ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 71628.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500553 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане от 01.06.2020г. по ч.гр. д. № 01465/2020 г. на РС- Перник, в частта за
отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. за
сумата 2828,35 лв. – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, и
сумата 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.09.2018г. –
28.08.2018г.
Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и да се издаде
заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми, като поддържа, че е извън
правомощията на заповедния съд да преценява дали вземането се основава на
неравноправна клауза, като неправилно не е отчел чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Уговорените доп.
услуги са услуги/дейности, които ще се извършат по повод договора за кредит; че
сключването на споразумение за предоставяне на доп. пакет услуги, съгласно условията на
договора и ОУ е по избор на потребителя и зависи само от неговата воля, поради което
разходите за този пакет допълнителни услуги, не се включват в ГПР, съотв. не се касае за
неравноправна клауза. Относно таксите за извънсъдебно събиране, пояснява, че е за разходи
за събиране на просрочените вземания по кредита – напомнителни писма, ел. съобщения,
провеждане на тел. разговори, лични посещения и др. услуги, чиято дължимост се
аргументира с чл. 9 ЗЗД и чл. 10а ЗПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
1
Ч.гр. д. № 1465/2020 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Профи Кредит
България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Б. за
вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ***, включително и претендираните със заявлението вземания за
2828,35 лв. – неплатено възнаграждение за закупен доп. пакет от услуги, както и 30 лв. –
такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.09.2018г. – 28.08.2018г. Към
заявлението са представени: договорът за кредит, описан по- горе с неговите приложения и
общи условия. Съгласно ДПК и Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от
2300 лв., предоставена за срок от 36 месеца, при уговорени ГПР 49,89% и ГЛП 41,17%,
разсрочена на равни вноски от по 112,23 лв., както и при уговорено възнаграждение за
избран пакет от допълнителни услуги "Бонус" – 2914,92 лв. – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Погасителната вноска по договора за кредит, освен
главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет
услуги - общо 193,20 лв., от които 80,97 лв. по вноска по закупен пакет по доп. услуги. В т.
12 на заявлението е пояснено, че кредитополучателят Д. Б. не е изпълнил задължението си
по договора, направил е 1 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Кредиторът е направил
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на
заявителя, която сума за процесния период е 30 лв. Заявлението е отхвърлено от районния
съд в обжалваната част като е прието, че в тази част клаузата е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1
ЗПК, тъй като констатирал нарушение на чл. 10а, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането на
районния съд в обжалваната част е правилно като краен резултат, а разглежданата жалба е
неоснователна.
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това. С оглед на това възраженията в жалбата в противен смисъл са
неоснователни.
Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав, че с оглед предмета, страните,
правата и задълженията процесният договор е за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и
подобно споразумение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на доп. пакет
услуги е нищожно на осн.чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като е договорено, имащо за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договорено е в противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК, защото включените в допълнителния пакет услуги - конкретно тези описани по т. 2, т.
3 и т. 4 от споразумението, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 доп.
услуга, по същината си са действия за усвояването и управлението на кредита, затова не
2
може да се приеме, че са доп. услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК в споразумението за различните видове доп. услуги е определено общо
възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида, размера,
действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.
Споразумението е сключено и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй
като съгласно пог. план длъжникът следва да заплаща 36 месеца по 80,97 лв. за нещо, което
не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на доп.
услуги настъпва от датата на сключване на самото споразумение. Договорено е
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това
в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузите поставят изпълнението на
задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Въвежда се
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като
правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което
води до неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да
договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на
потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Споразумението за доп. услуги е нищожно и поради накърняване на добрите нрави -
чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК, като с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази морална
норма за справедливост е превърната и в правна санкция. С уговарянето на възнаграждение
за закупен пакет от доп. услуги от 2914,92 лв., чийто размер надхвърля размера на
предоставения кредит от 2300 лв. се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на
тези суми не представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита,
което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се
включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимум и затова са били отделени в доп. споразумение. Насрещната престация е до такава
степен нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически означава, че
престация липсва. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на доп.
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване
на такава.
3
Неоснователен е и доводът в жалбата за индивидуално уговорени клаузи по см. на
чл.145, ал.2 ЗЗП. Видно от ДПК и Споразумение, договорът е предоставен при стандартни,
предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не
е имал никаква възможност да влияе. Възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е
било предвидено в самия ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от
сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за
потребителски кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи
договора за потребителски кредит без да сключи и Споразумение за предоставяне на пакет
от доп. услуги. Това следва и от чл. 7. 1. от ОУ, които не дават възможност на клиента при
описаните в т. 7.1.1 условия да се откаже, без да дължи неустойка, само от това
споразумение.
Идентични са изводите на въззивния състав и за сумата за такси за извънсъдебно
събиране на вземането. Съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което
ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора, но в т. 12 на
заявлението твърдения за това липсват - разходите са посочени общо като не са изложени
никакви обстоятелства за конкретни и реално предприети фактически действия от заявителя
за извънсъдебно събиране на задължението. При тази неопределеност на задължението за
възстановяване на разходи, не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните. Освен това изброените
едва в жалбата дейности „изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др." по естеството си не са
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат
характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, така
че не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 ЗПК услуги /решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. №
1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Дори и да се приеме, че са услуги по договора, то са такива по
управление на кредита и противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление
на кредита.
Предвид горното следва, че възнаграждението за предоставяне на доп. пакет услуги и
такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с добрите нрави и в равна
степен представлява неравноправни клаузи, поради което са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1,
вр. ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП, включително и съгл. чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр.
чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В съответствие със
закона ПРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната
жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.06.2020г. по ч.гр. д. № 01465/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5