РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. гр. Хасково, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101644 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД от Р. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ******************, съдебен адрес: *************, адв. К. П. Л. от
АК – Стара Загора против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, която ответникът доставял
на адрес: ************, ИТН ******, клиентски номер **********. Партидата на посочения
ИТН се водела на майка му Д. К. П., починала ******* г.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът начислил сумата от 1803,64 лв., по
фактура № **********/23.03.2023 г., като допълнително начислената сума била вследствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия. Тъй като електрозахранването подлежало на прекъсване, ищецът заплатил
горепосочената сума, въпреки че същата била незаконосъобразно начислена, тъй като, на
първо място, подзаконовите правила, въз основа на които била издадена процесната фактура
за коригиране на сметката за ел.енергия, нарушавали равнопоставеността на страните по
материалноправното договорно отношение и накърнявали сериозно правата на купувача на
ел.енергия, като потребител, тъй като давали възможност едностранно и произволно
операторът да определя заплащането на суми от потребителя, срещу които не е доставил
ел.енергия, водело до ограничаване законовите права на потребителя спрямо оператора при
неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения, поставяли изпълнението
на задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създавали задължение за
купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение, водели до възможност за налагане на
потребителя да изпълни свои задължения, дори и при неизпълнение на съответните от
страна на оператора. Поради това, ПИКЕЕ представлявали неравноправни клаузи за
потребителя, тъй като не отговаряли на изискването за добросъвестност, на принципа по
чл.2 ал. 2 от ЗЕ, водели до значително неравновесие между правата и задълженията на
1
доставчика и потребителя. Поради това подобни правила, превърнати в норми за уреждане
на договорни отношения, били нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и не следвало да се
прилагат.
Освен това ответникът не бил материалноправно легитимиран да претендира
процесното вземане, тъй като корекция на сметка можело да извършва единствено крайният
снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗЕ. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
ясно посочвала в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на
сметката по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Това били крайният снабдител (б.
"а") или клиентът (б. "б"). Следователно налице било нормативно противоречие относно
това кой субект има право да извърши корекция в сметката на потребителя на
електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ предвиждала, че това е операторът на
електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗЕ - крайният снабдител.
Едностранната корекция на сметка за вече доставена електрическа енергия, само въз
основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, било недопустимо и
противоречало на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1803,64 лв., начислена по фактура №
**********/23.03.2023 г., като допълнително начислената сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същия за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице
всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Ответникът твърди, че на 17.02.2023 г. била извършена проверка на електромер с
фабричен № *********, ИТН ******, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта
на ищеца, находящ се в ************, от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР
ЮГ"/ ЕАД. В съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ служителите на ЕР ЮГ
ЕАД демонтирали процесния електромер, поставили го в безшевен чувал с пломба за
еднократна употреба с № 702406 с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза
в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов.
За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 663779/17.02.2023 г.
като бил изготвен в присъствието на свидетел. Протоколът бил подписан от посочените
лица. За горепосочената сума издали процесната фактура № **********/23.03.2023 г., която
била изпратена на ищеца с писмо с изх. № 1032972-1/23.03.2023 г. с обратна разписка № ИД
PS 4300 00ACWT Z, с което била спазена процедурата по ПИКЕЕ. Процесният електромер в
последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията в т.5 „Техническо състояние
на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп" било следното:
„Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Изводите на куплунг Х2 на
електромера са дадени на късо с детайл /непринадлежащ към конструкцията на
електромера/. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от
консумираната електроенергия". Установената грешка от БИМ била 67.46 %, като се
приспадне максимално допустимото отклонение +- 2%.
Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1,
б.“а“ от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като
било начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на
2
2761 kWh. Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, за период от 92 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 1803,64
лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 92 дни, като
първата дата - 17.11.2022 г. представлявала датата на предхождаща проверка на
електромера, а последната дата - датата на извършената последваща техническа проверка.
От данните от балансовия електромер на извода се установявало, че се наблюдават загуби в
порядъка от 6% до 8%. След като процесният електромер с фабричен № ********* бил
демонтиран за експертиза, загубите влизали в допустимите норми.
Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната
сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ
стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото.
Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било
ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби,
регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържали
изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на
крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражняване правото на
оператора на съответната ел. мрежа да извърши едностранна корекция, било да бъде
установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели
възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде
ангажирана отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019 г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ,
според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от
операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на
електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по
преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа
мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите
условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, са ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е
дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото,
включително и за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е потребител на електрическа
3
енергия, доставян в имота му с адрес: ************, с ИТН ******; че на 17.02.2023 г. е
извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от служители
на „Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол и въз основа на
него е издадена фактура № **********/23.03.2023 г. на стойност 1803,64 лева с ДДС, която
ищецът е заплатил на ответника.
В тази връзка като писмени доказателства по делото са представени от ищеца
Удостоверение за наследници с изх. № 1365/05.07.2023г., издадено от Община Карлово по
отношение на Д. К. П., починала на ******* г., видно от което ищецът е единствен
наследник по закон – внук на починалия си наследодател, както и Разписка №
0400018553021278 от 26.04.2023 г. за заплатена сума в общ размер на 1810,64 лева, от които
1803,64 лева по фактура № **********/23.03.2023 г. и 7 лева за такса прекъсване и
възстановяване, издадена от „Изипей“ АД с получател ответника. От описаното писмено
доказателство се установява, че на посочената дата ищецът е заплатил горепосочената сума
от 1803,64 лева.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 663779 от 17.02.2023 г., също
неоспорен от ищеца се установява, че на посочената дата представители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на
клиент с клиентски номер ********** за обект, находящ се в ************ с ИТ № ****** и
средство за търговско измерване с фабричен № *********, в присъствието на свидетел. При
проверката е било установено наличие на отвор на гърба на електромера и на клемния
капак, както и че електромерът отчита електрическа енергия с грешка „-67,7 %“, поради
което е бил демонтиран, поставен в платнена торба, запечатана с пломба № 702406 и
изпратен за експертиза на Български институт по метрология. Монтиран е нов изправен
електромер, който мери в класа на точност. Този констативен протокол е подписан от
извършилите проверката представители на оператора на електрическата мрежа, както и от
присъствалия свидетел.
С писмо с изх. № 11885/20.02.2023 г. ответникът е уведомил ищеца за извършената
проверка и му е изпратен съставения констативен протокол № 663779 от 17.02.2023 г.
В констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№86/08.03.2022г., изготвен от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ,
Регионален отдел – Пловдив, в т.5 „Техническо състояние на частите и механизмите,
защитени от нерегламентиран достъп", е описано следното заключение: „Осъществен е
достъп до вътрешността на електромера. Изводите на куплунг Х2 на електромера са дадени
на късо с детайл /непринадлежащ към конструкцията на електромера/. В резултат на тази
манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия".
Установената грешка от БИМ е 67.46 %, като се приспадне максимално допустимото
отклонение +- 2%.
С писмо с изх. № 1032972-1/23.03.2023 г. с обратна разписка № ИД PS 4300 00ACWT
Z, ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка, както и че на основание чл. 52,
ал. 1 б.“а“ ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 17.11.2022 г. до
17.02.2023 г., за 92 дни, чрез допълнително начисляване на сума в размер на 1803,64 лева.
Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура
№ **********/23.03.2023 г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
********* за периода от 17.11.2022 г. до 17.02.2023 г. на ищеца е допълнително начислена
енергия от общо 2761 кВтч на стойност 1803,64 лева.
По делото е прието като писмено доказателство и извадка от електронното досие на
измервателната система.
4
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че представеният по делото констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 86/08.03.2022 г. на БИМ отразява техническото състояние на
средство за търговско измерване с фабричен № *********, което е резултат от външно
неправомерно въздействие върху електромера. Описаните манипулации въздействат върху
точността на електромера, като последният не отчита цялото количество консумирана
ел.енергия до обекта. Това води до частично измерване на електрическата енергия и в случая
електромер № ********* измерва 32,54 % от консумираната ел. енергия от абоната.
Правилно е била приложена методиката за изчисляване на изчисленото неотчетеното
количество електроенергия така, както е заложена в чл.52, ал.1, б.“а“ от ПИКЕЕ, а
неизмереното количество е остойностено правилно съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Върху
електромера има изискуемия знак за премината първоначална проверка и е следвало да
премине вторична проверка през 2025 г. съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като тези
срокове са спазени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й
измерване, която съответства на представената по делото фактура.
С Определение № 1548/21.09.2023 г. е прието за ненуждаещо се от доказване между
страните, а и от представената по делото разписка се установява, че ищецът е заплатил на
ответника сумата по фактура № **********/23.03.2023 г. в размер на 1803,64 лева, както и 7
лева – такса за прекъсване и възстановяване.
Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че ищецът, в качеството му на наследник на починалата Д. К. П., е валидно
обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно приети
специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал
период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи
такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази
връзка, в действителност след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012г. в разпоредбите на чл.
83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, може да се направи извод, че
вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени и нови
5
ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Следователно,
ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството
електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.
Съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в
съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на
мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Съдът намира, че в случая е възникнало, така нареченото „право на корекция на
сметка“ или правото на оператора на съответната електрическа мрежа да изчисли
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при средство за търговско измерване,
измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване. От друга страна, за да са налице
предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се
докаже по несъмнен начин и осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от
потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Такива обстоятелства не се
твърдят от страните, нито по делото са предствени или приложени доказателства, че именно
ищецът или поне с негово знание е извършено неправомерно въздействие върху процесното
СТИ. Обективната отговорност е вид гражданска отговорност /без значение договорна или
деликтна/, поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на
отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на
потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие,
каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на
електрическата енергия, а както бе посочено, по делото нито се твърди, нито се установява
такова поведение от страна на ищеца. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т.
д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя наведените от ответника доводи за
наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това
представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от
законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този
смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за
извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи
съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от
11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д.
№ 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната
отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
6
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно
който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на
потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в
§ 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него в първоинстанционното производство разноски, а именно
сумата от 72,15 лв. за платена държавна такса и 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение,
доколкото този размер не надвишава значително определения съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимум от 480,36 лв. и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******************, съдебен адрес:
*************, адв. К. П. Л. от АК – Стара Загора, сумата от 1803,64 лева, представляваща
платена без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период - от
17.11.2022 г. до 17.02.2023 г. за обект, находящ се в ************, с ИТН ******, с
клиентски номер **********, за което е издадена фактура № **********/23.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******************, съдебен адрес:
*************, адв. К. П. Л. от АК – Стара Загора, сумата от 572,15 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
7