Решение по дело №16564/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 04.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                          Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 16564 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 191100 от 13.08.2019 г., постановено по гр. д. № 26968/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 36 състав, е осъдено „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК*********, с адрес: ***, да заплати на К.Р.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Л.”, бл. *********, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД сума в размер на 2 535,79 лв., ведно със законната лихва от 27.04.2018 г. до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди - щети по лек автомобил марка „Алфа Ромео” № 147, с рег. № ******ВР, собственост на К.Р.М., причинени в резултат на възникнала авария в горящ проводник от въздушната електроразпределителна мрежа в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „******стопанисвана от ответното дружество, както и на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 6,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до 26.04.2018 г.

     Осъдено е „Ч.Р.Б.” АД да заплати на К.Р.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 863,40 лв., разноски в производството.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.” АД, чрез юрисконсулт И.П., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По делото няма доказателства за „виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта”. Съдът приема, че повредите са настъпили поради дефекти на електропреносната мрежа, но не е взел предвид, че ответникът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое виновно или безвиновно поведение. Увреждането е станало в резултат на вътрешни свойства на вещта, към който резултат е отнесено и поведението на пострадалата. Отделно от това, ответникът не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Твърди се, че изготвената по делото съдебно - автотехническа експертиза е изцяло оспорена от ответното дружество, тъй като е изготвена върху представената от ищцата фактура - частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, представляваща вид оферта, средство за договаряне цената на бъдещата сделка, която може и да не се осъществи. Излагат се и съображения, че около енергийните обекти се създава сервитутна зона, в която законодателят забранява извършването на определени дейности, вкл. паркиране на превозни средства, с позоваване на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Твърди се също, че с оглед съдебно - техническата експертиза съдът неправилно е приел, че процесният автомобил не попада в сервитутната зона на авариралия въздушен електропровод, тъй като зоната по височина, т. е. вертикалното разстояние при определяне на сервитутната зона, е неограничена. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата К.Р.М., чрез адвокат М.А., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че в качеството на собственик на електроразпределителната мрежа ответникът е длъжен да поддържа в изправно състояние същата. Бездействието на служителите на ответника във връзка с изпълнение на задължението им е довело до увреждането, поради което ответникът носи отговорност за причинените на ищцата имуществени вреди, установени от събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за неоснователност на възражението на ответника, че ищцата е паркирала автомобила си в сервитутната зона на енергийния обект, поради което и с поведението си изцяло е станала причина за полученото увреждане. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

 

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

     Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

     Настоящата съдебна инстанция намира за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск за заплащане на вземане на обща стойност 2 535,79 лв. за нанесени вреди на автомобил м. „Алфа Ромео“ № 147, рег. № ******** от скъсан електрически проводник и стопилки от него, поради следните съображения:

     Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита.

     Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, обективна и е за обезщетяване на вреди, произтичащи от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на една вещ. Ако вредите са причинени от поведение на лицето, под чийто надзор се намира вещта, или на трето лице, при използване на вещта в нарушение на предписани или общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД, и се носи от проявилото виновно поведение (действие или бездействие) лице. Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1975 г., т. 3, за разлика от хипотезата на чл. 45 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, обикновено състоящо се в допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без да е необходимо да се проявява виновно поведение при ползването ѝ. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно ППВС № 17/1963 г. е възможно отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на свойства на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.

     В конкретния случай с оглед твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, а именно, че процесният инцидент е възникнал вследствие на авария в електропреносната мрежа - скъсан електрически проводник и стопилки от него, без посочване на виновни действия (бездействие) на служители на ответното дружество, т. е. доколкото в исковата молба не се твърди виновно поведение, въззивната инстанция намира, че вредите са възникнали в резултат от вътрешните свойства на вещта. При липса на данни инцидентът да е резултат от неспазване на законоустановени норми по поддържането и експлоатацията на електропреносната мрежа и предвид естеството на процесната вещ - електропровод, чиито вътрешни качества и свойства не изключват поначало опасността от възникване на повреди, настоящата инстанция приема, че предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД. Касае се за вещ, която крие потенциална опасност от причиняване на вреди от нейната експлоатация, без обективно да има възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди (решение № 77 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 968/2012 г. по описа на ВКС, III г. о.).

     Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. За ангажиране на отговорността по чл. 50 ЗЗД ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи: 1) качеството на ответника (собственик на вещта, респ. лице, под чийто надзор е същата); 2) настъпилите вреди (вид, характер и размер); 3) причинна връзка между вредите и вещта - че вредите са настъпили от самата вещ, а не от поведението на пострадалия или от човешки действия, свързани с неправилното й съхраняване.

     Съгласно разясненията на ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, както е в случая, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. Фактическите обстоятелства, които подлежат на доказване при иска по чл. 50 ЗЗД, са изследвани и при дадената от районния съд правна квалификация по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, правнозначимите факти са изяснени, поради което въззивният съд намира, че не са налице основания за обезсилване на обжалваното решение. Във връзка с доводите на въззивника за неправилност на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

     По делото е установено, че на 21.08.2017 г. в 9,11 ч., в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Крайречна“, на улицата пред № ** е възникнала авария в електропреносната мрежа - скъсан електрически проводник от въздушна мрежа ниско напрежение и стопилки от него. Мястото е посетено от специализиран екип на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН), който е отстранил аварията.

     От Удостоверение с рег. № ОМ-773/25.08.2017 г. на СДПБЗН е видно, че в резултат на възникналата авария, стопилки от електрически проводник са нанесли щети върху лек автомобил м. „Алфа Ромео“ № 147, рег. № ******ВР - собственост на ищцата К.Р.М. (обстоятелството, че ищцата е собственик на автомобила е прието за безспорно с доклада по делото, а и се установява от свидетелство за регистрация част 1), както и върху лек автомобил м. „Нисан Микра“, рег. № ******.

     Между страните е безспорно обстоятелството, че на 06.11.2017 г. ищцата е подала до „Ч.Р.Б.“ АД претенция за изплащане на обезщетение за причинените вреди, по която е постановен отказ (видно от Уведомление с изх. № 100000103476/28.11.2017 г.) поради неспазване на срока за уведомяване по чл. 51, ал. 1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД .

     С доклада по делото за ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че процесният електропровод, преминаващ в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Крайречна“ пред № **, е стопанисван от ответното дружество, поради което и последното е отговорно за поддръжката на същия.

     По делото е прието като писмено доказателство проформа фактура № 489, издадена от „Б.А.“ ЕООД, видно от която стойността за отстраняване на щетите върху автомобила е 2356,40 лв.

     От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза на вещото лице инж. В.Б., неоспорена от страните, която настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че въздушният електропровод е 0.4 КV, усукан изолиран проводник (УИП). На снимките, приложени към експертизата, са показани захранваните обекти. Съгласно Приложение № 1 към Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти сервитутната зона за въздушни електропроводи с изолирани проводници до 20 КV, окачени на стълбове, при трасе през населени места и селищни образувания, е хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни. В съдебно заседание пред СРС експертът заявява, че не може да отговори на въпроса дали автомобилът е попадал в сервитутната ивица, доколкото няма как да установи къде точно е бил той. Посочва, че според закона сервитутната зона е общо 4 м от двете страни на кабела, не се говори за нагоре и надолу. Допълва, че кабелът, който е положен на стълба, се намира на височина около 5 - 6 м.

     От приетата в хода на производството пред СРС съдебно - автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И., която въззивната инстанция по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява, че автомобилът е бил в експлоатация към датата на настъпване на събитието - 21.08.2017 г. около 12 години и 1 месец. Стойността на описаните щети по л. а. „Алфа Ромео“ № 147, рег. № ******ВР (за боядисване: предна броня, задна броня, преден капак, заден капак, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, панел заден ляв, рамка врати леви, ляво огледало, таван; счупено и за подмяна: челно стъкло, лайстна предна врата лява, лайстна задна врата лява и кора под чистачки лява), по средни пазарни цени, към датата на настъпване на инцидента, е 2535,79 лв. В съдебно заседание вещото лице заявява, че посочената стойност е изчислена на база съществуващата нормативна уредба, която регламентира извършването на ремонтни, монтажни, демонтажни и бояджийски операции, като е пояснил и методиката на изчисление. Допълва, че частите са на стойност от алтернативни доставчици - ако частите бъдат закупени от оторизиран сервиз на марката „Алфа Ромео“ цената ще бъде по - висока. Вещото лице пояснява, че е посочил тези цени, като е съобразил годините на автомобила.

     От приетата допълнителна съдебно - автотехническа експертиза, която въззивната инстанция кредитира напълно, се установява, че описаните увреждания на автомобила биха могли да настъпят и съответстват на типа на описаната в исковата молба авария.

     По делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на приятелка на ищцата - свидетелката М.С.С.. От показанията ѝ се установява, че колата на ищцата била паркирана пред дома на свидетелката. Сутринта последната видяла, че кабелът гори и самият стълб горял, кабелът бил паднал върху колите. Последните били доста обгорени. Обадили се на телефон 112, на мястото на инцидента дошла полиция, кола на ЧЕЗ, пожарна кола. Разгледали колата и описали щетите по нея. Според свидетелката цялата шофьорска страна отпред, отстрани и отзад, била обгорена от кабела. Имало счупен прозорец, повреди отстрани и отгоре. Свидетелката допълва, че обгорените коли били две, автомобилът на ищцата бил паркиран пред оградата, под кабела на стълбовете.

     Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства и експертни заключения, въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд, че искът е доказан по основание и размер. Основният довод на въззивника е, че вината за настъпилите вреди е изцяло на ищцата, която е паркирала автомобила си в сервитутната зона на енергиен обект, с което противоправно е нарушила чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, регламентираща реда и начина за определяне на размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите на различните видове енергийни обекти. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата „В сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска паркиране на всички видове превозни средства“. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, „Минималните размери на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти са определени в приложение № 1 - за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение или преобразуване на електрическата енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях“. Видно от Приложение № 1, т. 12, сервитутната зона на въздушни електропроводи с изолирани проводници (ВЕИП) до 20 КV, окачени на стълбове, е по трасето на ВЕИП, ивица с широчина: при трасе през населени места и селищни образувания: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни, което се установява и от заключението на съдебно - техническата експертиза. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест за това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказал по безспорен начин, че автомобилът на ищцата е попадал именно в сервитутната зона на енергийния обект. Дори да се приеме, че сервитутната зона по височина е неограничена, по делото не е установено несъмнено, че автомобилът е бил паркиран именно в зоната на хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни (свидетелката заявява, че автомобилът е бил паркиран „под кабела“, от което обаче не се установява категорично, че е бил сервитутната зона). Поради това доводът за изключителна вина на пострадалия, водеща до освобождаване от отговорност на стопанисващия на вещта, е неоснователен.

     Обстоятелството, че щетите са нанесени именно от процесния електропровод, т. е. пряката - причинно следствена връзка между настъпилите вреди и вещта, се установява както от представеното и прието по делото писмено доказателство - удостоверение от СДПБЗН, служители на която непосредствено са посетили мястото на инцидента, така и от свидетелските показания, които след преценка по реда на чл. 172 ГПК въззивният съд кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и изцяло съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Съгласно заключението и на допълнителната автотехническа - експертиза вредите биха могли да настъпят като резултат на описаната в исковата молба авария. Както правилно е приел в мотивите си районният съд, посоченият  факт се доказва и от писмо от 28.11.2017 г. до ищцата, подписано от представител на ответното дружество, в което се съдържа извънсъдебно признание, че на 21.08.2017 г. е настъпила авария, установена от пристигнал на място авариен екип на „Ч.Р.Б.“ АД, при която горящ проводник от въздушна мрежа ниско напрежение е причинил материални щети на автомобила на ищцата. По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че повредите не са възникнали при описаните в исковата молба обстоятелства и в твърдения обем.

     Неоснователно е и възражението, че ищцата не е доказала стойността на материалните вреди върху автомобила. Действително представената по делото проформа фактура от 07.09.2017 г. е частен документ, без обвързваща съда материална доказателствена сила. Стойността на щетите обаче се установява по безспорен начин от изготвената съдебно - автотехническата експертиза, съгласно която същите възлизат в размер на 2535,79 лв. Въззивният съд намира, че не са налице основания да не кредитира експертизата като компетентно изготвена и отговаряща изцяло на поставените задачи. Същата е оспорена от процесуалния представител на ответното дружество, но не с посочените във въззивната жалба доводи - като изготвена въз основа на представената от ищцата проформа фактура, а на основание, че по делото няма доказателства да са закупени нови части, за които да е заплатила ищцата (което е без значение за основателността на иска). Освен това, съгласно изявлението на вещото лице в съдебно заседание, повредите върху автомобила са оценени по средни пазарни цени единствено въз основа на действащата нормативна уредба, а не въз основа на представената от ищцата фактура, като е отчетено и времето, през което автомобилът е бил в експлоатация.

     Във връзка с доводите във въззивната жалба, че по делото липсват доказателства за виновно бездействие за отстраняване на повредите и възстановяване типичното състояние на вещта; че ответникът (въззивник) не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, както и не е можел да предвиди същия; че липсва причинна връзка между поведението на ответника и вредите, следва да се посочи, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващия дейността, свързана с тези вещи (в този смисъл решение № 1112 от 10.11.2008 г. по гр. д. № 3585/2007 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 467 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 5348/2007 г. по описа на ВКС, III г. о.). Тъй като отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и безвиновна, не се изисква противоправно поведение на едно лице и установяване на вината му. Ответното дружество носи отговорност за вредите от вещите, чиито надзор и стопанисване са му били поверени, независимо дали е доказано виновно поведение (действие или бездействие) на служителите, обслужващи дейността по експлоатация и поддържането им. Отговорността по чл. 50 ЗЗД възниква и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите.

     Предвид изложеното, въззивният съд намира за безспорно установено, че на 21.08.2017 г. в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „Крайречна“ пред № ** в резултат на авария в проводник от въздушната електроразпределителна мрежа, стопанисвана от ответника, са причинени щети на автомобила на ищцата, стойността за възстановяването на които възлиза на сумата от 2535,79 лв. Налице са всички предпоставки по чл. 50, изр. 1 ЗЗД за уважаване на предявения иск.

     Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от датата на настъпване на увреждането - 21.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 26.04.2018 г., във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, поради което и с оглед правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, решението следва да бъде потвърдено и в тази част.

     Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

 

     По отношение на разноските:

    

     При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна. От същата своевременно са претендирани разноски пред въззивната инстанция в размер на 492 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно молба, с характер на списък по чл. 80 ГПК, фактура № **********/02.10.2020 г. и платежно нареждане от 08.10.2020 г., доказващи заплащане на възнаграждението. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника е направил своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на сумата от 408 лв., а заплатеното такова е в размер на 410 лв. без ДДС, съответно 492 лв. с ДДС. Доколкото претендираният размер съответства на минимално установения в Наредбата и съгласно § 2а от същата, според която „за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение“, същият следва да бъде присъден изцяло с вкл. ДДС.

 

     Предвид цената на предявените искове въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

     Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 191100 от 13.08.2019 г., постановено по гр. д. № 26968/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 - и състав, но при правилна правна квалификация на иска с правно основание чл. 50 ЗЗД.

     ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Р.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Л.”, бл. *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 492 лв. (четиристотин деветдесет и два лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                              2.