№ 722
гр. Стара Загора, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по частна жалба на Т.И.Б. от гр.С.З., действаща чрез адв.
Д.Д., против протоколно определение от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 4183/2021 г.
на Районен съд – Стара Загора.
С обжалваното определение е било спряно производството по делото на
основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на висящото наказателно
производство по досъдебно производство пр.пр. № 142/2022 г. по описа на
Софийска градска прокуратура.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира
неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдо-
производствените действия.
Насрещната страна „Ю.Б.“ АД не е депозирала отговор на частната жалба
в законоустановения срок.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Гр.д.№ 4183/2021 г. по описа на Районен съд –Стара Загора е било
образувано по искова молба на Т.И.Б. от гр.С.З., действащ чрез адв.Д.Д.,
срещу „Ю.Б.“ АД, с която е бил предявен пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.79, ал.1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи за присъждането на сумата от 18 196,28 лв.,
представляваща стойността на неразрешени платежни операции, извършени
на 01.07.2021 г. и 23.07.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
В исковата си молба ищцата е посочила, че е клиент на „Ю.Б.“ АД, т.к.
има разкрита банкова сметка в банката, към която е издадена дебитна карта.
1
На 01.07.2021 г. била уведомена от банката, че картата й е блокирана, а след
посещение на място установила, че от сметката е изтеглена чрез 14 на брой
операции сума в общ размер от 8 400 евро. Ищцата оспорила по надлежния
ред, че транзакциите са били наредени от нея. На 22.07.2021 г. получила нова
дебитна карта, а на следващия ден установила, че от сметката й отново била
изтеглена сума в размер на 1 000 лв. Оспорила по надлежния ред и тази
транзакция. На 04.08.2021 г. ищцата получила писмо от „Ю.Б.“ АД, с което
била уведомена за отказа на банката да възстанови изтеглените от сметката й
суми по оспорените транцзакции, т.к. при проверката било установено, че
транзакциите са извършени от виртуален ПОС-терминал на търговец
„mercury.io LONDON“ посредством създадена токенизирана виртуална карта
през приложението „Apple Pay“, протекло чрез въвеждането на
персонализираните й защитни характеристики на дебитната й карта – номер,
срок на валидност и CVC2 код. Ищцата оспорва да е създала виртуалната
карта към дебитната си карта и да е наредила транзакциите към търговеца
„mercury.io LONDON“.
С отговора на исковата молба „Ю.Б.“ АД е направила две основни
възражения – че оспорените от ищцата транзакции са били наредени от нея,
т.к. за създаването на виртуалната карта е необходимо въвеждането на
защитни данни на дебитната карта, които само притежателят й знае, както и
въвеждането на код, който банката изпраща на посочения от потребителя при
сключването на договора телефонен номер, или че поради груба небрежност
не е изпълнила задълженията си за опазване на защитните данни.
По делото е установено, че на 01.07.2021 г. от банковата сметка на Т.И.Б.
има извършени 14 бр. транзакции на обща стойност от 16 593,25 лв. към
търговец „mercury.io LONDON“, чрез създадена в приложението „Apple Pay“
дигитална карта към дебитната карта на клиента, представляваща дигитален
еквивалент на PAN с различен номер от този на физическата карта. За
верификация на създаването й в приложението „Apple Pay“ е използван метод
на задълбочено идентифициране, като са въведени номера на картата,
издадена на името на Т.Б. от „Ю.Б.“ АД, срока на валидност и CVC2 код,
използващ се за верифициране при разплащане в Интернет, както и
изпратения уникален код на SMS на мобилния телефон на Б. – ***, който е
деклариран от нея и въведен в системите на банката. За транзакциите са
изпращани 3D пароли за верификация на всяка транзакция поотделно, към
устройството, на което е инсталирано приложението „Apple Pay“ с
дигитализираната карта, обвързана с дебитната карта на клиента.
Транзакциите са осъществени от IP адрес, администриран от мобилния
оператор А1 България ЕАД, чийто ползвател е лице, различно от ищцата, на
адрес в гр.С.. В примерен двумесечен период, преди извършване на
оспорените операции до мобилното интернет банкиране на Т.И.Б. има
достъпване от различни от този IP адрес IP адреси, с изключение на едно
достъпване на 30.06.2021 г. На 23.07.2021 г. има извършена една транзакция
от сметката й на стойност 1000 лв., насочена към търговец
2
Revolut**5452*internet LT, извършена чрез интернет платформата на
търговеца, чрез въведени номер на карта, срок на валидност и CVC2 код.
По подадена от Т.И.Б. жалба в полицията е било образувано досъдебно
производство по пр.пр.№ 142/2022 г. на Софийска градска прокуратура за
извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, по което
разследването не било приключило и нямало привлечено лице в качеството на
обвиняем.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че по
делото са установени престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора и за които е било образувано досъдебно
производство, а именно установяване използването на платежен инструмент
или данни на платежен инструмент, без съгласието на титуляра му. Тъй като
за гражданския съд липсвала възможността да установява във висящото
производство пред себе си престъпните обстоятелства, предвид наличието на
висящо досъдебно производство, то било налице основанието за спиране по
чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на висящото наказателно
производство.
При така установените факти съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2
от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к.
е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок
за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно трайната съдебна практика съдът спира производството по
делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от
значение за разрешаването на гражданско-правния спор.
Установяването на престъпни обстоятелства цели зачитане на
последиците от наказателното производство - евентуалната присъда, в спора
по гражданското дело, т.к. съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да
изчака произнасяне на наказателния съд, като изходи от правилото, че за
факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да
бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може
да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно
преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните
хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е
изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
3
вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането
на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие
обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко
обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице
условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит.
За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд
не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното
правоотношение извън посочените хипотези.
В чл.17, ал.1 от ГПК е въздигнато правилото, че гражданският съд взема
становище по всички обуславящи въпроси, от значение за решаването на
делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Това е разяснено и
в мотивите към ТР №7/2013г. ОСГК на ВКС - гражданският съд, извън
хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК, няма правомощия да установява по
гражданско-правен ред престъпен състав, включително и по повод
преюдициално правоотношение.
От всичко изложено следва, че при предявяване на иск, когато са
изложени правопораждащи юридически факти, сочещи на престъпен състав,
сезираният съд, ограничен сам да се произнася в горните рамки, следва да
изиска от ищеца да уточни, съответно да представи доказателства, за това
има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно
производство, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание.
Казаното се отнася и за случаите, когато в хода на производството, по
надлежен ред, са въведени от ищеца или ответника релевантни фактически
твърдения за деяние, съставомерно по НК.
Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам
да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на
някоя от посочените по-горе хипотези по чл.125, ал.5 ГПК, той задължително
спира производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, аналогичен на чл.182, ал.1,
б."д" ГПК от 1951 г. (отм.);. (Подобни препоръки са дадени и с т. 8 от ПП
5/1985г. на ВС на РБ по гр. д. № 5/84 г., така е посочено и в мотивите към т. 2
от ТР №5/05.04.2016г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС).
Гражданският съд постановява спиране на висящото пред него
гражданско дело, без значение дали вече има образувано наказателно
производство в досъдебната или съдебната фаза – сам сезира прокуратурата
или следи движението на вече образувано досъдебно или съдебно
наказателно производство.
Ако бъде отказано образуване на наказателно производство или
наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна
присъда, или бъде спряно по чл.25, ал.1, т.2 или по чл.26 НПК, гражданското
дело се възобновява, като съдът сам установява деянието.
Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или
налагане на административно наказание, гражданското производство се
възобновява след влизане в сила на съответния, посочен по-горе акт на
наказателния съд, който е задължителен за гражданския относно това дали е
4
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
(чл.300 от ГПК). (виж решение № 20/20.05.2021 г. по гр.д.№ 1372/2020 г. на
4-то г.о. на ВКС).
В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че е
налице основание за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1 т.5
от ГПК.
Уважаването на предявения от ищцата срещу „Ю.Б.“ АД иск, с оглед на
заявените от страните твърдения и възражения, и събраните по делото
доказателства /заключението на съдебно-компютърно-техническата
експертиза/, е функционално обусловено от установяването на извършено
престъпление по чл.249, ал.1 от НК, т.к. посредством присъдата на
наказателния съд евентуално ще бъде установено използването от трето лице
на данните от дебитната карта на Т.Б. без нейното съгласие за създаването на
виртуалната карта в приложението „Apple Pay“, свързана с дебитната й карта,
посредством което са извършени транзакциите към търговец „mercury.io
LONDON“.
От своя страна тези обстоятелства безспорно са относими към предмета на
доказване в производството по чл.79, ал.1 от ЗПУПС, а именно установяване
извършването на неразрешени от притежателя на банковата сметка и
платежния инструмент операции.
По повод извършените и оспорени от като неразрешени от Т.И.Б.
платежни операции е било образувано досъдебно производство по пр.пр.№
142/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура, което все още е
висящо, поради което е налице пречка гражданският съд да установява
престъпните обстоятелства, от които зависи изхода на гражданското дело.
Ето защо в случая гражданското дело следва да бъде спряно на основание
чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение се преценява
за правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1
пр.І-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.04.2022 г. по гр.д.№
4183/2021 г. на Районен съд – Стара Загора, с което производството по делото
е било спряно на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до приключване на
висящото наказателно производство по досъдебно производство пр.пр. №
142/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6