№ 3684
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20253110100347 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Етажна собственост с административен адрес: гр. В., бул. .... № ....,
представлявана от управителя И. М. Д., срещу Я. Ч. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к.
...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., собственик на магазин № 3 в сградата на ЕС, иск с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 800,00 лева, представляваща сбор от задължения за месечни такси за управление и
поддържане на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
01.04.2023 г. до 30.11.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение на ОС на ЕС от 31.08.2022 г. за
управител на ЕС е избран И. М. Д., като същият е вписан в Регистъра на сградите в режим
на ЕС. С т. 2 от дневния ред на същото събрание бил приет размер на таксата, която всеки
отделен обект в ЕС следва да заплаща за управление и поддържане на общите части на
сградата и фонд „Ремонт и обновяване“, като за обектите със статут магазин е определена
месечна такса в размер на 40,00 лева.
Ищецът сочи, че собственик на магазин № 3, находящ се на сутерена на сградата на
ЕС, е ответницата Я. Ч. Н.. Същата не е изпълнила решението на Общото събрание за
заплащане на дължимите такси, поради което с Решение на ОС на ЕС от 06.11.2024 г. е
прието да се пристъпи към принудително събиране на вземанията. Излага, че към датата на
ОС, с което е взето това решение, ответницата е дължала на ЕС обща сума в размер на
800,00 лева, формирана като сбор от месечните такси за магазин № 3 за период от 20
1
календарни месеца, считано от 01.04.2023 г. до 30.11.2024 г.
Сочи, че посочените решения на ОС са взети валидно и законно, същите не са били
оспорени, поради което подлежат на изпълнение от етажните собственици.
Настоява искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Я. Ч. Н. е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявената претенция по основание и размер. Не оспорва, че е собственик на
посочения в исковата молба обект в сградата на ЕС. Оспорва твърдението на ищеца, че
решенията на ОС са взети валидно и законно. Изразява становище, че решението по т. 2,
обективирано в протокол от 31.08.2022 г., е нищожно, като прието в противоречие със
закона. Сочи, че с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е въведена възможност
разпределението на разходите да се извърши по един от посочените в нея способи, но не и в
компилация на различните правила, както в процесния случай. Изтъква, че ищецът, в разрез
с разпоредбата на чл. 50 ЗУЕС, не сочи доказателства за създаването на Фонд „Ремонт и
обновяване“, не сочи решение за изготвяне и приемане на план за ремонти и съответния му
бюджет, а се позовава на решение за заплащане на такси, чийто размер е определен в
противоречие със закона, поради което съответното решение не е породило правни
последици.
Излага, че считано от 2021 г. и до настоящия момент не е пребивавала в сградата на
ЕС и не е ползвала собствения си обект, което е било сведено до знанието на управителя на
ЕС, като в тази връзка прави възражение за недължимост на претендираните вземания за
периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г.
В евентуалност, при уважаване на предявения иск, прави възражение за прихващане
със свое насрещно вземане в размер на 200 лева, представляващо разликата между реално
извършените разходи за поставяне на стъклена вратичка в общите части на сградата на ЕС,
съгласно т. 3 от Решение на ОС на ЕС от 31.08.2022 г., и направените вноски по приетия със
същото Решение бюджет за тази дейност.
Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Етажна собственост с административен адрес: гр. В.,
бул. .... № ...., се представлява от управителя И. М. Д. и адв. А. Х. от АК – Варна. Поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответницата Я. Ч. Н. се представлява от адв. С. И. от АК - Варна.
Оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна
на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части (т. 9); да заплащат разходите за управлението и
разходите за поддържането на общите части на сградата (т. 10). Размерът на паричните
2
вноски във фонд "Ремонт и обновяване", както и на тези за управление и поддържане на
общите части на сградата се определя от общото събрание на ЕС (чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от
ЗУЕС).
За успешно провеждане на исковете по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС в тежест на
ищеца е да установи правно релевантните факти: че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост с посочения административен
адрес; че са взети решения на ОС на ЕС за събиране на претендираните вземания; размера
на последните.
В настоящия случай ответницата не отрича, че е собственик на магазин № 3, находящ
се в сградата на ЕС с административен адрес: гр. В., бул. .... № ...., който факт е приет по
делото за безспорен.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 31.08.2022 г., по т. 2 от дневния ред е
прието решение, с което размерът на месечната такса за управление и поддръжка на
етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ е определен на 40 лева за обектите
със статут на магазин, 50 лева за обектите със статут на офис, 20 лева за апартаментите,
обитавани от един човек, 40 лева за апартаментите, обитавани от двама души, и 70 лева за
апартаментите, обитавани от трима души.
По делото не са налични данни, а не са наведени и твърдения горното решение на
общото събрание да е атакувано по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 2 на ЗУЕС.
Съобразно цитираната разпоредба, срокът за обжалване на незаконосъобразните решения на
общото събрание на ЕС е преклузивен. Извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения (Решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., ВКС, I ГО). Предвид горното, не може да бъде споделен
доводът на ответната страна, че искът е неоснователен поради противоречие на взетото
решение с повелителни норми на закона. В настоящото производство не може да се
извършва косвен контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на
собствениците - към датата на предявяване на иска решението на ОС от дата 23.11.2021 г. е
стабилизирано и за етажните собственици, по силата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, е
възникнало задължение да го изпълняват.
За определяне размера на дължимата от ответницата сума съдът следва да разгледа
наведените от страната правопогасяващи възражения.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в редакцията й от ДВ, бр. 26 от 2016 г., в сила
до 30.12.2023 г., урежда хипотеза, при която собствениците, ползвателите или обитателите,
които пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, са освободени от заплащане на разходи за управление и поддръжка на ЕС.
Разпоредбата е императивна, като за приложението й в тежест на собственика, ползвателя
или обитателя е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е пребивавал в
етажната собственост по-малко от 30 дни в съответната година. В случая, въпреки изрично
дадените от съда указания, че не се сочат доказателства в тази насока, такова доказване от
ответницата не е проведено. Не представлява доказателство за твърдения факт
представеното по делото извлечение за фактури и плащания по клиентски номер
********** с титуляр Я. Н. към „Енерго-про продажби“ АД за периода от 14.01.2022 г. до
13.12.2024 г., от който относим по делото е периодът от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. Сама по
себе си ниската стойност на начислените за ел. енергия суми, неподкрепена от други
доказателства, не може да обоснове извод на съда, че процесният обект не е използван през
календарната година – още повече, че извлечението касае клиентски номер, който е номер на
потребителя, а не на конкретен обект на потребление, какъвто се явява абонатният номер.
Доколкото към един клиентски номер могат да се начисляват задълженията по различни
абонатни номера (чието включване към партидата по клиентския номер и изключване от
същата е въпрос на договор между потребителя и търговеца), при липсата на посочен
3
абонатен номер и адрес на потребление, както е в случая, от представеното извлечение
въобще не може да бъде формиран извод за обекта/обектите, който/които извлечението
касае. В тази връзка, представените две фактури от 2025 г. не доказват, че и през 2023 г. ел.
енергията за процесния магазин е била заплащана по клиентския номер на ответницата.
Отделно, начисляването на ниски суми за ел. енергия е възможно в различни хипотези, само
една от които е непребиваване на собственик, ползвател или обитател в съответния обект,
като съдът не може да основава решението си на предположения.
На още по-малко основание като доказателство за непребиваване на ответницата или
друг ползвател в обекта й в етажната собственост през 2023 г. би могла да служи
представената по делото разписка за подадена от И. Н. на 28.10.2022 г. декларация до район
„Одесос“ на Община Варна за освобождаване от част от ТБО. Извън обстоятелството, че не е
ясна връзката на подателя с ответницата и в разписката не е посочен нито имотът, за който
се иска освобождаване от таксата, нито основанието, на което същото се иска, дори ако
декларацията е подадена от името на ответницата за процесния магазин с оглед
неизползването му, тя е подадена предварително и касае намерение имотът да не се
използва, но не доказва фактическото му неизползване, което е от значение за настоящия
спор.
По изложените съображения, възражението на ответницата за недължимост на част
от претендираните от ЕС такси за периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. на основание чл.
51, ал. 2 ЗУЕС - в относимата за периода редакция от ДВ, бр. 26 от 2016 г., се явява
неоснователно.
Неоснователно е и направеното възражение за прихващане с насрещно вземане на
ответницата в размер на 200 лева, представляващо разликата между реално извършените
разходи за поставяне на стъклена вратичка в общите части на сградата, съгласно решението
по т. 3 от протокола за проведеното на 31.08.2022 г. ОС на ЕС, и направените вноски по
приетия бюджет за тази дейност със същото решение.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 предвижда, че
прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата – каквото
в случая е отправено с отговора на исковата молба. Според ал. 2 на същия законов член,
двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 31.08.2022 г., по т. 3 от дневния ред е
прието решение за изграждане на стъклена вратичка в общите части на ЕС на прогнозна
стойност 1200 лева, платима от собствениците на магазини пропорционално на
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, като в случай че сумата за
изграждането е по-малка, разликата ще бъде добавена към касата на етажната собственост.
От Фактура № **********/01.06.2023 г., издадена от „П.“ ЕООД за услуга „изработка
и монтаж на стъклена вратичка от закалено стъкло с колонки 2 бр.“ е видно, че цената за
същата е 957,50 лева без вкл. ДДС, съответно 1149,00 лева с вкл. ДДС. Представени са и два
фискални бона за извършени плащания в брой към „П.“ ЕООД на сумите от 621,00 лева и
528,00 лева от същата дата.
С оглед на извършените плащания в общ размер на 1149 лева, останалата сума е в
размер на 51 лева, като частта от нея, внесена от ответницата, е пропорционална на
притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, съотнесени към идеалните
части от общите части на сградата, притежавани от собствениците на всички магазини в
същата. Прихващане обаче няма как да бъде извършено, тъй като, както беше посочено по-
горе, съгласно взетото решение от ОС на ЕС, неатакувано по реда на чл. 40 от ЗУЕС,
стабилизирано и задължително за етажните собственици, остатъкът от събраната сума в общ
4
размер на 51 лева е добавена към касата на етажната собственост – т.е. за ответницата не е
налице вземане от етажната собственост.
По делото няма наведени твърдения за извършени плащания от ответната страна на
претендираната сума от 800,00 лева, представляваща сбор от задължения за месечни такси –
всяка в размер на 40,00 лева, за управление и поддържане на общите части на сградата и за
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2024 г., с оглед на което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ищеца.
Същият със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в размер на 50,00 лева –
внесена държавна такса, и 450,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащане на горните суми, с оглед на което
претендираните разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 6, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, Я. Ч. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на Етажна собственост с
административен адрес: гр. В., бул. .... № ...., представлявана от управителя И. М. Д., ЕГН
**********, сумата от 800,00 лева (Осемстотин лева), представляваща сбор от задължения
за месечни такси за управление и поддържане на общите части на сградата и за фонд
„Ремонт и обновяване“, дължими за притежавания от ответницата магазин № 3, находящ се
на сутеренния етаж на сградата на ЕС, за периода от 01.04.2023 г. до 30.11.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Я. Ч. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на Етажна собственост с
административен адрес: гр. В., бул. .... № ...., представлявана от управителя И. М. Д., ЕГН
**********, сумата от 500,00 лева (Петстотин лева), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски, включващи държавна такса и платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5