Решение по дело №5/2022 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 64
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Милена Асенова Карагьозова
Дело: 20224120200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Горна Оряховица, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200005 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с жалба от В. П. Г. против Наказателно постановление
№ 35-0001313/07.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„АА“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с което на основание чл. 93в
ал.15, т.2 пр.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. Обжалва същото с
оплакване за незаконосъобразност, като излага доводи в тази насока. Моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
не се явява. Представя се писмено становище.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не заема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срок и от страна, имаща правен
интерес за обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 25.11.2021г. около 10:55 ч. на път ПП I-5 Русе-В.Търново,
км.91+200, служители на въззиваемата страна-св. М. и св.Ал.М. извършили
проверка на жалбоподателя като водач на съчленено ППС влекач „ДАФ
ФТ95ХФ 480/кат.№3/ с peг. № СМ****АТ и полуремарке с рег.№ СМ****ЕК,
извършващ международен превоз на товари от България за Румъния с МПС
1
peг. № СМ****АТ, оборудвано с аналогов тахограф KIENZLE, който
използвал тахографски лист, като констатирали следното нарушение: 1.
Водачът не е въвел датата на приключването на тахографски лист от
23.11.2021г.
След констатиране на нарушението актосъставителят съставил АУАН
за допуснато нарушение на чл. 34 §6 буква "б" от Регламент /ЕС/ №
165/14/л.6 от делото/. При предявяването на акта жалбоподателят подписал
същия без възражения.
В тридневният срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не представил
възражение по акта, респективно доказателства.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване
на административното нарушение издадал атакуваното наказателно
постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и
наложил съответно наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените доказателства, събрани в хода на въззивното
производство и въз основа на гласни такива на свидетелите М. и св.Ал.М.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 Параграф 6 буква "б" от Регламент
(ЕС) № 165/2014, всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов
тахограф, въвежда следните данни върху своя тахографски лист - датата и
мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и
мястото, където приключва използването.
В нормата на чл. 93в ал. 15 т.2, пр.2 от Закона за автомобилните
превози законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност
за водач, който не е попълнил на тахографския лист датата на приключване
използването на тахографския лист, като е предвидено административно
наказание "глоба" в размер на 500 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за това, че на 25.11.21 г. при направена проверка представя тахографски лист
за деня и тахографски листи от предходните 28 дни, като на тахографски лист
от 23.11.2021 г. не е попълнил датата на приключване на използването на
тахографския лист, което е нарушение на чл. 34 пар. 6, б."б" от Регл. 165/14 г.
Съгласно чл. 93в, ал. 15, т. 2 от ЗАвП "водачът, който не е попълнил на
тахографския лист датата на започване или на приключване използването на
тахографския лист, се наказва с глоба 500 лева". В случая е установено, че
жалбоподателя е попълнил датата на започване използването на процесния
тахографски лист, но е пропуснал да попълни датата на приключване
използването му.
В конкретния случай съдът намира, че обстоятелствата по нарушението
и тежестта му е следвало да мотивира наказващия орган да приложи чл. 28 от
ЗАНН. Видно от АУАН и НП това е било единственото констатирано
нарушение в хода на проверка на жалбоподателя. Наказващия орган е
2
следвало, имайки предвид TP № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005 г. на НК
на ВКС, в контекста на данните посочени в АУАН - констатирано единствено
формално нарушение без последици, изразяващо се в непопълване на дата на
приключване на използване на само един тахографски лист, при липсата на
данни за други нарушения от страна на жалбоподателя, да установи, че се
касае за маловажно нарушение, което не е имало основание да се наказва.
Съдът, анализирайки обстоятелствата по нарушението и тежестта му,
личността на жалбоподателя, както и наличието на останалите реквизити,
надлежно попълнени в проверения тахографски лист и останалите проверени
листи, извършеното нарушение, съдът преценява, че е с по-ниска степен на
обществена опасност, не са настъпили вредни последици и водят на извода,
че АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.Останалите
превозни документи били попълнени обстойно от жалбоподателя, като
съдържали всички изискуеми реквизити. Предвид обстоятелството, че в
случая се касае за един тахографски лист от всички проверени, то пропуска
да бъде вписана датата на приключване не се явява нарушение с толкова
значима обществена опасност. Безспорно от разпита на свидетелите се
установява, че жалбоподателят е притежавал всички други документи и само
един тахографски лист е с констатираната липса.Извършеното нарушение е
едно и липсват данни лицето да е било санкционирано с влезли в сила
наказателни постановления за предходни нарушения по ЗАвПр. В случая,
преценено на плоскостта на ниската обществена опасност на деянието и
дееца, следва да се приеме, че обществената опасност на нарушението е силно
занижена.
Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Само за прецизност следва да се отбележи и това, че изискването на
чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвт., касаещо превозвачите и водачите, които следва да
спазват Регламент/ЕС/ № 165/2014г. относно тахографите в автомобилния
транспорт/АЕТR/ има отношение при извършване превоз на пътници и
превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от ППС
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, като последното
обстоятелство не е намерило отражение в релевантните обстоятелства,
посочени в обжалваното НП съобразно изискването на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, каквито се явяват не само вида на превозвания товар с оглед
изключенията по чл.78 ал.2 от ЗАвтП и вида превоз, които са описани.
Неоснователни са доводите на защитата за допуснато съществено
процесуално нарушение поради неяснота относно времето и мястото на
нарушението. Изискването за посочване на място на извършване на
нарушението касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е
и във връзка с чл. 48 от ЗАНН, който определя компетентния да разгледа
административнонаказателната преписка орган. В случая се касае за
извършване на транспорт без да се осигури нормативно установеното
3
съдържание на тахографския лист, липсата на което може да установи
нарочна проверка. Предвид спецификата на деянието не може да се определи
точно мястото на извършване на нарушението, която хипотеза изрично е
предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 2/сег.ал.4/ от ЗАНН, поради което
неконкретизирането му в АУАН и НП не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере в какво го обвиняват. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал.4 от ЗАНН, поради
което правилно административнонаказателното производство е било
образувано от служителите на РД "АА"-Плевен със съставяне на АУАН и
правилно административнонаказателната преписка е разгледана от директора
на РД "АА"-Плевен, респ. издаденото наказателно постановление изхожда от
компетентен орган и не е налице порок на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление във връзка с изискването за посочване на време и
място на извършване на нарушението.

При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради това следва Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ /в структурата на която е административния орган/ да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
20.12.2021 г./л.29/.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001313/07.12.2021 г. ,
издадено от началника на Регионална дирекция „АА“ – Плевен, с което на В.
П. Г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., като
незаконосъобразно.

О С Ъ Ж Д А ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АА“ да заплати на В. П. Г.
с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
4
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5