Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на тридесети
септември през две хиляди и
деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 16087/2017 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от В.Е.Ц.,
ЕГН **********, чрез адв. К.Р., САК, съд. адрес:***, против П.НА
Р.Б., София, бул. ”*****, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника,
ведно със законна лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на нея до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се
твърди, че с Постановление от 16.01.2003 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, т. 2, пр. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 20 вр. ал. 1 от НК и по чл. 143а, ал. 2, пр. 1, пр. 2, пр. 3, вр. ал.
1, пр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
На 28.03.2007 г. СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца
за престъпления по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
20 вр. ал. 1 от НК; по чл. 142а, ал. 4, пр. 1, пр. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл.
20, ал. 3, вр. чл. 1 от НК; по чл. 143а, ал. 2, пр. 1, пр. 2, пр. 3, вр. ал. 1,
пр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК; по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С Разпореждане от 10.05.20017 г., СГС, НК, 18 с-в е
образувано н.о.х.д. № 1191/2007 срещу ищеца за внесените с обвинителния акт
обвинения.
С Присъда № 345 от 22.11.2012 г., постановена по н.о.х.д.
№ 1191/2007 г. по описа на СГС, НК, 18 с-в, ищецът е оправдан изцяло по всички
повдигнати от прокуратурата срещу него обвинения. Присъдата е влязла в законна
сила на 10.12.2012 г.
В резултат на действията на прокурорите от СГП, ищецът
твърди, че изпада в остро психотично състояние с параноиден синдром, повлияващ
поведението му. Постъпва на лечение на 14.02.2003 г. в СБАЛНП Св. Наум с диагноза
шизофрения – първи пристъп, параноидна форма. Изписан е на 18.03.2003 г. На
27.03.2003 г. отново постъпва в същата клиника поради факта, че споделял мисли
за опит за самоубийство. С ЕР № 0893 на ТЕЛК на ищеца е определена 75% намалена
работоспособност с диагноза „шизофренни психози“. Счита, че е налице
причинно-следствена връзка между повдигнатите му обвинения и психическото му
разстройство.
В тази връзка ищецът предявява настоящата претенция срещу
Прокуратурата на Р.Б. за заплащане на обезщетение в размер от 50 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2014
г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
От негова
страна по делото са представени писмени доказателства, поискани са гласни
такива, както и назначаване на съдебно – психологическа експертиза, както и
прилагане на н.о.х.д. № 1191/2007 г. по описа на СГС, НО, 18 с-в.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска
изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и
претендираната лихва.
Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
воденото наказателно производство. Липсват доказателства че претърпените
неимуществени вреди, са последица именно от посочените в исковата молба
обвинения и основания. Заявява също, че,
въпреки установеното, че ищецът е постъпил в СБАЛНП „Свети Наум“, ЕАД, Втора
психиатрична клиника на 14.02.2003 г., но, в приложената в тази връзка по
делото епикриза е отбелязано, че заболяването му датира от 2002 г. и в този
смисъл не е налице причинна връзка между него и повдигнатото му обвинение.
Твърди, че през същия период срещу ищеца са водени
множество наказателни дела, което се явява съпричиняващ фактор за евентуално
настъпилите неимуществени вреди.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно
завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на
трайната съдебна практика.
Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени
доказателства.
Също моли да бъде
изискано и приложено описаното от ищеца н.о.х.д. № 1191/2007 г. по описа на
СГС, НО, 18 с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, евентуално – следва да бъде присъдено обезщетение,
съобразно събраните по делото доказателства, с нормите на чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на
двете страни в хода на настоящото производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 1191/2007 г.
по описа на СГС, НК, 18 с-в.
По делото не се спори, че с Постановление от 16.01.2003
г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 142, ал. 3 вр.
ал. 2, т.1, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. ал. 1 от НК и по чл. 143а, ал.
2, пр. 1, пр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като на 28.03.2007 г. СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца за
престъпления по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20
вр. ал. 1 от НК; по чл. 142а, ал. 4, пр. 1, пр. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 3, вр. чл. 1 от НК; по чл. 143а, ал. 2, пр. 1, пр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр.
1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК; по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК и срещу него и други лица е било образувано н.о.х.д. №
1191/2007 г. по описа на СГС, НК, 18 с-в.
Безспорно се доказа че с присъда № 345 от 22.11.2012 г.,
постановена по посоченото н.о.х.д., влязла
в законна сила на 10.12.2012 г., ищецът е оправдан изцяло по всички повдигнати
срещу него обвинения.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетеля Г.Ч., негов приятел.
В
показанията си той заяви, че познава В.Ц. от 1983 г., били са комшии. До 2000
г. са се виждали през ден, били са и съученици. След 2000 г. са се виждали един
– два пъти седмично, два пъти е ходил да го види и на Четвърти километър. Знае
за образуваното срещу него наказателно дело, самият ищец му е казал, че е съден
за „някакво“ отвличане. Делото е продължило около 10 години, накрая е
приключило с оправдателна присъда. Преди това Ц. е бил спортист,, от този
случай започнал да пие, страхувал се, че ще бъде осъден на 20 години. Твърдял
е, че е невинен. Бил е много затворен в себе си, майка му се е притеснявала за
него. Свидетелят знае, че ищецът е бил задържан и за друг случай, като
разпознат, но псле е било установено, че не е той. Дори и след приключване на
делото ищецът продължава да употребява алкохол, не е същият човек. За последно
свидетелят е видял Ц. миналата година през лятото, знае, че оттогава работи във
Франция. В България не е можел да си намери работа, свидетелят се е опитал да
му намери работа като патрул – през 2012 г. и 2014 г., но без резултат, заради
воденото срещу него дело.
По искане на ищеца по делото бе изслушана и приета съдебно – психологична
експертиза, изготвена от вещо лице – клиничен психолог.
Вещото лице е изготвило експертизата без преглед на
ищеца, тъй като понастоящем той не е в България. В заключението си заявява, че
не разполага с данни за психическия статус на ищеца след датата на
преосвидетелстването му за целите на ТЕЛК, съобразно Експертно решение № 0661/27.03.2006
г. Ищецът е постъпил в СБАЛНП Св. Наум, 4-ти км., Втора психиатрична
клиника на 14.02.2003 г., изписан на 18.03.2003 г. с диагноза „шизофрения,
първи пристъп, параноидна форма, като предполагаемо начало на заболяването се
сочи февруари – март 2002 г. – почти година преди повдигане на обвинението. В
същата епикриза е посочено и че, според анамнезни данни от брат му, ищецът е
получил два епилептиформни гърча – съответно: преди около 10 години и една
седмица преди постъпване в клииката. Отхвърлена е диагноза Епилептиформна
психоза.
Според експерта, въпреки че е възможно повдигнатото му
обвинени да е допринесло за картината, наблюдавана при ищеца, но, тъй като страданието
е било забелязано почти година преди повдигане на обвинението, няма как
психичните му увреждания да са настъпили в резултат на повдигнатото му
обвинение.
Според втората приложена Епикриза, издадена от същата
болница,Ц. е постъпил в клиниката на 27.93.2003 г. и е изписан на 31.03.2003
г.по негово желание, като повторно е бил хоспитализиран 10 дни след това.
По – нататък в заключението се твърди, че през м. март 2006 г. е издадено решение на
ТЕЛК, цитирано по – горе, с водеща диагноза „Параноидна шизофрения.
Терапевтична ремисия. Начална промяна на личността“. Определена е 50 % трайно
намалена работоспособност за срок от три години. Други данни след този период
липсват.
Липсват и обективни данни за здравословното му
състояние към настоящия момент и не може да бъде преценено дали са налице
остатъчни последици от психичните увреждания.
По делото не се спори, а и това се установява от
събраните доказателства, че срещу ищеца в същия период са били образувани и
други проверка, ЗМ-та и наказателни производства.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца, до окончателното
изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2003 г. за престъпления по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, т. 2,
пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 вр. ал. 1 от НК и по чл. 143а, ал. 2, пр. 1, пр. 2,
пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, и образуваното
срещу него през 2007 г. н.о.х.д. № 1191/2007 г. по описа на СГС, НК, 18 с-в за
престъпления по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20
вр. ал. 1 от НК; по чл. 142а, ал. 4, пр. 1, пр. 2, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 3, вр. чл. 1 от НК; по чл. 143а, ал. 2, пр. 1, пр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр.
1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК; по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Безспорно се доказа и че с присъда № 345 от 22.11.2012
г., постановена по посоченото н.о.х.д.,
влязла в законна сила на 10.12.2012 г., ищецът е оправдан изцяло по всички
повдигнати срещу него обвинения.
Доказа се, следователно, че за период от девет години –
от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му
приключване по отношение на ищцата с влязла в сила присъда, той е била обвиняема
за сериозно престъпление, за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Вярно е, че, в
резултат на повдигнатото му обвинение и воденото срещу нето наказателно
производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да
е понесъл неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване на престижа и доброто си име пред обществото и пред неговия кръг,
но по в хода на настоящото производство не бе установено нито от какъв характер
са тези неимуществени вреди, нито че тези вреди са довели до психологически и,
в крайна сметка, до психическо заболяване на ищеца.
Нещо повече – в
хода на делото бе установено както от представените писмени доказателства, така
и от заключението на назначената по искане на ищеца съдебно – психологяична
експертиза, че неговата диагноза „паранояидна шизофрения“ датира от 2002 г. –
повече от година преди повдигане на обвинението срещу него.
Установено бе
също, че през този период срещу него е имало образувани и други дела и не може
да се прецени и установи по категоричен начин във връзка с кое какви страдания,
респ. неимуществени вреди той е претърпял.
Отделно от това,
данни за състоянието му след 2006 г. липсват, като, пред вид факта, че
понастоящем той не е в България, не може да се прецени състоянието му към
момента..
По тези
съображения съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за
претърпени вреди в пряка причинна връзка от образуваното и водено срещу него
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и счита че
предявеният от него против ответника иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Е.Ц.,
ЕГН **********, чрез адв. К.Р., САК, съд. адрес:***, иск против П.НА Р.Б.,
София, бул. ”*****, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника,
ведно със законна лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 1191/007 г.
на СГС, НО, 18 – ти с- в, до окончателното изплащане на сумите, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: