МОТИВИ към присъда №58/19.10.2020г. по НОХД №141/2020г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е образувано по обвинителен
акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Д.Ч./ D. C./ гражданин на Р. Т., роден на ***г.,
за това че на *****. около 19.45 часа на гл. път Е-79, при километър
29+600, при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с
турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка
„*** с турски per. № табели № ****, собственост
на Ч. /C./ Ч./C./ и движение
от гр.В.в посока към гр.Д., обл.Видин, в нарушение правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:
Чл.5, ал.1, т.1, предл. първо и ал.2, предл. 2-ро
от ЗДвП и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП- при управление на МПС -
товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка „*** с турски per. № табели №****,, с
поведението си- отклоняване на вниманието и закъсняла реакция е създал опасност
и пречки за движението, поставил е в опасност живота и здравето на попътно
движилият се, в същото пътно платно велосипедист-А. А.К. *** и не е бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства, в т.ч. велосипедистите;
Чл.20,
ал.1 и ал.2, предл.2-ро и предл. шесто от ЗДвП – при управление
на МПС- товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с турски per. табели
№ ***с прикачено към него
полуремарке марка „*** с турски per.
№ табели № ****,, не е
контролирал превозното средство, не е избрал и съобразил скоростта на движение
със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре пред всяко видимо препятствие, както и когато
възникне опасност за движението като в условията на намалена видимост- движение
в тъмната част на денонощието не е намалил скоростта и спрял при наличие на
опасност на пътя-появата върху пътното платно на попътно движилият се
велосипедист А. А.К. ***.
Чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗдП -
при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с
турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка
„*** с турски per. № табели № ****,, при
разминаване и заслепяване от фарове на насрещно движещо се МПС не е намалил
скоростта и не е спрял при необходимост - появата върху пътното платно на
попътно движилият се велосипедист А.А.К. *** и при застигане го блъснал в
задната част и по този начин допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост
причинил смъртта на велосипедиста А. А.К. ***- престъпление
по чл.343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1,
предл. първо и ал.2, предл. 2-ро; чл.20, ал.1 и ал.2, предл. второ и предл. шесто
и чл. 77 от ЗДвП и във вр. с чл.3, т.1 и т.2 и чл. 139 от ППЗдП.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е
повдигнато с обвинителния акт и подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като Съда следва да прецени дали да приложи чл.343а
от НК. Прокурорът заяви, че на
подсъдимия следва да бъде наложено законопредвиденото за деянието му наказание
„лишаване от свобода“ в размер около минималния, но над него, което да бъде
намалено с 1/3, като изпълнението му бъде отложено за срок от 3 години,
съобразно чл.66 от НК. Наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ по чл.343г
от НК да бъде за срок от 2 години.
Частните обвинители М.А.А., лично и като законен
представител на малолетната си дъщеря М.М.А., Ц.А.К. и Е.А.К., чрез своя
повереник адвокат Й.Д., молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния, респ. 3 години, което
да бъде намалено с 1/3, т.е. на 2 години, изпълнението на което да се отложи за
срок от 4 години, съобразно чл.66 от НК. Наказанието „лишаване от
правоуправление на МПС“ по чл.343г от НК да бъде за срок от 3 години.
Подсъдимия Д.Ч./ D. C./ в с.з. изрази желание производството по делото да протече
съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинен, не се признава
за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите
визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези
факти, наясно е, че направените от него самопризнания ще се ползват при постановяване
на присъдата, и очаква справедливост.
Адвокат К.Т., в качеството си на защитника на подсъдимия Ч.
заяви, че: подсъдимия признава фактите по обвинението, но не се признава за
виновен, тъй като не е съгласен с правната квалификация на обвинението; следва
да намери приложение чл.15 от НК; следва
да се съобрази и поведението на пострадалия; ако Съдът приеме, че подсъдимия е
виновен да му наложи минимално наказание- предвиденото за деянието и това по
чл.343г. от НК.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Ч. /D. C.a/ е турски гражданин, който е правоспособен
водач кат. “СЕ“, стаж-28 години, като към момента на деянието е управлявал
товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка „*** с турски per. № табели № ****,На 03.11.2019г., около 18.00 часа, с посочения по-горе
товарен автомобил, Ч. влязъл в Р. България през
Дунав мост 2 в посока гр. . Около 19.00 часа се насочил в посока гр. В. по
главен път Е-79.
В същото време пострадалия А. А.К. с ЕГН **********,
след като през деня употребил алкохол решил да отиде с
велосипеда си тип „Пони“ в гр. Д. при брат си. Насочил се по главен път Е-79. Бил
облечен в тъмни дрехи, без отличителни белези, а велосипеда бил без
светлоотразители. Времето било тъмно, облачно, а трафика по главен път Е-79 бил
интензивен в двете посоки.
Около 19.45 часа подсъдимият Ч. управлявал товарната
композиция по главен път Е-79 от В.към В. със 70 км/ч като в обратна посока
имало засилен трафик от „Тир“-ове. При км 29+600, в близост до разклона за с.Г.,
на прав участък от пътя, настигнал и блъснал с дясната страна на влекача движещия
се със същата посока на движение велосипедист- А. А.К.. Ч. усетил удара,
задействал спирачките и спрял след мястото на удара. Слязъл от автомобила и
видял в банкета пострадалия. Подсъдимият спрял преминаващо МПС с български
граждани /свидетелите В. Г. и Г. Г./, и успял да им предаде молбата си да
телефонират на 112 /което било извършено от свидетеля В. Г./ и да заявят
неговия зов за медицинска помощ за пострадалия, който бил още жив.
Когато пристигнал медицински екип от СМП установили, че
К. е починал. Местопроизшествието е запазено и посетено от сформирана ДСОГ,
като за времето от 21 часа до 23 часа е извършен оглед на местопроизшествие.
Водача Ч. е изпробван за наличие на алкохол в издишвания въздух с техническо
средство „Алкотест- Дрегер“, като не е констатирано наличие на алкохол. Трупът
на пострадалия К. е транспортиран към МБАЛ- Видин за извършване на аутопсия.
Получените от удара увреждания на пострадалия са преимуществено в лявата страна
на тялото му и са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на К..
Травматичните отговарят да са причинени при процесното ПТП, при което автомобила
е застигнал пострадалия и влекача, с предна дясна страна, е ударил
велосипедиста отзад в ляво.
Подсъдимият Ч., като водач на МПС, не е контролирал
непрекъснато автомобила който е управлявал.
Велосипедистът К. се е движил по път извън населено
място, през тъмната част на денонощието, без светлоотразителна жилетка и без устройства
излъчващи светлина, и светлоотразителни елементи по управлявания велосипед.
Горната фактическа обстановка се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, обясненията му в с.з.
и останалите доказателства събрани на досъдебното производство, които подкрепят самопризнанието: показанията от ДП на свидетелите Б. В.В., Б. Й.в И., Л. С. Л., В. И.Г., Г. И.Г., Е.Г.
А.- приятел на починалия и Е.А.К.- брат на починалия; протокол за оглед на местопроизшествие от 03.11.2019г., ведно с фотоалбум
към него; удостоверение № 3286р-44268/08.10.2019г. за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в кръвта; от ВД по делото- декоративна лайсна със сребрист цвят и парче от
пластмасов елемент от едната страна бяла и черен цвят от другата, 1бр.велосипед
тип „Пони” със зелен цвят на рамата и бели калници.
Няма
противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира. Доказателствата
събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия от с.з., кореспондират с
доказателствата от ДП и отговарят на установената фактическа обстановка.
Видно от
заключението в протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на
алкохол в кръв и урина № 149Т/12.11.2019г., в получените за изследване проби
кръв и урина, взети от трупа на А.А.К. се доказва етилов алкохол в концентрация
1,15 промила в кръвта и 1,71 промила в урината.
Видно от заключението на СМЕ за изследване на труп
№57/2019г., същото е в следната насока: установени са контузия в лицевата област
на главата с избиване на четири резци на горната челюст, счупване до основата
на трети горен зъб в дясно, контузия на гръдния кош със счупване на всички
ребра в ляво по няколко анатомични линии, с проникване в гръдната кухина и
нараняване на белите дробове, разкъсване на окологръбначната мускулатура,
травматично разкъсване на черен дроб и левия бъбрек, счупване на гръбначния
стълб на ниво 7-8 прешлен, счупване на таза- раздробяващо счупване на лява
хълбочна кост с частично разчленяване от кръстцовата кост, ожулване на горен
клепач на лявото око, ожулвания на лицето, лява гръдна половина, лява половина
на корема, лява хълбочна област, наличие на алкохол в кръвта и урината,
съответно 1,15 и 1,75 промила.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари от
или върху тъп, твърд предмет с неравна повърхност и отговарят да са причинени
по начина и времето, съобщени в ДП- ПТП с блъскане на колоездач от ТИР, падане
и повличане по пътната настилка.
В момента на смъртта си пострадалият се е намирал в
лека степен на алкохолно опиянение, в стадия на излъчване, характеризиращо се с
емоционална неустойчивост, отслабена концентрация на внимание и
съобразителност, забавени реакции и т.н.
Смъртта се дължи на травматичен шок вследствие на
гореизброените тежки травматични увреждания и е в пряка причинна връзка с ПТП.
Видно от заключението на автотехническа експертиза,
изготвено от ВЛ инженер О.С. В.: скоростта на товарната композиция в момента на
удара и в момента преди удара е била една и съща- 70 км/ч; опасната зона на
товарната композиция при движение със скорост 70 км/ч е 72 метра; от техническа
гледна точка водачът на товарната композиция при движение със скорост от 70
км/ч и на къси светлини в условията на произшествието не е имал възможността да
предотврати ПТП с аварийно спиране. При тази скорост ударът ще бъде неизбежен;
ударът на водача на т.а. е предотвратим като управлява със скорост, която да му
позволи да спре в зоната на късите светлини /която е 50 м/ при управление в
тъмната част на денонощието; при движение със скорост от 70 км/ч велосипедистът
е попадал в опасната зона за спиране на товарната композиция и водачът ѝ
не е имал техническата възможност да я спре преди мястото на удара /т.е. ще
последва неизбежен удар/; технически съобразената скорост на движение на
товарната композиция по- малка или равна на 57 км/ч и опасна зона за спиране от
49 м, която е по- малка от зоната на осветеност, която е 50 м , е скоростта при
която няма да настъпи удар за велосипедиста; при подходящо подбрана скорост на
движение, съобразена с интензивното движение на насрещно движили се МПС в
тъмната част на денонощието, водачът ще бъде в състояние да възприеме намиращия
се на платното велосипедист в момент на разминаване. Като причини за настъпване
на ПТП, от техническа гледна точка е посочено следното: управление с
несъобразена скорост от водача на товарната композиция в условията на
интензивен трафик на насрещно движили се МПС, при която не е бил в състояние в
зоната на късите светлини да възприеме велосипедиста като опасност и да
предприеме своевременно действия за аварийно спиране. Водачът е управлявал със
скорост, при която дължината на опасната зона е по- голяма от зоната на
осветеност на късите светлини; неизползване на светоотразителна жилетка от
велосипедиста при управление на велосипеда в тъмната част на денонощието и
извън населено място; управление на необорудван велосипед в тъмната част на
деня.
В заключението е посочено: „…Водачът не е възприел
предварително като опасност велосипедиста и е предприел действия за аварийно
спиране след настъпване на удара“.
Свидетелите Б. В. В., Б. Й. И. и Л. С.
Л., които са полицейски служители, са пристигнали на местопроизшествието, в
изпълнение на правомощията си.
Показанията на свидетелите В. И. Г. и Г.
И. Г., относно поведението на подсъдимия след ПТП, са в унисон с обясненията на
последния дадени в с.з. Те /свидетелите/
пътували с лек автомобил и били спрени от подсъдимия в района на ПТП. Съдействали
на Ч. да извика медицинска помощ за пострадалия, чрез обаждане на телефон 112.
Междувременно подсъдимия се опитвал сам да окаже помощ на пострадалия, който
бил жив.
Свидетелят
Е.Г. А.- приятел на починалия, е дал показания, че пострадалия А. К., на
процесната дата, след употреба на голямо количество алкохол, е тръгнал с
велосипед от град В. за град Д., при брат си- свидетеля Е.А.К..
Свидетелят Е.К.- брат на починалия, е
потвърдил, че действително А. К. на процесната дата му се обадил по телефона и
му казал, че тръгва за град Д.. Впоследствие свидетеля се чул по телефона със
свидетеля А. Разтревожили се, че А.много закъснява. С лекия си автомобил Е.К.
тръгнал да търси брат си. Е.К., разбрал за случилото се ПТП, от полицейските
органи, които завели свидетеля при трупа на пострадалия, в който нямало лични
документи. Свидетелят разпознал своя брат
А. К..
Свидетелите, М.А.А. – син на починалия К., Ц.А.К.- сестра на починалия К., са
разбрали за ПТП впоследствие, нямат преки впечатления от инцидента, а доколкото
интерпретират това което са разбрали за него, то показанията им кореспондират с
останалите доказателства по делото и не съдържат несъответствия с установената
фактическа обстановка.
ВД сиво-черна на цвят батерия с цифров
надпис 1801697, не повлиява установената
фактическа обстановка.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира,
че подсъдимия Д.Ч. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъпление
по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр.
с чл. 343, ал.1, буква „в“, във
връзка с чл. 342, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.1 от
ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият Ч., при управление на МПС, в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП - при
управление на МПС, като не го е контролирал, е
настигнал, и блъснал велосипедиста А. А.К., и по този начин допуснал ПТП, и
по непредпазливост причинил смъртта на К.,
като деецът след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като осигурил обаждане на телефон 112 и извикане на помощ. Нарушението на - чл.20,
ал.1 от ЗДвП от страна
на подсъдимия Ч. е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият не е забелязал, не е
възприел предварително движещия се пред него велосипедист. Подсъдимият не е контролирал МПС което е управлявал, респ. не
е бил концентриран в максимална степен с процеса на управлението, като не е
следял внимателно, непрекъснато и изцяло пътната обстановка без да отклонява
вниманието си от движението по пътя. По този начин водачът на МПС се е поставил
в положение да не възприеме опасност на пътя- движещия се велосипедист през тъмната част на денонощието, без светлоотразителна жилетка и без
устройства излъчващи светлина, и светлоотразителни елементи по управлявания
велосипед. Именно обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС без да го контролира непрекъснато,
е станало причина
за настъпилия удар с велосипедиста, вследствие на което на пострадалия били причинени уврежданията, предпоставили
леталния изход. Обстоятелството,
че причина за катастрофата е
и поведението на пострадалия, с което той е съпричинил
настъпилия вредоносен резултат, не е основание за изключване и отговорността и
на самия подсъдим за настъпилото ПТП. В тази насока, неоснователна е
тезата на защитата за приложение на чл.15 от НК. Нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия Ч. е в пряката причинноследствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. След деянието подсъдимия е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, с обаждане на телефон 112 и зов за помощ. Кумулативно са налице двете предпоставки за да се
приложи привилегирования състав на чл. чл.343а,
ал.1, б. „б“ от НК- след ПТП пострадалия е бил жив и подсъдимия е направил всичко зависещо от него за да му се окаже помощ- обаждане на телефон 112 и викане на помощ.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавала всички
елементи от обективна страна на деянието. Ч. е съзнавал, че управлява
автомобила без да осъществява изискуемия контрол върху него, респ. че не
концентриран в максимална степен с процеса на управлението, че не следи
внимателно, непрекъснато и изцяло пътната обстановка. Подсъдимият е бил длъжен
и е могъл да предвиди, че с това свое поведение в нарушение на правилата за
движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност здравето и живота
на пострадалия К.. След ПТП Ч. е съзнавал, че пострадалия се нуждае от помощ,
че следва да стори това което му е по силите, за да му се окаже помощ и го е
направил.
На основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК,
подсъдимият Ч., следва да бъде оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение по чл. 343,
ал.1, буква „в“ от НК и за нарушение на правилата за движение по чл.5,
ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от ЗДвП и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП, Чл.20, ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП, чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП, респ.:
чл.5, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2,
предл.2-ро от ЗДвП и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП- при управление
на МПС - товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка
„*** с турски per. № табели № ****, с поведението си- отклоняване на вниманието и закъсняла
реакция е създал опасност и пречки за движението, поставил е в опасност живота
и здравето на попътно движилият се, в същото пътно платно велосипедист-А. А.К. ***
и не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства, в т.ч.
велосипедистите;
чл.20,
ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП, не е избрал и съобразил скоростта на
движение със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и
с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и
в случай на необходимост да спре пред всяко видимо препятствие, както и когато
възникне опасност за движението като в условията на намалена видимост- движение
в тъмната част на денонощието не е намалил скоростта и спрял при наличие на
опасност на пътя-появата върху пътното платно на попътно движилият се
велосипедист Андрей А.К. ***;
чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП -
при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „***“, модел-***с
турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка
„*** с турски per. № табели №****,, при
разминаване и заслепяване от фарове на насрещно движещо се МПС не е намалил
скоростта и не е спрял при необходимост.
Както
беше посочено по- горе деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 343, ал.1, буква „в“ от НК.
Поведението на Ч. се субсумира от привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.
„б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП, а не от чл. 343, ал.1, буква „в“ от НК при
нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от
ЗДвП и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП, Чл.20,
ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП, чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП. По делото се установи,
че подсъдимия спрял преминаващо
МПС с български граждани /свидетелите В. Г. и Г. Г./, и успял да им предаде
молбата си да телефонират на 112 /което било извършено от свидетеля В. Г./ и да
предадат неговия зов за медицинска помощ за пострадалия, който бил още жив.
Предвид горното, Съдът намира, че макар
и да е разгледал делото по реда на диференцираната процедура по реда на чл.371,
ал.1, т.2 от НПК, не е налице пречка за приложение на привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б. „б“ от НК, с оглед
безспорно установените обстоятелства, описани по- горе, които обстоятелства са
напълно съвместими с фактологията по обвинителния акт /в който е визирано
обаждането на телефон 112/ и не внасят съществени изменения в нейните
очертания.
Както беше посочено по-горе нарушението
на правилата за движение по пътищата, установени в чл.20,
ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния резултат.
В
случая инкриминираните разпоредби на чл.5,
ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от ЗДвП и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП, Чл.20, ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП, чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП, нямат пряко отношение към настъпилите
общественоопасни последици.
Според разпоредбата на чл.
5, ал.1, т.1 от ЗДвП, всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Нормата на чл.5, ал.2 от ЗДвП урежда, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства.
Според чл. 3, т.1 и т.2 от
ППЗДвП, участниците в движението са
длъжни: да спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората.
Горните
разпоредби / Чл.5, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от ЗДвП
и чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП / са общи и не предвиждат конкретно правило за поведение и при наличие на
специална такава - в
случая по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Деецът
следва да носи отговорност само с оглед нейното нарушение.
Не
се налага и извода, че подсъдимия е допуснал нарушение на чл.77 от ЗДвП и чл.
139 от ППЗДвП - при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „***“,
модел-***с турски per. табели № ***с прикачено към него полуремарке марка „*** с турски per. №
табели № ****, при разминаване и заслепяване от фарове на насрещно
движещо се МПС не е намалил скоростта и не е спрял при необходимост. По смисъла на чл.77 от ЗДвП, при заслепяване водачът е
длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре. Съвсем същото урежда и
чл.139 от ППЗДвП, респ. при заслепяване водачът е длъжен да
намали скоростта и при необходимост да спре. Никъде в обстоятелствената част
обвинителния акт, при описание на фактите по случая, не е визирано, че
подсъдимия преди ПТП е бил заслепен от фарове на насрещно движещо се МПС.
Такова обстоятелство не се установи и по време на съкратеното съдебно
следствие. Нещо повече, в обясненията си подсъдимия е посочил: „…Виждах пътя
пред себе си, не ми е пречил насрещния трафик.“ В крайна сметка, липсва
поведение на подсъдимия в разрез с императива на чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП, т.е. той
не е извършил нарушение на посочения регламент. Инкриминираните разпоредби на
чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП, освен че не са нарушени от подсъдимия, нямат и отношение към процесния
случай, респ. към настъпилото ПТП.
Наред с горното, не се налага извода, че подсъдимия е допуснал и
нарушение на чл.20, ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП, което
да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния резултат, т.е., че не е избрал и съобразил скоростта на
движение със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и
с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и
в случай на необходимост да спре пред всяко видимо препятствие, както и когато
възникне опасност за движението като в условията на намалена видимост- движение
в тъмната част на денонощието не е намалил скоростта и спрял при наличие на
опасност на пътя-появата върху пътното платно на попътно движилият се
велосипедист А. А.К..
От
словесното изписване на нарушените правила за движение, по- горе, става ясно,
че обвинението има предвид и второто изречение на ал.2 на чл.20 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Следва да се има предвид, че въпросът с конкуренцията между разпоредбите на алинея
първа и втора на чл. 20 ЗДвП, от една страна, и с вида на опасностите, визирани
във втората алинея, съответно, в изречение първо и в изречение второ, от друга
страна, е изяснен безпротиворечиво в практиката на ВКС - Решение № 126 от
10.07.2012 г. по н. д. № 191/2012 г., H.
K., II Н. О. на ВКС; Решение № 536/05.10.1983 г. по н. д.
№ 506/83 г., III н. о. на ВС; Решение № 222 от 26.05.2014 г. по н. д. №
539/2014 г., H. K., II Н. О. на ВКС; Решение № 35 от 26.02.2016 г. по н. д. №
96/2016 г., H. K., II Н. О. на ВКС; ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ,
постановено по н.д. 10/84 г.; Решение № 259 от 18.05.2013 г. по н. д. №
641/2013 г., H. К., III Н. О. на ВКС и др.
Законовата
повеля на алинея първа на чл. 20 от ЗДвП въвежда изискване управляваното превозно средство да бъде непрестанно
контролирано от водача. Това включва ангажимента му да бъде концентриран в
максимална степен с процеса на управлението, да следи внимателно, непрекъснато
и изцяло пътната обстановка и да не отклонява вниманието си от движението по
пътя. Ако водачът наруши това правило за поведение, изискващо от него
непрекъснато контролиране на превозното средство, то той самият създава
опасност за движението или пък се поставя в положение да не възприеме породена
или налична такава опасност, респективно в невъзможност да реагира адекватно.
За разлика от горното правило, уредените в алинея втора
на чл. 20 от ЗДвП касаят съобразения режим на скоростта. Макар цялата
разпоредба да се отнася до несъобразена с пътната обстановка скорост, тя урежда
две различни хипотези, съответно в изречение първо и второ. В чл. 20, ал. 2,
изр. 1. ЗДвП се урежда т.нар. „предвидима опасност“, при която има обективни
затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на
движение така, че да отговори на изискването за безопасност. В този случай
скоростта следва да е съобразена с пътните условия, определяеми като опасна
обстановка на пътя. В нормата са изброени възможни фактори със значение на
предвидими пътни препятствия, каквито са атмосферни условия, видимост, състояние
на пътя и превозното средство, превозван товар и пр.
В алинея втора, изречение второ на чл. 20 от ЗДвП е
уредена т.нар. „непредвидимата опасност“, ангажираща водачите да съобразят
скоростта си като намалят или спрат при възникване на опасност за движението.
Именно защото е непредвидима, тази опасност се появява внезапно и в границите
на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване
или спиране с оглед избягване настъпването на произшествие.
Краткият преглед на
законовите хипотези сочи, както е посочено в цитираното по-горе Решение № 222
от 26.05.2014 г. по н. д. № 539/2014 г., Н. К., II Н. О. на ВКС, че „... когато обвинението касае вменено на дееца поведение за
нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да
е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДП, при положение че водачът е
изпълнил императивните си задължения по изречение първо. Без съмнение, за да
има извършено престъпление по наказателния закон, трябва така осъщественото
нарушение да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат.“
От
съществено значение е, че следва да се установи пряката причинно следствена
връзка между конкретното нарушение и настъпилия вредоносен резултат, което
накратко означава, че е нужен ясен отговор на въпроса (дори ако са допуснати
повече нарушения) кое е онова от тях, без чието допускане резултатът не би
настъпил. В тази насока - Решение № 126 от 10.07.2012 г. по н. д. № 191/2012
г., Н. К., II Н. О. на ВКС, в което: „ ....Невъзприемането на препятствието по пътя е
причината, поради която не се стига до изпълнение на задълженията за
преодоляването й. Затова, с оглед установената конкретна фактология пряка
причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат е единствено допуснатото
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е приел въззивния съд,
оправдавайки подсъдимия за нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.“
В
конкретния случай причината за ПТП е това, че подсъдимият не е
забелязал, не е възприел движещия се пред него велосипедист. Само нарушението от подсъдимия
подсъдимият на чл.20, ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, респективно
със съставомерния резултат. Ч. е
нарушил императивното изискване на цитираната норма- управляваното МПС да бъде
непрестанно контролирано от водача, което включва, неизпълнение на ангажимента
му да бъде концентриран в максимална степен с процеса на управлението, да следи
внимателно, непрекъснато и изцяло пътната обстановка и да не отклонява
вниманието си от движението по пътя.
С оглед горното, неоснователно е обвинението в
насока, че бланкета на нормата от НК се запълва от поведение на подсъдимия в
нарушение на чл.20, ал.2 от НК. Действително, водачът на МПС е допуснал
нарушение на чл.20, ал.2, изречение първо от НК, доколкото скоростта му е била
несъобразена с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре пред всяко видимо препятствие, но това нарушение
не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
За извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК
във връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 4
години.
Подсъдимият
е с чисто съдебно минало и е съдействал е за изясняване на обективната истина
по случая. Следва да се има предвид начина по който е действал подсъдимия след
ПТП. Ч. независимо от това, че не разбира и не говори български език, положил
не малко усилия за оказване помощ на пострадалия, респ. въпреки натоварения
трафик на права отсечка от пътя, където МПС не се движат с ниска скорост, успял
да спре преминаващо МПС с български граждани /свидетелите В. И.Г. и Г. И. Г./. Въпреки
трудната комуникация, тъй като Ч. говорел на турски език- неразбираем за
свидетелите, успял да им предаде, най- вече с жестове, че човек има нужда от „болница“
/единствената дума, която знаел на български/, като и настоятелната си молба да
телефонират на 112 /което било извършено от свидетеля В. Г./, и да предадат
неговия зов за медицинска помощ за пострадалия. Подсъдимия се опитал сам да
окаже помощ на пострадалия, който бил жив. Видно е, че подсъдимия е действал
отговорно и със загриженост, при което не се налага извода, че проявява
пренебрежение и тенденциозно незачитане към правилата за движение. Пострадалият, от своя страна, е нарушил
следните разпоредби от ЗДвП /редакции към момента на процесното ПТП/: чл.79,
т.3 и 4 от ЗДвП и чл.80, т.1 от ЗДвП. С оглед чл. 79, т.3 и 4 от ЗДвП, за
да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки
велосипед трябва да има изправни: устройство за излъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се
поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Съобразно чл. 80, т.1 от ЗДвП, водачът
на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия за ПТП и настъпване
на вредоносния резултат.
Посочените обстоятелства са смекчаващи
отговорността на дееца. От друга страна,
отегчаваща обстоятелства са управлението от подсъдимия на МПС с несъобразена скорост.
Налице е превес на смекчаващите
обстоятелства. При това положение и съобразно
чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на Ч. следва да бъде
индивидуализирано в размер към минималния, но над него, респ. „лишаване от свобода” за срок от 1 година,
който размер на основание чл.373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намален с 1/3,
като на подсъдимия бъде наложено и наказание „лишаване от свобода”, за срок от 8
месеца.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто
съдебно минало. Ч., както бе посочено по – горе, е извършила непредпазливо деянието, при превес на
смекчаващи обстоятелства. Съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да
изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва
да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на
деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на
наказанието следва да бъде за минималния срок, респ.3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Не са налице условията за
приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко. Макар деянието да е извършено при смекчаващите
обстоятелства, те са от кръга на обичайните такива и не са многобройни.
По визирани по- горе съображения, на подсъдимия Ч., на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.
На
основание чл.59, ал.4 от НК, следва да се зачете времето през което подсъдимия Д.Ч. е бил
лишен по административен ред от право да управлява МПС, което време следва да
се приспадне от срока на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“.
С
оглед горното, неоснователна е тезата на частните обвинители, в насока, че дееца
следва да бъде признат за виновен за престъплението по което му е повдигнато
обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да бъде намалено с
1/3, т.е. на 2 години, изпълнението на което да се отложи за срок от 4 години,
съобразно чл.66 от НК, като и „лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно чл.343г
от НК, за срок от 3 години. Неоснователно се сочи от адвокат Й.Д.- повереник на
частните обвинители, несъответствие в обясненията на подсъдимия със
заключението на АТЕ, за обстоятелството на колко метра след удара е спрял МПС.
Видно от обясненията на подсъдимия, той е интерпретирал несигурност в спомена
си за това обстоятелство. Също така, в конкретния казус, това обстоятелство,
освен, че не е от особено значение, то АТЕ е категорична за разстоянието за
преустановяване на движението при спиране на МПС движещо се със 70 км/ч.
Веществените
доказателства: сиво- черна на цвят батерия с цифров надпис- 1801697, която е с
незначителна процесуална и житейска стойност, следва да се унищожи, чрез
механично разрушаване, след изтичане на 6 месеца от влизане на присъдата в
сила; декоративна лайсна със сребрист цвят и парче пластмасов елемент с бял
цвят от едната страна и черен цвят от другата, следва да се върне на подсъдимия
Ч., след влизане на присъдата в сила; велосипед тип „пони“ със зелен цвят на
рамката и бели калници, следва да се върне на наследниците на пострадалия А. А.К.,
след изтичане на 6 месеца от влизане на присъдата в сила.
Водим от горното Видинският
окръжен съд постанови присъдата.
19.11.2020г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: