Решение по дело №1077/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

   №                                       гр. Варна

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА            

                                                                       

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 1077  по описа за 2020 год.

 

Производството е по реда на чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на П.А.М., ЕГН **********,*** срещу Решение № 86 от 30.03.2020 година на Директора на ТД на НАП -гр. Варна в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С200003-022-0016413 от 10.03.2020 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна; в частта, с която частично е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0103092 от 07.11.2019 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна до действителния размер на задълженията на лицето.

В жалбата са изложени съображения за недължимост на сумата от 597.12 лева поради погасяването на това задължение по давност; твърдения за незаконосъобразни действия на публичния изпълнител, поради неизпълнение на задължението му за съобразяване на размера на обезпеченото вземане с действителния размер на публичното задължение след постановено от него прекратяване на изпълнителното производство по отношение на част от обезпеченото задължение поради погасяването му по давност. Искането е решението да бъде отменено, както и оспорените постановления на публичния изпълнител, като бъде задължена ТД на НАП Варна да постанови разпореждане, което да бъде съобразено с актуалните размери на публичните задължения на П.М..

В заседанието по същество се настоява на отмяна на постановленията с основен довод, че не е актуализиран размера на задълженията, за който са наложени обезпечителните мерки.

Ответната страна, Директорът на ТД на НАП -гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приложима на основание пар.2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, приема следното:

 

С решението от 30.03.2020 година е отменено частично до действителния размер на задълженията на лицето Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0103092 от 07.11.2019 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с мотиви, че към датата на произнасяне на решаващия орган обезпечението не съответства на вземанията на държавата, предвид издаденото от публичния изпълнител разпореждане с изх.№ С200003-137-0001199 от 11.02.2020 година, с което е прието, че част от задълженията са погасени по давност.

При постановената частична отмяна решаващият орган не посочва размер, предвид разпореденото връщане на преписката на публичния изпълнител за действия по компетентност, с които да бъде установен действителния размер на задължението. Съдът намира, че произнасянето на директора на ТД на НАП по отмяна на постановлението от 07.11.2019 година и връщането на публичния изпълнител за установяване на размера на задължението, предмет на обезпечението, определя като недопустимо оспорването пред съда в тази част на решението от 30.03.2020 година. Постановената отмяна е в полза на жалбоподателката, поради което образуваното в тази част съдебно производство следва да бъде прекратено.

С Решението от 30.03.2020 година Директорът на ТД на НАП -гр.Варна потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С200003-022-0016413 от 10.03.2020 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което е наложена възбрана върху недвижим имот – 1/16 идеална част от земя и сграда, дворно място с идентификатор 67800.501.232, представляващо поземлен имот, урегулиран в парцел VІІІ-270, кв.22 по плана на гр.Созопол за обезпечаване на публичното вземане по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП Варна в размер на 65745,29 лв, от които главница 34589.07. лева и лихва от 31156,22 лева.

Мотивите на решаващия орган са основани на факта, че от страна на длъжника не са извършени плащания за погасяване на задълженията, поради което обезпечителната нужда продължава и наложената възбрана гарантира възможността за събиране на публичното вземане. С решението са приети за неоснователни възраженията по отношение на размера на задълженията, предявени с довода за ненаследимост на задълженията за внасяне на осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и искането за заличаването им от данъчно-осигурителната сметка на наследодателя. Изложени са съображения, че в конкретния случай на наследника се прехвърлят задълженията на праводателя като осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО за работниците и служителите и за други лица, които наследодателят е бил задължен да осигурява в качеството му на едноличен търговец.

В жалбата до съда не са оспорени основанията за включване на задълженията на наследодателя в качеството му осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО за работниците и служителите, както и за други физически лица, действайки като едноличен търговец, не са ангажирани и съответни доказателства, поради което съдът не ги обсъжда и не се произнася по тях.

Наличието на публичните задължения, посочени в постановлението от 10.03.2020 година на П.М. обосновава налагането на обезпечителни мерки, като в правомощието на публичния изпълнител е преценката за техния вид, с оглед гарантиране на събираемостта на държавното вземане, поради което решението на директора на ТД на НАП Варна, с което оставя без уважение жалбата срещу това постановление е законосъобразно.

В мотивите на оспореното решение са изложени съображения по отношение искането за отписване по давност на задължението за лихва за данъчен период 2009 година, но в диспозитива липсва произнасяне.

По делото са приети като доказателства представените от ответната страна заверени за вярност копия на разписка от 11.03.2020 година и пълномощно на адв. К., установяващи датата на връчване на съобщението за разпореждането от 11.02.2020 година на публичния изпълнител, с което е прекратено частично поради изтекла погасителна давност събирането на част от публичните задължения на П.М.. В съдебно заседание на  16.09.2020 година чрез процесуалния си представител жалбоподателката заявява, че разпореждането от 11.02.2020 година не е обжалвано.

Представените доказателства за връчване на съобщението за разпореждането от 11.02.2020 година, с което е извършено частично прекратяване на събирането на публични задължения на П.М. и изричното изявление на адв.К. в съдебно заседание на 16.09.2020 година, че това разпореждане не е оспорено, водят до извода на съда, че това разпореждане е влязло в сила, поради което обвързва страните по него с резултата – висящността на изпълнителното производство по отношение на вземането за лихви в размер на 597.12 лева, с основание ревизионен акт от 23.12.2010 година за периода 01.01.2009 година – 31.12.2009 година.

Влязлото в сила разпореждане от 11.02.2020 година на публичния изпълнител е задължително по отношение наличието на задължението от 597.12 лева. Предвид отсъствието на изрично оспорване на разпореждането съдът не дължи произнасяне, независимо от изложените в жалбата съображения.   

С оглед изхода на спора, своевременно заявеното искане и осъществената защита, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.161 вр. чл.144 ДОПК вр. чл.8, ал.3 от Наредба №1 /2004 година за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горните съображения, на основание чл.197 от ДОПК вр. чл.172 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. пар.2 от ДР ДОПК, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   : 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.1077/2020 година на Административен съд – Варна в частта на оспорване на Решение № 86 от 30.03.2020 година на Директора на ТД на НАП -гр. Варна в частта му, с която частично е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0103092 от 07.11.2019 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна до действителния размер на задълженията на П.А.М., ЕГН **********,***.

            Решението в тази част подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението до страните.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.М., ЕГН **********,*** срещу Решение № 86 от 30.03.2020 година на Директора на ТД на НАП - гр. Варна в частта му, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С200003-022-0016413 от 10.03.2020 година на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.

ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН **********,*** да заплати на Териториална дирекция на Нацианалната агенция за приходите – Варна сумата 500.00 / петстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: