Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.07.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети юни две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
1803 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.127а от СК.
Постъпила е искова молба от Г.Е.С.
против Х.О.Х., с която твърди, че двамата са родители на детето Туана, както и
че на нея е предоставено упражняването на родителските права, с решение
постановено по гр. д. № 540/2015 г. по описа на РС Асеновград Твърди, че отношенията между страните се
влошени значително. В същото време родителите и работят и живеят в Германия,
където тя също желае да замине и започне работа, да устрои детето си в
подходящо учебно заведение – там ще бъде подпомагана от родителите си. Поради
това тя потърсила ответника, за да даде необходимото разрешение детето да
напуска пределите на Република България, но не успяла да го съгласи – въпреки
че е гарантирала, че няма за цел да се прекъсне връзката между детето и бащата,
а за летните месеци режима на лични отношения между двамата ще е по-голям, по
уговорка между тях. Ето защо моли да бъде постановено решение, което да замести
съгласието на бащата, детето Туана да напуска Република България, придружено от
майка си или упълномощен от нея представител, като посещава страни от ЕС,
Македония, Сърбия и Турция, за срок до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на други обстоятелства – предвидени в закона. Ангажира
доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника Х.О.Х., с който оспорва частично предявения иск,
твърди че същия е недопустим. Признава, че е баща на детето, както и че с
решение по цитираното гражданско дело упражняването на родителските права е
предоставено на майката. Твърди, че е подписал заявление за издаване паспорт на
детето, които следва да е получен от майката. Изказал е съгласие детето да
пътува за точно определен период и точно определена дестинация, след което да
се върне на определения от съда адрес на местоживеенето му – за да може той да
осъществява определения му режим на лични отношения. Изразява несъгласие за
даване разрешение, детето да напусне пределите на Република България, без да е
определен период за това – тъй като е сигурен, че майката иска да се устрои
постоянно в Германия, с което ще се затрудни определения режим на лични
отношения между него и детето и ще се прекъсне връзката между двамата. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява,
че те са родители на детето: Туана Х. Халилова, родена на *** г. С постановено
решение, по гр.д.№ 540 от 2015 г. по описа на Районен съд – Асеновград, местоживеене
на детето е определено при майката, на която е предоставено упражняването на
родителските права, а за бащата е определен режим на лични отношения, като е
осъден да заплаща издръжка.
И двамата родители живеят в
Асеновград /на различни адреси/, а родителите на ищцата живеят и работят в
Република Германия.
От писмо на ОД МВР
Пловдив се установява, че Туана Х. Халилова притежава задграничен паспорт №
********* от 23.12.2016 г., валиден до 23.12.2021 г.
От представения по делото социален
доклад се установява, че е в интерес на Туана Х. Халилова да и бъде осигурена
възможност да поддържа връзка, както с роднините си по бащина линия, така и с
тези по майчина линия.
От показанията на свидетелката
Гюлтане Еминова Тефикова – баба на Г., имаща преки впечатление от живота на
страните и детето, които съдът кредитира се установява, че страните са
разделени от 4 години. Родителите на Г. живеят и работят в Германия, Г. и
детето не са ходили при тях – тъй като Х. не и разрешава /той категорично е
отказал/. Бащата на Г. е получил инсулт,
тогава тя е разговаряла с Х. като е поискала съгласие да отиде с детето поне на
гости в Германия при родителите си, но той пак е отказал. Майката на Г. работи
в ресторант – и двамата и родители живеят на квартира в град Хановер. Тъй като Г.
и детето не могат да отидат в Германия, тази година родителите и ще си дойдат в
България да се видят, макар че баща и е болен. Г. не може да работи, тъй като
сама се грижи за детето, което води на градина, взима го, то често се разболява
и се налага да остава в къщи – издържат я родители и, които и изпращат пари от
Германия.
От показанията на свидетелката
Хайрие Ахмедова Халилова – майка на Х., които съдът кредитира се установява, че
Х. и детето се виждат през две седмици – съгласно решението на съда. Детето се
затъжва за баща си, понякога като си тръгва плаче – иска да остане повече при
него. Х. не дава съгласие детето да замине в Германия с майка си, тъй като е
сигурен че тя иска да остане там да живее, а не да отиде на гости при
родителите си. Той иска детето да живее в България, за да я вижда често, да не
се прекъсва връзката между баща и дъщеря.
Независимо
от причината за отказа, бащата на детето не е дал съгласие за издаване на
паспорт и задгранични пътувания, преди подаване на исковата молба. Паспорт да
детето е бил издаден през 2016 г., като валидността на същия е до м.декември
2021 г., което предполага че с изтичане срока на паспорта ще следва да бъде
преиздаден нов паспорт на детето – поради което е необходимо това съгласие за в
бъдеще /и с оглед предотвратяване евентуално водене на отделен процес за
паспорт/. В същото време родителят, на
когото е възложено да упражнява родителските права, не може самостоятелно да
вземе тези решения, тъй като според закона е необходимо те да бъдат взети
съвместно от двамата родители. Липсата на съдействие от ответника е пречка Туана
да упражнява правото си на свободно придвижване, докато навърши пълнолетие. Поради
това тези въпроси следва да бъдат решени от районния съд по местожителството на
детето.
Установи се, че
упражняването на родителските права е предоставено на майката, която живее в
Асеновград /в дома на родителите си/ и сама се грижи за детето, а родителите и
живеят и работят в Германия. За да може да осъществява родителските си права и
задължения е необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за
което пък е необходимо то да притежава паспорт във всеки един момент. Възможността
да пътува в Германия и други държави
безспорно ще бъде в интерес на Туана, тъй като същата ще има възможност да
осъществява лични контакти с останалите роднини от широкото семейство – бабата
и дядото по майчина линия (за които се установи, че живеят в гр. Хановер,
Германия) – каквото е становището и на ДСП Асеновград. От показанията на свид.
Тефикова се установи, че Г. живее сама, сама се грижи за детето, не може да
работи – тъй като няма на кого да разчита при отглеждане на детето. Нейното
желание е да ходи на гости с детето при родителите си в Германия, но Х. не и
разрешава, тъй като иска да е по-често с детето и да осъществява определения му
от съда режим на лични отношения с детето. Това обаче не може да бъде причина,
поради която да се наруши правото на избор на детето и родителят, упражняващ
родителските права относно мястото, на което да избере местоживеенето и
местоработата си.
При определянето
на условията, при които да се извършва пътуването извън страната, следва да се
има предвид, че родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребиваване в България, но нейните родители – разширеното семейство на
детето в друга държава и евентуалните посещения в Германия при тях ще са в интерес
на детето. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес
на Туана, тъй като същата ще може да обогати своите впечатления и емоции.
Съгласно практиката на ВКС при малолетните деца е необходимо разрешението да се
даде до навършване на 10-годишна възраст, когато в ново производство по чл.
127а от СК да бъде взето и съобразено мнението на детето, дадено при
изслушването му и да се извърши нова преценка на обстоятелствата от значение за
интересите му. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде разрешено издаването на паспорт
на Туана Х. Халилова, което разрешение да замести съгласието на нейния баща,
както и да бъда разрешено на детето да напуска пределите на Република България,
за неограничен брой пътувания до държави в ЕС, Македония, Сърбия и Турция, за период до
навършване на десетгодишна възраст на детето, което разрешение да замести
съгласието на неговия баща.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата, направените по делото разноски в размер на
230 лева съгласно представения списък.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието
на бащата Х.О.Х., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на детето Туана Х.
Халилова, ЕГН **********, както и разрешение Туана Х. Халилова, ЕГН **********,
заместващо съгласието на бащата Х.О.Х., ЕГН ********** ***, както да напуска
пределите на Република България, за неограничен брой пътувания до страни-членки
на Европейския съюз, Македония, Сърбия и Република Турция, за неограничен период,
придружена от майка си Г.Е. Халилова, ЕГН ********** *** или упълномощено от
нея лице.
ОСЪЖДА Х.О.Х., ЕГН ********** ***, да заплати
на Г.Е. Халилова, ЕГН ********** ***, сумата от 230 лева (двеста и тридесет), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: