РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №
356/2014 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Заведена е искова молба, с която са атакувани упълномощителна и прехвърлителна сделка, която молба е уточнена допълнително (л. 45 и сл.).
2. В последствие в проведеното на 25.02.2016 г. е конкретизирано, че исковете се заведени в условията на евентуалност в поредността, посочена в исковата молба, като основанията за унищожаемостта се разгледат, едва след като се изчерпят тези за нищожността.
3. В същото съдебно заседание е допуснато допълнително кумулативно съединяване на искове чрез съединяването на искове за установяване на нищожността на упълномощителната сделка. Последното не е било необходимо, доколкото такова искане е направено (макар и недостатъчно ясно) още с исковата молба.
4. Предявени са кумулативно обективно, субективно и евентуално съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, чл. 38, ал. 1, чл. 40 от ЗЗД, евент. чл. 31, ал. 1, чл. 29 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД от страна на ищците от Н.Х.Н. (Н. Д. – Извлечение от регистъра на населението – л. 138), И. С. Н. (И. Д. - Писмо рег. № 065520/15.09.2006 г., на МВР на Република Турция – л. 55 и сл.) (л. 12) и Т.С.С. (л. 13) представлявани от адв. Е.Т. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за
4.1. установяването на нищожността на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК на Пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № 6968 и на съдържанието - № 6969 от 18.11.2009 г. на Нотариус № *** на РНК – А. Н. – Р. и Договор за покупко – продажба на находяща се в землището на с. Ножарево, ЕКАТТЕ 52338, община Главиница, Силистренска област, НИВА, с площ от 54,977 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 14002 по плана за земеразделяне на с. Ножарево, общ. Главиница, при граници и съседи:, обективирана в нотариален акт от 23.12.2009 година под № 138, том X, рег.№ 7763, дело № 822/2009 год. на нотариус А. Р. с peг. № ***, вписан в Служба по вписванията – гр. Тутракан под № 4042, акт № 89, том X, дело 1832/2009 година, поради:
4.1.1. липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, изразяваща се в липсата на представителна власт у пълномощника за сключването на договора при посочените в последния условия (касае договора);
4.1.2. липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, изразяваща се в непредвиждането на продажна цена при упълномощаването (касае пълномощното);
4.1.3. (евентуално) противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в частност разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, изразяващо се в това, че пълномощникът се е договорил сам със себе си без изрично съгласие на упълномощителя (касае договора);
4.1.4. (евентуално) липса на основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, изразяваща се в неполучаването на цената по сделката и неотчитането й (касае договора);
4.1.5. (евентуално)
установяването на относителната
недействителност на договора спрямо ищците на осн чл. 49, във вр. с. чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като представителят и лицето, с което той
договаря (самият представител и съпругата му), са се споразумели във вреда на
представлявания и собствеността
върху имота е прехвърлена срещу цена по – ниска от стойността на имота (касае
договора - съдът погрешно е квалифицирал иска в доклада си – вж. т. 28)
4.2. (евентуално) унищожаването на сделките на следните основания:
4.2.1. липса на възможност на прехвърлителя да разбира или да ръководи действията си при сключването на сделката по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като към момента на упълномощаването на лицето сключило сделката от името на продавача продавачът поради заболяването му не е могъл да разбира или да ръководи действията си (касае пълномощното - съдът погрешно е квалифицирал иска в доклада си – вж. т. 23);
4.2.2. (евентуално) измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, тъй като ответника М. М.А. е изготвил пълномощно, в което е посочил редица правомощия за управление и стопанисване на процесния имот като е въвел в заблуждение продавача относно последиците от подписването на пълномощното за разпореждане с имота (касае пълномощното);
4.3. осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху имота на осн. чл. 34 от ЗЗД.
4.4. Тримата ищци били наследници на покойния С. С. Н., ЕГН - **********, бивш жител ***, който починал на ***************** където живял след преселването им и където получил турско гражданство и турско име С. Д.. Същият бил собственик на процесната нива.
4.5. Наследодателят, който от дълги години боледувал, се бил се доверил на племенника си М. М. А. и чрез него отдавал земята за ползване и аренда. М.А. не бил давал или изпращал пари на наследодателя.
4.6. Съгласно приложеното към нотариалния акт за продажба Пълномощно peг. № 6968 и 6969 от 18.11.2009 година на нотариус А. *** действие района на Тутракански районен съд, наследодателят бил упълномощил М.М.А. — първия ответник, за извършването на поредица от правни действия - 11 на брой, включително да го представлява пред нотариус при сключване и подписване на договор за покупко-продажба на собствения му недвижим имот, описан по-горе, както и да продава имота на лица, на които намери за добре, включително и на себе си.
4.7. На 23.12.2009 г. пълномощникът М.М.А. от името и за сметка на мандатодателя си, продал на себе си и на съпругата си С.М.А. — вторият ответник, гореописаната земеделска земя, за сумата от 7 500 лв., при данъчна оценка на имота 7 446,60 лв.
4.8. Ответниците се били възползвали от състоянието на С. С. Н.: неговата преклонна възраст (тогава е бил на 80 години) и болестта му. Наследодателят боледувал от Алцхаймер, тип деменция, плюс биполярно афективно разстройство, тревожни разстройства, съдови синдроми на главния мозък и др. Това състояние било трайно. Видно от приложените епикризи и медицински документи, в този период бил хоспитализиран: от 30.06.2009г. до 07.08.2009 г. и изписан с поставено лечение. В резултат на заболяването бил инвалидизиран и лечението му продължило до неговата смърт — 14.02.2014 г. Заболяването на наследодателят било основание за поставяне на лицето под пълно запрещение, предвид опасността от настъпване на вредни последици за личността и имуществената му сфера, за което било образувано съдебно дело, прекратено преди да приключи, поради смъртта на С. Н.. Заболяването било явно и забележимо: личало от поведението и говора му и ответниците знаели за него.
4.9. В пълномощното не била уговорена цена на продажба, нито било декларирано предварителното й получаване. Липсвала уговорка упълномощеният да действа в своя полза.
4.10. Сделката била изповядана на цена по – ниска от данъчната оценка, която цена не била заплатена на наследодателя.
5. Ответниците М.М.А. и С.М.А. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалният си представител адв. И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 63).
5.1. Оспорва се факта, че С. Н. е страдал от твърдяната от ищците болест и че ответниците са знаели за нея.
5.2. През всичките години, след реституцията на земеделските земи били заплащали наем / рента. От 1996 г. наследодателят упълномощил майката на ответника М.А., сестра на С. Н., да се ангажира със стопанисването и управлението на земите.
5.3. На 18.11.2009 г., при поредното посещение на С. Н. в България, последният заявил, че желае да продаде земите си и определил цената. Единствената му молба била да изчакат да говори с децата си дали действително да продава точно сега. В крайна сметка малко преди края на годината — 23.12.2009 г. стигнали до разговор, в който той заявил, че следва да ползват пълномощното и отв. М.А. да продаде земята на себе си, в режим на СИО с втората ответница, както се били договорили - при цена и начин на плащане по преценка на пълномощника. Не искал да му изпращат сумите, а желаел, като дойде в България, да ги получи.
5.4. През 2010 г., когато дошли, решили да не вземат парите, тъй като на връщане в Турция щели и без това да носят много пари в брой. Едва през 2011 г. поискали пролетта едната част и есента – другата.
5.5. По време на упълномощаването и заверката на подписа му от нотариус присъствали ответниците и първата ищца. Нотариус Р. го попитала за трите му имена, на коя дата бил сключвал брак, кога и къде са родени децата му. На всички тях той отговорил без абсолютно никакво колебание.
5.6. През 2011 г. ответниците заплатили продажната цена на имота – 8 000 евро, чрез ищеца Н.Н..
5.7. Направено е възражение по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за унищожаване на договора.
6. С
съдът е конституирал като ищци
И.Б.Н. (И. Д.), Ю.И. С. (Х. Д.), А.И.Н.
(А. Д.) (Писмо рег. № 065520/15.09.2006 г., на МВР на Република Турция – 55 и сл.), като правоприемници на починалият в хода на процеса И. С. Н. (И.
Д.) - Определение № 93/29.02.2016 г. (л. 227). Наследниците също са
упълномощили като проц. представител адв. Т. (л. 215)
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
7. По делото не се спори, че страните са в роднински отношения със С.
С. Н. (С.
С. Н. съгл. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
286/17.11.2009 г., издадено от Община Главиница – л. 8, С. Д. съгл. Удостоверение №
97341201-128-117044/16.12.2013 г., изд. от МВР на Република Турция – л. 9 и
сл.), както следва:
7.1.
ищеца Н.Х.Н. - съпруга;
7.2.
И. С. Н. (И. Д.)
и Т.С.С. - деца;
7.3.
И.Б.Н. (И. Д.),Ю.И. С. (Х. Д.) и А.И.Н. (А. Д.) - внуци;
7.4.
отв. М.А. - племенник
и отв. С.М.А. - съпруга на първия ответник.
8. На 13.05.1996 г. е съставен Нотариален
акт № 309 (л. 78), с който С. Н. е
признат за собственик на процесния имот в резултат на приключила реституционна
процедура.
9. По делото е назначена съдебна психиатрична
експертиза (СПЕ) (161
и сл.), която въз основа на представената документация и изслушаните свид.
С. А. и М. Ш. (племенник на отв. Н.Н.) (л. 153 – 154) е изразила становище
относно наличието на психично заболяване на С. Н., а именно „болест на Алцхаймер” и прогресията на заболяването.
9.1.
Открито е
производство по оспорване на истинността на Формулярен
доклад на здравната комисия за инвалидност към МЗ на Реп. Турция от 14.05.2012
г.; Доклад за начин на ползване на лекарствата от Частен МЦ – С. от 05.12.2009
г.; Доклад № 1126/26.04.2013 г. на д-р Д. Е., Общинска държавна болница – Е., обл. А., Реп. Турция, Писмо №
177/16.05.2014 г. на Частен МЦ – С. по отношение на тяхното съдържание (л. 24 - 35).
9.2.
Съдът приема,
че се касае за официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
доколкото същите са издадени от лекари в кръга на възложените им функции по
диагностицирането и лечението на психични заболявания.
9.3.
По делото не са
представени доказателства, които да оборват закрепените в тях факти. Напротив,
издадените документи кореспондират с изслушаните показания на свид. С. А., М. Ш.
Вещото лице също не е установило несъответствия в документирането на
заболяването, които да обусловят извода, че документите са с невярно съдържание.
9.4.
С оглед на това
оспорването следва да се приеме за недоказано, за което съдът постановява
нарочен акт на осн. чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2
от ГПК.
10. През 2009 г. за първи по са забелязани по - явни признаци на заболяването според вещото
лице, свързани с паметовите нарушения, като е
установена и тревожно - депресивна
симптоматика. Налице са когнитивни
смущения с отслабване на контрола върху емоциите, което е характерно за по
напредналите стадии на дементния процес. В СПЕ е разяснено, че при болестта на Алцхаймер в мозъка настъпват невропатологични промени много
години преди да се открият и докажат клиничните симптоми. Поведенческите и
психологически симптоми често се наблюдават още преди клиничната диагноза на
деменцията. Много чести са симптомите на тревожност и депресия. Поради по
голямата тежест за психо-социалната среда много по интензивно се възприемат
тревожността, възбудата и безпокойството. Това дава основание да се направи
извода, че болестта е с начало доста години преди 2009 г. (според вещото лице
около 2005 г.), като в предклиничния стадий е протичала с дискретни когнитивни
смущения.
11. На 18.11.2009 г. под peг. № 6968 и 6969 е заверено пълномощно от С. Н., с което
на отв. М.А. са предоставени права за управление и разпореждане, касаещи
процесният имот (л. 6). Разпитана
като свидетел, Нотариус А. Н. – Р. заявява, че не си спомня подробности,
свързани със заверката (126).
12. Според СПЕ към тази дата (18.11.2009 г.) процесът на снижение в интелектуално - мнестичната сфера е бил с тежест на лакунарна деменция, т. е. освидетелстваният е разбирал свойството и значението
на действията си, но промените във волевата сфера, характеризиращи си с
волевата неустойчивост и лесно повлияване от други хора, обуславят ограничена
дееспособност на лицето. В съдебно заседание вещото лице е
конкретизирала, че прехвърлителят не е могъл да разбере в пълен обем съдържанието
на пълномощното: „Абстрактното мислене е едно от първите,
които сериозно се нарушават. Той може да разбере, че дава нещо на някого и ще
получи в замяна нещо. Но в конкретния - правни последици, че би могло, че го
продава, дарява, трудно, би могъл да направи разграничаване. Може и да не знае
термините. Давайки тези земи, той знае, че той ще получи обгрижване, в този
смисъл е можел да разбере. Тази процедура не изисква някакво специално познание
[…] Ако
е смляно, той ще разбере, ако той сам го прочете или някой му го прочете,
категорично при тази степен на увреждане, той няма да го разбере. Разбира, ако
му се представи така смляно, дава нещо срещу пари, той ще разбере за какво
става въпрос.”
13. На 23.12.2009 г. е сключен договор за покупко – продажба под формата на Нотариален акт №
138/23.12.2009 г. (л. 5), съгласно
който С. Н. чрез пълномощника си отв. М.А. продава на последния и съпругата му
отв. С.А. процесната нива за сумата от 7 500 лв.
От признанията на ответниците се установява, че сумата не е заплатена преди
сключването на договора на пълномощника на С. Н. (както е отразено в
нотариалният акт). Свид. Т. М. (син на ответниците - л. 125), Се. А. (майка на отв. М.А. – л. 127), Л. М. (зет на отв. М.А. – л. 127), сочат по - голяма стойност на продажната цена заплатена от ответниците на С. Н. (8 000 евро). Тези показания не
могат да бъдат кредитирани по следните съображения:
13.1. С тези свидетелски показания ответниците се
домогват да докажат, че договорената
между отв. М.А. (като пълномощник на С. Н.), от една страна и отново от отв. М.А.
и съпругата му - отв. С.А., от друга страна, цена по сделката е привидна по
отношение на договорената продажна цена. Освен това се признава, че цената на
сделката не е изплатена преди сключването на договора, а едва през 2011 г. - на
два пъти.
13.2. Симулацията включва два елемента:
13.2.1. обективен – обективирането на изявление за
извършването (сключването) на сделка при определени условия;
13.2.2. субективен
- намерение да не се породят никакви правни последици или да се такива,
различни от тези на обективираната сделка.
13.3. В конкретният по сделката са налице насрещни
изявления на ответниците като купувачи, от една страна и на С. Н., от друга, чието
изявление обаче е направено отново от отв. М.А. (в качеството му на пълномощник).
13.4. Съдът приема, че ответниците като купувачи по
сделката безспорно могат да направят симулативно
изявление, че сключват договора за покупко – продажба срещу продажна цена от
7 500 лв., при субективно намерение да се обвържат със същият договор да
заплатят по – голяма продажна цена.
13.5. По отношение на изявлението на С. Н. е налице
единствено обективният момент – обективирано изявление чрез пълномощника за
сключване на сделка. За да е налице субективният елемент обаче следва да е
налице намерение у С. Н. (а не у пълномощника му) да не се
породят обективираните от пълномощника му правни последици.
13.6.
Именно поради
тази причина съдът приема, че за доказването на симулацията по делото следва да
са налице писмени доказателства, изходящи от С. Н., или такива, удостоверяващи негови
изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението, че
съгласието му е привидно. Доколкото такива доказателства не са приведени, в
конкретният случай действа забраната на 164, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
165, ал. 2 от ГПК и свид. показания са недопустими. (т. е. съдът погрешно ги е
допуснал).
13.7. Освен това показанията са недопустими и в светлината
на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото се установява погасяването на парични
задължения, установени в Нотариален акт № 138/23.12.2009 г.
14. По
делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 121 и сл.), която е установила, че
справедливата пазарна стойност на процесния имот към момента на покупко –
продажбата (23.12.2009 г.) е 17 000 лв.
15. На 09.12.2013 г. ищецът И.Н. е инициирал
дело пред Магистратски съд – гр. Анкара за учредяване на настойничество на С. Н..
(л. 136, 137). Като причини за
учредяването са посочени липсата на възможност лицето да се грижи за себе си и
липсата на спестявания.
16. На 14.02.2014 г. С. Н. починал,
оставяйки за свой наследници съгл. Удостоверение за наследници изх. №
4698/08.08.2014 г., изд. от Община Силистра (л.
11) ищците Н.Н. (съпруга), И.Н. (син) и Т.С.
(дъщеря).
17. На 11.03.2014 г. делото за учредяване
на настойничество било прекратено с Решение № 211/2014 г. по дело № 1860/2013
г. на 13 Магистратски съд – гр. Анкара (л.
134, 135) поради настъпването на смъртта на С. Н..
18. Необсъдените по - горе доказателства,
приложени по делото, съдът намира за неотносими към спорния предмет.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
19. Съдът
намира, че исковете са допустими, конституирани са всички необходими другари.
20. Съдът
не разполага с възможността да спре делото до произнасянето на ВКС по тълк. д № 5/2014 г. на ОСГТК, с оглед на което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
21. Съгласно
заявеното от ищеца и правната логика първо следва да бъдат разгледани исковете,
касаещи упълномощителната сделка и след това и засягащи действителността на
договора (доколкото първата група искове се явяват обуславящи за произнасянето
по втората група искове). Последното налага следната последователност при
разглеждането на евентуалните искове:
21.1. Установяване на нищожност на упълномощителната сделка поради непредвиждането на продажна цена при упълномощаването;
21.2. Унищожаване
на упълномощителната сделка поради липса на възможност на упълномощителя да
разбира или да ръководи действията;
21.3. Унищожаване
на упълномощителната сделка поради въвеждане в заблуждение на упълномощителя
относно последиците от подписването на пълномощното;
21.4. Установяване на нищожност на договора поради липсата на представителна власт у пълномощника за сключването на договора при посочените в последния условия;
21.5. Установяване на нищожност на договора поради това, че пълномощникът се е договорил сам със себе си без изрично съгласие на упълномощителя;
21.6. Установяване на нищожност на договора поради неполучаване на цена по сделката и неотчитането й;
21.7. Установяването на относителната недействителност на договора спрямо ищците, тъй като представителят и лицето, с което той договаря, се споразумели във вреда на представлявания.
II.
По основателността на исковете, касаещи упълномощителната сделка
22.1. Настоящият
състав на съда споделя виждането, че цената на сделката не е задължителен
елемент на упълномощаването, съответно непосочването на такава цена от
упълномощителя не прави упълномощаването недействително. Когато такова
посочване липсва, сделката е валидна, освен ако упълномощеният и лицето, с
което той договаря, се споразумеят в ущърб на представлявания, а отношенията
между упълномощител и пълномощник се уреждат по правилата на чл. 40 ЗЗД. (В
този смисъл Решение № 31 от 6.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 3817/2007 г., III г. о.; Решение № 68 от 19.02.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4790/2007 г., IV г. о.; Решение
№ 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.; Решение № 586 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 853/2009 г., IV г. о.).
22.2. Съдът
намира за удачно да добави към мотивите, изложени в горецитираните решения, че
ограничението за задължително посочване на всички елементи на сделката в
пълномощното (вкл. и продажната цена) би ограничило изключително много института
на упълномощаването, особено в сфери, при които възможностите на представителя
да реагира според пазарните условия са от изключително значение (например при
търговските пълномощници).
22.3. От друга страна изискването в пълномощното да бъдат предвидени всички реквизити на сделката на практика обезсмисля разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, доколкото, ако всички условия са предварително посочени в пълномощното и упълномощителя с е съгласил с тях, нямам как да се стигне до накърняване на интересите на последния.
22.4. В процесната упълномощителна сделка не е предвидена продажна цена, като вместо това е посочено, че пълномощникът може да сключи сделката на цена „каквато уговори”.
22.5. В
светлината на гореизложеното съдът намира, че такова разширяване на правата на
пълномощника е допустимо и може да бъде атакувано единствено по правилата на
чл. 40 ЗЗД (вж. т. 28).
22.6. Поради
тази причина този иск се явява неоснователен, което налага разглеждането на
следващия евентуално съединен такъв.
23.1. Съдът погрешно е квалифицирал наведения порок като липса на съгласие. Неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест, а липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини вън от слабоумието и душевната болест - Решение № 117/28.10.1999 г. по гр. д. № 425/99 г. на II г. о. на ВКС; Решение № 309/14.07.2011 г. по гр.д. № 1890/2010 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на IV г.о. на ВКС).
23.2. Института на унищожаемостта е предвиден за защита на интересите на лицата, чиято воля е засегната от определен дефект. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Началото на погасителната давност е изискуемостта или друг факт, определен в закона, до настъпването на които давностния срок не тече. В закона е определен един общ факт - деня на сключване на договора и няколко специални – в зависимост от основанието за унищожението. Регламентираната специална давност касае следните лица:
23.2.1. лице, което не е навършило пълнолетие и за него правото да иска унищожение започва да тече от деня на навършване на пълнолетието,
23.2.2. поставеният под запрещение, който придобива правото да иска унищожение от деня на вдигане на запрещението,
23.2.3. лицата, които са сключили сделката при грешка и измама и те имат право да се иска унищожението й от датата на откриване на грешката или измамата, както и
23.2.4. лицата, които са сключили сделка при заплашване, за които давността се брои от деня, в който то е престанало.
23.3. За лицата, които са сключили сделката при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД (т. е. без да могат да разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение) законодателят не е определил специална давност. В теорията и практиката се приема, че тъй като те са дееспособни, за тях е приложима общата давност - от сключване на сделката. Това правило важи и в случаите, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение (В този смисъл Решение № 157 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 252 / 2015 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 487 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1764/10 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на ВКС, ІV г. о.).
23.4. Ищците са релевирали унищожаемостта по исков път, поради което приложение намира, чл. 32, ал. 2 от ЗЗД.
23.5. В конкретният случай упълномощителната сделка и прехвърлителната такава са извършени през 2009 г., поради което давността за предявяването на иска е изтекла през 2012 г. Исковата молба е заведена през 2014 г.
23.6. От страна на ответниците е направено възражение за погасяването на иска, водещо до отхвърляне на иска, което налага разглеждането на следващият обективно съединен такъв.
24.1. Фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки (чл. 29 от ЗЗД), включва следните елементи:
24.1.1. да е сключена (извършена) сделка;
24.1.2. едната (измамената) страна по сделката да е била в заблуждение;
24.1.3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката (когато сделката е едностранна - от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него - арг. от чл. 44 от ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката (адресатът на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това;
24.1.4. сделката да е сключена (извършена) поради (вследствие) заблуждението.
24.2. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. - относно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването (извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало ("подвело", какъвто е терминът, употребен в чл. 29 от ЗЗД) да сключи (извърши) сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която, ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила (извършила) сделката (Решение № 193 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г., IV г. о.).
24.3. В конкретния случай обемът на представителната власт е обективиран в самото пълномощно.
24.4. Наведените от страна на ищеца доводи, касаят по – скоро невъзможността на упълномощителя да разбере въобще правните последици на описаните в пълномощното действия, а не формирането у него на убеждение, че ще се породят правни последици, различни от посочените. Въпросът относно това дали психичното му заболяване може да бъде причина за порока на сделката вече бе разгледан в предходната точка. Следователно тук може да бъде обсъждана само съзнаваната невъзможност да бъдат разбрани правните последици на сделката поради липсата на достатъчно правни познания. Липсата на такива познания само по себе си не може да обуслови прилагането на институтите на грешката и измамата, тъй като незнанието на закона не се явява извинителна причина.
24.5. За да се установи наличието на измама следва да бъде установено по безспорен начин, че:
24.5.1. клаузите в пълномощното са включени от отв. А. именно с намерение да се заблуди упълномощителя относно факта, че на пълномощника се предоставят правата да прехвърли имота на себе си и то на цена, каквато последния прецени;
24.5.2. упълномощителят не е имал намерения да продава имота (или не при тези условия) и не би извършил сделката, ако знаеше за тях.
24.6. По отношение на тези два елемента от фактическия състав на измамата не са събрани никакви доказателства.
24.7. Нещо повече, самото пълномощно започва именно с правата за извършване на разпоредителна сделка, което е практически нецелесъобразно метод за въвеждането на упълномощителя в заблуждение. Когато се цели лицето, което подписва документа, да бъде объркано (или отегчено), така че последното да не се задълбочи в съдържанието на документа, текстът, който се цели да бъде прикрит, се измества в края на документа или се изписва с по – малък шрифт. Доколкото документът се чете от първата към последната страница, вниманието на четящият е засилено в началото и отслабва в края на прочита. Поради тази причина включването на разпоредителната клауза още в началото на пълномощното се явява възможно най – неефективният способ за въвеждането на упълномощителя в заблуждение.
24.8. В тази връзка съдът намира, че и искът за унищожаване на упълномощителна сделка поради извършена от отв. М.А. измама се явява неоснователен, което обуславя и извода, че упълномощителната сделка е действителна.
III.По
основателността на исковете, касаещи договора
25.1. Съдът
споделя схващането, че договорите сключен без наличието на представителна
власт, в частност извън предоставената представителна власт са нищожни поради
липса на съгласие (В този смисъл Решение
№ 934/09 г. от 13.09.2010 г. по гр. д. № 3657/08 г. на ІV г. о., Решение № 615
от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/09 г. на ІІІ г. о., Решение № 27 от 02.02.2015
г. по гр.д.№ 4265/14 г. на ІV г. о.;
Решение № 376 г. от 25.11. 2013 г. по гр. д. № 1190/2012 г. на ІV г. о.; Решение № 975 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 2203/2008 г., IV г. о.; Решение
№ 1066 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2007 г., III г. о.).
25.2. В
предходният раздел не бе констатирана нищожност или унищожаемост на процесната
упълномощителна сделка.
25.3. Пълномощното
включва продажба на процесния имот, като е предоставена възможността на
пълномощника да определи продажната цена.
25.4. Следователно
сделката е сключена в рамките на предоставената на пълномощника представителна
власт, което налага отхвърлянето на иска и разглеждането на следващия
евентуално съединен такъв.
26. Установяване
на нищожност на договора поради това, че пълномощникът се е договорил сам със
себе си без изрично съгласие на упълномощителя;
26.1. Съдът
приема, че договарянето сам със себе си без изрично упълномощаване противоречи
на императивна законова забрана, която води до нищожност на договора поради противоречи
на закона (В този смисъл Решение № 411 от
22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2008 г., II г. о.; Решение № 224 от
8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 264/2012 г., II г. о.; Решение № 27 от
8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 102/2010 г., III г. о.; Решение № 176 от
13.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1078/2010 г., I т. о.).
26.2. В
т. 2. на атакуваното пълномощно изрично е предвидено, че упълномощителя дава
съгласие пълномощникът да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД.
26.3. Поради
тази причина законовата забрана не е нарушена.
26.4. Искът
подлежи на отхвърляне, което налага разглеждането на следващия евентуално
съединен такъв.
27. Установяване
не нищожност на договора поради неполучаване на цената по сделката и
неотчитането й.
27.1. Фактът дали договорът има основание се извежда от неговото съдържание. Изпълнението на поетите задължения с него не касаят действителността му, а неговите облигационни последици. (В този смисъл Решение № 68 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4790/2007 г., IV г. о.)
27.2. В конкретният случай в договорът за покупко продажба е посочена цена – 7 500 лв. Следователно договорът е валиден, а дали уговорената цена е изплатена няма отношение към валидността на договора. Неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключения договор. В тази връзка фактът дали пълномощникът е бил овластен да получи уговорената цена или да заяви, че тя е получена от упълномощителя, може да се преценява по иск за разваляне на договора поради неизпълнение, по иск за плащане на цената или по иск за отчет, каквито не са предявени.
27.3. С оглед гореизложеното договорът не се явява нищожен и на това релевирано основание, което налага разглеждането на следващия евентуално съединен иск.
28.1. Съдът в доклада е квалифицирал иска погрешно
като две отделни претенции за обявяването на договора за нищожен - поради
противоречието на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
частност разпоредбата на чл. 40
от ЗЗД и поради накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Всъщност се касае
за една претенция за обявяването на договора за недействителен само по
отношение на упълномощителя, респ. неговите наследници. В този смисъл Решение № 23 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 993/2011 г., I т. о.; Решение
№ 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о.; Решение № 21 от
24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о.)
28.2. Задължението
на представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип в института
на доброволното представителство. Нарушението на този принцип влече различни
правни последици, които са в зависимост от конкретните обстоятелства,
обусловили неспазването му. Когато извършените от представителя действия са в
рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в
интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по
отношение на добросъвестния съдоговорител. В този случай упълномощителят
разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато представител
или пълномощник съзнателно е действал против законните интереси на
представлявания, той носи наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по
чл. 217, ал. 2 от НК.
28.3. Нормата
на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която и третото лице, с което пълномощникът
е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, т. е. когато
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания. В този случай договорът не произвежда действие за
представлявания, като тази недействителност е производна на разпоредбата чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – която
предвижда недействителност на сделките които накърняват на добрите нрави.
28.4. Прилагането
на института на чл. 40 от ЗЗД предпоставя наличието на няколко елемента:
28.4.1. валидно
упълномощаване (вж. т. 22 - 24);
28.4.2. сключването
на сделката в рамките на предоставената на пълномощника представителна власт (вж. т. 25);
28.4.3. увреждане
на упълномощителя в резултат на сключената сделка;
28.4.4. намерение
за увреждане на упълномощителя от страна на пълномощника;
28.4.5. намерение за увреждане на упълномощителя от страна на третото лице.
28.5. В случаите на дадено съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от упълномощителя конкретните условия за това, "уговарянето", т. е. определянето от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който е значително по - нисък от пазарната му (действителна) цена, явно облагодетелства представителя - купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач, т. е. такава сделка е с увреждащ последния характер. А обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на волята на едно и също лице - представителя-купувач, е израз и на намерението му за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД запрещава (Решение № 934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2008 г., IV г. о.).
28.6. В конкретният случай е налице аналогична хипотеза.
28.7. Пълномощникът А. е продал на себе си и съпругата си процесният имот за цената от 7 500 лв. Oт заключението на СИЕ се установява, че пазарната стойност на имота към момента на продажбата е 17 000 лв. Т. е. имотът е продаден на стойност повече от два пъти по – ниска от пазарната цена.
28.8. Безспорно е налице облагодетелстване на ответниците (единият от които се явява и пълномощник по сделката), които придобиват имота на цена по – ниска цена от пазарната, за сметка на интереса на упълномощителя.
28.9. Излишно се явява обсъждането факта дали отв. М.А. е знаел и е целял увреждането, доколкото същият е договарял сам със себе си (и съпругата си).
28.10. Допълнителна яснота върху действията на пълномощника хвърлят и следните изяснени по делото обстоятелства:
28.10.1. В договора е посочено, че цената е получена преди подписването на самият договор.
28.10.2. На отв. А. са предоставени правата да получава арендни плащания но не и продажната цена на имота. Следователно същият не е имал право да получи продажната цена преди подписването на договора.
28.10.3. Същевременно ответниците твърдят, че са заплатили цената (8 000 евро) едва през 2011 г. чрез ищеца Н.Н..
28.10.4. Твърденията на ищците за заплащането на суми остават обаче недоказани с оглед недопустимостта на показанията на разпитаните свидетели, с които ответниците целят установяване на симулация, която отв. М.А. е договорил сам със себе си (вж. т. 13). За яснота следва да бъде отбелязано, че показанията не могат да бъда кредитирани и поради факта, че конкретни и непосредствени са единствено показанията на свид. Т. М. и Се. А., съответно низходящ и възходящ родственик на ответниците. В тази връзка свидетелите са изключително заинтересовани от изхода на делото.
28.11. Всички тези допълнителни обстоятелства около сключването на прехвърлителната сделка в крайна сметка навеждат на мисълта, че пълномощникът е целял да придобие собствеността върху имота, като се обвърже със задължението да заплати значително по – ниската продажна цена и евентуално заплати по – късно (към неопределен момент - след като упълномощителя и роднините му разберат за продажбата), по свое усмотрение някаква продажна цена на упълномощителя.
28.12. Т. е. при договарянето пълномощникът не е воден от интересите на упълномощителя сделката да бъде сключена при възможно най – изгодната пазарна цена и при уговорен срок за изплащането й, а от собствените си такива да придобие имота на възможно най - ниска цена и без облигационно закрепен срок за заплащането на цената на продавача (в договора е удостоверено, че плащането е извършено).
28.13. Тези пороци в действията на пълномощника обуславят извода, че последният действително е действал във вреда на представлявания, поради което прехвърлителната сделка е породила действие за представлявания.
IV.По
иска за предаване на владението.
29. С оглед уважаването на последният от исковете за установяването на недействителността на прехвърлителната сделка следва да бъде уважен иска по чл. 34 от ЗЗД за връщане на владението върху имота.
Разноски
30. Съдът приема за доказан следният размер на направените разноски:
30.1. на ищците - 3 127,50 лв. (не са приети разходите за преводи с оглед липсата на представени фактури и единият разхода за СТЕ, каквато не е назначена);
30.2. на ответниците – 1 040 лв.
31. От ответниците е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед множеството съединени искове, обуславящи висока фактическа и правна сложност на делото.
32. Съдът намира, че с оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени половината от разноските на ищците (1 563,75 лв.), а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – половината от тези на ответниците (520,00).
33. Дължимата сума следва да бъде присъдена при следните квоти:
33.1. за ищците – Н.Х.Н. и Т.С.С. – по 1/3, а за наследниците на И. С. Н./И. Д. – по 1/9;
33.2. за ответниците - поравно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО на осн. чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК оспорването на Формулярен доклад на здравната комисия за инвалидност към МЗ на Реп. Турция от 14.05.2012 г.; Доклад за начин на ползване на лекарствата от Частен МЦ – С. от 05.12.2009 г.; Доклад № 1126/26.04.2013 г. на д-р Д. Е., Общинска държавна болница – Е., обл. А., Реп. Т.; Писмо № 177/16.05.2014 г. на Частен МЦ – С. по отношение на тяхното съдържание.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците
Н.Х.Н. (Н. Д.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Т.С.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; както
и правоприемниците на починалия в хода на делото И. С. Н. (И. Д.) - И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН **********; Ю.И. С. (Х.Д.), с
ЕГН **********; А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН **********, срещу ответниците М.М.А., с ЕГН ********** и С.М.А., с ЕГН **********, и
двамата с посочен адрес: ***, искове за атакуване на действителността на Пълномощно
с нотариална заверка на подписа с peг. № 6968 и на
съдържанието - № 6969 от 18.11.2009 г. на Нотариус № *** на РНК – А. Н. – Р.,
изд. от упълномощителя С. С. Н. на пълномощника М.М.А., както следва:
1. за установяването на нищожността на упълномощителната сделка поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, изразяващо се в непредвиждането на продажна цена при упълномощаването, който иск се явява неоснователен;
2. за унищожаването на упълномощителната сделка поради липса на възможност на упълномощителя да разбира или да ръководи действията си при сключването на сделката по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като към момента на упълномощаването упълномощителя е страдал от психично заболяване, който иск се явява погасен по давност;
3. за унищожаването на упълномощителната сделка поради измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, тъй като пълномощника е изготвил пълномощно, в което е посочил редица правомощия за управление и стопанисване на процесния имот, като е въвел в заблуждение продавача относно последиците от подписването на пълномощното за разпореждане с имота, който иск се явява неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищците Н.Х.Н. (Н. Д.), с ЕГН **********;
Т.С.С., с ЕГН **********; както и правоприемниците
на починалия в хода на делото И. С. Н. (И. Д.) - И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН **********;
Ю.И. С.(Х. Д.), с ЕГН **********; А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН **********, срещу ответниците М.М.А., с ЕГН ********** и С.М.А., с ЕГН **********, искове
за атакуване на действителността на Договор за покупко – продажба
сключен под формата на Нотариален акт № 138/23.12.2009 г., т. X, общ. рег. №
7763, нот. д. № 822/2009 г. на Нотариус № *** на РНК – А. ***2.2009 г., Акт №
89, т. X, д. № 1832/2009 г., както следва:
1. за установяване на нищожността на договора поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, изразяваща се в липсата на представителна власт у пълномощника за сключването на договора при посочените в последния условия, който иск се явява неоснователен;
2. за установяване на нищожността на договора поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в частност разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, изразяващо се в това, че пълномощникът се е договорил сам със себе си без изрично съгласие на упълномощителя, който иск се явява неоснователен;
3. за установяване на нищожността на договора поради липса на основание на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, изразяваща се в неполучаване на цената по сделката и неотчитането й, който иск се явява неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между ищците Н.Х.Н.
(Н. Д.), с ЕГН **********; Т.С.С., с ЕГН **********; както
и правоприемниците на починалия в хода на делото И. С. Н. (И. Д.) - И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН **********; Ю.И. С.(Х. Д.), с
ЕГН **********; А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН ********** и ответниците М.М.А., с ЕГН ********** и С.М.А., с ЕГН **********, че Договор
за покупко – продажба сключен под формата на Нотариален акт Нотариален
акт № 138/23.12.2009 г., т. X, общ. рег. № 7763, нот. д. № 822/2009 г. на
Нотариус № *** на РНК – А. ***2.2009 г., Акт № 89, т. X, д. № 1832/2009 г. е относително недействителен спрямо ищците,
тъй като представителят и лицето, с което той договаря (самият
представител и съпругата му), са се споразумели във вреда на
представлявания.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 34 от ЗЗД ответниците М.М.А., с ЕГН ********** и С.М.А., с ЕГН ********** да предадат владението на ищците Н.Х.Н.
(Н. Д.), с ЕГН **********; Т.С.С., с ЕГН **********; както
и правоприемниците на починалия в хода на делото И. С. Н. (И. Д.) - И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН **********; Ю.И. С.(Х. Д.), с
ЕГН **********; А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН **********, върху: Нива, с площ от 54,977
дка, четвърта категория, в местността “КАЛАКЛЬК 14”, съставляваща имот № 014002
(четиринадесет хиляди и две) по плана за земеразделяне на с. Ножарево, общ.
Главиница, при граници и съседи: имот № 014014 – нива, имот № 014013 – нива,
имот № 014012 – нива, имот № 014011 – нива, имот № 014010 – нива, имот № 014019
– нива, имот № 050029 – полски
път, имот № 050028 – полски
път, имот № 050027 – полски
път (съгл. Скица № Ф00821/22.12.2009 г., изд. от ОСЗ – гр. Главиница).
ОСЪЖДА всеки от ответниците М.М.А., с ЕГН ********** и С.М.А., с ЕГН ***********, да заплати на ищеца Н.Х.Н. (Н. Д.), с ЕГН **********, припадащата му се част от направените в настоящото производство разноски, възлизаща на по 260,63 лв. (двеста и шестдесет лева и шестдесет и три стотинки) за всеки ответник.
ОСЪЖДА
всеки от ответниците М.М.А., с ЕГН **********
и С.М.А., с ЕГН ***********, да заплати на ищеца
Т.С.С., с ЕГН **********, припадащата му се
част от направените в настоящото производство разноски, възлизаща на по 260,63 лв. (двеста и шестдесет лева и шестдесет и три
стотинки) за всеки ответник.
ОСЪЖДА
всеки от ответниците М.М.А., с ЕГН **********
и С.М.А., с ЕГН ***********, да заплати на ищеца
И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН **********,
припадащата му се част от направените в настоящото производство разноски,
възлизаща на по 86,88 лв. (осемдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) за всеки ответник.
ОСЪЖДА
всеки от ответниците М.М.А., с ЕГН **********
и С.М.А., с ЕГН ***********, да заплати на ищеца
Ю.И. С.(Х. Д.), с ЕГН **********, припадащата му се част от направените
в настоящото производство разноски, възлизаща на по 86,88 лв. (осемдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) за всеки ответник.
ОСЪЖДА
всеки от ответниците М.М.А., с ЕГН **********
и С.М.А., с ЕГН ***********, да заплати на ищеца
А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН **********, припадащата му се част от направените
в настоящото производство разноски, възлизаща на по 86,88 лв. (осемдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) за всеки ответник.
ОСЪЖДА всеки от ищците да заплати на ответника М.М.А., с ЕГН ********** направените в настоящото производство разноски, както следва:
1. Н.Х.Н. (Н. Д.), с ЕГН ********** - 86,67 лв. (осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
2. Т.С.С., с ЕГН ********** - 86,67 лв. (осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
3. И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН ********** - 28,89 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки);
4. Ю.И. С.(Х. Д.), с ЕГН ********** - 28,89 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки);
5. А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН ********** - 28,89 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА всеки от ищците да заплати на ответника С.М.А., с ЕГН **********, направените в настоящото производство разноски, както следва:
1. Н.Х.Н. (Н. Д.), с ЕГН ********** - 86,67 лв. (осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
2. Т.С.С., с ЕГН ********** - 86,67 лв. (осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки);
3. И.Б.Н. (И. Д.),с ЕГН ********** - 28,89 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки);
4. Ю.И. С.(Х. Д.), с ЕГН ********** - 28,89 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки);
5. А.И.Н. (А. Д.), с ЕГН ********** - 28,89 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: