Р Е Ш Е Н И Е №260030/18.2.2021 г.
18.02.2021 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански
състав
На
09 февруари 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
секретар
Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №628 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Ж.Р.
*** против Решение
№260058/25.09.2020г. постановено по гр. дело №333/2020г. по описа на ЯРС,
в частта му, с която съдът е приел за установено, че Д.Ж.Р., дължи на
„Профи кредит България“ЕООД гр.София, с ЕИК-*********, въз основа на Договор за
потребителски кредит №**********/22.05.2018
г.: главница в размер на 2999,14 лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.11.2019 г. до
окончателното плащане, и 701,25 лева –
неплатено договорно възнаграждение,
за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4101/2019 г. на ЯРС
и е осъдил Д.Ж.Р. да заплати на "Профи кредит България“ЕООД гр.София, с
ЕИК-*********, направените по заповедното производство разноски в размер на
100,44 лв. и направените по делото
разноски в размер на 139,70 лв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно. Жалбоподателката сочи, че ищецът „Профи кредит България" ЕООД неправилно
е твърдял, че във връзка с отпуснатият договор за кредит на клиента В. В. М., ответницата е „солидарен
длъжник" на посоченото лице, а не поръчител. Сочи, че за сключването
на договора за поръчителство била достатъчна писмената форма, без да се изисква
нотариална заверка- във каквато форма
бил положен подписът й под договора, с който се задължавала да отговаря
солидарно с кредитополучателя. От този факт следвало, че е спазена и формата на
договора за поръчителство. Сочи,
че ищецът с твърдението си, че тя не е поръчител на основният длъжник, а
солидарен длъжник, целял заобикалянето на закона, за да я лиши от правата, които закона предоставя на
поръчителя съгл. чл. 147 изр. 1 ЗЗД. Твърди се, че към настоящият момент по
делото нямало данни кредиторът да е предявил иск срещу длъжника за събиране на
задължението. Сочи, че тъй като към настоящият момент посоченият в чл. 147 ЗЗД
шест месечен срок от настъпването на падежа на главното задължение бил изтекъл и кредиторът не е
предявил иск за събиране на вземането си срещу длъжника, настоящото дело срещу
поръчителя за същото задължение следвало
да бъде прекратено на посоченото основание. Предвид посоченото и
по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на решението в атакуваната му
част и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски по делото.
В писмен
отговор въззиваемата страна „Профи кредит България“ЕООД гр.София оспорва
жалбата. Изразява становище, че решението в обжалваната му част не страда от
пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват
на събраните по делото доказателства. От
договора, искане за отпускане на потребителски кредит било видно, че е налице
задължаването на въззивницата като съдлъжник, и същата се е съгласила с това и
е положен подпис на договора и на ОУ, който не бил оспорен. Не се установявало
от приложените писмени доказателства ответницата да се е задължила по договора
като поръчител, т.е да отговаря като гарант за чужд дълг, както и поемането на
задължение за чужд дълг не означавало автоматично, че е налице поръчителство.
Последното било договор различен от юридическия факт пораждащ главното
задължение, страни по който са кредиторът и поръчителят, а в настоящия случай
такова съглашение между ищеца и ответницата не било налице. В случая отношенията
се уреждали по правилата на чл. 121-127 ЗЗД относно солидарните задължения,
което изключвало приложението на чл.147 от ЗЗД. Съобразно така уговорените задължения, за ответника се е породила чиста
солидарна отговорност без тя да бъде свързана с фигурата на поръчителя. Наред с
изложеното се сочи още, че дори съдът да приеме, че ответницата все пак има качеството
на поръчител, тоест - я ползва привилегироващият срок по чл. 147 от ЗЗД,
специално уреждащ времевите граници на отговорността на поръчителя, то в случая
ищецът бил спазил този преклузивен срок. Сочи се, че отпуснатата сума по кредита
била преведена по посочените от солидарния длъжник В. В. М.банкови сметки, тези факти не освобождавали ответницата Д.Ж.Р., в
качеството и на солидарен длъжник, от отговорност за неизплатеното задължение
по ДПК №**********. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение в
атакуваната.
В о.с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з. В
писмено становище оспорва жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
По подадено от „Профи кредит България“ЕООД гр.София
заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д. № 4101/2019 г., по което е издал Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №2342/26.11.2019г., разпореждайки на длъжника Д.Ж.Р. да
заплати на кредитора, както следва: 3729,86 лева - главница, 701,25 лева – неплатено договорно възнаграждение,
2437,75 лв.- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
30лв.- такси, 100,76 лв.-лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното
плащане, както и сумата от 189,99 лв. – разноски по заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответницата и същата е подала
възражение в срок, с оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК за установяване съществуването на вземането си, касаещо: 3729,86 лева -
главница, 701,25 лева – неплатено договорно
възнаграждение, 2437,75 лв.- неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Пред ЯРС е бил представен
Договор потребителски кредит № **********/22.05.2018
г. видно от който „Профи кредит България“ЕООД гр.София е предоставило на В.
В. М. заем от 5000 лв., а Д.Ж.Р. е подписала
договора като страна- солидарен длъжник. Част от сумата е била отпусната за
рефинансиране на други заеми- към „Кеш кредит“ ЕАД (573,60 лв.) и „Кредит тайм“
ЕООД (900 лв.). Видно от договора, размерът на месечната погасителна вноска е
309,11 лв., като срокът на кредита е 24 месеца, с падеж на
последната вноска- 02.06.2020 г. Посочена е в договора обща сума по кредита 7418,64 лв. при фиксиран годишен лихвен
процент 41,17 %, годишен процент на разходите
-49,89 %. Представено е било и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, с което е закупен пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение от 3750 лв. с месечна вноска от 156,25 лв. В договора е
отбелязано, че закупуването на пакета не е задължително условие за отпускане на
кредита или за уговарянето на условията по него. Споразумението урежда право на
длъжника да поиска отлагане, намаляване на месечни вноски, като се дължи
пълният първоначално договорен размер в края на срока на договора, а също така
може да поиска промяна на датата на падежа на неизискуемите вноски. Представени
са Транзакции от 10.01.2020 г. на „Банка ДСК” за извършени на 23.05.2018 г. преводи
от ищеца на сумите за рефинансиране на заеми и сумата от 3526,40 лв. с
получател В.В.М..
В чл. 12.3 от Общите условия към договор за потребителски кредит, подписани от
страните, се съдържа клауза за автоматично прекратяване на договора и обявяване
на вземанията по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато
просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
С Анекс на
№1/27.10.2018 г., вноска №4 по кредита е била отложена в края на погасителния
план и е бил изготвен нов такъв- с последна падежна дата на 02.07.2020 г. при
същия лихвени процент, а ГПР става -45,69 %. Останалите клаузи са останали
непроменени.
В исковата молба ищецът е посочил извършено плащане на осем
пълни вноски по погасителния план от длъжника или на суми в общ размер на 3920
лв., както и че последното плащане е било на 27.03.2019 г. От платената сума
1250 лв. са за възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги - 8
вноски по 156,25 лв. Според ищеца е била погасена част от номинала от 3785,13
лв., като и лихви за забава, и такси.
Представено е било пред ЯРС и Уведомително писмо от
07.08.2019 г. за предсрочната изискуемост на вземанията изготвено от ищеца с
адресат ответницата. По делото няма доказателства, това писмо да е било
получено от последната.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е
допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна
по следните съображения:
Съгл. чл. 269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в
обжалваната част. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Единствените оплаквания в жалбата са, че въззивницата не е
получила пари по договора и няма качеството на солидарен длъжник, а е поела
задължение като поръчител, за задължението на В. В. М.. Позовава се на разпоредбата
на чл.147 ЗЗД и счита, че не дължи плащане на сумите, тъй като към настоящият
момент посоченият в чл.147 ЗЗД шест месечен срок от настъпването на падежа
на главното задължение бил изтекъл и кредиторът не бил предявил иск за събиране
на вземането си срещу длъжника.
Твърденията направени в жалбата, че Р. е поръчител по
договора за задължението на длъжника В. В. М., са неоснователни. Правилно е посоченото от
първоинстанционния съд, че липсват данни и доказателства, да е бил подписван
договор за поръчителство между „Профи кредит България“ЕООД гр.София и Д.Ж.Р.. Както
се посочи по-горе в мотивите, с подписването на Договора, ответницата изрично
се е съгласила и валидно се е задължила пред ищеца към
„Профи кредит България“ЕООД гр.София – кредитор, да отговаря
солидарно за дълга на кредитополучателя В. В.М.,
като „солидарен
длъжник”, при условията на договора за кредит и ОУ към същия. Посочения Договор и
ОУ, видно от депозираните по делото документи са били подписани от въззивницата
Р., в качеството й на физическо лице- „солидарен длъжник” по смисъла на чл. 121
от ЗЗД /виж чл.10.1 от ОУ към договора/ и тя следва отговаря за задълженията на
кредитополучателя солидарно. Съгласно чл. 122 кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. В резултат на това кредиторът е
придобил правото да търси дължимото и от съдлъжника – Р..
Ето
защо, съдът счита, че предявеният по делото иск срещу Д.Ж.Р. като основателен и
доказан, правилно е бил уважен до посочения от първоинстанционния съд размер:
за главница в размер на 2999,14 лв., и за 701,25
лева – неплатено договорно възнаграждение. /Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, нищожността на клаузата за възнаграждение за
допълнителни услуги засяга размера на задълженията за главница и лихва.
Платената от длъжника сума от 1250 лв. за допълнителните услуги по тази
причина, следва да бъде приспадната от действителните задължения. Тя е
достатъчна да покрие още четири вноски за главница и лихва, т.е. за погасени
следва да се считат общо 12 вноски по кредита, а остават дължими само
останалите 12 в общ размер на 3709,32 лв./. Следва да се посочи, че искът за
договорна лихва е предявен в по-малък размер, а именно за 701,25 лв.
Въпреки дадената от съда
възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесните суми не се
дължат, респ. че са били заплатени от въззивницата, или такива които да
установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да й
бъдат вменени във вина.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението в атакуваната
му част, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание
чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към
решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна пред настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено в предвидения в чл.25 ал.1 от НЗПП минимален размер, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, и проведеното едно о.с.з.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260058/25.09.2020г. постановено по гр. дело №333/2020г. по описа на ЯРС,
в частта му, с която съдът е приел за установено, че Д.Ж.Р., дължи на
„Профи кредит България“ЕООД гр.София, с ЕИК-*********, въз основа на Договор за
потребителски кредит №**********/22.05.2018
г.: главница в размер на 2999,14 лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.11.2019 г. до
окончателното плащане, и 701,25 лева –
неплатено договорно възнаграждение,
за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4101/2019 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.Ж.Р. ***,
с ЕГН- ********** да заплати на "Профи кредит България“ЕООД гр.София, с
ЕИК-********* сумата 100 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.