, както и на
деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава
електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа
централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа
2
енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на
електроенергия №88 от 05.05.2010г. Твърди се, че вятърната електрическа
централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електроенергия №857/10.09.2008- 3107-ВГ-19.11.2008-40СС-ВГ-12.11.2009 от
15.02.2009г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия
ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия,
която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и
съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране
на цените на електрическата енергия. През м.октомври 2018г., ищецът е
доставил на ответника електроенергия в размер на 38.339 MWh, произведена
след достигано на границата от 2000 kWh нетно специфично производство на
електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала
2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия ищецът е
издал Фактура №123/12.11.2018г. на стойност 375.38лв. с ДДС, като при
фактурирането е ползвана продажна цена от 8.15лв./MWh, т.е. цена за
излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по
посочената цена, тъй като количеството електроенергия, е произведено
докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа
работа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият
месец октомври ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да надхвърля прага от
2300 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Впоследствие през
м.12.2018г. ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е
достигнал прагът 2300 kWh HCПЕ, поради което е издал Дебитно известие
№125/31.12.2018г. към Фактура №123/12.11.2018г. за сумата от 8287.24лв. с
ДДС, с което е коригирал продажната цена за излишък до размера на
преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, респективно по
т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. възлизащ на 188.29лв./MWh за
количеството електроенергия в размер на 38.339 MWh, произведено през
месец октомври 2018г. след надхвърляне на 2000 kWh НСПЕ, но преди
достигането на 2250 ефективни часа работа и на прага от 2300 kWh. Предвид
факта, че ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие
№125/31.12.2018г. се дължи и обезщетение за забава в размер на 2384.84лв.
3
акумулирано за периода от 16.01.2019г. до датата на подаване на исковата
молба. През м.ноември 2018г., ищецът е доставил на ответника
електроенергия в размер на 430 MWh, произведена след достигано на
границата от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия
/НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни
часа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното
количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №124/12.12.2018г. на
стойност 6371.30лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна
цена от 12.34лв./MWh, т.е. цена за излишък на балансиращия пазар.
Въпросната фактура е издадена по посочената цена, тъй като количеството
електроенергия, е произведено докато централата е работила при надхвърлен
праг от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала
2250 ефективни часа работа и прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. През целият месец ноември ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да
надхвърля прага от 2300 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Впоследствие през м.12.2018г. ищецът е произвел количества електрическа
енергия, с които е достигнал прагът 2300 kWh HCПЕ, поради което е издал
Дебитно известие №126/31.12.2018г. към Фактура №124/12.12.2018г. за
сумата от 90786.34лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена за
излишък за количеството електроенергия в размер на 430 MWh до размера на
преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, респективно по
т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. възлизащ на 188.29лв./MWh. Предвид
факта, че ответникът не е погасил и задължението по Дебитно известие
№126/31.12.2018г. се дължи и обезщетение за забава в размер на 26126.23лв.
акумулирано за периода от 16.01.2019г. до датата на подаване на исковата
молба. През месец декември 2018г. ищецът е произвел и доставил на
ответника електроенергия в размер на 119.305 MWh, за която е издал Фактура
№127/31.12.2018г. на стойност 25343.38лв. с ДДС. Продажната цена за
количеството от 31.661 MWh, , е приложимата преференциалната цена по т.8
от Решение №Ц-010 от 30.03.2011г. в размер на 188.29лв./MWh. Продажната
цена за количеството 87.644 MWh, което е произведено което при
надхвърлени праг от ВяЕЦ от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност
и границата от 2250 ефективни часа, но без да е достигнат прага от 2300 kWh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, е по т.9 от Решение №Ц-
010/30.03.2011г. 172.95лв./MWh. Така количеството произведена
4
електрическа енергия през месец декември 2018г. в общ размер на 119.305
MWh, е подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални
цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-010, и с оглед НСПЕ по т.1.7. и т.1.8. от
Решение СП-1, защото през целия месец декември централата не е достигнала
прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Твърди се, че ответникът е погасил част от задължението по Фактура
№127/31.12.2018г. в размер на 1259.27лв., с ДДС, като дължимият неплатен
остатъкът е в размер на 24084.11лв. с ДДС Поддържа се, че предвид
неплащането на пълният размер на задълженията, освен посочените главници,
ответникът дължи и обезщетение за забава върху вземането по Фактура
№127/31.12.2018г. акумулирано през периода от 16.01.2019г. до датата на
подаване на искова молба в размер на 6930.84лв.
В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество
ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1
от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от
договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за
изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да
бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение
№Ц010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни
часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение №Ц-010/30.03.2011г. е
определена цена от 188.29лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, и в т.9 на
решението е определена цена от 172.95лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250
часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни
часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира
произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в
т.8 и след достигането на тези часове по цената определена в т.9 от
решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към
5
03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи
цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената
на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на
договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена
промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които
подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата
преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният
снабдителответникът, има задължение да изкупува произведената
електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за
количествата до размера на определената средногодишна продължителност
на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за
количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната
продължителност на работа произведени количества-по утвърдената от КЕВР
цена по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните
снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на
средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя
преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата
електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР
допълнителен критерий-“нетното специфично производство на
електроенергия“ /НСПЕ/, като за надхвърлящите количествата,
електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар,
като е предвиден срок до 31.07.2015г., в който КЕВР да приеме решение, с
което да установи стойността на НСПЕ. Поддържа се, че нито в текста на
закона, нито в съответните подготвителни документи /проект на ЗИД на ЗЕ,
доклади на парламентарните комисии, и т.н./ няма данни законодателят да е
имал намерение да промени структурата, размера и/или до сега прилаганата
методология по отношение на приложимите преференциални цени към
производители на енергия от възобновяем източник вятър по какъвто и да
било начин. Също така в ЗИД ЗЕ няма разпоредба която да определя, че е в
задължение на производителите или право на НЕК като обществен доставчик
или крайните снабдители като лица задължени да изкупуват произведената
електроенергия с което да избират предварително или да са обвързани с
имплицитен избор например посредством издаване на фактури при
6
определена цена, приложима преференциална цена за изкупуване. Няма и
отмяна-изрична или по подразбиране, на стойностите на ефективна работа до
или над 2250 часа, като никъде в новите законови разпоредби не е указано
/изрично или принципно/, че се прилага само едната стойност на НСПЕ,
приложима към съответна преференциална цена и стойност на ефективна
работа и съответно коя. Сочи се, че с Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР
установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са
определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ,
за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, се поддържа, че
ответникът следва да изкупува количествата електроенергия, произведени от
нея, по преференциална цена по т.1.7 и т.1.8 от Решение №СП-1, съответно по
т.8 и т.9 от Решение №Ц-018/20.06.2011г., т.е. на цена от 188.29лв./MWh, без
ДДС до 2000 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена от
172.95лв./MWh, без ДДС до 2300 kWh за централи, работещи над 2250 часа.
На следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7. от
Решение №СП1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г.,
с което е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по
т.8 и т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. Понастоящем Решение №СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР е предмет на висящи административни производства
пред АССГ и ВАС, в които се проверява неговата действителност и
законосъобразност. Поддържа се, че ако решението на КЕВР бъде прогласено
за нищожно или отменено, то съгласно принципите на АПК, обявената
нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, следователно
установените с тях стойности НСПЕ ще бъдат неоснователни и не могат да
породят правно действие. Развити са подробни съображения и се сочи
относима съдебна практика за приложимата към договора за изкупуване на
ел.енергия нормативна уредба, включително касателно всички изменения
/редакции/ на същата, като и относно значението в посока на преюдициалност
на висящите административни производство за правилното разрешаване на
настоящият спор. В заключение се поддържа, че неправилно и в
противоречие с нормативната уредба, и с условията на договорите между
страните, ответникът не е заплатил пълният размер на процесната
произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца. Моли се съдът
7
да се произнесе инцидентно по валидността на Решение №СП-5/28.03.2019г.
на КЕВР, като релевантна за изхода на настоящия спор, като са развити
подробни съображения за неговата недействителност и незаконосъобразност.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата
молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се
сочи, че в качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е
задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми
източници при условията на същата норма, като част от електрическата
енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга
част по цени за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“
ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от
количества електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е
задължен да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с
клаузите на договора между страните и относимата нормативна уредба,
регулираща специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е
платена съответната цена според установените лимити на производство, а
именно преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар,
определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото
му се плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че
след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него
нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Поддържа се, че не са налице предпоставките по чл.17,
ал.2 от ГПК за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт по отношение на Решение №СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР. Развити са подробни съображения и се сочи относима
съдебна практика за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия
нормативна уредба, включително настъпилите изменения на същата.
8
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция и за неоснователност на
възраженията на ответника, както и относно искането за извършване на
инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК на Решение №СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение
№СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице първата
предпоставка за такъв контрол, доколкото решението преюдициално за
изхода на търговският спор между страните.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се
нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства:
1. ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща
инсталирана мощност от 2000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електроенергия №857/10.09.2008-3107-
ВГ-19.11.2008-40СС-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г.;
2. ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е
титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо
Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/;
3. между страните е сключен Договор за изкупуване на електроенергия
№88 от 05.05.2010г.;
4. за процесните периоди и централа, и за остойностяване по
преференциалната цената на произведена и доставена електроенергия през
м.10, м.11 и м.12 на 2018г., ищецът е издал съответно Дебитно известие
№125/31.12.2018г. към Фактура №123/12.11.2018г. на стойност 8287.24лв.,
Дебитно известие №126/31.12.2018г. към Фактура №124/12.12.2018г. на
стойност 90786.34лв. и Фактура №127/31.12.2018г. на стойност 25343.38лв. с
9
ДДС, като претендираните суми не са заплатени от ответника;
5. изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени
на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени
от обществения доставчик;
6. процесното количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за изкупуване на ел.енергия
от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е доставил на ответника
количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени процесните
фактури и дебитно известие, както и че стойността на произведеното и
доставено на ответника количество енергия, е определена съобразно
решението на КЕВР за определяне преференциални цени. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си по договора за
доставената му ел.енергия, съответно възраженията си, че посочените от
ищеца цени са неприложими по отношение на процесните количества
ел.енергия.
Адв. П.: Моля, да приемете писмените доказателства.
Моля, да спрете настоящото производство до приключване на
преюдициалното му, по оспорване на Решение № СП – 5 от 28.03.2020 г. на
КЕВР. По оспорването е образувано и е висящо към момента адм. дело №
10608/2021 г., по описа на Върховния административен съд. Евентуално ако
не спрете делото моля, на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да извършите косвен
съдебен контрол на Решение № СП – 5 на КЕВР, като съобразите всички
оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на този акт, изложени с
исковата молба и допълнителната искова молба.
Адв. И.: Моля, да оставите без уважение искането. Подробно
становище сме взели в депозирания отговор.
Моля, да приемете писмените доказателства.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
10
към делото.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Актуално състояние на „ВГ – 1“
ЕООД; Актуално състояние на „Енерго – Про Продажби“ АД; Копие от
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобноваем
енергиен източник № 88 от 05.05.2010 г.; Копие от Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ 857/10.09.2008–3100–ВГ–19.11.2008–4066–ВГ–12.11.2009 от 15.02.2009 г.;
Копие от фактура № 123/ 12.11.2018 г.; Копие от Извлечение по сметка;
Копие от фактура № 124/ 12.12.2018 г.; Копие от Извлечение по сметка;
Копие от Дебитно известие №125/ 31.12.2018 г.; Копие от Дебитно известие
№ 126/31.12.2018 г.; Копие от фактура № 127/31.12.2018 г.; Копие от
Извлечение по сметка; Копие от писмо с изх. № Е–12–00–646/30.05.2008 г.;
Копие от писмо с изх. № Е–04–01–4/28.04.2015 г.; Изчисляване на законна
лихва за просрочени задължения №126 от 31.12.2018 г. – 2 броя; Изчисляване
на законна лихва за просрочени задължения № 127 от 31.12.2018 г.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и факта, че по
отношение на оспореното Решение № СП – 5/28.03.2020 г. на КЕВР, законът
допуска предварително изпълнение, в който смисъл последователната и
актуална съдебна практика приема, че оспорването на административния акт
не е основание за спиране на съдебни производства, доколкото това би довело
до отричане на предварителното изпълнение на акта, което е противен на
правото резултат, намира не е налице основание за спиране на настоящото
производство до приключване на административния спор за преценка на
законосъобразността на въпросното решение на КЕВР.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за спиране
на настоящото производство по търговско дело № 788/2021 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, до приключване на
административно дело № 10608/2021 г., по описа на Върховния
11
административен съд.
СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 9643/20.04.2022 г. от
третото лице помагач, което е по съществото на спора, като молят, същото да
бъде взето предвид при постановяване на крайното съдебно решение.
Адв. П.: Нямаме други доказателствени искания. Моля, да се
произнесете по валидността на оспорените решения – Решение № СП – 1 и
Решение № СП – 2. Моля, да ми присъдите държавната такса. Нямаме други
разноски.
Адв. И.: Нямаме други доказателства. Представям списък с разноски.
Адв. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля, да уважите предявените искове и да ни присъдите
разноските в размер на държавната такса. Моля, да ни дадете възможност да
представим подробна писмена защита.
Адв. И.: Моля, да отхвърлите предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Моля, да ми бъдат присъдени сторените разноски.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представят писмена
защита, в десетдневен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:39часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12