Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
гр. Велико Търново, 17.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева Адм. дело
№ 293 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на Г.П.К., ЕГН **********,*** и
адрес за двръчване на призовки и съобщения: ***, против Решение № 1012-04-29#7/22.04.2019 г., издадено от Ив.Ив.Р., като изпълняваща
длъжността Директор ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № 2122-04-4227#1/01.02.2019 г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново, с което му е
отказано отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Жалбоподателят счита,
че процесният административен акт е неправилен, тъй като е издаден в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, както и не съответства
на целта на закона. Счита, че неправилно административният орган не зачита като
учителски придобитият осигурителен стаж за периода 22.04.1986 г. – 01.04.1990
г., положен в ПУЦ към СУ „Енергостроймонтаж“ гр. Белене, независимо че за
процесния период от работодателя – осигурител, в случая ДФ „Енергостроймонтаж“
гр. Белене има издадено Удостоверение № 666/07.09.1994 г., съгласно което е
изпълнявал длъжността организатор производствено обучение и преподвател в ПУЦ
на дружеството. Отделно от това относно вида и характера на осигурителния стаж
за процесния период, има административен акт от друг орган – Изпълнителен
комитет на Синдиката на българските учители с изх. № 480/20.05.2011 г.,
съгласно който така положеният труд и придобитият осигурителен стаж са
учителски по смисъла на закона. От съда се иска да отмени оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител ***.Т.от САК жалбоподателят
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни аргументи развити в хода на устните състезания и в писмена защита.
Прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***.В., оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в писмена
защита излага доводи за съответствието на обжалваното решение с
материалноправните разпоредби на закона. Счита, че през периода 22.04.1986 г. –
01.04.1990 г., когато жалбоподателят работи като организатор производствено
обучение в ПУЦ към ДФ „Белене – Енергостроймонтаж“ гр. Белене не е заемал и
длъжността преподавател. Аргументира се с разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС,
където е регламентирано, че осигурителния стаж се установява в данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. Посочва, че В
хода на административното производство по обжалване на разпореждането на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ - Велико Търново е извършена проверка в
„Енергостроймонтаж – ПС – Б“ ЕАД
гр. Белене, завършила с Констативен протокол №
КП-5-14-00548535/08.04.2019 г.
на контролен орган при ТП на НОИ – Плевен, съгласно който лицето е работило единствено като „организатор производствено обучение“. Констативният протокол е официален документ по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, и като такъв, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия. Пропусната
е възможността да бъде отречено, че удостовереното в този КП не отговаря на
фактическото положение. Когато
правнорелевантният факт от значение за изхода на делото е обективиран в
официален документ, който не е оспорен изрично в срока и по реда предвиден в
закона, съдът е обвързан да приеме, че този факт се е осъществил по начина,
посочен в документа. Фактът, че жалбоподателят е заемал единствено длъжността организатор
производствено обучение е удостоверен в приложените към КП заверени копия на
разплащателни ведомости на предприятието, които са първичният документ, в който
се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето. Трудовите, служебните и
осигурителните книжки са вторичен документ, който отразява вече направените в
първичния записвания. В настоящия случай такова съответствие е налице, видно от
извършеното вписване в трудовата книжка на лицето и отразената длъжност в
удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 изх. № 37/13.04.2007 г., издадено
от „Енергостроймонтаж-ПС-Б" ЕАД - гр. Белене. Последните не са оспорени,
представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и притежават материална доказателствена сила
относно отразените в тях факти. Липсата на данни лицето да е било преподавател през
процесния период в ПУЦ към ДФ „Енергостроймонтаж“ гр. Белене се доказва и от
съдържанието на писмо изх. № 81/26.06.2018 г. на „ЕСМ - Енергостроймонтаж -
ПС-Б“ ЕАД гр. Белене, съгласно което трудовият стаж на лицето за периода от
22.04.1986 г. до 01.09.1993 г. като „организатор производствено обучение“ и
„механик ЕМО“ е от трета категория. Единственият документ, който
съдържа такива данни е удостоверение № 666/07.09.1994 г., издадено от ДФ
„Белене – Енергостроймонтаж“ гр. Белене. Според същия К. работи във фирмата от
22.04.1986 г. до 20.03.1990 г.
като организатор производствено обучение и преподавател, като удостоверението
не обхваща целия процесен период. Посоченият документ е оспорен своевременно по
отношение на неговото съдържание и е открито надлежно производство.
Представянето на доказателства, удостоверяващи, че подписалият го - гл.
директор - инж. X. Х., е заемал съответната длъжност към момента на издаването
му, има отношение към допускането му до разпит като свидетел, какъвто не се
състоя, но не и към това дали удостовереното в документа отговаря на
действителното фактическо положение. Съгласно писмо изх. № 97/11.06.2019 г. на
„ЕСМ - Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД гр. Белене не може да се отговори въз
основа на какви документи е издадено удостоверение № 666/07.09.1994 г., тъй
като в техния архив се съхраняват само ведомости на предприятието. Счита, че
свидетелските показания в полза на жалбоподателя не следва да бъдат ценени и
обсъждани презвид наличието на официални удостоверителни документи. С тези
съображения ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С разпореждане № **********/04.07.2018 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Велико Търново на Г.П.К. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и
ал. 2 от КСО, считано от 19.03.2018 г. Към посочената дата лицето има 29 г. 07
м. и 13 дни учителски осигурителен стаж по отношение на придобиване на право на
добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.
Със заявление вх. № 2122-04-4227/19.10.2018 г. К. моли да
му бъде отпусната добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО „поради навършване на
необходимия минимум от 30 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж“.
С разпореждане № 2122-04-4227#1/01.02.2019 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново
добавката е отказана с мотиви, че към датата на отпускане на пенсията по чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от КСО - 19.03.2018 г. лицето не притежава необходимия
учителски стаж и не отговаря на условията по чл. 69в, ал. 1 от КСО.
Г.К. обжалвал по административен ред посоченото
разпореждане, като посочил, че осигурителният му стаж за времето от 22.04.1986
г. до 01.04.1990 г., положен в ПУЦ към СУ „Енергостроймонтаж“ гр. Белене,
следва да бъде зачетен като учителски, тъй като освен „Организатор
производствено обучение“ е заемал и длъжността „преподавател“. Към жалбата
приложил удостоверение № 666/07.09.1994 г., издадено от ДФ „Белене –
Енергостроймонтаж“ гр. Белене, съгласно което Г.П.К. работи във фирмата от
22.04.1986 г. до 20.03.1990 г. като организатор производствено обучение и
преподавател; писмо от Председателя на Синдиката на българските учители с изх.
№ 480/20.05.2011 г., съгласно което положения стаж като преподавател в ПУЦ
следва да се зачита като учителски, тъй като е положен на преподавателска
длъжност в учебно заведение по смисъла на действащия през този период Закон за
по – тясна връзка на училището с живота и за по – нататъшно развитие на
народното образование в НРБ; Прикрепено писмо от специалист човешки ресурси
/електронно съобщение с характер на неподписан частен документ - л.206/.
В хода на административното производство по обжалване
на разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Велико Търново е извършена проверка в „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД гр. Белене, завършила с Констативен протокол № КП-5-14-00548535/08.04.2019 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Плевен /л.212/.
С Решение № 1012-04-29#7/22.04.2019 г., издадено от Ив.Ив.Р., като изпълняваща длъжността Директор
ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлена жалба на Г.К. с вх. №
1012-04-29/21.03.2019 г., срещу Разпореждане № 2122-04-4227#1/01.02.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново като неоснователна и недоказана.
Решението е било съобщено на К. на 25.04.2019 г., видно от съдържащото се в
делото изместие за доставяне. Жалбата срещу него е подадена по пощата на
08.05.2019г., видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик.
В съдебната фаза на производството от ответника са
представени документите от административната преписка, съгласно съдържащ се опис, в това число удостоверение за осигурителен доход
обр. УП-2 изх. № 37/13.04.2007 г., издадено от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД -
гр. Белене /л.11 от преписката/, писмо изх. № 81/26.06.2018 г. на „ЕСМ -
Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД гр. Белене /л.161 от преписката/, трудова книжка
на жалбоподателя /л.221 от преписката/, диплома за висше образование, свидетелство за полувисше образование и
учителска правоспособност № 2719, издадено от Института за начални учители „Д-р Петър Берон“ –
Шумен /л.227/, Удостоверение за осигурителен доход обр. УП.2 /л.21 от
преписата/.
От страна на жалбоподателя са представени Удостоверение № 666 от
07.09.1994 г. издадено от ДФ „Енергостроймонтаж – Белене“, писмо изх. № 480 от
20.05.2011 г. на Синдикат на българските учители представен Трудов договор № 1
от 01.03.2018 г., сключен между „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД и М.Г.А., като
достоверността на датата му ще бъде ценена съобразно разпоредбите на чл. 181 от ГПК.
Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника
оспорване на истинността /вярност на съдържанието/ на Удостоверение № 666 от
07.09.1994 г. на ДФ „Енергостроймонтаж – Белене“, бе открито производство по реда на
чл. 193 от ГПК. В същото съдебно
заседание е разпределена доказателствената тежест, като е указано на страните,
че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3, изр. 1 от ГПК, тежестта за оборване
истинността на оспореното заявление в настоящото производство се носи от
ответника.
За изясняване на
релевантните за спора факти, по искане на жалбоподателя съдът е допуснал до
разпит свидетелите Ив.П.Т. – обучаващ се в курс по пътно – строителни машини
през 1987 г., Ав.Ив.М.– колега на жалбоподателя в периода 1982 г. – 1990 г.,
в ДФ „Енергостроймонтаж – Белене“ и М.М.М. – обучаващ се в курс за
мазачески машини в периода 1987 г. – 1988 г. Тези гласни доказателства, съдът ще обсъди по същество на спора и в
съответната част на решението.
На основание чл. 176 от ГПК е допуснато снемане на обяснения от Г.П.К..
Тяхната допустимост и относимост ще бъдат обсъдени по същество на спора и в
съответната част на решението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът установи, че решение на и. д.
„Директор на ТП на НОИ – гр. Велико Търново“ е издадено от оправомощено за това
лице, в хипотезата на заместване на титуляра и в пределите на материалната му
компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО и посочената по-горе Заповед
№ 1016-40-666/03.06.2016 г. на управителя на НОИ. Обжалваното
решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 117,
ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-29#7/
22.04.2019 г. и. д. „Директор на ТП на НОИ – гр. Велико Търново“, да са
допуснати нарушения на установените в КСО процесуални разпоредби.
Съдът намира, че обжалваният административен акт, по своя краен резултат,
не противоречи на материалния закон поради следните съображения:
Съгласно §5, ал.3 от ПЗР на КСО, на учителите, които са придобили право на
пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и
2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и
добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки
месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на
пенсия по ал. 1. Според ал. 1 на цитираната разпоредба, до 31 декември 2020 г.
включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за
възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски
осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за
мъжете.
В случая, пенсионните органи са зачели 29 години, 7 месеца и 13 дни от
трудовия стаж на жалбоподателя за учителски. Не е зачетен като учителски стажът
му на длъжността „Организатор производствено обучение“ в ПУЦ към ДФ „Белене -
Енергостроймонтаж“ – гр. Белене, която той е заемал за периода от 22.04.1986г.
до 01.04.1990 г.
В тази връзка основният спорен въпрос между страните е следва ли да се
приеме стажът на жалбоподателя на длъжност „Организатор производствено
обучение“ в ПУЦ към ДФ „Енергостроймонтаж“ – гр. Белене за учителски.
В чл. 19 от НПОС са регламентирани условията, при които осигурителен стаж
се зачита за учителски. По отношение на осигурителния стаж, придобит преди
влизане в сила на НПОС, т. е. преди 01.01.2000 г. (НПОС е
обнародвана в ДВ, бр. 21/2000 г. / е приложима разпоредбата на § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 година съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Преценка
дали стажът, положен от Г.К. през спорния период 22.04.1986 г. до 01.04.1990
г., представлява учителски стаж, следва да бъде направена съгласно действащата
през този период правна регламентация. През посочения период не съществува
легално определение за понятието „учителски стаж“. Такова е въведено с
изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите с ДВ,
бр. 40/1991 година. Според ал. 1 на чл. 41 от ППЗП, учителски трудов стаж по
смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или
възпитател в учебни и възпитателни заведения; за учителски трудов стаж се счита
и трудовият стаж на директорите и зам. -директорите на учебни и възпитателни
заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска
работа, а според ал. 2 учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата,
заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на
изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно
придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са
изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В ал. 3 е
регламентирано, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са
създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните
учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с
намалена трудоспособност съгласно ПМС № 63 от 1991 г. Идентични условия за
зачитане на положения осигурителен стаж като „учителски стаж“ са регламентирани
в сега действащите разпоредби на чл. 19, ал. 1 и 2 от НПОС.
През същия период е действал и Законът за по-тясна връзка на училището с
живота и по-нататъшното развитие на народното образование на НРБ. В раздел ІV
от същия закон е уредено създаването на промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и
други професионално-технически училища. Професионално-техническите
училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи,
предприятия и земеделски стопанства. Следователно, ПУЦ е учебно заведение, за подготовка на квалифицирани работници за
народното стопанство. В конкретния
случай е учебно заведение, съществуващо към Учебният център на ДФ „Белене –
Енергостроймонтаж“. Съгласно чл.37 от Закона за по-тясна връзка на училището с
живота и по-нататъшното развитие на народното образование на НРБ, откриването и закриването на средните
политехнически, професионални и професионално-технически училища и определянето
на специалностите в тях се извършва от изпълнителните комитети на областните
народни съвети съгласувано с Министерството на народната просветата, със
съответните общински народни съвети и ведомствата, при които има такива
училища. Изводът, че
професионално-техническите центрове са учебни заведения се подкрепя и от Закона
за народната просвета (отм.). Съгласно чл.95, ал.2 от същия, професионални курсове се откриват според
нуждите и местните условия, от съответните учреждения, предприятия и
организации за задоволяване на собствените им нужди от кадри с разрешение на
съответното министерство, под чието ведомство се намират - за квалификация,
преквалификация и повишаване на квалификацията, по учебен план и програми,
одобрени от съответното министерство, под чието ведомство е учреждението,
предприятието или организацията, която открива курса. От текста на горецитираните норми, действали по
време на въпросния период следва
извода, че професионално учебните центрове са били
създавани въз основа на Закона за
народната просвета (отм.) и
Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за
по-нататъшно развитие на народното образование на НРБ (отм.),
в какъвто несъмнено е работил жалбоподателят. Споделя се становището на
жалбоподателят, че стажът
като преподавател в ПУЦ попада в категорията на посочените в чл. 19, ал. 1 и 2 от НПОС.
В контекста на гореизложеното, между страните по делото, не е спорно, че Г.П.К.
отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител/преподавател съобразно
придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Спорен е
именно въпросът - преподавал ли е жалбоподателят в ПУЦ и ако е преподавал,
изпълнил ли е пълната норма за задължителна преподавателска работа.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че се касае за длъжност „преподавател
в професионално-учебен център“. Както вече се уточни, с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗП
(отм.) е признат за учителски трудов стаж и трудовият стаж на лицата, заемащи
длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на
изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно
придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са
изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Уредените в тази разпоредба предпоставки предвиждат освен стажът да е на
една от изчерпателно изброените в списък длъжности, но и лицата да отговарят на
изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно
придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и да са
изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
В конкретната хипотеза, от въпросният списък на длъжностите, за които се
признава трудов стаж по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС (чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.)), утвърден от
министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на НОИ - писмо изх.№ 91-01-168/14.09.2000 г. (общодостъпен на интернет
страницата на НОИ), за
които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС се установява, че
в посочените 14 позиции, не фигурира длъжността заемана от жалбоподателя.
Няма спор, че г-н К. отговаря на изискванията за заемане на длъжност
преподавател/учител съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност. Съдът намира обаче, че не са събрани доказателства
относно изпълнението на пълната норма за задължителна преподавателска работа,
доколкото подобно твърдение се съдържа единствено в свидетелските показания при
положение, че това обстоятелство следва да се документира в специфичен законово
определен документ - материална книга. Въпреки това, дори и да се приеме, че е
налице изпълнена пълна норма на задължителна преподавателска работа (каквито даказателства няма), отново липсва първата предпоставка, а именно
стажът да е на длъжност измежду посочените в утвърдения от министъра на
образованието, младежта и науката и съгласуван с управителя на НОИ списък.
Липсата на тази предпоставка сочи, че спорният стаж не попада и в хипотезата на
чл. 19, ал. 2 от НПОС (чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.)).
От друга страна, представеното от жалбоподателя и оспорено от ответната администрация Удостоверение № 666 от 09.1994 г. на ДФ „Енергостроймонтаж – Белене“, така както и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, са в състояние да докажат, че в изпълнение на служебните си задължения и в отделни периоди, лицето е съвместявало две относително самостоятелни длъжности, но не и в какъв обем са били последните, както и дали времево са обхванали целият спорен период. В този смисъл, видно от представените по делото разплащателни видомости, Г.К. е заемал посочената в трудовата книжка и удостоверение обр. УП 2 № 37/13.04.2007 г. длъжност „Организатор производствено обучение“, но не и длъжност „Преподавател“.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване процесуалноправните и материалноправни разпоредби, относими към издаването му и при съобразяване със съдържанието и целта на закона е законосъобразно, а жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв., определена по реда на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5-то от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Г.П.К., ЕГН **********,*** и адрес за двръчване на призовки и съобщения: ***, против Решение № 1012-04-29#7/22.04.2019 г., издадено от и.д. Директор ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2122-04-4227#1/01.02.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново
ОСЪЖДА Г.П.К., ЕГН **********,*** и адрес за двръчване на призовки и съобщения: ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново сумата от 200,00 (двеста) лева разноски поделото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
Административен съдия: