АНД № 537/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. Р.С.В. ***
да бъде освободена от наказателна отговорност за това, че на 17.03.2018 г., в с. Г.Б., обл. Пазарджик, при управление на
моторно превозно средство- лек автомобил „***“, с ДК№ ***- по ул. „Ш.“, в
зоната на кръстовището й с ул. „Ю.“, е нарушила правилата за движение по
пътищата, както следва:
- чл.40 ал.2 от ЗДВП- като по време на движението си назад не е изпълнила
задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, е била длъжна да осигури лице, което да й сигнализира
за опасности;
- чл.94 ал.2 от ППЗДвП- при движението на управляваното от нея моторно
превозно средство не е изпълнила задължението си да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го
наблюдава,
вследствие което е предизвикала пътно транспортно произшествие- блъснала е
пещеходеца Е.Л.М.на 84 години от същото село, която се е движела по ул. „Ю.“ и
е навлязла в кръстовището зад автомобила, при което по непредпазливост е
причинила средни телесни повреди на пешеходеца Е.М., изразяваща се в:
1. Транскондилно счупване на лявата раменна кост, довело до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК за период от около 2 - 2.5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като в този срок се включва и
рехабилитацията;
2. Счупване на двете рамена на лявата срамна кост, довЕ.до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК за период от 2 месеца-
престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б” във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с
чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП, като й
бъде наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Не се признава за виновна по повдигнатото й
обвинение и не дава обяснения. Не оспорва обаче констатациите на РП- Пазарджик
изложени в постановлението. Защитникът й излага становище, че извършеното от
нея покрива признаците на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради
което счита, че е невинна и предлага да бъде оправдана. Алтернативно моли съда,
ако я признае за виновна да я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи глоба в минимален размер, какъвто да бъде и този на наказанието лишаване
от правоуправление.
Представителят
на Районна прокуратура- Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция да бъде наложено
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а размерът на
кумулативното наказание лишаване от правоуправление предоставя на преценката на
съда.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 17.03.2018 г., около 09,00 часа постр. Е.М.излязла от дома си, находящ
се в с. Г.Б., на ул. „Ю.“ № 82. Целта й била да напазарува в магазин в центъра
на селото. Пострадалата се движела пеш, бавно по тротоара на моста над река Яденица,
на ул. „Ю.“ с намерение да пресече ул. „Ш.“. По същото време обв. Р.В. била
спряла управлявания от нея автомобил „***“ с рег. № *** на около 2 метра до
северния тротоар на ул. „Ш.“ в зоната на кръстовището с ул. „Ю.“, като задната част
на автомобила била насочена към кръстовището с тази улица. Автомобилът бил с
работещ двигател.
Обв. В. решила да задвижи колата назад, включила на задна предавка и започнала
движение със скорост от около 5-8 км/час. През това време постр. М.движейки се по
северния тротоар- моста на р. Яденица, слязла от него и навлязла на пътното
платно на ул. „Ш.“ с намерение да я пресече. В този момент автомобилът на обв. В.
се намирал на около 3 метра от пострадалата. Обвиняемата не предприела аварийно
спиране, а продължила движението на автомобила назад, при което със задната
част на МПС ударила леко, като я побутнала, постр. М.. Вследствие на удара
пострадалата паднала на платното с лявата част на тялото си. След като усетила
удара, обв. В. видяла падналата жена зад автомобила и спряла. Слязла от автомобила
и установила, че това е постр. М., с която се познавали. Проверила състоянието
й, след което я качила в колата си с намерение да я откара в близко лечебно
заведение. Докато пътували постр. М.казала на обвиняемата, че е добре и
пожелала да я остави пред дома й. Обв. В. изпълнила молбата й, оставила М.пред
дома й, след което отишла на работа.
Към 11,00 часа св. М.Ш.се прибирала към дома си, който се намирал в
съседство с дома на пострадалата, когато забелязала, че последната й маха от
прозореца. Св. Ш.се отзовала на повика и отишла при М.. В разговор пострадалата
съобщила, че два часа по-рано била бутната с кола от обв. В., при което паднала
на асфалта. Заявила й, че в момента усещала, че лявата й ръка и крак се схващали
и я помолила за помощ. Св. Ш.се свързала със свекървата на обвиняемата, св. Е.И.и
й обяснила за станалото и състоянието на М.. От своя страна св. И.се свързала
по телефона с обв. В., която взела пострадалата от дома й и я откарала във ФСМП-
Белово. Медицинските лица уведомили РУ- Септември за пътния инцидент и съобщили
за съмненията за настъпили сериозни травматични увреждания на пострадалата. С
оглед на последните М.била откарана в МБАЛ- Пазарджик, където била приета и
лекувана. На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип, а по късно бил
извършен и оглед, за който бил изготвен протокол и фотоалбум към него.
Полицейските служитЕ.взЕ.и обяснения от всички установени свидетЕ.и лица
запознати с настъпилото ПТП.
С извършения оглед на местопроизшествие било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на назначената в хода на ДП Комплексна
медико-автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно
и обосновано, е че в резултат на удара (побутването) със задната част на
автомобила на пострадалата и последващото й падане на терен, на Е.М.са
причинени следните телесни наранявания: транскондилно счупване на лявата
раменна кост и счупване на двете рамена на лявата срамна кост. Първото телесно
увреждане е довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за
период от около два-два месеца и половина при обичаен ход на оздравителния
процес, като в този срок се включва и рехабилитацията. Второто телесно
увреждане е довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за
период от 2 месеца. И двете телесни наранявания представляват средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Вещите лица са обосновали извода си,
че ударът в тялото на пострадалата е настъпил в следствие движение на
автомобила на заден ход, имайки предвид локализацията и механизма на получените
от пострадалата травматични увеждания, вследствие загубата на равновесие от нея
при лекия, с ниска кинетична енергия удар (побутване) от автомобила в тялото й.
Експертите са заключили, че мястото на удара е в зоната на кръстовището на ул.
„Ю.“ и ул. „Ш.“ на северното платно на последната. Установено е, че лекият
автомобил към момента на инцидента е имал изправна спирачна система и неговото
техническо състояние не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Според вещите лица скоростта на автомобила към момента на контакта е била
ниска- около 5-8 км/час. Видно от заключението е, че с оглед общата видимост през
десните стъкла на автомобила, вътрешното и дясното външно огледало, водачът е
можел да забележи и да наблюдава (проследи) пешеходката още при движението й по
северния тротоар на моста, навлизането в пътното платно на ул. „Ш.“ до мястото
на контакта. Експертите са приЕ.също, че пътната ситуация е станала опасна при
навлизане на пострадалата в пътното платно на ул. „Ш.“, при слизането й от
тротоара на моста. В този момент автомобилът се е намирал на около 3 метра
преди мястото на контакта с пострадалата и при движение със скорост от 5 км/час
е можел да спре на около 1,8метра, тоест при своевременно аварийно спиране е
могъл да спре на около 1 метър преди мястото на контакта и по този начин да
предотврати ПТП. Според вещите лица от техническа гледна точка при конкретните
обстоятелства причините да настъпилото произшествие се дължат на недостатъчен
контрол на обстановката зад и около автомобила при движение на заден ход от
страна на водача и внезапното навлизане на пешеходката в пътното платно без да
се съобрази с приближаващия в непосредствена близост на заден ход отдясно
автомобил.
От разпечатката от техническото средство „Алкотест Дрегер“ се установява,
че обв. В. не е употребила алкохол при управлението на МПС.
Установява се от приетата като доказателство справка за съдимост на обв. В.,
че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на чл.78а ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на обвиняемата В. и показанията на свидетелите Х.С., Й.И., К.К., М.В., М.Ш., И.
В., И. С., М.М., Д.К., Е.Б., по-голямата част от показанията на пострадалата М.и
частично от показанията на св. К.М., дадени в досъдебната фаза на процеса,
които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК и от
писмените доказателства и заключението на Комплексната съдебна
медико-автотехническа експертиза (КСМАЕ), инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира обясненията на обв. В. и показанията на свидетелите Х.С., Й.И.,
К.К., М.В., М.Ш., И. В., И. С., М.М., Д.К., Е.Б., както и показанията на постр.
Св. М.в по-голямата им част, тъй като са еднопосочни и взаимно допълващи се и
потвърждават приетата и описана по-горе фактическа обстановка. От същите се
установява безспорно, че на процесната дата и място обв. В. е управлявала
въпросния автомобил, като се е движела на заден ход и че е бутнала
пострадалата, която е паднала на земята. Пак от тях се установява, че
вследствие на падането пострадалата по-късно е започнала да изпитва болки,
поради което е откарана в спешна помощ и от там транспортирана в болнично
заведение. Тези гласни доказателства се подкрепят и от приетите писмени
доказателства, основните от които протоколи за извършен оглед и скица, както и
от заключението на КСМАЕ.
Следва да се посочи, че всички тези съставомерни обстоятелства от обективна
страна не се отричат и от обвиняемата.
Съдът не даде вяра на показанията на постр. М.в частта, в която изнася
твърдения, че е била ударена с предната част на автомобила на обвиняемата в
областта на левия лакът и отляво в таза. Тези твърдения бяха опровергани
категорично от посочените по-горе гласни и писмени доказателства, от които
безспорно се установи, че пострадалата е ударена със задната част на автомобила
и при падането на асфалта е получила сочените от нея травми.
Следва да се посочи също, че показанията на св. К.К. не допринасят с нищо
за изясняване на фактологията, като очевидно поради близките си отношения с
обвиняемата и съпругът й (за които съобщава в показанията си), същият изнася
твърдения, които се опровергават от останалия доказателствен материал и преди
всичко на показанията на свидетелите К., В. и Д.К., които са били по това време
заедно с него в близост до мястото на ПТП, като всички еднопосочно сочат, че
именно св. К. е този който пръв е възприел случващото се и е обострил тяхното
внимание.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извършената експертиза, съдът приема за
безспорно установено, че обв. В. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1 бук. „б“ във вр. с чл.342 ал.1
от НК във вр. с чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП, като на
инкриминираната дата и място при управление на лек автомобил е нарушила
правилата за движение, визирани в чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП, а
именно по време на движението си назад не е изпълнила задължението си
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е била длъжна да осигури лице, което да й сигнализира за опасности
и не е изпълнила задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава, вследствие на което е блъснала пострадалата пешеходка
Е.М., при което по непредпазливост й е причинила
комплексна средна телесна повреда, подробно описана по-горе.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин. От обективна страна- на въпросната дата, при управление на МПС,
нарушавайки правилата за движение и по-конкретно специалните норми на чл.40
ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП, като по време на движението си назад не е
наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство, а ако това е било
невъзможно не е осигурила лице, което да й сигнализира за опасности и не се е
убедила, че пътят зад превозното средство е свободен и по време на движението
не го е наблюдавала непрекъснато, като при възникналата опасност на пътя-
внезапно навлязъл пешеходец, пресичащ пътното платно, е блъснала със задната част
на автомобила пешеходката Е.М.и по този начин е предизвикала ПТП, в резултат на
което по непредпазливост е причинила комплексна средна телесна повреда на
пострадалата М., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, в резултат
съответно на транскондилно счупване на лявата раменна кост и счупване на двете
рамена на лявата срамна кост.
Нарушението на посочените правила за
движение по пътищата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
С оглед на направените в заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза и предвид анализираните по-горе гласни доказателства, става ясно че
предотвратяването на настъпилото ПТП е било във възможностите на обв. В., тай
като същата е можела да обезпечи М.рата си безопасно. Ясно е също и че постр. М.е
могла да забележи движението на заден ход на автомобила и малкото отстояние на
което се е намирал от нея и по този начин да съобрази поведението си като не
предприема пресичане на пътното платно. Веднага обаче следва да се каже, че с
оглед на конкретните условия независимо, че всеки от участниците е бил видим и
предвидим за поведението им един спрямо друг, и макар пострадалата да има
съпричастност към причиняването на вредните последици, то постр. М.не е имала
задължението по принцип да следи от мястото където се намирала и предприела
пресичане на пътното платно, движение на ПС на заден ход в същото платно, т.е.
от дясната й страна (там където се е движил автомобила на обвиняемата), а
задължение да се убеди за приближаващи автомобили от лявата й страна. На
следващо място съпричиняването от страна на
пострадалата не представлява основание за отпадане отговорността на обв. В..
Това е така, защото е налице предхождащо нейно виновно поведение, изразено в
невземане на предварителни мерки, каквито й вменяват разпоредбите на чл.40 ал.2
от ЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП. Понеже не е изпълнила това си задължение,
обвиняемата е извършила нарушение на основни правила да движение на заден ход,
още повече че е сторила това на участък от пътя, който принципно забранява
движението на заден ход. Възприемането на едно пътно препятствие по време на
движение е само част от елементите на процеса за спиране, защото до
окончателното преустановяване на движението трябва да последва реагирането на
водача на препятствието и то навременно и сработване на спирачния ефект. В
случая дори не е имало такава реакция от страна на обв. В.. Липсват спирачни
следи, което води до извода за липсата на предприемане на действия по аварийно
спиране на МПС. Всичко това, конфигурацията на пътя, вида на М.рата- движение
назад, както и намиращата се на пътното платно пешеходка, са налагали повишено
внимание и непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство. Водачът е винаги задължен при предприемането на
движение на заден ход да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници и по
време на движението си назад да наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното
средство, като при нужда да осигури лице, което да сигнализира за опасности. Независимо,
че и пешеходката М.е имала възможността да възприеме движещия се на заден ход
автомобил и да не предприема пресичане, обв. В. не е изпълнила горепосочените
задължения и това и виновно поведение е довело до вредоносния резултат. С оглед
задълженията, които обв. В. е имала при управление на МПС на заден ход, е без
значение поведението на другите участници в движението и тяхната посока и
скорост на движение, в случая на пешеходеца М.. При самото си движение назад е
следвало непрекъснато да наблюдава пътя зад МПС, което не е изпълнила като
задължение, поради което не е възприела стъпилата на платното за движение и пресичаща
възрастна жена. Обв. В. е могла да предвиди общественоопасните последици, ако
се бе съобразила с пътната обстановка, характеризираща се с движение на МПС и
пешеходци в района на кръстовище. Затова и съдът намира, че допуснатото от нея
не е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, а престъпление.
Неприемливи са направените от защитата възражения, че
ПТП е било предотвратимо и зависимо единствено от поведението на пешеходеца. То
не би било направено, ако се държеше сметка за това, че движението назад е
изключение от общите правила за придвижване на МПС по пътищата съгласно ЗДвП,
поради което пешеходците са затруднени при възприемането му. В тези случаи
предприемането на действия е изцяло под отговорността на водача на МПС.
Убеждението, че зад МПС в момента няма опасност и замислената М.ра може да се
осъществи безопасно, не е достатъчна, за да ограничи отговорността на водача на
М.риращото МПС- той е задължен през цялото време на осъществяването на тази М.ра
да следи пътя зад себе си и дори и в случаите, когато това обективно е
невъзможно, законодателят поставя и задължението за използването на второ лице,
чрез което водачът на МПС да осъществява пряк контакт, подчертавайки с всичко
това тоталната отговорност на този, който осъществява движението на заден ход.
Тези съображения на съда да не приложи претендирания
от защитата институт на случайното деяние, се основат и на трайната съдебна
практика, според която непредпазливото деяние по чл.11 ал.3 пр.1 от НК и
случайното по чл.15 от НК причиняват общественоопасни последици като разликата
между тях се корени в наличието или липсата на виновна причинна връзка между
поведението на дееца и съставомерния резултат. В хипотезата на чл. 15 от НК
деецът съобразно стеклите се обстоятелства е поставен в невъзможност да
предвиди настъпването на последиците, т.е. той нито е длъжен, нито зависи от
неговата воля да ги предотврати. Иначе казано деецът, за да се ползва от
института на случайното деяние, което е приложимо към всякакви пътни ситуации
следва да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици
по време, през което същия все още е могъл да ги предотврати. В този смисъл са
Решение № 659 по н.д. № 502/93 г. на I н.о. на ВС, Решение № 470 по н.д. №
69/04 г. на I н.о. на ВКС и други. Доказателствата по делото сочат, че обв. В. е
могла да възприеме пешеходката М.и да избегне настъпването на произшествието,
ако е съобразила предписаното й поведение като водач на МПС и оцени опасността
за движението от момента на възникването и по адекватен начин.
Всичко изложено до тук дава основание за ангажиране наказателната отговорност на
обв. В..
Деянието е извършено при форма на
вина съзнавана непредпазливост (самонадеяност), тъй като обв. В. е била наясно,
че движейки се на заден ход при конкретната пътна ситуация е имала реалната
възможност да забележи пострадалата и да предприеме ефективно спиране на
автомобила, ако бе изпълнявала вменените й от ЗДвП задължения, посочени
подробно по-горе, като не е изпълнила същите рисково е приближила пешеходката,
а впоследствие и блъснала и това именно се явява потенциално условие за
настъпването на общественоопасни последици, в конкретния случай-
пътно-транспортно произшествие, но е била убедена, че определени обстоятелства
ще изключат настъпването им- дали нейните шофьорски умения, равният и прав
асфалтов участък, сухото и благоприятно време, дали реакцията на пешеходката и
други подобни. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на
движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на
случайните граждани и минувачи.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемата съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
Обвиняемата е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждана
и е позитивно охарактеризиран по местоживеене. Статусът й като водач е
обременен само с едно наложено наказание глоба с фиш, но за не толкова
значително нарушение, като от санкционирането й през 2012 г. няма извършени
други нарушения. Работи и полага основно грижи за отглеждането на малолетното
си дете.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена предвид на
обстоятелството, че автомобилът е управляван по улици от републиканската пътна
мрежа, в населено място, на кръстовище, посред бял ден в обедните часове,
когато движението е по-интензивно. Висока е и обществената опасност на
деянието. НК обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения,
свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в
раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления
е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на
неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание за
извършеното престъпление лишаване от свобода до три години или пробация за
средна телесна повреда. Обвиняемата е пълнолетна, неосъждан към момента на
извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които
да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Не са налице и отрицателните
предпоставки визирани в разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха оказаното
съдействие на разследващите органи, добрите характеристични данни и статусът й
като водач, показващ липсата на санкциониране за нарушения на правилата за
движение, с изключение на една глоба с фиш, но се отчете че се касае за не
толкова значително нарушение и че от това санкциониране през 212 г. до
настоящия момент обвиняемата не е извършила други нарушения на ЗДвП. Чистото
съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната процедура по
Глава ХХVІІІ от НПК. Като отегчаващо обстоятелство се отчете не оказаното
съдействие на полицейските органи и липсата на критичност към извършеното.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1
от НК счете, че на обв. В., след като бъде освободена от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер от 1 000 лева, което е съответно на извършеното
и с което ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение, материално
и имотно състояние на извършителя и като съобрази, че макар да е трудово
ангажирана, обв. В. получава минимални доходи.
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно
предоставената му възможност за преценка, съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът
намери, че обв. В. следва да бъде лишена от право да управлява МПС, отчитайки
че тя е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на
съответната правно регламентирана дейност. Ръководейки се от целия комплекс
обстоятелства, визирани по- горе, от значение за индивидуализацията, опредЕ.неговия
срок в размер на три месеца, като намери, че именно с този размер ще се
постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обв. В. да заплати сторените по делото разноски в размер на в размер на
490 лв., платими по сметка на ОД на МВР- Пазарджик.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: