№ 1221
гр. Варна, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20243100101720 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищецът И. Г. Л., чрез настойника си И. Р. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът Р. С. Й., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Б.
Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице В. А. М., редовно призована, явява се лично.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Уточнителна молба с вх. № 17409/17.06.2025 г.,
депозирана от страна на ищеца, в която е посочено изрично, че се оспорва завещание,
съставено на 28.09.2019 г., а не както погрешно е посочено първоначално на 28.11.2019 г.
Представени са и нотариални актове, касаещи процесния имот, а именно: Нотариален
акт № 131/2006 г. и Нотариален акт № 56/2019 г.
Адв. Ж.: Да се приеме молбата.
Съдът намира, че следва да приеме депозираната от ищеца уточнителна молба с вх.
1
№ 17409/17.06.2025 г., ведно с представените към нея писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото, депозираната от ищеца
уточнителна молба с вх. № 17409/17.06.2025 г., ведно с Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 131, там 4, рег. № 19389, дело № 709 от 21.11.2006 г. и /2006
г. и Нотариален акт за продажба на част недвижим имот № 56, том 1, рег. № 647, дело № 55
от 26.06.2019 г., ведно със Схема № 15-465171/28.05.2019 г. на самостоятелен обект в сграда.
ПРИЕМА и направеното ново фактическо твърдение по разпореждане на съда да
бъде уточнена датата, на която е съставено завещанието, като това да бъде датата 28.09.2019
г.
Адв. А.: Поддържам исковата молба. Няма да правим допълнения към нея.
Адв. Ж.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Определение № 2727/11.06.2025 г. е изготвил проект за
доклад на делото.
Адв. А.: Нямам възражения по проекта за доклад. Имам забележка към ответната
страна, доколкото са поискани двама свидетели за сочените в отговора обстоятелства и съда
съответно ги допуска. Тук колегата е написал, че свидетелските показания ще са за
дългогодишните отношения между страните. В случая, за дългогодишни отношения
излишно си усложняваме живота, тъй като това са едни саги, на които ще отговорят вещите
лица. По-скоро трябва да се съсредоточим около завещанието, тъй като предмета на делото
касае само него. Това, какво се е случило доста преди това няма смисъл да го коментираме,
тъй като е неотносимо към предмета на доказване.
Адв. Ж.: Нямам възражения по проекта за доклад, моля да го обявите за окончателен.
Искам да обоснова искането си и защо намирам установяването на дългогодишните
отношения, на намеренията на наследодателя, изразявани гласно, включително и пред
свидетели, в дългите години за изключително съществени в случая. Става въпрос за
разпореждане по повод на смъртта. Освен това, според нас е очевидно, че наследодателя не
е бил ориентиран или образован правно и е употребил израз в завещанието, което не е много
обичайно, т.е. „лицето – заветника да бъде въведен във владение на моя имот“, като имотът е
посочен и описан в завещанието. Този израз, нас ни изправя пред задачата да тълкуваме и да
искаме да стигнем до истинската воля на наследодателя и да разберем, какво той всъщност е
2
желаел да направи. Аз намирам, че след като това е разпореждане по повод на смъртта,
всички отношения, които той е имал с: наследниците по закон; със заветницата и с трети
лица, на които е завещал всичкото си останало имущество са от значение. Доколкото знам,
той е завещал един недвижим имот на сродница в гр. Горна Оряховица. Завещал е и всички
разполагаеми негови средства, които е имал по сметка в банка, които не са били много
малко, а над 100 000 лв. и са разпределени с нарочни завети на 10 лица. Мисля, че ги е
разпределил, като е завещал по 10 000 лв. – 11 000 лв. на различни негови приятели. Дори
има и сродници. Всичко това се знае от много широк кръг от лица.
Аз намирам, че за да стигнем до истинската воля на наследодателя, съгласно чл. 40 от
ЗН и също чл. 20 от ЗЗД, ние задължително трябва да изследваме всички тези отношения,
защото един израз на една воля, който може би не дава съвсем точна юридическа представа,
какво точно е искал, трябва да се тълкува задължително във всеки случай.
Ще обясня нещо сега, а не в писмените бележки, за да може колегата да си
предприеме неговите действия по защита интереса на ищеца. Нека да си представим,
възрастен човек, очевидно недостатъчно образован, което се вижда от текста на
завещанието, където има и правописни грешки и т.н. Нека да си представим, каква
действителна воля може да формира и може ли да формира той действителна воля, да остави
само владение на заветника, а всъщност собствеността на отиде към други лица? Затова
държим изключително много, всички тези обстоятелства да бъдат установени, а след това
имам значителни доводи по същество, които ще градя на тези обстоятелства. Още повече, че
в исковата молба се твърди, че това завещание е неистинско, че хора – съвършено непознати
на наследодателя са използвали неговата самотност, че са съставени с цел да се
облагодетелстват. Това нещо, срещу което ние се противопоставяме.
Затова смятам, че тези 20 години трайни отношения с Р. Й. са от значение.
Адв. А.: Считам, че формулировката „дългогодишни отношения“ е доста обемна.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен изготвения с Определение № 2727/11.06.2025 г. проект за
доклад на делото.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващите молби копия на писмени документи, както следва: нотариално
заверено Пълномощно рег. № 885/24.03.2022 г.; саморъчно Завещание от 28.09.2019 г.;
3
Протокол за прочитане на саморъчно завещание на наследник по закон от 21.03.2022 г.;
Справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода
от 29.03.1922 г. до 29.03.2022 г.-3л.; Решение № 69/13.05.2013 г., постановено по гр. д. №
1534/2012 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново-3л.; Препис – извлечение от акт за
смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1472/30.11.2021 г.; Нотариален акт за продажба
на част недвижим имот № 56, том 1, рег. № 647, дело № 55/26.06.2019 г.; Експертно решение
№ 3568/10.11.2020 г.; Удостоверение за наследници изх. № 32497/21.03.2022 г.;
Удостоверение № 2/08.03.2022 г. по описа на Орган по настойничеството и попечителството
при Община Горна Оряховица; Решение № 2/08.03.2022 г. по описа на Орган по
настойничество и попечителство при Община Горна Оряходица-2л.; Препис – извлечение от
акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1472/30.11.2021 г.; плик от 11.06.2024 г.;
Експертно решение № 90277/24.01.2023 г.; Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/123/ФП/30.01.2023
г.-2л.; Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по заявление –
декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/123/26.01.2023 г.; Разписка за извършено плащане №
2000000417074290/20.06.2024 г.; плик от 21.06.2024 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ **********/02.07.2024 г.; плик от 15.07.2024 г.; Справка по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода от 29.03.1922 г. до
29.03.2022 г.-3л.; Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по
заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/123/26.01.2023 г.; Експертно решение №
90277/24.01.2023 г.; Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/123/ФП/30.01.2023 г.; писмо № 4041/2022
г. от 01.07.2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна; Молба от ищеца; плик от
11.09.2024 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
16.09.2024 г.; плик от 16.09.2024 г.; пълномощно от 21.10.2024 г.; Схема № 15-
478244/21.03.2025 г. на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура; Вписана искова молба вх. рег. № 10621/09.04.2025 г.-12л.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становища.
Адв. Ж.: Поисках трима свидетели, защото имах предвид, че поне двама трябва да
установят отношенията, които са 20 години отношения и един свидетел, който да установи
начина и обстоятелствата, при който завещанието е връчено на доверителката ми. Това е
станало в деня на погребението на наследодателя, от трето лице. Идеята ми беше, единият
свидетел да е за обстоятелствата, че всички завещания са получени от заветниците, след като
са намерени от жената, която живее на втория етаж, с цитирани имена. След това от адвокат,
който тя е наела е връчил тези завети на лицата. Ако може да приемем това обстоятелство за
безспорно.
Адв. А.: Не спорим, че завещанието, касаещо процесния казус е било връчено на
съседката на починалия завещател, след неговото погребение, като това е било извършено
4
при съставяне на писмен протокол, който да установи връчването, с ангажирането на
адвокат.
Адв. Ж.: Заявили сме, че ще се ползваме от завещанието.
Адв. А.: Оспорваме, че завещанието е написано и подписано от завещателя.
Оспорваме авторството. Доколкото знам, са написани към 11 такива завещания и очевидно
те са написани от един и същ човек, с един и същ почерк.
Адв. Ж.: Ние твърдим, че този човек е наследодателя.
Адв. А.: Те твърдят, че е наследодателя, но ние твърдим, че има възможност да е на
трето лице.
Съдът, с оглед обстоятелството, че се оспорва автентичност на завещанието,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА, на осн. чл. 193, ал. 3 от ГПК производство за оспорване на
автентичността на представеното завещание, изходящо от Д. И. Л., ЕГН **********,
датирано с дата 28.09.2019 г., представено с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, за целите на производството да представи
оригинала на цитираното завещание, с оглед оспорването на същото.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за оспорването на автентичността на
документа, доколкото се касае за частен такъв, представен от ответната страна, е върху
ответната страна.
Адв. Ж.: То се намира при нотариуса, където е обявено, в нотариалното дело и може
там да се ползва от вещите лица, при изготвяне на експертизата. Завещанието е вписано.
Просто самият оригинал, при акта на обявяването, остава в нотариалното дело. Документът
трябва да е по делото, само ако другата страна изисква това. Важно е при установяване на
автентичност, подписи или текст, да може вещото лице да ползва оригинала. То може да е
писано в един екземпляр и да е в Службата по вписванията, откъдето също вещите лица
могат да го ползват.
Моля да бъде назначена съдебно – почеркова експертиза, със задача, след изследване
на процесното завещание, както и на други документи – сравнителен материал, какъвто ние
също ще представим, включително вещите лица да ползват образци от подпис, почерк по
5
нотариални договори, в отдела на МВР „Документи за самоличност“ и други такива
възможни официални източници, вещото лице да установи дали текста е изписан лично от
лицето, посочено като негов автор – наследодателя, както и дали е подписан от него.
Адв. А.: Относно сравнителния материал, моля да задължите ответната страна да
посочи, какви точно документи ще представя и дали тези са оригинали, защото ние не знаем
авторството на тези документи на кого е. Има теоретична възможност, ако някой е писал
завещанието, да представят негови някакви записки, или каквото и друго да било.
По отношение на сравнителния материал, както знаете има досъдебно производство
№443/2022 г. по описа на ОД на МВР – Варна. Ние знаем, макар че не участваме в това
производство, че са събрани оригинални документи – заявление на наследодателя в
Пенсионно осигуряване, също са приобщени нотариалните актове за сделките, които е
извършвал през годините. Освен това, се установиха 22 банкови сметки на завещателя преди
смъртта му само в „Първа инвестиционна банка“. Ако трябва, ще представя извлечение от
справката, тъй като в момента я имам на електронен носител. Тези сметки са открити преди
смъртта му, което е доста озадачаващо при условие, че са в една и съща банка. Интересното
е, че повечето от тях са закрити след смъртта му, което също е много странно и парите са
изтеглени. В „Първа инвестиционна банка“, при открИ.ето на множество банкови сметки, с
абсолютна сигурност, имат подписани, или написани заявления – оригинални документи от
Д. Л.. Поради това, бих желал същите да се приобщят към сравнителния материал
документите и/или заявленията за открИ.е, или закрИ.е на банкови сметки пред „Първа
инвестиционна банка“. В тази връзка, моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение за
снабдяване със същите. Предполагам обаче, че със съдебното удостоверение ще ми дадат
копия, поради което, моля в съдебното удостоверение да пише, да се снабдя с оригинали, а
какво ще е становището на банката, ще се установи после.
Моля да се приобщи като сравнителен материал и материалите по ДП №443/2022 г.
по описа на ОД на МВР – Варна, от които ще видим оригиналните документи за сравнителен
материал, или да се изискат служебно от съда.
Моля да се приобщят и направените съдебно – графологични и почеркови
експертизи, които са в кориците на досъдебното производство.
Възразявам срещу използването за сравнителен материал на останалите 10
завещания, които е установила полицайката в това досъдебно производство, тъй като има
вероятност да са написани от трето лице, а не от завещателя.
Адв. Ж.: Относно сравнителния материал, вярно е, че понякога е трудно да се
снабдим с безспорен такъв. Смятам, за разумно следното: когато се установят образец от
почерк и подпис в документ с безспорно авторство, ние можем да се ползваме и от още
много сравнителен материал, ако няма данни, при положение, че е намерен за идентичен
автор на сравнителния материал, заедно с безспорните документи. Сравнителният материал
6
сам може да бъде подложен на преценка за идентичност за почерка при безспорни
документи и след това да бъде включен в това да се изследва даден документ.
Съдът намира, че направеното искане от процесуалния представител на ответника за
допускане на съдебно – почеркова експертиза следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА провеждането на съдебно – почеркова експертиза, вещото лице по която
да установи дали в процесното завещание от 28.09.2019 г., съставено от Д. И. Л., ЕГН
**********, текстът на завещанието е изписан лично от завещателя, а също и дали
поставеният под текста подпис на завещателя е подписът на Д. И. Л..
С оглед спорът между страните относно обстоятелството, какъв да бъде сравнителния
материал, на база на който да бъде изготвено заключението, същото да бъде изготвено въз
основа на документи /молби, заявления, декларации и др./, подадени от завещателя пред
официални държавни институции, вкл. лични документи от Министерството на вътрешните
работи, пенсионните институции – Национален осигурителен институт и др. по преценка на
вещото лице.
УКАЗВА на вещото лице да ползва оригиналите на официални документи до
институции, или съответно заявления, декларации и други молби налични в ДП № 443/2022
г. по описа на ОД на МВР – Варна, в което се разглежда въпроса за завещанието.
СЪДЪТ УТОЧНЯВА, че вещото лице ще получи допълнително указания, след
уточнения от ответната страна, по искане на която е възложена експертизата, за номера и
датата на нотариалното дело по описа на Нотариус Р.К., №*** на НК, с Район на действие –
Района на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на задачата по допуснатата съдебно – почеркова
експертиза в размер на 300 лева, вносим в 7- дневен срок от днес от ответника, с
представяне на доказателство за внасянето му.
Вещото лице по допуснатата повторна съдебно – почеркова експертиза ще бъде
определено след представяне на доказателства за внесен депозит
ОТХВЪРЛЯ искането на представителя на ищеца, към материалите по настоящото
производство да бъдат присъединени експертните заключения по почеркови или
графологични експертизи от досъдебното производството, доколкото това нарушава
Принципа на непосредственост в процеса.
7
Адв. Ж.: Завещанието е обявено чрез нотариуса.
Адв. А.: Ако, вещото лице установи че материала е недостатъчен, да пробваме и с
документите от банката.
Адв. Ж.: Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабдя от Службата по вписванията – гр. Варна с всички обявени завещания оставени от
наследодателя Д. Л., ЕГН **********. С това доказателство ще установя каква е била
цялостната воля. Това искане не е във връзка с почерковата експертиза, а затова, какво е
било цялостното му намерение. Искам да ги представя, за да се види, че той не е завещал
само този имот, или други, а просто е искал да се разпореди с отделни завети с цялото си
имущество, в полза на различни лица.
Съдът намира, че направеното доказателствено искане от ответната страна за
представяне на всички завещания и завети, извършени от завещателя Д. И. Л. за неотносимо
към предмета на производството. Явно не се оспорва от ищцовата страна, че са налице
множество завети, направени с имуществото, което е притежавал завещателя.
Доколко това би могло да създаде картина, при която той е желаел да отчужди цялото
си имущество, или по- голямата част от него, това не е предмет на настоящото
производство, доколкото в настоящото производство конкретно се изследва валидността на
завещателното разпореждане, облагодетелствало ответницата.
Обстоятелството дали той е извършил други завещания не е предмет на иска.
Адв. Ж.: Аз бих искал да изследваме и начина, по който се изразява във всички
завети. Той, когато завещава парична сума, не казва „завещавам парична сума“, а използва
други изрази, като „подаръка“ и други изрази, т.е., абсолютно свободни житейски такива.
Ние, ако ще дирим да установим действителната воля, при някакво съмнение за тази
действителна воля в един документ, трябва да се ползваме от абсолютно всички
обстоятелства.
Адв. А.: Чието авторство в момента се изследва в досъдебното производство и е
оспорено.
Адв. Ж.: Когато представя такива документи, ако се оспорят, че е автор завещателя,
аз мога да установя по делото, че той е автор на всички заавещания.
Съдът намира, че авторството на завещанието надлежно ще бъде установено със
8
съдебно – почеркова експертиза, а не и със сравнението на изразни средства между различни
разпоредителни – завещателни актове.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
24134/22.08.2025 г. по допуснатата съдебно – техническа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице В. А. М.: 81 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, с две средни
образования – гимназия и строителен техникум със специалност “Строителство и
архитектура”, без родство и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК. Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата
съдебно – техническа експертиза.
Вещото лице, на въпроси на адв. А.:
Вещото лице М.: Установила съм, че на ул. „Е.М.“ №**А такъв номер няма. Първият
етаж от къща на ул. „Е.М.“ №** в нотариалния акт е записан само №** като собственост на
завещателя. От направените справки и приложени документи от Агенция по кадастъра,
Агенцията по вписванията и основно като адресна регистрация от Община Варна, район
„П.“ на тази улица съществува само №**. Описаното в завещанието като административен
№**А не съществува, защото няма регистриран такъв. По ЗТСУ, който е съществувал
тогава, собственост на завещателя е първи надземен етаж. В завещанието, завещателят
посочва първи етаж от къща на ул. „Е.М.“ №**А, което не отговаря, защото №**А няма.
Питате ме дали, в посочените в завещанието нотариални актове, в които е записано етаж от
жилищна сграда „Е.М.“ №**, състоящ се от входно антре, коридор, две спални, дневна с
балкон, хол, кухня, тоалет и баня с избени помещения отдолу 58 кв. м. дали отговарят на
това, което видяхме на място, а именно: входно антре, коридор, две спални в един етаж от
къща, плюс едно избено помещение от 58 кв. м. Дали имотът, който видяхме отговаря на
описанието в завещанието, както и дали отговаря на данните по кадастралния
идентификатор? Това, което видяхме на място не отговаря на нотариалните актове и на
скицата. Както споменах, единствената разлика е поставената буква „А“ след №**. Като
изключим това „А“, всичко останало отговаря на описанието в нотариалните актове и на
Кадастралната карта.
Вещото лице, на въпроси на адв. Ж.:
Вещото лице М.: Когато отидох на място, на адрес ул. „Е.М.“ №**, видях, че
сградата е на три етажа и избен етаж, който е отделно. Избеният етаж не е пригоден за
жилищни нужди. Приложила съм снимка на входа, където е оригиналната табела №**. Той
се намира от лявата страна. Оттам като се влезе в сградата, няма вход към жилището на
9
първия етаж над избения. От входа с табела №** не може да се влезе в жилището на първия
етаж. Входът за първия етаж, където влязохме да огледаме жилището се намира вдясно от
сградата, а входа за другите жилища е от към №**. Единствено на първия етаж е входа за
процесния имот. Обобщавам, че има едно жилище на втория етаж и едно жилище на първия
етаж. Те имат самостоятелни входове, така че от нито единия от входовете не може да се
влезе в другото жилище, т.е. разделено е хоризонтално. Така е по архитектурен проект.
Отбелязала съм, че място видях табела, на която с боя е изписано на сградата „***“.
Попитах и ответницата ми каза, че завещателя е написал това с флумастер. Качих се на
втория етаж при съседката, където входа е от към №** да говоря с нея. Не съм я попитала
къде е живял наследодателя. Аз само исках да видя къде отива стълбището. Исках да видя
дали има стълбище, от което да се влезе на първия етаж. Минахме през избеното помещение,
което е под първия етаж. Не помня дали избеното помещение заема цялата площ под
сградата, или е разделен на две – едната част вдясно, другата вляво. Апартаментът, който
огледахме на първия етаж, където е живял наследодателя по брой помещения и граници
съответства на схемата в КК.
Поддържам представената от мен справка – декларация и искането ми за увеличаване
на определеното възнаграждение. Много време загубих, тъй като ходих два пъти в Община
Варна, Район „О.“ и два пъти в Агенцията по вписванията.
Представям и приходна квитанция от Район „П.“ за платени суми за документи, която
съм пропуснала да представя със заключението.
Адв. А.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението, с
уточненията в днешното съдебно заседание.
Адв. Ж.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата, с
уточненията от днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че експертното заключение по назначената съдебно – техническа
експертиза е пълно и компетентно дадено, с направените в днешното съдебно заседание
уточнения след изслушването на вещото лице, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 24134/22.08.2025 г. на вещото лице В. А. М..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице В. А. М. за
увеличаване на определеното от съда възнаграждение.
10
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице В. А.
М. намира, че възнаграждението на вещото лице следва да бъде изменено от сумата 250
/двеста и петдесет/ лева на 733 /седемстотин тридесет и три/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за вещото лице в размер на 733.00
/седемстотин тридесет и три/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от бюджета на съда за сумата на първоначално
определеното възнаграждение в размер на 250 лева /изд. РКО за 250 лв. от бюджета на
съда/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от бюджета на съда за сумата на
допълнително определеното възнаграждение в размер на 483 лева.
Адв. Ж.: Във връзка с експертизата, за да не остава никакво съмнение, поради това,
че и показанията на вещото лице са при непосредствено впечатление на съда, моля да бъде
поставена повторна задача на друго вещо лице със същия въпрос. Моля, изрично да се
отбележи в задачата, че бихме искали да се даде заключение по въпроса дали имотът по
посочените в завещанието нотариални договори, съответства на жилището, което се намира
на първия етаж от къщата на административен адрес: ул. „Е.М.“ 37, колко входа има къщата
и дали това жилище, което се намира на първия етаж съответства на отразяването му в
действащата КК. Включително и вещото лице да даде заключение по отношение на това
дали това жилище на първия етаж от къщата съответства на нотариалните договори по
разположението, площта, границите и броя на помещенията, от които се състои то. Правим
това искане, за да не остава и капчица съмнение, че жилището, в което е живял е това, което
човекът си е купил и това, за което се отнася завещанието.
Адв. А.: Не оспорвам искането на колегата за назначаване на повторна съдебно –
техническа експертиза.
Съдът, предвид разпоредбата на чл. 201 от ГПК и след като намери, че заключението
не е достатъчно ясно и пълно, особено предвид обстоятелството, че вещото лице не можа да
даде конкретен отговор дали има отделно избено помещение всяко от жилищата в сградата,
както и не беше достатъчно ясна във връзка с това по какъв начин е извършено разделянето
на двата имота и достъпа до тях, съдът намери, че е необходимо назначаването на повторно
заключение от друго вещо лице, което да даде отговор на поставените на първоначалната
експертиза въпроси, както и на поставените в днешното съдебно заседание въпроси.
11
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА провеждането на повторна съдебно – техническа експертиза, със задача
вещото лице след запознаване с материалите по делото и като извърши необходимите
проверки да отговори на следните въпроси:
Налице ли е идентичност между описаното в процесното саморъчно завещание
имущество – първи етаж от къща на ул. „Е.М.“ №**А, с процесния имот – апартамент
№ 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.2554.622.1.2 по КККР, находящ се в гр. Варна, ул. „Е.М.“ №**, ет. 2, ап. 2, с
площ от 117 кв. м.?
Имотът по посочените в завещанието нотариални договори, съответства ли на
жилището, което се намира на първия етаж от къщата на административен адрес: ул.
„Е.М.“ 37, колко входа има къщата и дали това жилище, което се намира на първия
етаж съответства на отразяването му в действащата КК.
Жилището на първия етаж от къщата съответства ли на нотариалните договори по
разположението, площта, границите и броя на помещенията, от които се състои то.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на задачата по допуснатата повторна съдебно –
техническа експертиза в размер на 350 лева, вносим в 7- дневен срок от днес от ответника, с
представяне на доказателство за внасянето му.
Вещото лице по допуснатата повторна съдебно – техническа експертиза ще бъде
определено след представяне на доказателства за внесен депозит.
Адв. Ж.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Съдът пристъпва към разпит на водените от ответника свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Й. Г. Ч., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
12
Й. Г. Ч. – 74 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Ж.:
Свидетелят Ч.: Познавам Д. Л. от „Флотски арсенал“. Когато аз започнах да работя
там през 1973 г., той вече работеше там. С него пътувахме заедно до „Флотски арсенал“ и се
връщахме. Понеже сме към военните, взехме от „КЕЧ“ квартира и живеехме заедно. Той
държеше една стая, а аз, тъй като имах жена и две деца, държах малко повече. Наемът ни
беше около 13 лева. Адресът, на който се намираше квартирата е „С.“ ***, като по това
време се водеше "С.Н."**. Този адрес пише и на личната ми карта. След известно време, Д.
ми каза, че искал да купи на „Б.“ една къща, но се разколебал. Срещнал, обаче един колега
пак от „Лъджата“, който го попитал къде отива. М. му разказал, че е щял да купува една
къща, но се разколебал. Къщата струваше 13 000. Колегата го питал дали има парите. М. му
отговорил, че ги има и колегата го посъветвал да отиде да я купи. М. купи къщата на „Б.“,
която беше до бул. „Сливница“. Това беше доста отдавна, още по „Т. – Ж.“ време. След време
я продаде къщата и се премести малко по- нагоре в друга къща. Старата къща я продаде в
евро и новата я купи пак с евро. Новата къща беше на ул. „Е.М.“, където той живееше докато
почине. Тъй като с М. сме били заедно и в завода, и в квартирата, често ходехме с още един
приятел, защото М. беше пчелар, приятеля ни също беше пчелар и ходихме да му помагаме.
Дори сме носили кошери от С., връщали сме се, изкарвали сме пчелите на паша и сме
въртяли мед. През годините, включително и когато М. поостаря, сме се виждали много пъти.
В месеца може да се видим един път, може на два месеца един път. Не сме се виждали всяка
вечер и всеки ден, но държахме връзка. По телефона също сме си говорили някой път. М.
караше едно колело, но каза че вече му е трудно.
С Р. Й. нямам никакви отношения и преди не я познавах, но като ходих при М. и тя е
идвала там. Няколко пъти съм се закачал с М. и го питам „Това младото гадже, …“ Той ми
отговаряше, че тя много му помага и му е гледачка. За първи път се видяхме и се запознахме
с Р. може би към 2002 г. – 2003 г., когато М. живееше на „Б.“. След това, когато съм ходил
при М. на „Б.“ съм я виждал, но по-рядко. Когато, обаче М. отиде в къщата на ул. „Е.М.“,
когато и да отида, Р.ина все беше там. По него време М. вече беше малко по-трудно
подвижен и тя му помагаше. Още, когато М. беше по-млад и имаше кошери, съм виждал
Р.ина да върти центрофугата. Помагаше му във всичко. Той винаги ми е казвал, че Р.ина е
много добро момиче. Детето й има увреждания. Аз 31 години работих в логопедична детска
градина, но преди месец напуснах. М. ме помоли да помогна да приемат детето в градината.
Р.ина дойде. Аз я запознах с директорката, но детето беше малко по- големичко и не е за
нашата градина, затова не го приеха.
Понеже често сварвах Р. при М., го попитах дали като му помага толкова много, има
нещо предвид. Той ми отговори, че е много доволен от нея. Каза ми, че има някакъв
племенник, който не иска да вижда. Казвал ми е, че този имот, който има, ще го даде на Р..
13
Още когато живееше на „Б.та“ ми е споменавал, че иска да й прехвърли къщата на „Б.“, но
тогава Р.ина мисля, че учеше и нямаше възможност, защото къщата беше по- стара и
трябваше ремонт. Тя каза, че не може да я приеме и няма възможност да я ремонтира. След
това контактите им с Д. продължиха. После с нея сме се виждали много пъти в къщата на ул.
Е.М.“. Там бях отишъл да се видя с М. и Р.ина дойде с мъжа си да почерпи, защото имала
някакъв повод. Тогава пак се разприказвахме. М. тогава беше доста по-немощен. Той й каза
„Р.ина, искам да си дам имота на теб“, но тя му отказа. Отговори му, че това е голяма работа,
как така ще си даде имота. Каза му, че тя така или иначе ще го обгрижва. Той обаче не се
съгласи и й каза да си даде личната карта, че знае какво да направи. Какво е писал и какво е
направил, не знам, но знам, че е дал на Р.ина къщата. Първата случка за която казах в къщата
в „Б.та“ беше доста отдавна, може би през 2003 г. – 2004 г., а втората беше малко преди
„Ковид“, може би около 2016 г. или 2017 г. Нямам точен спомен кога последно видях М., но
беше малко преди „Ковид“, защото когато излезе „Ковид“ избягвахме да ходим. Мисля, че М.
почина през 2021 г. Когато се видяхме преди да почине, М. ми каза, че вече хич го няма.
Каза ми, че е прехвърлил имота си на Р.ина, но как и по какъв начин, не знам. Нямам
информация, че се е разпоредил с парите си. Знам, че е имал някакви ниви в село Л.,
откъдето е той. М. беше довел баща си тук във Варна и човекът тук почина. Относно
нивите, М. ми е казвал, че племенникът му нещо е злоупотребил с фалшиви подписи –
прехвърлил ги е към Бяла, или ги е продал, нещо такова беше, но не знам много
подробности. Не съм се интересувал просто.
Когато М. помоли Р. да си даде личната карта, тя му я даде. Той каза, че знае как да го
направи. През цялото време докато М. почина, Р. продължи да поддържа връзка с него. Тя
постоянно ходеше на работа, но преди и след работа все ходеше при него. Доколкото знам
братът на М., който е по-млад от него е починал. М. ми каза един път, че е научил, че брат му
е починал, две години след смъртта му. През това време никой не му е казал. М. ми е казвал,
че племенника му дори не е ходил при него и не го е виждал. Казвал ми е „Ще умра, но няма
да дам нищо на този племенник, защото аз не съм го виждал.“
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят Ч.: Аз живея на адрес "С.Н."**, но скоро се промениха нещата и стана
„С.“ ***. Това се намира до „К.д.“. С И. С. си пиехме водката. Там живея от 45 години най-
малко. Къщата на ул. „Е.М.“ се намира в „Ц.к.“. Аз много пъти съм ходил там. Д. почина
през 2021 г., на 96-годишна възраст. Питал съм М. откъде познава Р.. Той ми каза, че имал
връзка в кв. „Л.“ с дядо й. Р.ина е идвала при дядо си и той я е запознал с М.. След това, М.
когато е усетил, че вече се разболява я е помолил, ако може да му съдейства, да му помага. Д.
е роден през 1935 г., а към 2002 г. е бил на 65 – 66 години. Тогава той беше започнал да се
изкривява, но се движеше с колело. Доста по- късно беше, когато ми каза, че вече не може да
се движи с колелото. Беше може би покрай „Ковид“. Към 2002 г., той беше сравнително
здрав, но Р. му помагаше, защото той не се е женил и нямаше жена при него, която да му
помага. Сварвал съм ги на „Б.та“ да приготвят зимнина. На „Б.та“ не живя много дълго
14
време, а на ул. „Е.М.“ живя поне 20 години, а може и повече. Мисля, че Р. има едно дете –
това, което има здравословни проблеми и иска постоянни грижи. Не знам колко точно Р. е
помагала на М. през 2002 г. Аз съм я сварвал там, примерно като пекат пипер, затварят
буркани и т.н. Аз не бях на погребението на М., защото бях болен от „Ковид“, но на всички
следващи помени – на 40 дни, на 3 години и т. н. от смъртта му съм ходил.
Свидетелят, на въпроси на адв. Ж.:
Свидетелят Ч.: М. ми е споделял, че Р. му е предлагала да го вземат да живее при тях
в къщата. Казала му е, че ще й бъде по- лесно, ако той е при нея, за да може да гледа
едновременно и него и детето. Това беше преди „Ковид“, защото той почина след това.
Мисля, че по едно време искаха да правят някаква операция на врата на М., но той отказа и
не му я направиха.
Адв. А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Ж.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С.Н.Д., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
С.Н.Д. – 79 г., разведена, неосъждана, български гражданин, полувисше
образование, без родство и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Ж.:
Свидетелят Д.: Познавам Д. от 1997 г. - 1998 г., когато една наша обща позната ни
запозна. С М. продължихме запознанството, одобрихме се като приятели и приятелството ни
продължи до неговата кончина. Когато се запознахме, той живееше на ул. „Б.“.
Познавам Р. от Д.. Към 2000 г. случайно отидох да посетя Д. и заварих едно младо,
мило момиче, с което той ме запозна и каза „Запознай се с Р.ина – гледачката ми“. Към него
момент нямаше чак толкова нужда от гледачка, но я е одобрил, харесал отношението й към
него, а той имаше затруднение с движенията. Като цяло здравословното му състояние не
беше много добро. Вкъщи той си беше самотен, но иначе съм виждала, че има познати и
15
приятели, с които сме се събирали по празници, например на Димитровден. Аз бях в
приятелския му кръг. Имах нужда от механични работи, които да ми се свършат, а аз му
плетях чорапи и терлички. Двамата с него сме си правили услуги, както и в момент, когато
имаме нужда спешно да споделим нещо и няма друг на разположение, сме се събирали и
сме си споделяли. Аз повече настоявах да поддържаме контакт помежду ни, защото имах
нужда от мъжка, техническа помощ. След това съм почерпвала нещо и сме се срещали, но от
мен домакинска дейност не е получавал. Помощ от домакинството, той е получавал от Р.ина.
Аз имах нужда, примерно той да ми ремонтира нещо и т.н. Това ни свързваше, защото аз бях
разведена, а той необвързан. На никого не пречихме с общуването си. Контактът на Д. с Р. е
бил много качествен. Тя му е помагала в домакинството, за готвене, за пазарене и т.н. По-
късно, когато са се опознали по-сериозно, към 2002 г. той й е предложил да направят
подобрения на къщата на ул. „Б.“ и да останат със съпруга й да живеят като гледачи. Това го
знам от Д.. С Р.ина сме контактували при домакински работи, които не може само една жена
да свърши. Правили сме буркани, вадили сме мед, защото Д. беше пчелар. Брали сме и
чистили грозде. Правили сме сладко от смокини и т.н. Кошерите му бяха в чужд имот. Той
имаше лози. В градинката отглеждаше грозде, домати и др. За градината и Р.ина му е
помагала. Той се премести да живее на ул. „Е.М.“ към 2006 г., но през 2002 г. е искал да
припише на Р. къщата в „Б.“ и тя и съпругът й да останат там гледачи. Тя обаче му е
отказала, защото кандидатства да учи медицина и няма да може пълноценно да съвместява
нещата, но връзката им е продължила. Тогава Р.ина е отказала да поеме ангажимента да го
гледа. Продължава, но не и за преписване в момента. Когато се премести в къщата на ул.
„Е.М.“, М. не беше добре здравословно. Още от запознанството си като го видях, той трудно
се движеше и по- бавно. Към 2012 г. – 2013 г. състоянието му доста се влоши, а Р.ина вече
работеше в „Терапията“ като медицинска сестра. Докато учеше беше отказала да поеме
грижите към него, но после като завърши нещата се промениха. Знам, че Д. имаше дискови
хернии, шипове в шийните прешлени и такива заболявания. Опорно – двигателната му
система беше сериозно разклатена. След като го изписаха от болницата, Р.ина продължи да
му бие инжекции. М. не се е залежавал така сериозно, но състоянието му видимо се
влошаваше. Дискови хернии имаше на шията, на шийните прешлени и на кръста. Знам, че
М. поднови предложенията си към Р., да й прехвърли имота си. Знам, защото той споделяше
с мен, знаеше, че аз нямам някакви користни цели и намерения. Към 2015 г., когато вече
беше в болницата и се завърна, ми е споделял, че ще припише къщата на Р.ина, защото тя
заслужава с цялото си поведение – на помощ, на уважение и на внимание. Приживе, той и
на нея е казвал, че иска да й припише къщата. На мен, той ми е споделял намеренията си и
аз от него знам. Когато той споделя за впечатленията си от нея, за решението си, аз имах
впечатление, че той ще го направи и го е направил, но не съм чула, че го е направил.
Единствения близък на Д. е бил брат му, който е имал един син - И.. За сина му мога
да кажа това, което съм чула. Аз не го познавам и не съм го виждала никога. В момент,
когато Д. е преживял някакви неща с него, е споделял с мен, че племенника му е човек, който
не се труди, каквото му попадне го прахосва и продава. Споделял ми е, че няма никакви
16
сериозни намерения да има отношения с него. Племенникът му е откраднал наличните
спестявания от къщата в „Б.“. След това, собствените земи на Д., без негово съгласие, И. е
продал част от тях, а другата част е прехвърлил на някакъв арендатор от гр. Бяла. Всичко
това Д. е разбрал, когато си е потърсил рентата. В момент на афект Д. ми е казвал, че не иска
повече, нито да види племенника си, нито да контактува с него. Казвал ми е „От мен,
толкова! Нищо няма да вземе.“
Контактите на Д. с Р. преди смъртта му се засилиха, защото състоянието му се
влошаваше и тя продължаваше да се грижи за него с по- голямо усърдие за готвене,
домакинстване и всичко, от което е имал нужда. Д. ми е казвал, че е много доволен и винаги
е получавал уважение от нея и е одобрявал това, което тя прави. Винаги е говорил с най-
добри чувства за нея, дори я е чувствал като родна дъщеря. През 2021 г., когато
наближаваше края на М., той продължаваше да се чувства все по- зле, Р.ина му е предложила
да го вземе в нейния дом, защото й е по- удобно в тях и детето си да гледа. Нейният съпруг
пътува и тя е почти сама и има всякакви условия да се грижи за него. М. в първия момент се
замислил, но после й казал да мине Нова година, но той не я дочака. М. почина на
29.11.2021 г.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят Д.: Както казах, познавам Д. от 1997 г. – 1998 г. Тогава той беше на 62 г.
Имаше промени в движението, беше по-бавен, оплакваше се. Имаше си проблеми човекът.
Говоря за дископатии и др. човешки болести. На по-късен етап също съм виждала Д. да кара
колело. Първо имаше кола, но после с напредване на възрастта му, я махна и продължи с
колело. Дори и вкъщи е идвал с колелото. Не съм имала за цел да засичам докога се
придвижваше с колело, но караше докато имаше физическа възможност. След това вече
разчиташе на пазаруване от Р.. Към 2012 г. – 2013 г. той трудно се движеше, но караше
колело.
Познавам Р. от 2000 г. Както Ви казах, отидох случайно на гости на Д. и заварих едно
младо, мило момиче и той ме запозна с Р.ина – гледачката. Знам, че Р.ина има едно дете,
което има здравословни проблеми с говора. Детето се движи, но има проблеми с говора и
общуването. Не знам с каква диагноза е детето, защото съм скарана с медицината. През тези
20 и повече години, през които Р.ина се е грижила за Д., той нищо не й е давал насреща. Той
просто е бил самотен и е искал да мисли за старини, че не отива на младеене, а на стареене и
трябва да има човек, на когото да разчита. Това е видял в лицето на Р.ина. Точно в деня на
29.11.2021 г. ми установиха „Ковид“ и ме оставиха в карантина. Узаконено е всичко. В този
ден ми се обади А., която е съседка по етаж на къщата. Тя ми каза, че чичо М. е починал.
Изказах съболезнования и й се извиних, че няма да мога да присъствам на погребението, тъй
като съм в „Ковид“ карантина. Аз никога не съм виждала И. – племенника на Д.. Само съм
чувала за него от Д.. Знам, че И. е продал собствените, наследствени земи на Д., без негово
съгласие. Не знам как е станала продажбата. Това съм чула от Д., че племенника му е продал
една част от тях, а другите ги е прехвърлил на арендатор от гр. Бяла. Когато Д. си е потърсил
17
рентата за земите, тогава е разбрал за тези деяния на И.. Не си спомням Д. дали е говорил за
психически проблеми на И.. Не съм чувала и дали има ТЕЛК. Д. ми е говорил в момент на
афект, не е седнал на добра воля да ми го говори. Просто е бил принуден да сподели. Д. е
разбрал за смъртта на брат си две години по- късно и то не от И., а от чужди хора.
Адв. А.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Към момента нямам други
доказателствени искания.
Адв. Ж.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Към момента нямам други
доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за неизяснено от фактическа страна, поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 24.10.2025 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени от днешното съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:37 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18