РЕШЕНИЕ
№ 1678
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330101663 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Депозирана е искова молба от Т. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес
***** като майка и законен представител на малолетното си дете М. И. Я., с
ЕГН: **********, чрез адвокат А.И. с адрес *****, срещу И. Й. Я., с ЕГН:
**********, с адрес *****, в която се описва, че ответникът е бивш съпруг на
ищцата и баща на детето М.. Бракът им бил прекратен с Решение № 4520 от
28.12.2017г. на РС-П., постановено по гр.д. № 6995/2017г, I бр.с. С това
решение ответникът бил осъден да заплаща на детето им М. месечна
издръжка в размер на 120,00 лева месечно. След постановяването на
бракоразводното решение настъпили множество промени в обстоятелствата,
обуславящи промяна в размера на издръжката. На първо място изминали вече
три години. Нуждите на детето им нараснали, не само битовите - за храна,
облекло, а и били необходими повече средства за образованието на дъщеря
им, която вече била ученичка във **** клас в *****. Детето имало нужда, а и
желание да посещава редица извънкласни занимания и уроци, тъй като имало
много добър успех в училище, но нямало необходимите средства за това.
1
Детето посещавало езикова школа *****, където годишната такса, заедно с
учебниците и учебните пособия била 1200,00 лева. Майката на детето
живеела заедно с родителите си и й било трудно да осигури елементарни
нужди за оцеляването на себе си и детето - брутното трудовото
възнаграждение на ищцата било около 650,00 лева, като битието им било
повече от скромно. Ответникът нямал други непълнолетни деца, които да
издържа. Към настоящия момент, с оглед социално-икономическите условия
в страната, месечната издръжка, необходима за детето им, била около 400,00
лева месечно - за храна, дрехи, учебни пособия и задоволяване на текущи
нужди, включително и такива за правилното и интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на медицинското й обслужване. Освен
това, необходими били повече средства за набавянето на училищни пособия и
помагала. Също така следвало да се има предвид, че ищцата живеела при
родителите си и те полагали ежедневни грижи за детето. От друга страна,
ответникът бил млад, здрав и в трудоспособна възраст, нямал задължения към
други непълнолетни деца, а и работел. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което да се измени размера на издръжката за детето
М. И. Я. от 120,00 лева на 170,00 лева, която издръжка да бъде изплащана
ежемесечно, чрез ищцата Т. А. Д., в качеството й на майка и законен
представител на детето, от ответника И. Й. Я., считано от датата на подаване
на исковата молба до навършване на пълнолетието на детето, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на падежа на всяка вноска до
окончателното й изплащане, като е изразена молба да бъдат присъдени на
ищцата направените разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв от
ответника.
Районен съд-Пловдив, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че М. И. Я., с ЕГН: **********, е дете на
Т. А. Д., с ЕГН: **********, и И. Й. Я., с ЕГН: **********.
С Решение № 4520 от 28.12.2017 г. на Районен съд - П., І брачен
състав, постановено по гр.д. № 6995/2017г., ответникът И. Й. Я., с ЕГН:
2
**********, е осъден да заплаща на малолетното дете М. И. Я., с ЕГН:
**********, чрез неговата майка и законен представител Т. А. Д., с ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Разпитаният по време на съдебно заседание свидетел на ищцовата
страна Н. А. Р., без родство със страните, разказва, че познава ищцата и
дъщеря й М. от две години и половина – децата им били съученици в
училище *****, в ***** клас. Свид.Р. била *****. Постоянно се събирали
средства. М. посещавала извънкласни занимания по английски език към
школа ***** в *****. Таксата била над хиляда лева годишно. Тя и ищцата си
говорили да водят децата си на плуване – таксите били от порядъка на 91,00
лева месечно. Ищцата работела на минимална работна заплата в *****.
Ищцата искала да увеличи издръжката, която бащата на М. плащал
ежемесечно, но той не бил съгласен.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка на ищцовата
страна, тъй като същата пресъздава непосредствените си впечатления, които
не си противоречат и съответстват на събрания доказателствен материал по
делото.
Съобразно приетата по делото справка, изх.№ 11-01-218/06.04.2021г. по
описа на НАП - П., майката на детето - ищецът Т. А. Д., с ЕГН: **********,
както следва : Няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация
като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. Няма
данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2020 г. Няма
декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС /по данни на
общините/. Работодател на майката, регистриран на 09.09.2019 г. е *****, с
основна заплата за ищцата 560,00 лева.
Според същата справка от НАП - П., бащата на детето и ответник в
производството – И. Й. Я., с ЕГН: **********, както следва : Няма
регистрация като едноличен търговец. Има регистрация като осигурител по
своето ЕГН. Няма участие в търговски дружества. Последният му
регистриран трудов договор е от 05.08.2020 г. с *****, с основна заплата
160,00 лева. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната
2020 г., но срокът за подаването й не е изтекъл към момента на справката.
Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Няма
3
декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС /по данни на
общините/.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Алинея втора на чл.142 от
СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието
на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, изисква да бъде
установена промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалния размер на издръжката, и размерът на доходите на всеки от
родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка
в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е
налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения
размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди
повече от 3 години. За изминалия период от време е налице промяна в
нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да
бъде издържано с определените преди 3 години средства от 120,00 лева -
издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен това, трябва да се
има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето.
4
От друга страна няма информация и доказателства бащата на детето да полага
грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно
или непълнолетно дете. Бащата на детето е млад, здрав и в трудоспособна
възраст, работи и не участва по друг начин в отглеждането и възпитанието на
детето. При предходното определяне на издръжката детето е било във
възраст, в която не е имало толкова потребности, както понастоящем. В
момента обаче нуждите на детето са завишени, с оглед факта, че
образованието на детето изисква повече средства, а и спортът, който също е
необходим за здравето и правилното развитие на детето, изисква средства,
които майката няма възможност сама да осигури.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на
родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 340,00
лв - за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи
за дете на неговата възраст, за училищни пособия и материали, задоволяване
на други текущи нужди, включително такива, необходими за правилното
интелектуално и физическо развитие. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага
ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата
следва да осигурява половината от тази сума - 170,00 /сто и седемдесет/ лева
месечна издръжка за детето си, а останалата половина от тази сума следва да
се поеме от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 170,00 лева месечно за детето М., считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2021 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради
което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид
факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, работи,
няма задължения към други непълнолетни лица, ще може да заплаща
издръжка в този размер.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните
5
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи
окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 244,80 лева
(двеста, четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки)– държавна такса
върху увеличения размер на издръжката /170,00 лв. х 36 месеца х 4%/.
Според изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски в
настоящето производство, а и има доказателства за направени такива.
Представено е адвокатско пълномощно, и списък с разноски по чл.80 от ГПК,
видно от които направените в производството разноски от страна на ищеца за
един адвокат са в размер на 300,00 лева.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка, следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 4520 от 28.12.2017г. на
РС-П., постановено по гр.д. № 6995/2017г, I бр.с, месечна издръжка, дължима
от И. Й. Я., с ЕГН: **********, е осъден да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете М. И. Я., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. А. Д., с ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА същата от
120,00 /сто и двадесет/ лева на 170,00 /сто и седемдесет/ лева месечно,
считано от 29.01.2021 г. до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Й. Я., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд - П. сумата от 244, 80 /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет
стотинки/ лева – държавна такса върху увеличения размер на издръжката
/170,00 лв. х 36 месеца х 4%/.
6
ОСЪЖДА И. Й. Я., с ЕГН: **********, да заплати на Т. А. Д., с ЕГН:
**********, в качеството й на майка и законен представител на М. И. Я., с
ЕГН: **********, сумата от 300,00 /триста/ лева - направени разноски в
производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_________
7