Р
Е Ш Е Н И Е
№…/2020г.
гр.Варна 15.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№17305/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът „К.Г.“ ЕООД твърди,
че на 28.08.2014г. след сключен договор за цесия между ищеца в качеството на цесионер, чрез управителя П. Н.
К. и цедента Н.М.Н., дружеството е придобило вземане в размер на
1465,21лв., представляваща платена от Н.
без
основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода от 12.08.2010г. до 07.02.2011г. за обект с абонатен №** и клиентски №**
за което е издадена фактура №**********/23.06.2011г. Твърди се, че впоследствие
ищеца с последващ договор от 23.10.2014г. действащ
чрез ответника К.Т. в качеството му на пълномощник е прехвърлил придобитото
чрез цесия вземане на дружество “И.“ ЕООД за цена
от 1365,21лв., като съгласно т.3 от сключения договор продажната цена по
вземането е заплатена изцяло и в брой от цесионера на
пълномощника на „К.Г.“ ЕООД адв.К.Т. и през 2016г. на основание така сключения
договор „И.“ ЕООД се е легитимирало като носител на това
вземане и е депозирало заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК срещу „Е.-П. П.“ АД, за
заплащане на сумата от 1465,21лв.за което е било образувано ч.гр.д.№4233/2016г.
на ВРС, като след депозирано възражение от страна на длъжника е образувано
исково производство гр.д.№6409/2016г. на ВРС. Твърди се, че към настоящия
момент пълномощника на „К.Г.“ ЕООД не е внесъл в касата на дружеството
получената от него сума в размер на 1365,21лв. представляваща продажната цена
по сключената сделка и се предявява искане, съдът да постанови решение с което
да осъди ответника адв.К.Д.Т.-ВАК да заплати на ищеца „К.Г.“ ЕООД сумата от
1365,21лв. представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник
на ищеца сума по сключен договор за цесия за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че
иска е допустим, но неоснователен. Възразява против изложеното в исковата
молба, че е получил от „И.“ ЕООД процесната сума, тъй като същата е платена на цедента, а не на пълномощника на цедента.
Възразява, че процесната сума не се дължи от него,
тъй като съгласно сключено допълнително споразумение от 23.10.2019г. ответника
е върнал обратно на цесионера “И.“ ЕООД паричната сума и твърди, че на 23.10.2014г. с
оглед липсата на представителна власт на Д.Т. А. /записана
неправилно като управител на „И.“ЕООД е сключено
допълнително тристранно споразумение към договора за цесия от 23.10.2014г.
между „И.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД от реално представляващия
„И.“ ЕООД и са направени редица съществени изменения в
клаузите на договора-„И.“ ЕООД е
заместил в дълг „К.Г.“ ЕООД по отношение на задължението към първоначалните цеденти-Н. М.. Н. ; адв.К.Т. е
върнал получената от „К.Г.“ ЕООД по първоначалния договор за цесия парична
сума, „И.“ ЕООД е поел задължението да финансира и заведе
дело срещу “Е.-П. П.“ АД. Твърди, че тристраното
споразумение от 23.10.23014г. преурежда отношенията
на страните по договора за цесия от 23.10.2014г., като видно от
удостоверителната част на споразумението ответника лично е върнал обратно на „И.“ЕООД по рано получените като цена на вземането сума
в размер на 1365,21лв. Твърди, че след като е налице връщане на сумата по
договора за цесия от 23.10.2014г. няма както да бъде предадено на доверителя,
като отчет на твърдяната поръчка. Възразява, че е налице договор за поръчка
между ищеца и ответника. Прави възражение за прихващане в условията на
евентуалност ако се приеме, че ответника дължи процесната
сума. Моли да се отхвърли иска и претендира разноски.
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.79 от ЗЗД.
Ищецът за доказване на твърденията си е
представил договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. сключен между
него в качеството му на цедент и при условията на
представителство в договора чрез адв.Кр.Т. и третото
не участващо в производството лице ТД „И.“
ЕООД. Съгласно чл.1 от договора „К.г.“ ЕООД като продавач-цедент
на вземането си срещу „Е.-п.п.“ АД възлизащо
на 1 465.21лв. платени без основание от Н. М. Н. в качеството му на потребител на ел.енергия.
Чл.3 от договора съдържа изрично
изявление на цедента чрез представлявалия го ответник
в настоящото производство адв.Кр.Т., че цената по
договора е платена при подписването му. Договора е подписан за ищеца от отв.
адв.Кр.Т., като подписите положени в него не се
оспорват от страните.
Представен е и договор за прехвърляне на
вземане сключен между физическото лице Н.
Н. и настоящия ищеца „К.г.“ ЕООД в който е обективирана продажба на вземане на ф.л. срещу „Е.-п. П.“ АД за сумата от 1 365.21лв. платени без
основание от продавача на „Е.-п.п.“ АД като
стойност на коригирана потребена ел.енергия.
Посочената цесия съдържа изискуемите се от закона основни реквизити и е
неоспорена в настоящото делото поради което се възприема от настоящия състав
като редовно договорно отношение, което обаче заедно с отправеното до длъжника
по прехвърленото вземане уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е неотносимо към настоящия спор, тъй като не съдържа в себе
си прехвърляне на процесното вземане.
Представен е и договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. по силата на който ищеца по делото прехвърля на „И.“ ЕООД споменатото вече вземане по договора за цесия
от 28.08.2014г., като ищецът по последния договор е действал като цедент и е представляван по силата на пълномощно от
ответника адв.Кр.Т..
Представено е и копие от пълномощно
издадено от ищеца в полза на ответника в качеството му на адвокат за
предоставяне на правни услуги по повод отношения на „К.Г.“ ЕООД с трети лица.
Съгласно представеното споразумение от
23.10.2014г. Н. М. Н., „К.г.“ ЕООД и „И.“
ЕООД са сключили същото и са се договорили поради липса на извършено плащане на
продажната цена от страна на ищеца в полза на физическото лице продавач по
договора за цесия от 28.08.2014г. в задължението да встъпи и „И.“ ЕООД, като съдлъжник на
страната на „К.г.“ ЕООД, което от своя страна е поело ангажимент да прехвърли
на новия съдлъжник закупеното вземане срещу сумата от
1 365.21лв., а в полза на физическото лице първоначален продавач е
посочено, че ще се извърши плащане на договореното възнаграждение в срок до 28.02.2015г.
Договорено е също така, че договора за цесия на вземането между „К.г.“ ЕООД и
„И.“ ЕООД е бил сключен без представителна власт (без да се сочи у кого)
и е изрично посочено, че адв.Кр.Т. в качеството си на
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД е върнал като пълномощник на ТД на „И.“ ЕООД сумата от 1 365.21лв.
Страните не спорят, че при всички
изброени по-горе договорни отношения ответника е действал като пълномощник от
името на ищеца „К.г.“ ЕООД, като на първо място от значение за решаване на
спора е качеството което е имал ответника, а именно пълномощник или довереник
по договор за поръчка. Двата вида отношения не изискват писмена форма за своята
валидност. От друга страна по делото е на лице пълномощно от ищеца издадено на
ответника в качеството му на адвокат (л.44) съдържащо и упълномощаване на Кр.Т.
вкл. да сключва сделки на управление и разпореждане с вземания на ТД ищец.
Посоченото пълномощно не е оттеглено. При условията на действие на същото е
подписан и договора за цесия от 23.10.2014г. в който е отбелязано, че ТД
действащо чрез ответника е извършило прехвърляне на вземане за сумата от 1 365.21лв.
платена без основание стойност на коригирана непотребена
ел.енергия за времето от 12.08.2010г. до 7.02.2011г. за аб.№**********
и кл.№**********, която е платена изцяло и в брой на цедента-„К.г.“ ЕООД чл.3 от договора и в тази си част
същият представлява разписка за извършеното плащане. От представеното копие от
„Уведомление“ отправено от ищеца до ответника чрез нотариус Б.В., самото то без да съдържа дата се установява, че се
отправя уведомление до ответника, че дружеството оттегля даденото на
4.07.2014г. пълномощно, като от представените доказателства за връчване може да
се приеме, че уведомлението е връчено на ответника чрез негов служител на
18.12.2018г. Представени са също така и отправени до ответника покани за
предаване на документи за сключени договори от Кр.Т.
в качеството му на упълномощено от ТД лице. Липсват доказателства в който
ответникът да е реагирал на посочената последна покана чрез оспорване на
наведените в нея твърдения, че по силата на цитираното пълномощно той е
действал за ищеца като довереник по договор за поръчка поради което следва да
се приеме, че отношенията между страните са били именно такива. При това
положение и съгласно съдържанието на договора за цесия от 23.10.2014г. следва
да се приеме, че в чл.3 от същия е обективирано изявление,
че сумата от 1 365.21лв. е предадена физически на ответника в деня на
подписване на цесията, като тогава той е действал като довереник по смисъла на
чл.280 и сл. от ЗЗД и за него е възникнало задължението да предаде полученото
на осн. чл.284, ал.2 от ГПК. Твърдението на ищеца, че
сумата не му е отчетена от ответника е твърдение за отрицателен факт, което го
освобождава от задължението за доказване и прехвърля доказателствената тежест
върху ответника, който въпреки малкия размер на сумата и съществуването на
различни процесуални способи за доказване на изпълнението си не е ангажирал
доказателства в тази насока. Предвид изложеното до тук съдът приема, че
ответника е останал задължен към ищеца с посочената сума от 1 365.21лв.
заплатени от „И.“ ЕООД към „К.г.“
ЕООД, но неотчетени от Т. пред ищеца.
Твърдението, че ответника не е получавал
физически сумата от 1 365.21лв. се оборва от текстовото съдържание на
договора за цесия от 23.10.2014г. в което е посочено, че сумата е платена
изцяло и в брой при подписването на договора, т.е. при подписването е извършено
физическо предаване на парите от единият представляващ на другият.
По отношение на направеното от ответника
възражение за прихващане със заплатени от ответника общо 1 480лв. разноски
за назначаване на вещи лица по 14бр. съдът намира същото за основателно до
по-малкия размер от 1 365.21лв. представляваща сбор от заплатени депозити
по гр.д.№9770/14г. на ВРС ХІV състав, гр.д.№9931/14 на ВРС, ХІVс.,
гр.д.№9781/14г. на ВРС, ХІVс., гр.д.№10169/14, ХХХІІІс., гр.д.№9779/14г. на ВРС, ХХХІІІс.,
гр.д.№9934/14г. на ВРС, ХІVс., гр.д.№10014/14г. на
ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9754/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9766/14г. на ВРС, ХХХІІІс.,
гр.д.№11259/14г. на ВРС, ХVІІІс. и гр.д.№11252/14г.
на ВРС, ХІХс., като по отношение на сумата от 80лв.
заплатена по последното посочено дело прихващането е само със сумата от
65.21лв., като това е така защото ответникът е представил 12бр. преводни
нареждания за общата сума от 1 480лв., като от съдържанието на същите
документи се установява, че като платец по тях е записано физическото лице
ответник по делото, а ищцовата страна от своя страна не е направила възражение
относно твърдението, че посочените в документите съдебни дела са водени от нея.
Предвид изложеното съдът приема, че следва
да се допусне извършване на прихващане със сумата от 1 365.21лв. дължима
по отчетническа сделка на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД,
като ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 414.61лв.
сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т.
ЕГН********** *** за заплащане на сумата от 1 365.21лв. признати в тристранно
споразумение от 23.10.2014г. дължима на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД като отчет по договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. на ищеца с „И.“
ЕООД, поради извършено съдебно прихващане със същата сума формирана като сбор
от заплатени от ответника вместо ищеца депозити за вещи лица по гр.д.№9770/14г.
на ВРС ХІV състав, гр.д.№9931/14 на ВРС, ХІVс.,
гр.д.№9781/14г. на ВРС, ХІVс., гр.д.№10169/14, ХХХІІІс., гр.д.№9779/14г. на ВРС, ХХХІІІс.,
гр.д.№9934/14г. на ВРС, ХІVс., гр.д.№10014/14г. на
ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9754/14г. на ВРС, ХХХІІІс., гр.д.№9766/14г. на ВРС, ХХХІІІс.,
гр.д.№11259/14г. на ВРС, ХVІІІс. и гр.д.№11252/14г.
на ВРС, ХІХс., като по отношение на сумата от 80лв.
заплатена по последното посочено дело прихващането е само със сумата от
65.21лв.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на К.Д.Т. ЕГН********** *** да заплати на
сумата от 414.61лв. разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: