Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1219                                   09.10.2019 година                                                  гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                           17   наказателен състав

На тридесети септември                                                      две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

             Районен съдия:  Анатоли Бобоков

Секретар:  Снежана Петрова

разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело номер 3607 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на И.Ф.А. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-0000218 от 05.08.2019г., издадено от началника на Областен отдел в „Автомобилна администрация”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.177 ал.3 предл. второ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален  представител.

Наказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, като в писмени бележки сочи основания за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена от легитимирано да обжалва лице в преклузивния законов срок и пред надлежния съд, а разгледана по същество тя е и основателна.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Около 11.05 часа на 22.07.2019 г., в гр.Бургас, до пристанище Запад, свид.Р., инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Бургас, спрял за проверка жалбоподателя А., който управлявал товарен автомобил „д.” рег. № ***** и прикачено полуремарке рег. № ****, натоварени с пшеница. Свид.Р. установил, че общата маса на превозното средство и товара възлиза на 55480/55,48/ кг., и съответно надвишава допустимата максимална маса от 40 тона за движение на съчленени ППС с пет оси по пътища, отворени за обществено ползване, съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001г). При проверката водачът не  представил разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, за извършване на описания превоз.

За констатираното нарушение, актосъставителя съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, Акт за установяване на административно нарушение, където подробно описал фактическите обстоятелства на извършеното, и го квалифицирал като нарушение по чл.139 ал.1 т.2 предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.). Екземпляр от акта при съставянето му бил връчен срещу подпис и без възражения на водача.  Писмени възражения не били подадени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Така, въз основа на съставения акт, било издадено атакуваното наказателно постановление, при пълна идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението, което било подведено под санкционната норма на чл.177 ал.3 предл.2 от ЗДвП, а на жалбоподателя била наложена „Глоба” в размер на 3000 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя и писмените  доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство. По фактите между страните няма спор.

При така изяснените обстоятелства, от правна страна за съда е доказано, че жалбодателят действително е извършил нарушението по чл.139 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.).  Несъмнено, още преди началото на превоза жалбоподателят е бил съвсем наясно, че управляваното от него съчленено ППС надвишава с повече от 15 тона установената пределна стойност за движение по републиканските пътища за такъв вид превозно средство. Същевременно, за превоза липсвало разрешение от администрацията, управляваща пътя, по което обстоятелство няма спор между страните. Нарушението е извършено виновно, доколкото след товаренето, преди началото на самия превоз жалбодателят е разполагал с възможността да установи общата маса на превозното средство и товара.

Въпреки безспорно доказаното съставомерно по чл.139 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. нарушение, съдът констатира, че актът за установяването му, както и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално некомпетентни органи, поради което актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление не следва да породят целените с тях правни последици. Аргументите за липса на материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган съдът черпи от разпоредбата на чл.139 от ЗДвП, и прилаганите във връзка с нея правила на Наредба №11/03.07.2001 г.

Съгласно чл.139 ал.3 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1, т.2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Определянето на нормите за размери, маса и натоварване на ос, както и редът за движението на такива превозни средства, и в частност с маса, по-голяма от максимално допустимата, е сторено с Наредба №11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн.ДВ,бр.65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл.139 от ЗДвП. Съгласно чл.36 от същата наредба, контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура” със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция "Митници". По силата на чл.37 ал.1 т.1 от наредбата,  във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса. Аналогична контролна компетентност е възложена на съответните митнически органи, ако движението предполага напускане пределите на страната. Очевидно се касае за специална детайлизирана правна уредба, регламентираща движението на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Видно от цитираните норми, за установяване на нарушения като настоящото, не е предвидена предметна компетентност на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”-гр.София, респективно на териториалното й поделение Областен отдел „АА” - гр.Бургас, и следователно служителите в тези органи за контрол не могат валидно нито да установят, нито да санкционират такова нарушение. Изричното посочване в наредбата на компетентните контролни органи и изчерпатеното изброяване на правомощията им изключват приложението на общите норми, уреждащи правата и задълженията на службите за контрол в чл.165-чл.170 от ЗДвП. На още по-силно основание в случая може да се счита, че с приложената по делото Заповед №РД-08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от която черпи правомощията си по ЗДвП административнонаказващият орган, на практика е направен опит да се дерогират обсъдените по-горе специални компетентности на службите за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" за този тип нарушения, което не е възможно да бъде сторено с административен акт, какъвто несъмнено представлява заповедта на министъра. В настоящия случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на Областен отдел „АА” гр.Бургас, а наказателното постановление е издадено от началника на същия отдел, т.е. административнонаказателното производство е проведено от  некомпетентни органи и е  изцяло опорочено от самото си образуване.

Посоченото процесуално нарушение е съществено, но неотстранимо във фазата на съдебния контрол за законосъобразност по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН, което налага безусловната отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен състав

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000218 от 05.08.2019г., издадено от началника на Областен отдел в „Автомобилна администрация”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.177 ал.3 предл. второ от ЗДвП, на И.Ф.А. ЕГН ********** е наложена „Глоба” в размер на 3000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                                                                                                                                                                         Районен съдия: /П/

 

Вярно с оригонала!

С.П.