Решение по дело №35/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 345
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700035
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              345                             14.03.2022 г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:

                                                   Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                         Членове:  ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Й. Б.

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 35 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕСКОВИ ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК *********– гр.Бургас, чрез процесуален представител адв.Ж. Ч., против Решение № 79 от 18.11.2021г., постановено по АНД № 473 по описа за 2021г. на Районен съд – гр.Царево, с което е потвърдено издадено от Кмета на Община Царево НП № НП 224/25.08.2021г. С този санкционен акт, за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на основание чл.123, ал.1 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Според изложените в жалбата възражения, към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение е липсвал състав на административно нарушение, защото както е посочил РС-Царево декларацията вече е подадена. Твърди се за допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното дружество. Основните аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с липсата на посочена от наказващия орган дата на извършване на нарушението, съобразно изискванията на чл.43, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН. Прави се възражение, че е изтекъл тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. С жалбата са изложени и съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както и несъгласие с определения размер на наложената с НП имуществена санкция, като същия според касатора е завишен без основание. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител. Представя писмено становище, с което заявява, че няма пречка за даване ход на делото и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. Подаден е отговор на касационната жалба, в който се излагат аргументи за неоснователност на касационните възражения и се иска от съда да остави в сила оспореното съдебно решение. Няма други искания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност на оспореното съдебно решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Царево е образувано по жалба на „ДЕСКОВИ ХОЛИДЕЙС“ ЕООД против наказателно постановление № НП 224/25.08.2021г. на Кмета на Община Царево, с което за нарушение на чл.14, ал.4 от ЗМДТ, на основание чл.123, ал.1 от същия закон, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Санкцията е наложена за това, че дружеството не е спазило срока за подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ относно сграда находяща се в гр.Ахтопол, въведена в експлоатация на 15.04.2021г., съгласно Удостоверение за въвеждане в екплоатация от същата дата. Сочи се, че декларацията е подадена на 17.08.2021г.

С оспореният съдебен акт, РС–Царево потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът установил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП били спазени изискванията на ЗАНН и ЗМДТ, като актовете били съставени от компетентни органи, съдържали изискуемите реквизити, а описаното в тях деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗМДТ. На следващо място съдът приел за доказано вмененото на дружеството нарушение и изложил мотиви за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

       Настоящият касационен състав, счита, че решението на първоинстанционният съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал относимите в случая факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно законосъобразното ангажиране административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд – гр.Царево установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 15.04.2021г. от гл.архитект на Община Царево е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 19/15.04.2021г. за строеж IV /четвърта/ категория „Семеен хотел“ – етапно строителство II етап – сграда №2, собственост на „ДЕСКОВИ ХОЛИДЕЙС“ ЕООД. Следователно, двумесечният срок, в който касаторът следвало да декларира придобитият недвижим имот пред общинската администрация започнал да тече от тази дата (датата на въвеждане в експлоатация на новопостриения имот) и е изтекъл на 16.06.2021г., както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд.

          Безспорен факт е, че в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, към който препраща ал.4 от същата разпоредба, такива действия не са предприети и декларацията на дружеството била подадена едва на 17.08.2021г., т.е. около два месеца след изтичане на срока за такова действие. Именно бездействието да се изпълни законово вменено задължение и то в указания от законодателя срок, съставлява административно нарушение, за което дружеството е санкционирано, поради което изложени в касационната жалба възражения за липсата на състав на административно нарушение са неоснователни. Фактът, че декларацията е подадена със закъснение не означава, че се погасяват факти от състава на вмененото нарушение. Това е така, защото санкцията се налага за неспазване на срок, а не за липса на изпълнено задължение въобще.

          Доколкото в случая става въпрос за новопостроен имот, а не за такъв придобит в резултат на прехвърлителна сделка или по друг начин, както в АУАН, така и в НП е посочена датата на въвеждане в експлоатация на имота, която дата е датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация – 15.04.2021 г.  С изтичане на законоустановения 2-месечен срок, т.е. считано от 16.06.2021 г. е осъществено нарушението, а в случаят същото се изразява в бездействие, т.е. неосъществено законово задължение.

          Ето защо, касационната инстанция счита, че датата, в която имота е въведен в експлоатация съответства на датата, от която е възникнало задължението за подаване на декларация – 15.04.2021г. и нейното посочване както в АУАН, така и в НП е напълно достатъчно за отразяване на началният момент, съгласно който започва да тече срокът за изискуемото действие, респективно с изтичането му и при липса на подадена декларация в този срок очевидно е осъществен състава на нарушението. Става ясно от кой момент дружеството е имало задължението да подаде декларация и следва да се приеме, че така описаните факти и обстоятелства не водят до нарушаване  правото на защита на санкционираното дружество, т.е не са нарушени изискванията на чл.42, т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което изложените в тази насока възражения са неоснователни.

Неоснователни са доводите за допуснато съществено процесуално нарушение при образуване на административнонаказателното производство, а именно съставяне на АУАН след срока по чл.34 от ЗАНН. От описанието на нарушението в АУАН и в НП по недвусмислен начин се установява, че нарушението е подаване на данъчна декларация след изтичането на законоустановения срок, а не изобщо неподаването на данъчна декларация. Откриването на дееца при деклариране след изтичане на съответния указан в закона срок логично се осъществява в момента на подаване на данъчната декларация /със закъснение/, а към този момент не е изтекъл 2-годишния срок по чл.34, ал. 1 от ЗАНН, считано от изтичане срока за деклариране по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ. Видно от датата на АУАН, при съставянето и връчването му не би могло да е изтекъл и 3-месечния срок от откриване на нарушителя, тъй като е съставен на същият ден, когато е подадена декларацията – 17.08.2021г., т.е. непосредствено след откриване на нарушението и извършителя /дружеството/. Нарушението е извършено на 16.06.2021г. (датата, на която е изтекъл законоустановения срок в чл.14, ал.1 вр. с ал.4 от ЗМДТ срок). Неправилно, касаторът сочи, че администрацията е длъжна да установи нарушението веднага след неговото извършване. Отговорността за извършено нарушение може да се реализира във всеки момент до изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове, като в случаят липсват данни за установяване на нарушението в предходен момент, т.е. преди 17.08.2021г. (датата, на подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ), поради което със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на същата дата са спазени изискванията на закона и не е допуснато процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление. Съответно НП е издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

Правилен е извода на районния съд, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, като следва да се добави, че самият факт на просрочието /два месеца след изтичане на срока за деклариране/ опровергава тезата за маловажност на нарушението. При тези констатации не би могло да се твърди наличието на маловажно нарушение, т.е. тежестта на това нарушение не се отличава от тежестта на други сходни деяния, поради което липсват предпоставките да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Относно определения от административнонаказващия орган размер на наложената имуществена санкция, същия е съобразен с разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ и е определен в посочения от нея минимум /по отношение на имуществените санкции/, поради което не е налице твърдяното от касатора завищение на размера и същия не подлежи на редицуране.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от което следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е неоснователна, което обуславя отхвърляне на оспорването.

Ответникът по касация не претендира разноски и такива не се присъждат при този изход на спора.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас,  в настоящият тричленен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 18.11.2021г., постановено по АНД № 473 по описа за 2021 г. на Районен съд – гр.Царево.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.