Решение по дело №3452/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 831
Дата: 12 март 2010 г. (в сила от 13 април 2010 г.)
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20083110103452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2008 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…….

гр.Варна, 12.03.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3452 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата А.К.С. против А.Н.Н. иск  с правно основание чл. 111, вр. чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде фактическото държание на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Вл. Варненчик”, бл.19, вх.1, ет.2, ап.6., при твърдения за придобито от ищцата ограничено вещно право на ползване върху апартамента, обективирано в нот.акт за покупко-продажба № 85, том 2, дело № 232/2006г.

В исковата молба ищцата излага, че е носител на ограничено право на ползване по отношение на апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Вл. Варненчик”, бл.19, вх.1, ет.2, ап.6 по силата на изрична уговорка на продавачите по договор обективиран в нот.акт № 85, том 2, дело № 232/2006г., с който ответникът А.Н.Н. е придобил собствеността по отношение на него. Твърди, че щом ответникът е сключил продажбената сделка, то същият е приел и уговорката за запазено право на ползване на ищцата. Излага, че отношенията и с ответника – нейн син са обтегнати, проява на което са няколко дела между тях, смяна на патрона на входната врата и др. В началото на 2008г. след като се прибрала в апартамента след намеса на Варненска районна прокуратура установила, че голяма част от личните й вещи и посуда липсват, поради което си тръгнала. След този момент е правила многократни неуспешни опити да влезе в жилището. Твърди, че с действията си ответникът я е лишил от фактическото държание на имота и от въможността да го ползва съобразно предназначението му като жилище. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й предаде фактическото държание на по отношение на процесния апартамент. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание ищцата А.С., чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

В предоставения срок за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът А.Н.Н., чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата не е носител на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния апартамент, тъй като учредявянето му предполага съвпадащи насрещни изявления на страните по него, обективирана в договор в нотариална форма, каквито в настоящия случай липсват. Твърди, че той е собственик на имота, придобит по силата на договор за покупко-продажба през 2006г. Не оспорва, че се намира във владение на процесния имот. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Също претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

       СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С нот.акт за покупко-продажба 85, том 2, рег. 5376, дело 232/2006г. Красимир Марков Кръстев и съпругата му Живка Иванова Кръстева са продали на А.Н.Н. собствения си недвижим имот, представляващ: жилище 6, находящо се в гр.Варна, ж.к.”Вл.Варненчик”, първи микрорайон, , бл.19, вх.1, ет.2, със застроена площ от 62,09 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение 6 и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. В пункт II от нот.акт е посочено, че продавачите Кръстеви запазват право на безвъзмездно ползване върху продавания недвижим имот за А.К.С..

В хода на производството за установяване на твърденията н страните са са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Анка Лазарова, Радка Станева и Д.Г., които съдът ще коментира при необходимост при формиране на изводите си от правна страна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск за защита на ограничено вещно право по реда на чл.56, вр.чл.111 и чл.108 от ЗС. При определяне на квалификацията на предявения иск съдът съобразява както твърденията на ищцата в исковата молба, че е носител на правото на ползване по отношение на процесния имот, потвърдени в съдебно заседание от процесуалния и представител, така и направеното в първото по делото съдебно заседание искане за изменение на предявения иск, чрез разглеждане в условията на евентуалност на претенция за осъждане на ответника да предаде на ищцата държанието на процесния апартамент, по отношение на който ищцата има права в качеството и на страна по договор за заем за послужване. Последващото /след депозиране на исковата молба/ обективно съединяване на искове, в това число и чрез предявяване на нов иск в условията на евентуалност по отношение на главния иск е недопустимо извън предвидените в закона случай – предявяване на насрещен, обратен или инцидентен установителен иск. Фактът на поисканото изменение на иска мотивира съда да приеме, че всъщност първоначално заявената искова претенция се основава на твърдения за учредено в полза на ищцата вещно право на ползване и да извърши доклад на делото с посочената правна квалификация. В подкрепа на горното е и фактът, че в исковата молба липсват твърдения за неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение, а напротив за осъществени от последния действия, с които е лишил ищцата от фактическото държание на апартамента и следващото от това искане за осъждането му да предаде държанието на апартамента на ищцата, а не искане да бъде осъден да изпълни реално задължението си по сключен между страните договор за послужване.

Основателното провеждане на предявеният иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 56, вр.чл.111 и чл.108 от ЗС, а именно: ищецът да е носител на ограничено вещно право, възникнало на твърдяното придобивно основание, което е накърнено или отнето с фактически или правно действия от ответника.

В настоящият случай ищцата твърди, че в нейна полза е било запазено право на ползване по отношение на апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Вл. Варненчик”, бл.19, вх.1, ет.2, ап.6., от продавачите по договор за покупка, обективиран в нот.акт № 85/2006г., сключен с ответника по спора А.Н.. Безспорно от съдържанието на цитирания нот.акт се установява, че Красимир и Живка Кръстеви са запазили безвъзмездно право на ползване върху продавания недвижим имот на ищцата А.С. до края на живота й. Това право на ползване обаче не изпълва съдържанието на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.56 от ЗС, носителят на което има право да използва вещта, съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея без тя да се променя съществено. За да бъде надлежно учредено ограниченото вещно право на ползване, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД, то същото следва да бъде извършено с нотариален акт, в който учредителят и лицето в чиято полза е учредено са изразили насрещна воля за това, обективирана в подписване на нот.акт. Такъв фактически състав в настоящия случай не е реализиран доколкото нот.акт № 85/2006г. не носи подписа на ищцата в качеството й на страна по него. Следователно със сключването на договора за покупко-продажба, с включена в него уговорка за запазване на право на ползване в полза на трето лице, приобретателят по продажбата се явява страна по облигационно правоотношение с бенефициера, по силата на което той се задължава да предостави за ползване продавания обект. Горното разбира се не означава, че продаваният обект следва да се ползва еднолично от третото лице, за което е запазено правото на пожизнено ползване, тъй като както бе отбелязано по-горе с продажбата обективирана в нот.акт № 85/2006г. купувачът е придобил цялата, а не „голата” собственост по отношение на продавания апартамент. В този случай защитата на третото ползващо се лице, при накърняване на правото му на ползване може да се реализира по реда на облигационната искова претенция, не и по реда на защитата на вещни права, доколкото такива не се притежават от него. Въз основа на изложеното съдът намира, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е установила при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е носител на ограничено вещно право на ползване  по отношение на процесния апартамент, което да подлежи на защита по реда на чл.56, вр.чл.111 от ЗС.

Отделно от горното от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата и ответника макар да са майка и син са в обтегнати междуличностни отношения, като често явление между тях са скандали, ограничения, съдебни дела. От показанията на свидетелите Анка Лазарова и Радка Станева се установява, че в следствие на поредния скандал по между си, ищцата е напуснала апартамента и е отишла да живее при другия си син. Свидетелят Д.Г. също посочва, че лично от А. е чувал, че тя ще излезе от жилището, ако синът й А. е там, тъй като не могат да живеят заедно. От горните показания се установява факта, че ищцата самоволно е преустановила обитаването на процесното жилище, като причините за това биха били релевантни евентуално в процес за установяване изпълнението или виновното неизпълнението на договорното задължение на ответника да осигури на ищцата ползване на апартамента. По настоящия спор обаче причините, поради които ищцата не осъществява фактическа власт по отношение на процесния апартамент е ирелевантно поради липса на доказателства същата да е носител на ограниченото вещно право на ползване върху имота.

И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, но с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 25,00 лева – заплатен депозит за призоваване на свидетел.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”Никола Козлев” № 31 иск за осъждане на ответника А.Н.Н., ЕГН **********,*** да предаде на ищцата фактическото държание върху апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Вл.Варненчик”, бл.19, вх.1, ет.2, ап.6, при твърдения за придобито от ищцата ограничено вещно право на ползване върху апартамента, обективирано в нот.акт за покупко-продажба № 85, том 2, дело № 232/2006г.

ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”Никола Козлев” № 31 ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н., ЕГН **********,*** сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща сторени от ответника по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: