№ 35
гр. Тетевен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20234330200112 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано е по жалба на Р. С. С. с ЕГН ********** от гШ.
против Наказателно постановление № 22-0451-000910 /14.11.2022г. на
началник група ОДМВР Ловеч , РУ Я. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
,с което са му наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1
от ЗДвП.
Със жалбата са изложени подробни аргументи по отношение на
незаконосъобразност на процесното Наказателно постановление.
В съдебното заседание за жалбоподателят, редовно призован, се явява
и с адв. Ж. Д. Д. от ШАК редовно упълномощена и поддържа жалбата,
претендира разноски за АНО, редовно призован, представител не се явява .
Съдът след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
На 21.08.2022г. свидетелите Ц. Р. и Ц. Ц. , служители на
административно наказващия орган упражнявали контрол на движението и на
ПП1-4км. В посока към София и спрели лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№
Н2394ВН управляван от жалбоподателя и установили ,че не е регистриран по
надлежния ред с прекратена регистрация за без гражданска отговорност по
чл.143 ал.10 от ЗДВП , като наказателното постановление е съставено по
постановление № 3803/2022г на РП Ловеч ,ТО Тетевен за прекратяване на
ДП №73/2022г на РУ МВР Я. за престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК
1
.Видно от Постановлението на прокурора , изрично е установено ,че
автомобила управляван от жалбоподателя е дерегистриран , но за това
обстоятелство Р. С. не е уведомен нито от застрахователната компания ,нито
от КАТ.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото доказателства: Наказателно постановление №№ 22-0451-
000910 /14.11.2022г и АУАН, гласни доказателствени средства, приобщени
чрез разпита на свидетелите Ц. Р. и Ц. Ц. постановление № 3803/2022г на РП
Ловеч ,ТО Тетевен за прекратяване на ДП №73/2022г на РУ МВР Я. за
престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК ,по отношение на които
доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна
доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна
съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник на РУ Я. , а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – мл. автоконтрольор Ц. Р. от компетентни органи в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите
изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на
задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, тъй като относимите към състава на нарушението по чл. 140, ал. 1
ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи
на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административно
наказателното обвинение и да се защити. Правилно е определена материално
правната квалификация на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
законосъобразно е приложена кореспондиращата му санкционна норма.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в
обжалваната му част отсъстват, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дискредитиращи законосъобразността на административно наказателното
производство.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, което обаче в случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
2
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези
изисквания е предвидена в нормата н а чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение
на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В
този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. №
3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност
практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна
проблематика в следния смисъл: Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. В настоящия случай както по –горе е отбелязано
по делото е установено по прекратеното досъдебно производство , видно от
постановлението за прекратяването му ,че автомобила управляван от
жалбоподателя е дерегистриран , но за това обстоятелство Р. С. не е уведомен
нито от застрахователната компания ,нито от КАТ. В случая, данните от
административната преписка сочат, че за служебното прекратяване
регистрацията на автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
собственикът му, в случая и водач на същия, не е бил уведомен.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е
управлявал на процесната дата и място собствения си т автомобил „Рено
Меган“ с рег.№Н2394ВН след като не е регистриран по надлежния ред с
прекратена регистрация за без гражданска отговорност по чл.143 ал.10 от
ЗДВП, с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната
съставомерност от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото
установяване на субективната съставомерност на това нарушение с цел
покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с
фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство е именно
3
жалбоподателя , но липсва доказателствена обезпеченост на задължителния
елемент от субективната съставомерност, а именно собственикът да е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство от
Сектор КАТ при ОД на МВР-Ловеч , с оглед задължението му по чл. 143, ал.
10 от Закона за движението по пътищата, за да се приеме, че жалбоподателят
е знаел за това обстоятелство към 21.08.2022г. - момента, в който
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за
проверка. Както вече бе споменато, според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Тоест нормата императивно предвижда задължение за уведомяване
на собственика на преводното средство, в случаите на прекратяване на
регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност.
След като по делото не е доказано, че по отношение на собственика на
автомобила е извършено, предвиденото от закона уведомяване, категорично
не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на
нарушението от страна на водача.
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
21.08.2022 г.Р. С. е управлявал собствения си автомобил, знаейки, че същият
е със служебно прекратена регистрация. Последното не може да се основава
на презумптивно въведени съждения, а следва да се установи несъмнено, чрез
доказване осъществяването на предвиденото в закона нарочно уведомяване.
Изискването за уведомяване е интегрална, кумулативно лимитирана от
законодателя част от състава на служебното прекратяване на регистрацията,
защото законът изисква допълнително осъществяване и на тази предпоставка.
В конкретния случай обаче, след прекратяване регистрацията на автомобила,
уведомяване на собственика не е било извършено. Настоящия състав приема,
че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е
изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДВП. Наличието на вина
изисква узнаване на определени факти, съответно действия или бездействия
основаващи се на това знание, поради което незнанието на факта, че тази
регистрация е прекратена автоматично изключва възможността за наличие на
виновно поведение, осъществено при форма на вина-умисъл.
По отношение на разноските следва да бъде осъден ОД МВР Ловеч да
заплати на Р. С. С. сумата от 400лв разноски за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1‚
съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 22-0451-000910 /14.11.2022г.
на началник група ОДМВР Ловеч , РУ Я., с което на Р. С. С. с ЕГН
********** от гШ. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Осъжда ОД МВР Ловеч да заплати на Р. С. С. с ЕГН ********** от гШ.
сумата от 400лв разноски за един адвокат .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ловеч в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5