Решение по дело №3861/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 237
Дата: 5 март 2025 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20225220103861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103861 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК. В подадена е искова молба от И. С. Г. ЕГН **********, от **2; С. Д. М., ЕГН
**********, от с. В**П. Д. Б., ЕГН **********, от **2;А. А. П., ЕГН **********, от гр. **;
А. В. П., ЕГН **********, от гр. П** Д. В. П., **********, от гр. **;П. Б. Г., ЕГН
**********, от с. В**Л. Б. Т., ЕГН **********, от гр. Па** всички действащи чрез адвокат
С. П. Б., личен адвокатски номер ** от АК Пазарджик, е адрес на кантората гр.П**, email
*********@***.** против ОБЩИНА **, представлявана от кмета г-жа **, се твърди, че
първите трима от ищците са наследници на Йо** П.а, вторите двама са наследници на ** Г.а,
а последните двама са наследници на ** П. Г..Поддържа се , че техните наследодатели общо
са били собственици на имот пл. № 501 в кв. 60 по плана на с. ** от 1935 г. С Решение №
4/09.10.1992 г. на Общинска поземлена комисия - гр. ** е възстановено правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на с. **, общ.**, обл.Пазарджик на ** Г. върху Нива 1.000 (един) дка, пета категория,
находящ се в землището на с.** в местността /квартал/ Чукарката. имот 501, парцел 1 в кв.
60 по плана на селото от 1935г., при граници /съседи/: н-ци на И. **, н-ци на ** и на-ци на
И. **, като ** Г.а е починала и е оставила следните наследници -ищците А. А. П. и А. В.
П..С Решение № 7/16.10.1992 г. на Общинска поземлена комисия - гр. ** е възстановено
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. **, общ.**, обл.Пазарджик на наследници на ЙО** П.А /бивш жител на
с.**, починала на 19.12.1990 г./ върху Нива 1.000 (един) дка, пета категория, находящ се в
землището на с.** в местността /квартал/ Чукарката, имот 501, парцел 2 в кв. 60 по плана на
селото от 1935 г., при граници /съседи/: н-ци на И. **, н-ци на ** и на-ци на И. **.
1
Наследниците на Йо** П.а са ищците И. С. Г., С. Д. М. и П. Д. Б..С Решение №
Е8/19.10.1992 г. на Общинска поземлена комисия - гр. ** е възстановено правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на с. **, общ.**, обл.Пазарджик на ** П. Г. върху Нива 1.000 (един) дка, пета категория,
находящ се в землището на с.** в местността /квартал/ Чукарката. имот 501, парцел 3 в кв.
60 по плана на селото от 1935 г., при граници /съседи/: н-ци на И. **, н-ци на ** и на-ци на
И. **. След смъртта си ** П. Г. бил оставил следните наследници: П. Б. Г. и Л. Б. Т..Ищците
поддържат , че към момента тези части от бившия имот пл. № 501 по плана от 1935 г.
попадат в УПИ I Спортен комплекс в кв.65А по плана на с.**, но не са отразени в кадастъра
на този план. Ищците поръчали на фирма „З**О” ЕООД да изготви проект за попълване на
кадастъра на с.** и в изпълнение на заданието е създаден проект за попълване на плана на
с.** с нови пл. №751, 752 и 753 , кв. 65А. През 2017 г. с вх. № 1000-157/12.04.2017 г. са
представили необходимата документация за попълване на действащия план на с.** с
новопроектираните имоти пл.№ 751, 752 и 753 , кв. 65А, но до момента нямат никакъв
отговор от ответника и не са предприети никакви действия за попълването на кадастъра.
Правния интерес от предявяване на иск срещу община **, ищците обосновават с
обстоятелството, че ответникът отказва да попълни по действащия план на село ** с
новосъздадените имоти пл.№ 751, 752 и 753, кв. 65А, притежаваните от тях недвижими
имоти. По този начин те не могат да получат скица, съответно да се разпореждат с имотите
си. Затова се моли съда да приеме за установено по отношение на община **, че ищците са
собственици на поземлен имот 501 в кв. 60 по регулационния и кадастрален план на с. ** от
1935 г. с площ 3 000 кв. м., попадащ в УПИ 1-Спортен комплекс в кв. 65А по сега
действащия регулационен и кадастрален план на селото и при съседи: от две страни УПИ I-
Спортен комплекс и от две страни улици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната община , която
чрез своят процесуален представител оспорва исковата претенция. На първо място се твърди
, че , изложеното в исковата молба не отговаря напълно на действителната фактическа
обстановка.Поддържа се , че съгласно представените от ищците Геодезическа снимка на
имот пл. № 501 в кв. 60 по обезсиления план от 1935 г. имотът е един, като няма данни за
площ. 13 този ред на мисли остава неизяснено защо ищците претендират, че са собственици
на Поземлен имот 501 в кв. 60 по регулационния и кадастрален план на село ** от 1935 г. с
площ 3000 кв.м. (3,000 дка), като не става ясно кой от наследниците претендира, че е
собственик на Имот 501 и с каква площ е този имот.На следващо място - видно от
представените от ищците писмени доказателства - комбинирани скици и геодезическо
заснемане Имот 501 към настоящия момент попада в УПИ - I Спортен комплекс, в кв. 65А
по дейстпащия план на село **, общ. **.Поддържа се , че към настоящия момент в УПИ - 1
Спортен комплекс, в кв. 65А по действащия план на село **, общ. ** има реализиран строеж
общинска собственост - футболен стадион. Поддържа се още, че футболния стадион е
построен много преди 1980 година,към настоящия момент функционира и се използва за
обществено полезни цели - спортни и културни мероприятия. С оглед изложеното се твърди,
че имотът за който ищците твърдят, че са собственици има реализирана обществена
общинска инфраструктура, поради което признаването им за собственици е
невъзможно.Предвид всичко гореизложено се моли съда да отхвърли ищцовите претенции
като неоснователни и недоказани. Сочат се доказателства. Претендират съдебно- деловодни
разноски. Предявява се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ищците.
2
В с.з. ищците чрез пълномощника си подържат изцяло предявения иск с подробни
съображения в представена писмена защита.
В с.з. ответникът – редовно призован чрез своят процесуален представител поддържа
изложените в отговора възражения. Сочат се доказателства. Въпреки дадената от съда
възможност не е представена писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, които освен това се
установяват и от представените писмени доказателства : С Решение № 4/09.10.1992 г. на
Общинска поземлена комисия - гр. ** е възстановено правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. **, общ.**,
обл.Пазарджик в полза на ** Г.а върху земеделски имот представляващ Нива 1.000 (един)
дка, пета категория, находящ се в землището на с.** в местността /квартал/ Чукарката
представ представляваща имот 501, парцел 1 в кв. 60 по плана на селото от 1935г., при
граници /съседи/: н-ци на И. **, н-ци на ** и на-ци на И. **. Безспорно се установява , че **
Г.а е починала на 13.07.2001 г. и ищците А. А. П. и А. В. П. са нейни наследници по закон.
С Решение № 7/16.10.1992 г. на Общинска поземлена комисия - гр. ** е
възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на с. **, общ.**, обл.Пазарджик на наследници на Йо** П.а
/бивш жител на с.**, починала на 19.12.1990 г./ върху Нива 1.000 (един) дка, пета
категория, находящ се в землището на с.** в местността /квартал/ Чукарката, имот 501,
парцел 2 в кв. 60 по плана на селото от 1935 г., при граници /съседи/: н-ци на И. **, н-ци на
** и на-ци на И. **. Наследниците на Йо** П.а са ищците И. С. Г., С. Д. М. и П. Д. Б..
С Решение № Е8/19.10.1992 г. на Общинска поземлена комисия - гр. ** е
възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на с. **, общ.**, обл.Пазарджик на ** П. Г. върху Нива 1.000
(един) дка, пета категория, находящ се в землището на с.** в местността /квартал/
Чукарката. имот 501, парцел 3 в кв. 60 по плана на селото от 1935 г., при граници /съседи/: н-
ци на И. **, н-ци на ** и на-ци на И. **. След смъртта си ** П. Г. през 1993 г., същият е
оставил като наследници: П. Б. Г. и Л. Б. Т., които са ищци в настоящото производство.
Съгласно удостоверение № 759/ 20.08.2008 г. ,издадено от техническа служба при
Кметство с. **, общ. ** , имотът описан в решение № 8 от 19.10.1992 г. на ПК – ** – т.3 –
нива от 1000 дка на името на ** П. Г. е идентичен с част от имот пл. № 501 в кв. 60 по
обезсиления план на селото от 1934 г. По действащия подробен устройствен план на с. **,
одобрен със заповед № 6004/ 66 г. имота попада в кв. 68 а – спортен терен, като
мероприятието не е изпълнено, мястото е незастроено и няма извършено отчуждително
производство.
Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства, че
ищците са поръчали на фирма „З**О” ЕООД да изготви проект за попълване на кадастъра
3
на с.** и в изпълнение на заданието е създаден проект за попълване на плана на с.** с нови
пл. №751, 752 и 753 , кв. 65А. Не се оспорва също така , че ищците са са представили
необходимата документация за попълване на действащия план на с.** с новопроектираните
имоти пл.№ 751. 752 и 753 , кв. 65А, но до момента нямат никакъв отговор от ответника и
не са предприети никакви действия за попълването на кадастъра.
От страна на ответника се представят три акта за общинска собственост. С Акт № 19
/ 14.05.2002 г. на основание чл. 56 ЗОС е актуван като публична общинска собственост
Урегулиран поземлен имот , съставляващ парцел І-„ Спортен комплекс „ в кв. 65 –А,
състоящ се от 30 200 дка с находящтото се в комплекса футболно игрище и едноетажна
масивна сграда – съблекалня от 93 кв.м. През 2013 г. е съставен Акт за публична общинска
собственост за следния недвижим имот : Урегулиран поземлен имот , съставляващ І-„
Спортен терен „ в кв. 65а, по плана за регулация и застрояване на с. ** с площ от 50 890
кв.м. с построена в имота едноетажна масивна сграда с площ от 90 кв.м., състояща се от две
съблекални , две бани , съдийска стая, офис и коридор. С решение № 632 / 13.02.2017 г. на
Общински съвет гр. ** е прието , че описания по-горе имот се определя като имот публична
общинска собственост , като в тази връзка и въз основа на това решение е съставен и трети
акт- Акт № 2862/ 20.02.2017 г. , с който описания по-горе имот отново е актуван като
публична общинска собственост.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато изслушване на
съдебно- техническа експертиза, заключението по която съдът цени изцяло като
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице дава заключение, че
процесният имот № 501 е бил заснет в обезсиления план на с. ** от 1935 г., като площта на
имота, изчислена графически по плана е 3240 кв.м. Имотът се намира в кв. 60 и за него са
отредени парцели VІ-501 и ІХ-501, като части от имота са придаваеми към съседните
парцели V-490, VІІ.506 и ІV-467 , а част от имота попада в прилежащите улици от двете
страни на квартала. Според вещото лице предвидената с плана от 1935 г. регулация не е
приложена , а границите на имот пл. № 501 не са материализирани на място. По- голямата
част от имот пл. № 501 в кв.60 по обезсиления план от 1935 г. в размер на 3188 кв.м. попада
в Спортен комплекс в кв. 65а по действащия план на селото от 1966 г. Малка част от имота
с площ от около 52 кв.м. попада в улиците от изток и от юг на квартала с о.т.
188,135,138,140а и 117, 134,188. По предходна регулация , също по плана от 1966 г. е
попадал в парцел ХХ-ПУЦ, който като нереализиран, в по-късен момент е присъединен
към парцел І – Спортен комплекс. Заключението на експерта е , че имот пл. № 501 в кв. 60
по обезсиления план от 1935 г. не попада върху реализирано мероприятие в УПИ –Спортен
комплекс в кв. 65а, по сега действащия план на с. **, общ. **. Имот пл. № 501 не попада в
мероприятието „ стадион“ , като попада в крайната южна част на парцела. Тази част е
изоставена , не личи да е стопанисвана и е обрасла с ниска тревна растителност. От
допълнителното заключение на вещото лице Б. се установява, че стадионът в реализираната
му част е ограден с метална ограда с различна височина от 0,95 м. до около 1,60 м. , като на
места оградата прекъсва , а на други се дублира. Според вещото лице , в парцела са
4
обособени 54 бр. места за паркиране / при необходим брой според капацитета от 50-33 бр./ -
т.е в рамките на парцела са осигурени необходимия брой места за паркиране, а възможности
за паркиране съществуват и пред входа на стадиона / в северния край/ , където теренът е
заравнен за целта.
Ответникът е представил издаден от общината удостоверение за търпимост на
строеж № 1/ 22..01.2024 г. , в която се удостоверява , че за строеж „ стадион и масивна сграда
със застроена площ от 90 кв.м. , които се намират в УПИ І – спортен комплекс в кв. 65а по
плана на с. ** общ. ** са налице условията на параграф 16 ал.1 ДР на ЗУТ, като също се
удостоверява , че застрояването е реализирано напълно. В тази връзка са представените по
делото документи / л.132-139 /, видно от които в ответната община не са били открити
документи за извършване мероприятието „ стадион“ върху процесния имот.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят ** В. твърди, че познава
добре стадиона , като поддържа , че места предвидени за паркиране има както пред самия
стадион , така и вътре в двора на същия. Стадионът бил построен 70-те години , на мястото
на процесния имот било празно място , полята , тръни , сметище , но никога не били
паркирали автомобили. Преди да се построи стадиона на място имало пасище. Ограда имало
само на самия стадион и другаде никъде не е имало ограда в имота. Свидетелят Д. Мечкаров
твърди , че в края на имота била издигната дига - от северната част , имало и ограда с
бодлива тел и колове на целия терен. В южната част на терена можело да паркират 100-200
коли. Специална настилка на местата за паркиране нямало, нямало и предварително
обозначени места за паркиране.
При така приетото за установено относно фактите , съдът от правна страна приема
следното :
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване правото на собственост на ищците по отношение на ответната община – върху
ПИ № 501 в кв. 60 по регулационния план на с. ** от 1935 г. , като част от УПИ І-Спортен
комплекс в кв. 65А по действащия регулационен план на с. **. Твърденията на ищците
очертават претенции за права на собственост, като наследници на правоимащи , в чиято
полза е възстановена собствеността върху части от този имот по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът
е оспорил така предявения иск, с твърдението , че правото на възстановяване на
собствеността в полза на ищците в стари / възстановими на терена реални граници - не е
възникнало валидно , тъй като процесният терен е бил предназначен за задоволяване на
обществена нужда и мероприятието – Спортен комплекс - върху него е било проведено.
Във връзка с позоваването на извършена реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ е
безспорно , че в полза на наследодатели на ищците с решения на ПК- **, са възстановени в
стари реални граници части от имот пл. № 501 в кв. 60 по плана на с. ** от 1935 г. Също така
не е спорно , а и от заключението на експерта се установява, че процесният имот/ в по-
голямата си част / попада в УПИ І-Спортен комплекс в кв. 65А по действащия план – в
югоизточния край на парцела видно и от представените по делото скици. Вещото лице Б.
освен това установява, че южната част от настоящия парцел І-Спортен комплекс е
5
представлявала самостоятелен парцел ХХ-ПУЦ, по плана от 1966 г. , но в по-късен момент /
вещото лице не е открило данни кога точно / регулацията е изменена , като парцел ХХ-ПУЦ,
по отношение на който регулацията не е била приложена , е заличен и площта му е
присъединена към парцел І- Спортен комплекс , който с това е разширен на юг. Вещото
лице не е открило преписка за отчуждаване на имота, а такива документи не са открити и от
ответника, видно от представеното по делото писмо, но според представените от ответника
три акта за общинска собственост , към 2002 г. УПИ І-Спортен комплекс е актуван като
общинска собственост с площ от 30200 дка , а с последващ акт от 2013 г. и още един от 2017
г. , е актуван като публична общинска собственост , като същият УПИ вече е с площ от
50890 кв.м. По делото липсват категорични данни за датата на извършеното върху УПИ
строителство на спортен комплекс – стадион с прилежащи съоръжения , но в свидетелските
показания се съдържат данни за провеждане на това строителство през 70- те години на
миналия век/ 1973-75 г./.
От значение за настоящия правен спор е дали са налице пречки за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 24 ал.2 , във връзка с чл. 10 б ал.1 ЗСПЗЗ,
а именно дали ищците по предявения положителен установителен иск се легитимират като
собственици на процесната част от УПИ , актувано като публична общинска собственост и
дали по отношение на тази част липсват пречки за възстановяване на собствеността.
В тази връзка следва да се има предвид, че реституцията / в случая на бивша
земеделска земя/ не е абсолютно придобивно основание, а само способ за възстановяване
на действително притежавани в миналото собственически права и наличието на евентуални
пречки за реституцията следва се вземат предвид при последващ спор между лицата, в
чиято полза е издаден реституционния акт и едно трето лице./ Р. № 1084/12.11.2008 г. по
гр.д. № 4505/2007 г. на ІІ г.о. ВКС/.Безспорно установено е в чл. 17 ал.2 ГПК , че съдът се
произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това
дали подлежат на съдебен контрол.Косвеният съдебен контрол за валидност , е недопустим
единствено , ако върху административният акт е упражнен пряк съдебен контрол- чл. 302
ГПК и страната на която се противопоставя административния акт е била страна в
производството по обжалването му- чл. 177 ал.1 АПК и чл. 297 ГПК.Съгласно т.1 от ТР №
1/1997 г. на ОСГК на ВКС , решенията на ПК имат конститутивно действие за
възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя. Тези решения по
същество са административни актове, поради което при възникнал спор за собственост по
пътя на инцидентния съдебен контрол, гражданският съд следва да прецени
действителността на тези административни актове, включително и тяхната материална
законосъобразност, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 17 ал.2 ГПК и т.4 от ТР № 6 /
2006 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай доколкото ответната Община не е била участник в
административното производство по издаване на трите решения на ПК гр. **/ не се твърди
или установява друго /, то гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен
контрол да провери решенията за възстановяване на собствеността произвели ли са
6
реституционното си действие, като съобразно това да се произнесе за принадлежността на
правото на собственост върху спорния имот. / в този смисъл Р. № 208 /09.04.2019 г. по гр.д.
№ 3392/2017 г. на ІV г.о. на ВКС и др./
В решение №1992/2002г. по гр.д.№317/2001г. на ІV ГО на ВКС; решение
№410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/1999г. на ІV ГО на ВКС и решение №1202/29.12.2008г. по
гр.д.№3921/2007г. на ІІІ ГО на ВКС е прието,че собствеността върху земеделски земи не
може да се възстанови, ако земята е застроена или ако върху нея са били проведени такива
мероприятия на държавата,които са били предназначени и са служили за задоволяване на
важни държавни нужди,нужди на науката и културата,на сигурността и отбраната на
страната,екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините,като понятието
“проведено мероприятие, което не позволяла възстановяване на собствеността” следва да
задоволява посочените в чл.24 ЗСПЗЗ нужди.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ придава правно значение, като пречка за
възстановяване правото на собственост, на застрояване на имота или провеждане на
мероприятие по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, т.е. изключват се от реституцията по ЗСПЗЗ
земи, върху които е реализирано обществено мероприятие, за да не се осуети или затрудни
функционирането на обекта, съставляващ това мероприятие. За приложението на правната
норма е без значение дали проведеното мероприятие е законно или без строителни книжа, а
така също дали построените в УПИ съоръжения представляват „ търпим строеж „ .
Съгласно чл.11, ал.2 и ал.3 ППЗСПЗЗ на възстановяване подлежи само
свободна площ, която не попада под сгради или не съставлява прилежаща площ към тях.
Преценката налице ли са пречки за възстановяване правото на собственост съгласно чл.10б,
ал.1 ЗСПЗЗ се извършва съобразно конкретното проведено мероприятие като комплекс от
дейности и необходимата за функционирането на обекта площ към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ.
По настоящото дело е установено , че процесният ПИ 501 в кв. 60 по обезсиления
план на с. ** от 1935 г. попада в югоизточния край на парцел І – Спортен комплекс по
действащия регулационен план от 1966 г. на селото в кв. 65 а, като по предходна регулация
също по плана от 1966 г. е попадал в съдения парцел ХХ-ПУЦ, който като нереализирано
мероприятие – е присъединен към парцел І-Спортен комплекс/ основно заключение на СТЕ
л. 103/. Установява се от заключението на експерта , което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и надлежно обосновано , че процесният имот № 501 в кв.60 не
попада в реализирано мероприятие – нито като парцел ХХ-ПУЦ, нито след неговото
присъединяване към парцел І-Спортен комплекс. Безспорно от експертното заключение се
установява, че в по-голямата част от този парцел І-Спортен комплекс – северно от процесния
имот 501 е осъществено мероприятието „ стадион“, но имот пл. № 501 не попада в
изградения стадион, който не засяга крайната южна част на парцела. Според заключението ,
което се подкрепя в тази му част от показанията на св. В., тази част от УПИ е изоставена ,
не личи да е стопанисвана и е обрасла с ниска тревна растителност. В допълнителното си
заключение вещото лице е установило на място , че стадионът в реализираната му част е
7
ограден с метална ограда с различна височина / от 0,95 м. до около1,60 м. /, като на места
оградата прекъсва , а на други се дублира.
При тези фактически данни по делото следва да се приеме , че процесният имот
попада в УПИ , предназначен за задоволяване на обществена нужда и е такъв по смисъла на
чл. 3 ал.2 т.2 ЗОбС – публична общинска собственост. Данните по делото са такива, че
процесният имот първоначално е бил част от УПИ с отреждане за друго мероприятие по
действащия план от 1966 г. и по-късно бившия имот № 501 г. като парцел ХХ-ПУЦ с
нереализирано мероприятие - е присъединен към парцел І-Спортен комплекс, но по делото
се установява , че бившия имот № 501 , нито е застроен със съоръжение по параграф 1в, ал.2
ДР ППЗСПЗЗ, нито попада в част от терен , необходим за обслужването на проведеното
мероприятие. Вещото лице в допълнителното си заключение е изследвало въпроса за
ползването на този терен като такъв за обслужване на стадиона , но от една страна
настоящите нужди на общината и евентуално изискванията на Наредбата за планиране и
проектиране комуникационната транспортна система в урабинизираните територии /2018 г.
са без значение за конкретния спор, тъй като наличието на предпоставките за провеждане
на реституцията се проверяват към един минал момент / влизане в сила на реституционния
закон /, а от друга страна се доказва, че обслужването на спортните съоръжения не е
функционално свързано с процесния имот, доколкото в рамките на самото реализирано
мероприятие са осигурени необходимия брой места за паркиране и възможности за
паркиране съществуват и пред входа на стадиона, където теренът е заравнен за целта. В
допълнителното си заключение вещото лице уточнява, че процесният имот е извън
реализирания стадион, извън частта с вертикална планировка, извън оградите , извън дигата
и попада в най- южната част от парцела , която част е оставена във вида , в който е бил
терена – с денивелация, в нея няма трайни насаждения. Тази част от УПИ представлява
трудно достъпен терен , няма връзка със стадиона, далече е от неговия вход и във вида в
който се намира не може да служи за паркиране във връзка с обслужване на спортния
комплекс.
С оглед на изложеното следва да се приемат за неоснователни доводите на ответника
за материална незаконосъобразност на решенията на Поземлената комисия , с които е
възстановена собствеността на ищците поради отсъствие на предпоставките на закона.
Имотът е имал земеделски характер към момента на отнемането, имотът не е застроен и
върху него няма реализирани мероприятия.
Изложеното налага извода , че ищците в настоящото производство се легитимират
като собственици на бившия имот пл. № 501 в кв. 60 по обезсиления план на с. ** от 1935 г.,
тъй като в тяхна полза валидно са настъпили последиците на земеделската реституция, при
липсата на пречки по чл. 24 ал.2 ЗСПЗЗ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
са неотносими възраженията на процесуалната защита на ответната страна в писмения
отговор досежно активната материално- правна легитимация на ищците , тъй като от
доказателствата по делото е безспорно , че в полза на техните наследодатели е признато
правото на възстановяване на собствеността в реални граници върху три части от
8
процесния имот и по изложените по-горе доводи -чрез законосъобразно извършена в тяхна
полза реституция. Какви са правата на всеки един от собствениците в този имот- е въпрос,
който касае други правоотношения между самите тях и няма отношение към спора с
ответната страна.
По разноските. С оглед изхода от спора в полза на ищците следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер от 1621,00 лв. съгласно представените по
делото доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Възнаграждението на адвоката на ищците е
съобразено изцяло с фактическата и правна сложност на делото , която съдът определя като
значителна , поради което не намира основания за намаление на адвокатски хонорар по реда
на чл. 78 ал.5 ГПК. В полза на ответника не се дължи присъждане на разноски.
По изложените по-горе съображения,ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА **, представлявана от
кмета **, че ищците И. С. Г. ЕГН **********, от **2; С. Д. М., ЕГН **********, от с.
В**П. Д. Б., ЕГН **********, от **2;А. А. П., ЕГН **********, от гр. **; А. В. П., ЕГН
**********, от гр. П** Д. В. П., **********, от гр. **;П. Б. Г., ЕГН **********, от с. В**Л.
Б. Т., ЕГН **********, от гр. Па** всички действащи чрез адвокат С. П. Б., личен
адвокатски номер ** от АК Пазарджик, с адрес на кантората гр.П**, email *********@***.**
са собственици на недвижим имот- поземлен имот 501 в кв. 60 по регулационния и
кадастрален план на с. **, общ. **- от 1935 г., попадащ в югоизточния край на УПИ 1-
Спортен комплекс в кв. 65А по сега действащия регулационен и кадастрален план на селото
от 1966 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА **, представлявана от кмета Васка Рачева , с адрес за ул.”**,
да заплати на И. С. Г. ЕГН **********, от **2; С. Д. М., ЕГН **********, от с. В**П. Д.
Б., ЕГН **********, от **2;А. А. П., ЕГН **********, от гр. **; А. В. П., ЕГН **********,
от гр. П** Д. В. П., **********, от гр. **;П. Б. Г., ЕГН **********, от с. В**Л. Б. Т., ЕГН
**********, от гр. Па** всички действащи чрез адвокат С. П. Б., личен адвокатски номер **
от АК Пазарджик, с адрес на кантората гр.П**, email *********@***.** сторените по делото
разноски в размер от 1621,00 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9