Р Е Ш Е Н И Е
№260104 29.03.2021г. гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година,
в закрито съдебно заседание в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
въззивно гражданско дело №1148 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435- 437 във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК.
Настоящото въззивно
производство е образувано по повод постъпила жалба от взискателя “Ф.Б.”- ЕАД, гр.С.З.по изп.дело
№ 3877/20г. по описа на ЧСИ Г.И.с район на действие ОС- С.З., против
Постановление на ЧСИ от 13.01.2021г., с което е намален размерът на направените
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК поради прекомерност от 1 580 лв. на 703, 92 лв., като жлбоподателят
излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Оспорва
положения подпис върху него като приема,че не е подписан от издателя, а от
друго лице. Счита, че намаляването на адвокатското възнаграждение не попада в
правомощията на ЧСИ и в конкретния случай не е направен подробен и детайлен
анализ на действителната правна и фактическа сложност на това изп.дело. Твърди,
че не са развити никакви съображения, които да мотивират издаването му. Сочи,че
претендираният пълен размер на адвокатския хонорар е справедлив и отговарящ от
правна и фактическа страна на изпълнителния процес, като по същество се иска
отмяна на обжалваното Постановление.
В законоустановения
срок по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът по това изп.дело СД“Е.-С.-И., С.И С.”- гр.Ч., обл.С. е
подал писмено възражение, с което оспорва подадената жалба. Счита за
неоснователни доводите на жалбоподателя и, че съответното възнаграждение
правилно е намалено поради прекомерност. Относно твърдението, че положеният
подпис не бил поставен от издателя- счита жалбата за неправилна, тъй като
подписът е изпълнен от помощника ЧСИ, в чиято законова компетенция влизали
действията, извършвани от ЧСИ съгласно ЗЧСИ. Твърди, че с оглед фактическата
обстановка и при извършената преценка във връзка с разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК изп.дело не се отличавало с някаква правна и фактическа сложност. Моли
настоящия въззивен състав да отхвърли изцяло жалбата, като неоснователна и
недоказана, и да остави в сила обжалваното Постановление.
Частният съдебен
изпълнител/ЧСИ/ е приложил мотиви по чл.463, ал.3 ГПК, чрез които излага съображения
си за неоснователност на депозираната жалба. Мотивира издаденото Постановление
и изразява становище, че компетентен да се произнесе по искането в случая е
именно ЧСИ, като отговорността за разноски била приложима, както в исковото,
така и в изпълнителното производство. След съвкупна преценка приема, че
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив
предмет на принудителното изпълнение е парично вземане, като по-голямата част
към настоящия момент е било погасено чрез наложен запор върху банковите сметки
на длъжниците. Сочи се, че Постановлението е съобразено със закона и
задължителната практика на ВКС и съдилищата, а размерът на намаленото
адвокатско възнаграждение е съобразен изцяло с Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Моли за постановяване на съдебен акт от
настоящия съдебен състав, с който да се потвърди обжалваното негово
Постановление от 13.01.2021г. по изп.дело № 3877/2020г., с което е намалил
приетото за събиране адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, а
подадената жалба да бъде оставена без уважение.
По нашето въззивно
гражданско дело е приложено в цялост заверен препис на изп.дело № 3877/2020г. по описа на
ЧСИ Г.И., рег.№765- гр.С.З..
Окръжният съд, след
като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид становището на
длъжника и мотивите на ЧСИ, и провери законосъобразността на обжалваните
действия и актове, намери за установено следното :
Изпълнителното
производство по изп.д№ 20207650403877 по описа на ЧСИ Г.И.- С.З.е образувано по
молба на взискателя “Ф.Б.”- ЕАД, въз основа на писмена молба вх.№ 48720/17.11.2020г.
и приложен към същата изпълнителен лист от 10.11.2020г., издаден от РС- Ч. по ч.гр.д.№ 691/2020г. срещу СД“Е.С.-И., С.И С.” със седалище и адрес на управление в гр.Ч., обл.С. и
солидарните съдружници в него и солидарни длъжници С.Я.С., Д.В.И. и Я.С.И. за
сумите от 14 400лв. главница, ведно със законна лихва от 05.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1 528,00 лв. разноски. По изп.дело
са били приети съответни изпълнителни действия- проучване на имущественото
състояние на солидарните длъжници, изпращане на покани за доброволно
изпълнение, налагане на запори върху вземанията им към местни банки и налагане на възбрана върху
недвижим имот. Видно от договор за спогодба, възникналото паричното задължение на длъжника
спрямо кредитора е по повод реализирани доставки на торове. Като взискател по
изпълнителното дело е присъединена Националната агенция по приходите/НАП/. С
молба от длъжника СД“Е.С.-И., С.И С.” и солидарните длъжници Я.И., С.С., Д.И. е поискано от ЧСИ
Г.И.на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК да прекрати производството спрямо НАП
и да я заличи като взискател в производството по изпълнителното дело, както й
да се вдигнат наложените запори по отношение на описаната, като дължима сума. Приложени
са удостоверения за липса на задължения
от тяхна страна към НАП. ЧСИ е упражнила правомощията си и е вдигнала частично
наложения запор върху сумата от 122 383, 59 лв., като същият се счита
наложен за сумата в размер на 20 409, 18 лв. С възражение № 54041/17.12.2020г.
от длъжниците е оспорено претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение,
като прекомерно, и е било направено искане за намаляването му до минималния
размер съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС.
С обжалваното
Постановление ЧСИ е редуцирал уговореното и заплатеното адв. възнаграждение от
страна на взискателя относно процесуалното му представителство съгласно
Наредбата и е определил по- ниската сума в размер на 703, 92 лв., която
съответства на приложимите разпоредби, тъй като е приел, че претендирания
размер от 1 580 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника е
прекомерен.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна, жалбата
е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт на частен съдебен изпълнител, с който е намалено като
прекомерно договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, поради което тя е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява изцяло неоснователна,
тъй като въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в ГПК е в част първа “Общи правила”, като тази част важи, както за исковия процес,така и за
изпълнителното производство. В нормата на чл.79, ал.1 от ГПК изрично е уредено
задължението на длъжника за разноски, поради което съдът приема, че
произнасянето на ЧСИ за разноските на взискателя в изпълнителното производство
не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за разноски.
Съгласно нормата на чл.79 ,ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно
чл.433 от ГПК- освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда. Въззивният съд намира, че в случая не е
налице някое от изключенията, предвидени в чл.79, ал.1 от ГПК, тъй като от
доказателствата по делото е безспорно установено, че са изпращани покани за
доброволно изпълнение до всеки един от общо тримата солидарните длъжници/неограничено
отговорни съдружници в СД- основен длъжник/, наложени са били запори- т.е.
изпълнителното производство е било образувано преди същите да изплатят изцяло дължимите
суми. Ето защо няма основание за отпадане на отговорността на длъжника за
направените разноски от взискателя. Възможността да се иска намаляване на
заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат е уреден в чл.78 ,ал.5
от ГПК, като този разпоредба предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, по искане на насрещната страна може да се определи
по- нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Според
приетото в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК
съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение
до трикратния размер на посочения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а може да намали този размер регламентирания
с наредбата минимум. От представения по изп.д.№ 3877/20г. на ЧСИ- Г.И.- С.З.договор
за правна защита и съдействие № 102816/17.11.2020г. се установява, че между
взискателя и неговия пълномощник е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 580 лв., като в него е посочено, че правната
защита и съдействие се изразяват в образуване, защита и водене на изпълнително
производство по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 691/2020г. на РС- гр.Ч.
срещу съответното дружество и солидарните длъжници. В чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвижда, че за
образуване на изпълнителното дело минималният размер на адвокатския хонорар е
100 лв., а в т.2 е посочено, че за водене на изпълнителното дело и извършване
на действия, насочени към удовлетворяване на кредитора за дължимите парични
вземания- размера е ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от
Наредбата. В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че
упълномощаването на адв.Т. не е било само за завеждане на изпълнителното дело,
а за извършване и на други изпълнителни действия. След проучване на
имущественото състояние на длъжника и солидарните длъжници, ЧСИ е предприел
действия по принудителното изпълнение, като е наложил запори върху банковите им
сметки и е била наложена възбрана й върху недвижим имот. В конкретния случай
изпълнителното дело е с определен интерес и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждението е 830
лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв., като по изп.дело материалния интерес възлиза на 15 928лв./сумата по
изпълнителния лист/. Следователно в случая минималното възнаграждение е в
размер на 1 007, 84 лв., а ½ от него съгласно чл.10, т.2 от Наредбата е точно
процесните 503, 92 лв. ЧСИ е присъдил сумата в размер на 703, 92 лв., която
отговаря на обективната действителност и адвокатска работа по делото.
Въззивната инстанция като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна
сложност, и че извършените от процесуалния представител- адвокат на взискателя
действия за събиране на парични вземания след образуване на изпълнителното дело,
както и с принципите за справедливост и еквивалентност при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение счита, че жалбата е неоснавателна. Въззивният
съд счита, че преценката за приложението на чл.78, ал.5 от ГПК, ЧСИ е съобразил
фактическата и правната сложност на делото и е спазил императивните разпоредби
в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като правилно е изготвил
Постановлението за разноските, с което е намалил претендирания адвокатски
хонорар поради прекомерност.
Поради изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита,че жалбата следва да не се уважи, а
обжалваното Постановление да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните
последици от това.
Съгласно
имтперативната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, настоящото въззивно
съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.437, ал.4,
изр.2 във вр. с чл.435, ал.2, т.7 и чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният ОС- С.З.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Постановление
от 13.01.2021г. по изп. дело № 3877/2020г. по описа на ЧСИ-Г.И.- рег.№765 в регистъра при Камарата
на ЧСИ, с район на действие ОС- С.З. .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :