РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7332 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от И.Т.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу
„Звезда“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от синдика А.Й.К. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове, както следва: иск
с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 493,43 лева, представляващи неплатено трудово възнаграждение,
както следва: за м. април сума в размер
на 215,50 лева и за месец май 2017 г. сума в размер на 83,93 лева, както и 194
лева, представляващи неплатени купони за периода от 01.01.2017 г. до 02.05.2017
г.; иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на
495,28 лева, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
8 дни за периода от 01.01.2017 г. до
02.05.2017 г.; иск с правно основание
чл.222, ал.1 КТ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за спиране на дейността на
дружеството за повече от 15 дни, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба, че въз основа на трудов договор № 600/1.11.2013 г.
е заемала в ответното дружество длъжността „ръководител търговски екип
агроном". Сочи, че с разпореждане с изх.№17223356/ 19.06.2017 г. на
Директорът на ИТ-Плевен, трудовият й договор е прекратен на осн. чл.327 ал.2 от КТ, считано от 3.05.2017 г. Твърди, че на 30.07.202 7 г. изискала от
счетоводството на дружеството справка за начислените й, но неизплатени трудови
възнаграждения, а именно: за м.февруари 2017 г. - 1048,50 лв.; за м.март 2017
г. - 1678,50 лв.; за м.април 2017 г. - 1221,58 лв. и за м.май 2017 г. - 83,93
лв. или общо неизплатени трудови възнаграждения за посоченият период в размер
на 4032,51 лв. Излага, че с Разпореждане
№ 4505-40-246/24.08.2017 г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите" й е отпусната сумата от 3 448,50 лв.,
представляваща начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода от
1.02.2017 г. до 30.04.2017 г., от които й е приведена чиста сума от 2 707,05
лв. Твърди, че останалата част от начислените й заплати, все още не са
изплатени, като техният размер е 584.01 лв. Сочи, че в т.2.5 от Трудовият
договор, е предвидено като допълнително трудово възнаграждение да й бъдат
заплащани ежемесечно по 60 лв. - ваучери за храна. Излага, че през януари 2017
г. са й заплатени 50 лв., в за останалите месеци - не са й плащани никакви
пари.Твърди, че стойността на дължимите средства за ваучери за храна за периода
от 1.01.2017 г. до 3.05.2017 г. възлиза на 196 лв. навежда доводи, че за 2017
г. работодателят й дължи и обезщетение за неизползвани 8 дни платен годишен
отпуск, който възлизащ на 400 лв. Сочи и, че при прекратяване на ТПО, поради
спиране на дейността на дружеството за по-вече от 15 дни й се дължи и
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1 500 лв. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените
искове, съобразно направеното изменение на същите. Твърди, че възраженията на
ответника, наведени в отговора на исковата молба са неоснователни. Твърди, че
ищцата е посещавала работното си място, но никой не ги е допускал, доколкото не
е имало ток, както и да им укаже дали са на работа или не. Излага, че ищцата не
е знаела, че дружеството е в процедура по несъстоятелност. Сочи, че трудовият й договор е прекратен от
Инспекцията по труда в предвидения за това ред. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове и да й присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не оспорва факта, че между страните е
съществувал трудов договор, че допълнително споразумение, подписано в
последствие, както и, че трудовото правоотношение е прекратено на 03.05.2017г. от директора на Дирекция
„Инспекция на труда“ - Плевен, поради подадено заявление от ищцата на основание
чл. 327, ал.1,т.10 от КТ- поради преустановяване дейността на работодателя. Оспорва предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на
незаплатено трудово възнаграждение, като неоснователен и недоказан. Твърди, че
до м. февруари 2017г. ответното дружество е заплащало на ищцата полагащото й се
ежемесечно трудово възнаграждение, тъй като тя е изпълнявала своите служебни
задължения и е престирала труд, поради което е и получавала полагащото й се
трудово възнаграждение. Сочи, че за
периода от м. февруари 2017г. до 02.05.2017г., макар трудовият договор да не е
бил прекратен, ищцата не е изпълнявала служебните си задължения и не е
престирала работна сила, поради което за ответника не възникнало задължение да
заплаща трудово възнаграждение. Излага,
че фактът, че формално е съществувало трудово правоотношение не може да се
обоснове изводът, че се дължи заплащане на трудово възнаграждение, тъй като
съгласно чл. 128, т.2 от КТ работодателят дължи заплащане, но само срещу
получен реален труд от работника. Твърди, че в настоящия случай не е налице
престация на работна сила за претендирания период от ищцата, поради
обстоятелството, че ответното дружеството е преустановило своята дейност още от
м. февруари 2017г., поради което е и прекратено трудовото правоотношение между
страните. Сочи и, че в публичния търговски регистър, се
вижда, че още от м. февруари 2017г. дружеството - работодател е подало молба да
се обяви в несъстоятелност, а през месец април неговите представители - В.Н. и Е.Г.
са се заличили, което според процесуалния представител на ответника води до
извод, че дружеството още през месец февруари 2017г. е преустановило своята
дейност, а трудовите договори са съществували само формално и то на първо място
защото предприятието е спряло да работи поради големи финансови затруднения и
второ защото от април 2017г. дружеството е нямало законни представители, които
да го представляват, управляват и да се разпореждат с неговото имущество. Моли
съдът да отхвърли и претенцията на ищцата за заплащане на сума в размер на 194
лв., представляваща неизплатени средства за ваучери за храна за периода от
01.01.2017г. до 02.05.2017г. Твърди, че предвидените в допълнителното
споразумение № 194/11.03.2016г. ваучери за храна в размер на 60 лв. за пълен
месец работодателят е целял да предостави на ищцата допълнителни
възнаграждения, отделно от възнаграждението й, а именно средства за храна. Твърди, че съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 7
от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за
извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на
дейност като оператор ваучерите за храна са различни от трудовото
възнаграждение и по отношение на тях е установена забрана за замяната им срещу
пари - чл.3,ал.2,т.2 от Наредбата. Счита, че след като е установена забрана в
рамките на съществуването на трудовото правоотношение ваучерите за храна да
могат да се трансформират в парични вземания, в рамките на предвидения в закона
необлагаем минимум, то същото следва да важи и при прекратяване на трудовото
правоотношение. Моли съда да отхвърли и
предявения иск по чл.222,ал.1 от КТ като неоснователен. Твърди, че за да има
право работника/служителя да получи обезщетение от работодателят си за оставане
без работа е необходимо да се докаже, че трудовото му правоотношение е
прекратено на някое от изброените в посочената разпоредба основания: закриване
на предприятието или част от него, съкращаване на щата, намаляване обема на
работа, когато работника откаже са последва предприятието когато то се
премества на друго място и когато трябва да се възстанови работник заемал преди
това същата длъжност и че след прекратяването е останал без работа един месец.
Счита, че доколкото в разпоредбата на чл. 222, ал.1 от КТ изрично са посочени
случаите, при които се дължи това обезщетение и поради факта, че сред тях не е
предвидено основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата, то такова не й се дължи. Сочи и, че такова становището на НОИ ТП- гр.
Плевен изразено в писмо до синдика А.К. с изх. № 1029-14- 123321 от
20.09.2017г. Счита и, че предявения иск с правно основание чл. 224 от КТ е също неоснователен.Твърди, че доколкото в
случая предприятието не е развивало дейност и реално не е имало престиране на
работна сила от страна на ищцата, то няма и основание да търси обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, тъй като такъв не и се полагало след като не е
полаган никакъв труд. Навежда доводи и, че предявените искове са неоснователни,
доколкото трудовото вземане на ищцата в размер на 1905,21 е включено в Списъка
на служебно приетите вземания по чл.687, ал.1 от ТЗ, изготвен от синдика н
публикуван по партидата на ответното дружество в Търговския регистър на
28.09.2017г. Сочи се, че тази сума е
отделна от сумите, които ищцата е получила от фонда „Гарантирани вземания на
работници и служител и“ към НОИ ТД- гр. Плевен. Излага, че с изплащането на
сумата от фонда и получаването на сумата, вписана в списъка на служебно
приетите вземания ищцата ще получи в пълен размер полагащите й се суми от
ответното дружество, поради което и претендираните в настоящото производство
суми се явяват недължими. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения
иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника не се явява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност „ръководител
търговски екип - агроном“.
Установява се от приложеното по делото допълнително споразумение
№194/11.03.2016 г., че страните са се договорили на ищцата да се заплащат и по
60 лева, представляващи ваучери за храна за пълен месец.
Видно е от приложеното по делото Разпореждане на Директора на Дирекция“
Инспекция по труда“ гр. Плевен, че на основание чл.7, ал.1 от Наредба №РД-07-8
за реда за извършване на проверка по чл.327, ал.2 КТ е разпоредено трудовият
договор на ищцата с ответника да бъде прекратен на основание чл.327, ал.2 КТ.
От приобщеното по делото писмо от ТД Плевен на НОИ, изпратено до
ответника се установява, че отправено искане до същия да посочи дали на лицата,
работещи по трудово правоотношение са заплащани обезщетения за оставане без
работа по чл.222 КТ. Посочено е и защо се счита, че такова обезщетение не се
дължи.
Установява се от приложената по делото Справка за размера на
начислените, но незаплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по Кт и др. нормативни актове, издадено от ответника и
отправено до Директора на ТД гр.Плевен на НОИ е и какви са начислените от
първия трудови възнаграждения за поцесния период.
Видно е от разпореждане №4505-40-246/24.08.2017 г., че НОИ, Фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите е разпоредил да ищцата да се заплати обезщетение, вкл. и за
брутно трудово възнаграждение в размер на 2707,05 лева.
Приобщен е по делото и списък на служебно приетите вземания по чл.687,
ал.1 от ТЗ, без данни същият да е депозиран по делото за несъстоятелност и да
прието от съда.
По делото е изслушана и ССЕ, заключението по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че: за процесния период размера на
трудовото възнаграждение на ищцата, посочено в приложената по делото справка е
в размер на брутната сума от 4662,51 лева, като нетната сума е в размер на
363,48 лева, от които са изплатени 630 лева за м. февруари 2017 г., като
неплатената сума е в размер на 3006,48 лева; че с разпореждане от 24.08.2017 г.
на НОИ Фонд Гарантирани вземания на ищцата са заплетин чисто 2707,05 лева, като
неплатената сума е в размер на 299,43 лева; че стойността на ваучерите за хана
за процесния период е в размер на 194 лева; че размерът на обезщетението по
реда на чл.222, ал.1 КТ е в размер на 1500 лева; че обезщетението по реда на
чл.224, ал.1 от КТ за процесния период е в размер на 495,28 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.
За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта,
че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по
силата на които е заема длъжността „ръководител търговски
екип - агроном“; че през претендирания
период от време е полагал труд по силата на последното; както и размера на
договореното и дължимо между страните месечно трудово възнаграждение.
В тежест
на ответника е да докаже наведените от него положителни факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, респективно, че такова не му се дължи.
По
делото не е спорно, а се установява и от приетите по делото доказателства, че
ищецът е работил при ответника по силата на трудово правоотношение, което е
прекратено с разпореждане от Инспекцията по труда по реда на чл.327, ал.2 КТ.
Не се спори и за размера на основната заплата договорена между страните по
делото.
Спорно
по делото е дали на ищецът се дължи трудово възнаграждение за процесния период,
доколкото ответникът твърди, че ищцата не е полагала труд.
Съобразно
трайно установената практика на ВКС при непрестиране на работна сила от страна
на работника или служителя право на трудово възнаграждение възниква в случаите,
когато това не се дължи на неговото виновно поведение. Безспорно по делото се
установи, че ответното дружество през процесния период е преустановило своята
дейност, без да е обявил престой, спиране на работата, поради технологични
причини или производствена необходимост/ л.7/. С оглед на събраните и обсъдени
по - горе доказателства съдът намира, че непрестирането на труд от страна на
ищцата не може да й се вмени във вина, доколкото работодателят е този, който е длъжен да осигури нормални условия за изпълнение на
работата по трудовото правоотношение. Когато по различни причини, които не
могат да се вменят във вина на работника, какъвто е и настоящия случай,
работодателят не е осигурил работата, която е определена при възникването на
трудовото правоотношение, и с това не е изпълнил задълженията си по трудовия
договор, същият следва да понесе неблагоприятните последици, включително и тази
да заплаща трудово възнаграждение на работника /служителя/, дори и последният
реално да не е полагал труд. Поради изложеното съдът счита, че предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на паричната
равностойност на непредоставени ваучери за храна.
От
приложеното по делото допълнително споразумение, сключено между страните по делото, последните са се
съгласили, че на ищцата като допълнително възнаграждение ще се предоставят
ваучери за храна в размер на 60 лв. за пълен месец. Касае се за допълнително
трудово възнаграждение, уговорено да се заплаща в натура, което обуславя като
правно основание на предявения иск разпоредбата на чл. 269 ал. 2 от КТ. Следва
да се отбележи, че това трудово възнаграждение представлява доход, което е и
различието от безплатната предпазна храна по смисъла на чл. 285 от КТ.Неполучените
своевременно ваучери за храна, съставляващи добавка към трудовото
възнаграждение, представляват имуществена вреда и могат да се претендират в тяхната
парична равностойност / решение № 216- 2011- IV г. о., решение № 254- 2013- IV г. о. и особено решение № 23- 2016- III г. о./. В тази насока не може да не се отчете и
обстоятелството, че с оглед прекратяването на трудовото й правоотношение ищцата
няма как да претендира и получи в натура уговореното допълнително трудово
възнаграждение. Видно от заключението на вещото лице дължимата се на ищцата
сума за ваучери за храна възлиза на 194 лв. и в този размер исковата претенция
следва да бъде уважена.
По предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да установи, че полагаемият
отпуск е в твърдяния размер и че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно изпълнение на
задължението си за заплащане на дължимото обезщетение.
Както беше посочено, не е спорно по делото и се
установява от събраните писмени доказателства, че трудовото правоотношение е
прекратено с разпореждане от Инспекцията по труда гр. Плевен. Установи се от
заключението на вещото лице, че размерът на неизползвания годишен отпуск в
процесния период е 7 дни и съответно
размерът на дължимото обезщетение по чл.224 КТ е 495.28 лв. Искът спрямо
ответника – работодател е основателен и следва да бъде уважен доколкото не се
представят доказателства за заплащане на дължимото обезщетение.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 1
от КТ.
В Разпоредбата
на чл. 222 ал. 1 от КТ лимитативно са изброени случаите, при които се дължи от
работодателя изплащане на обезщетението - при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника
или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той
работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато
заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това
същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя. Трудовият договор на ищцата е прекратен на основание – чл.327,
ал.1, т.10 от КТ – тъй като работодателят
е преустановил дейността си. Доколкото преустановяване на дейността от страна
на работодателя не попада в лимитативно изброените хипотези на чл.222, ал.1 КТ съдът
счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 327
ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 10 от КТ обезщетение по реда на чл.222 КТ не се дължи,
поради което искът за заплащане на сумата от 1500 лв. се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на направеното възражение на процесуалния представител на ответника,
че предявените искове са неоснователни, доколкото претендираните суми са
включени в списъка на служебно приетите вземания съдът счита, че следва да
отбележи, че по делото не се доказа по безспорен
начин, че именно процесната сума е включена в списъка на служебно приетите
вземания, изготвен от синдика на намиращото се в производство по несъстоятелност
ответно дружество. Съдът счита, че сумата, посочена от синдика е общо посочена
и не може да се направи извод, че същата
се отнася именно за претенцията на ищеца за неплатено трудово възнаграждение,
неизползван платен годишен отпуск и неплатени ваучери за храна, а не за други
негови евентуални вземания, във връзка с трудовото му правоотношение срещу
работодателя. Дори обаче да беше установено обратното, това не лишава ищцата от
възможността да реализира правата си, произтичащи от трудовото правоотношение,
в настоящото исково производство /арг. от чл. 637 ал. 1 от ТЗ/.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер на 170 лева, от които дължима
държавна такса в размер на 50 лв и 120
лева за ССЕ.
Претендират се разноски, както от ищеца, така и от ответника. Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
202,79 лева, а съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 234,84 лева, съобразно представените по делото
списък на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. Индустриален, представлявано от
синдика А.Й.К., да заплати на И.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сума в общ размер на 493,43 лева, представляващи неплатено
трудово възнаграждение, както следва: за
м. април сума в размер на 215,50 лева и за месец май 2017 г. сума в размер на
83,93 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на
исковата молба /18. 09. 2017 год./ до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. Индустриален, представлявано от
синдика А.Й.К., да заплати на И.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
от 194, 00 лв., представляваща паричната равностойност на непредоставени ваучери за
храна за периода от 01. 01. 2017 год. до 02. 05. 2017 год., ведно със законната
лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /18. 09. 2017 год./ до окончателното изплащане на
сумата. ОСЪЖДА „ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. Индустриален, представлявано от
синдика А.Й.К., да заплати на И.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
сума в размер на 495,28 лева,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за периода от 01.01.2017 г. до 02.05.2017 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/18. 09. 2017 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против
„ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к.
Индустриален, представлявано от синдика А.Й.К., иск по чл. 222 ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 1500, 00 лв., ведно със законната лихва
върху нея, представляваща обезщетение за спиране на дейността на дружеството за
повече от 15 дни.
ОСЪЖДА „ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. Индустриален, представлявано от синдика А.Й.К., да заплати
на И.Т.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сума в размер на 202,79 лева,
представляващи сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на „ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ж. к. Индустриален, представлявано от синдика А.Й.К.,
деловодни разноски в размер на 234,84 лв.
ОСЪЖДА „ЗВЕЗДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж. к.
Индустриален, представлявано от синдика А.Й.К., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв. и направените разноски
за вещо лице в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: