№ 1644
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502197 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. В. Т., чрез пълномощника адв. Н.С. срещу
постановеното решение №131/20.07.2022г. по г.д.№83/2022г. на РС-Девня, с което е отхвърлен
предявения от въззивника срещу »Зърнен терминал Варна Запад»АД, иск с правно основание
чл.128, т.2 КТ, вр. Чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ за заплащане на сумата от 412150лв., представляваща
допълнителна социална финансова добавка съгласно заповед №178/23.11.2021г. на изпълнителния
директор на дружеството и с правно сонование чл.128, т.2 КТ, вр. Чл.13, ал.1,т.4 НСОРЗ за
заплащане на сумата от 400лв., представляваща еднократна коледна премия за м. 11.2021г.,
съгласно заповед №198/10.12.2021г. на изпълнителния директорна дружеството и въззивникът е
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Твърди, че с издадените заповеди № 178/23.11.2021г. и
№198/10.12.2021г., работодателят е изразил воля да се предоставят посочените в заповедите суми
на всички работници, които към датата на издаването им / 23.11.2021г. и 10.12.2021г./ са
отговаряли на условията за получаването им, а именно: не са били в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение и не са напуснали предприятието. Въззивникът е
отговарял на посочените в заповедите условия, тъй като прекратяването на ТПО е станало по
взаимно съгласие, считано от 04.01.2022г. и не е отправяно предизвестие за едностранно
прекратяване на правоотношението. Подаденото на 26.11.2021г. заявление за прекратяване на ТПО
по взаимно съгласие не представлява отправяне на предизвестие. Счита, че извършеното от съда
разширително тълкуване на смисъла на понятието «предизвестие», посочено в заповедите за
неправилно и недопустимо. Посочва още, че заповедите дса издадени в рамките на
работодателските правомощия, засягат основни трудови права на всички работници в
предприятието, поради което и няма правно сонвование при тълкуването им да се излиза извън
рамките на трудовото законодателство, както и да се приема въз основа на писмения отговор на
ответника, че употребения в заповедите термин «предизвестие» има друго значение и съдържание,
1
различно от уреденото в КТ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат предявените искове и се присъдят разноските по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството пред РС –Девня е образувано по повод предявени от В. В. Т. срещу
„Зърнен терминал Варна Запад“АД осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр чл.13,
ал.1, т.4 НСОРЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 412,50лв., представляваща
допълнителна социална финансова добавка в размер на 6% от сбора на шест индивидуални брутни
трудови възнаграждения и сумата от 400лв., представляваща еднократна коледна премия за
м.11.2021г. Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество в периода
18.06.2021г. – 06.01.2022г., и е заемал длъжност „оператор на естакада и силозно стопанство“.
Трудовото правоотношение е прекратено на 06.01.2022г. по взаимно съгласие. Преди
прекратяването на трудовия договор със заповед № 178/23.11.2021г., работодателят е разпоредил
към трудовите възнаграждения на всички работници за м.11.2021г. да се начисли и изплати
допълнителна социална финансова добавка в размер на 6% от сбора на 6 индивидуални брутни
трудови възнаграждения, а със заповед № 198/10.12.2021г. – заплащане на еднократна коледна
сума в размер на 400лв. В заповедите е посочено, че тези възнаграждения се изплащат на
основание чл.24 от Вътрешните правила за работна заплата и са с характер на допълнителни
възнаграждения за всички работници. Въпреки, че ищецът е отговарял на условията определени в
заповедите, възнагражденията не са му заплатени, поради което и предявява искане за осъждане на
ответника да му заплати същите.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Твърди, че в
посочените заповеди е предвидено изключение за заплащане на възнагражденията по отношение
на служителите, които са в предизвестие, като вложения смисъл на използваната дума е „
отправено изявление от която и да е от страните по трудовото правоотношение за прекратяването
му, вкл. И изявление по чл.325 КТ. Посочените в заповедите допълнителни възнаграждения не са
елемент от договореното трудово възнаграждение, имат непостоянен характер и не са свързани с
престирането на работна сила и да стимулират трудовото участие в стопанската дейност на
работодателя, поради което определянето на работниците и служителите, които имат право да
получат такова допълнително материално стимулиране е по индивидуална преценка на
работодателя. Твърди, че при издаването на заповедите за заплащане на тези възнаграждения,
работодателят е възприел подход за стимулиране на наетите лица и тяхното желание и мотивация
за участие в трудовия колектив. Оспорва и размера на претендираните суми, тъй като ищецът не е
работил шест пални работни месеца.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид
становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С обжалваното решение първоинстонционният съд е приел, че претендираните от ищеца
възнаграждения, не представляват допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труд,
като в правомощията на управителя на дружеството е да определя условията и размера, в които се
изплащат коледната премия и социалната финансова добавка по целесъобразност. Тъй като
ищецът не е отговарял на посочените в заповедите на изпълнителния директор на дружеството
условия, то и исковете са неоснователни.
Въззивният съд намира, че въз основа на събраните в първоинстонционното производство
доказателства, фактическата обстановка е правилно установена, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
Безспорно е установено, че за периода 18.06.2021г. – 04.01.2022г. ищецът и ответното
дружество са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжност
„оператор на естакада и силозно стопанство“. С индивидуалния трудов договор страните са
2
договорили заплащане от работодателя на основно месечно възнаграждение в размер на 1375лв.,
като договорът е сключен с шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя. На
26.11.2021г. ищецът е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 04.01.2022г. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед
№35/20.12.2021г., считано от 04.01.2022г. на основание чл.325, ал.1 КТ.
С вътрешни правила за работна заплата в „Зърнен терминал Варна запад“АД е предвидено
на работниците да се заплащат и други възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален
опит, за индивидуален принос в трудовия процес, за нощен труд, както и допълнителни
възнаграждения с непостоянен характер, за домашно дежурство, празничен труд, за постигнати
резултати и други, които са по преценка на работодателя.
По делото няма спор, а и от представените доказателства се установява, че със заповед №
178/13.11.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество към трудовите
възнаграждения за м.11.2021г. на работниците и служителите е разпоредено да се изплати
допълнителна финансова добавка в размер на 6% от сбора на индивидуалните брутни трудови
възнаграждения, с изключение на служителите , които са в „предизвестие или напуснали работата
към датата на плащане на сумата“. Финансовата добавка следва да се изчисли на базата на
брутната работна заплата за месеца на начислението на добавката, като ако лицето няма 6 пълни
работни месеца в ТПО с дружеството, към края на месеца, в който се включва сумата, то размерът
се определя пропорционално на броя пълни работни месеци, в които работникът е бил в ТПО. Със
заповед №198/10.12.2021г. на изпълнителния директор на дружеството е наредено изплащане на
еднократна коледна сума за м. ноември 2021г. в размер на 400лв. на всички работници и
служители по основен трудов договор с изключение на тези, които са „в предизвестие или са
напуснали работа към датата на изплащане на сумата“.
Не е спорно между страните, че на ищеца не са изплатени посочените в заповедите
допълнителни възнаграждения.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда приема, че
претендираните допълнителни възнаграждения, определени с процесните заповеди не
представляват допълнителни възнаграждения с постоянен характер, нито допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати от труд. Същите се дължат само доколкото работодателят
е определил условията и размера, в които ще се изплащат. С процесните заповеди изпълнителния
директор на дружеството- работодател е разпоредил изплащане на посочени в тях допълнителни
възнаграждения на всички работници и служители в дружеството, които не са в предизвестие или
напуснали работа към дата на изплащане на възнагражденията. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че ищецът е отговарял на посочените условия, тъй като не се установява
да е бил в срок на предизвестие, отправено от негова страна или от страна на работодателя и е бил
на работа в трудово правоотношение с дружеството към датата на изплащане на възнагражденията,
както и след тази дата. С подадената на 26.11.2021г. молба ищецът е отправил предложение по
чл.325, т.1 КТ до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно
съгласие. В същата не се съдържа изявление на предложителя при отказ от страна на насрещната
страна, същата да се счита за предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 КТ, поради което и
работодателят не би могъл да зачете или приеме предложението за предизвестие, защото
обратното би представлявало самоволно променяне на волята на предложителя, каквато
възможност не е уредена от законодателя. Видно е от представената по делото заповед №
35/20.12.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, че като причина за
това прекратяване е посочено- по взаимно съгласие. С оглед на тези обстоятелства, следва да се
приеме, че работодателят е възприел и преценил отправеното с молбата предложение съгласно
определения от КТ смисъл, а не като отправено предизвестие от страна на работника. Не се
установява отправяне на предизвестие за прекратяване на правоотношението и от страна на
работодателя. От текста на заповедите, не може да се обоснове извод, че вложеният смисъл и
значение в използваните от него понятия и термини е различен от този определен в КТ.
Неоснователни и несъстоятелни в тази връзка са възраженията и твърденията на ответника, че
вписаните в текста на заповедите понятия и термини „предизвестие“ и „напуснал работа“ са
използвани в значението, което те имат в разговорния език в смисъл на отправено изявление за
бъдещо прекратяване на правоотношение с течащ срок. Заповедите са издадени в рамките на
работодателските правомощия, засягат трудови права на всички работници и служители в
дружеството, поради което и е недопустимо при тълкуването на обективираните в тях
3
волеизявления на работодателя да се излиза извън рамките на установеното с трудовото
законодателство, като се приема друго значение и смисъл на употребения термин „предизвестие“,
извън това, посочено в КТ. В заповедите конкретно и ясно са посочени реда и начина на
определяне на размера на допълнителните възнаграждения, както и условията поради които на
част от работниците не следва да се изплащат такива. Не е налице неяснота във волята на издателя
на заповедите, което да налага тълкуване на текста на същите, още повече чрез влагане на смисъл в
използваните термини и понятия извън установените с трудовото законодателство и то във вреда
на работниците и служителите.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая по
отношение на ищеца не са налице и двете посочени в заповедите условията, за изключването му
от кръга на работниците и служителите на дружеството, за които възниква правото за изплащане
на определените по размер от работодателя допълнителни възнаграждения. Ищецът не е бил в
срок на предизвестие и не е напуснала работа към момента на изплащане на сумите. В тази връзка
настоящият състав на съда не споделя становището на РС-Девня, изложено в мотивите на
обжалваното решение, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът е попадал в предвидените в
заповедите изключения.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че към дата на
изплащане на допълнителното възнаграждението по заповед № 178/23.11.2021г., ищецът не е имал
пълни 6 отработени месеца, поради което и размерът на същото следва да се определи по реда
посочен в заповедта – пропорционално на броя пълни работни месеци.
Съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ сумата в размер на 400лв.,
представляваща коледен бонус по заповед № 196/10.11.2021г. не е начислена по ведомост за
м.11.2021г. на ищеца; ищецът има 5 пълни отработени месеца в ТПО с ответното дружество в
периода м.6/2021г.-м.12.2021г., поради което и допълнителната социална помощ, изчислена по
реда посочен в заповед № 178/23.11.2021г. е в размер на 412,50лв.; посоченото сума не е начислена
по ведомост на ищеца за м. 11.2021г.
По изложените съображения, исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.13, ал.1,
т.4 НСОРЗ за заплащане на сумите от 412,50лв., представляваща допълнителна социална
финансова добавка и 400лв., представляваща еднократна коледна премия са основателни и следва
да се уважат.
Предвид несъвпадането на правните изводи на настоящия състав на съда с установеното от
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове се
уважат в предявените размери.
Предвид изхода от спора, въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника
сторените разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение, доказани в
размер на 300лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Дружеството следва да бъде осъдено на основание
чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС –Девня сумата от 100лв. държавна такса по
предявените искове, както и 100лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза, а по сметка на
Окръжен съд Варна- 50лв., такса за въззивна жалба
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 131/20.07.2022г. постановено по г.д.№83/2022г. по описа на РС-
Девня, с което са отхвърлени предявените от В. В. Т., ЕГН *** срещу «Зърнен терминал Варна
Запад»АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. Чл.13, ал.1, т.4 НСОРЗ
за заплащане на сумата от 412,50лв., представляваща допълнителна социална финансова добавка,
съгласно заповед №178/23.11.2021г. на изпълнителния директор на «Зърнен терминал Варна
Запад»АД и сумата от 400лв., представляваща еднократна коледна премия/добавка/ за м.11.2021г.,
съгласно заповед №198/10.12.2021г. на изпълнителния директор на «Зърнен терминал Варна
Запад»АД и В. В. Т., ЕГН *** е осъден да заплати на «Зърнен терминал Варна Запад»АД,
гр.Девня сумата от 100лв., разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА «Зърнен терминал Варна Запад» АД, ЕИК *********, гр.Девня, Промишлена зона,
сграда »Агрополихим» да заплати на В. В. Т., ЕГН ***, на основание чл.128, т.2 КТ, вр. Чл.13,
4
ал.1, т.4 НСОРЗ сумата от 412,50лв., представляваща допълнителна социална финансова добавка,
съгласно заповед №178/23.11.2021г. на изпълнителния директор на «Зърнен терминал Варна
Запад»АД и сумата от 400лв., представляваща еднократна коледна премия/добавка/ за м.11.2021г.,
съгласно заповед №198/10.12.2021г. на изпълнителния директор на «Зърнен терминал Варна
Запад» АД
ОСЪЖДА «Зърнен терминал Варна Запад» АД, ЕИК *********, гр.Девня, Промишлена зона,
сграда »Агрополихим» да заплати на В. В. Т., ЕГН *** сумата от 300лв., представляваща съдебни
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА «Зърнен терминал Варна Запад» АД, ЕИК *********, Гр.Девня, Промишлена зона,
сграда »Агрополихим» да заплати по сметка на Районен съд Девня 100лв. държавна такса по
предявените искове, както и 100лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза, а по сметка на
Окръжен съд Варна- 50лв., такса за въззивна жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК, от заплащането
на които В. В. Т. е бил освободена съгласно чл.359 от КТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5