РЕШЕНИЕ № 33
гр.Бургас, 04.05.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Евдокия
Недкова, като разгледа докладваното от съдията Гагашев ВНЧХ дело № 1351 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частната тъжителка М.С.И. с ЕГН **********, чрез
упълномощеният й повереник адвокат Сава Каров от АК – Бургас, против присъда №
167 от 31.10.2019 г., постановена по НЧХД № 3471 по описа на Районен съд –
Бургас за 2019 г.
С обжалваната присъда, подсъдимият И. П. К. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 01.07.2019 г., около 12:40 часа в гр. **, м. с. „**”, на
работното й място в транспортна фирма ** „**”, е причинил на частната тъжителка
М.И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като я блъскал в стената – деяние, представляващо
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Със същата присъда,
подсъдимият К. е оправдан да е извършил престъплението чрез нанасяне на удари с
юмруци по главата, врата и горната част на тялото на тъжителката.
С атакуваната присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати на частната
тъжителка М.И. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
престъплението в размер на 2000 (две хиляди) лева, както и обезщетение за
претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 194,60 (сто
деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на деянието – 01.07.2019 г. до окончателното им изплащане,
като са отхвърлени гражданските претенции на пострадалата, в останалата им
част, до пълният им предявен размер, а именно 6000 лева за неимуществени вреди
и 274,60 лева за имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
С атакуваната присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати на частната
тъжителка М.И. сумата от 1017 (хиляда и седемнадесет) лева за направените
разноски по делото. Наред с това, К. е осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка на БРС, сумата от 130 (сто и тридесет) лева като държавни такси върху
уважените размери на гражданските искове, както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Оплакванията на частната тъжителка, изложени във въззивната жалба, се
отнасят за размера на наказанието, наложено на подсъдимия, както и за размерът
на обезщетението, присъдено й за претърпените неимуществени вреди. Според
жалбоподателката, обществената опасност на престъплението е висока и това
налага завишено по размер наказание. Изразява становище, че естеството на
претърпените болки и страдания обуславят по-висок размер на дължимото
обезщетение за обезвреда. Иска се, въззивният съд да измени присъдата, като увеличи
наказанието по чл. 78А от НК до средния размер, предвиден в закона – 2500 лева,
а също и като увеличи присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба и от адвокат Георги
Янев от БАК, упълномощен защитник на подсъдимия К., с оплакване за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваният съдебен акт. Жалбата е
бланкетна, като с нея се иска отмяна на обжалваната присъда, респективно –
нейното изменяне.
В с.з. пред
окръжния съд частната тъжителка М.И., редовно призована, се явява лично и
поддържа жалбата си. Упълномощеният й повереник пледира за увеличаване размера
на административното наказание глоба, наложено на подсъдимия, както и за
увеличаване размера на обезщетението за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди. Аргументира се с преживения от частната тъжителка стрес,
причинен й от действията на подсъдимия, за справянето, с който се е наложило да
търси психиатрична помощ. Твърди, че пострадалата не е предизвикала по никакъв
начин подсъдимия и изразява своето несъгласие с доводите на съда, при
индивидуализация на наказанието, за липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Аргументира се с процесуалното поведение на подсъдимия след
инцидента и по-точно с подадената срещу тъжителката насрещна тъжба, което
според повереника, показвало, че К. не се разкайва и не съжалява за постъпката.
Относно въззивната жалба на подсъдимия, повереникът изразява становище за
нейната неоснователност.
В с.з. пред
окръжния съд, подсъдимият, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата
на своя защитник. Не се признава за виновен, като твърди, че дълго време е
търпял поведението на частната тъжителка, която единствено и само него във
фирмата е наричала с обиден прякор. Моли за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимият поддържа жалбата си. Твърди, че инкриминираните действия на
подсъдимия са резултат от поредното провокативно действие на частната
тъжителка, която и в този ден, при срещата им с подсъдимия, се обърнала към
последния с обиден прякор. Според защитника, подсъдимият е действал в състояние
на афект, като не са били доказани твърденията на тъжителката, че е била удряна
от К.. Защитникът възразява, че първостепенният съд не е изложил мотиви, защо е
присъдил високо по размер обезщетение, като в тази връзка твърди, че районният
съд не е отчел всички обстоятелства по делото, включително изразеното от
подсъдимия, в по-късен момент, съжаление за случилото си. Изразява съмнение
относно твърденията на частната тъжителка за интензивността и продължителността
на изпитаното от подсъдимата душевно страдание, като се аргументира с показания
на свидетели, описващи поведението й след инцидента. Моли за оправдателна
присъда, а ако съдът приеме за доказано обвинението – да намали размера на
присъденото обезщетение до възможния минимум, както и да редуцира хонорарът на
защитника на частния тъжител, поради неговата прекомерност.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна
проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
въззивните жалби за процесуално допустими, поради подаването им в
законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване не влязъл в сила съдебен акт. Разгледани по
същество, въззивните жалби са неоснователни.
По делото,
при спазване на съответният процесуален ред, е събран достатъчен по обем
доказателствен материал, който включва всички възможни и необходими за правилното
решаване на правния спор доказателства и доказателствени средства.
След
извършване на собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по
делото, настоящият въззивен състав намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.П.К. е роден на *** г. в гр. **,
живее в същия град, **, има завършено **, **. Видно от приложена по делото
справка за съдимост (л. 35 от първоинстанционното дело) подсъдимият ** и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност.
Подсъдимият е управител на дружество,
извършващо транспортни услуги и по повод дейността си имал търговски
взаимоотношения с друго търговско дружество, където, като **, работела частната
тъжителка М.С.И.. К. знаел, че от дълго време И. го нарича пред колегите си с
прякора „мърдата” и по тази причина
отношенията между двамата били влошени.
На 01.07.2019 г. тъжителката М.С.И. била на
работното си място в гр. **, м.с. „**“. Около обяд, за да отчете извършената
работа, на работното място на тъжителката пристигнал подсъдимият. Той минал
покрай свидетелите И. Ч. и П. П. (колеги на тъжителката), които обядвали под
навес, поздравил ги и се запътил към офиса, където се намирала тъжителката.
Пред подсъдимия, в същата посока, вървяла и свидетелката Б. Н., която трябвало
да го обслужи при отчитането му. Виждайки тъжителката във фоайето пред офиса,
подсъдимият се ядосал, нахвърлил се срещу нея и започнал да я блъска в стената,
като крещял, че си има име и фамилия. В този момент, възприели случващото се,
свидетелите Ч. и П. се втурнали да окажат помощ на тъжителката. Пръв се намесил
свидетелят Ч., който хванал подсъдимия и го отдръпнал от тъжителката. От косата
на тъжителката паднал кичур коса, който подсъдимият взел и изхвърлил в намиращ
се в близост кош за боклук. Свидетелят П. отвел тъжителката навън, а подсъдимият
си тръгнал.
Тъжителката усетила, че се е изпуснала по
малка нужда, затова се обадила на сестра си – свидетелката Г. и я помолила да й
донесе дрехи да се преоблече. Свидетелката Г. подала сигнал на спешен телефон
112 за инцидента, след което отишла при сестра си на работното й място.
По повод получения сигнал, на мястото на
инцидента пристигнали свидетелите Ж. А. и М. Д., служители в ** РУ. На място
свидетелите установили присъствието на пострадалата, на нейната сестра, на
свидетелите Ч. и П., както и на св. Н., но не и на подсъдимия. От проведения
разговор с тъжителката, двамата полицейски служители разбрали, че била
нападната от К., заради прякорът, с който го наричала – „мърда”. Тъй като И. се
оплаквала от болки в главата, на мястото пристигнала и линейка. Тъжителката
била отведена в МБАЛ „Бургасмед”, където била настанена в отделение по
неврохирургия. На 04.07.2019 г. тъжителката била изписана от болничното
заведение с диагноза мозъчно сътресение, като й бил определен домашно-амбулаторен
режим на лечение до 03.08.2019 г. В същият ден, на 04.07.2019 г., тъжителката
била прегледана и от психиатър, който й поставил диагноза „остра стресова
реакция, тревожно – хиподепресивен
синдром” и й назначил медикаментозно лечение.
На 10.07.2019 г. тъжителката била прегледана
от съдебен лекар, който не установил видими травматични увреждания. Видно от
издаденото съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 160/19 (л. 5 от
първоинстанционното дело), при прегледа в МБАЛ е било установено мозъчно
сътресение от 15 точки по скалата на Глазгоу, както и контузия на шията, за които
съдебният лекар е преценил, че е възможно да са били получени по времето и
начина, съобщени от тъжителката. В заключение, съдебният лекар е направил
извод, че на тъжителката е било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На 05.08.2019 г. бил извършен контролен
медицински преглед на тъжителката, като отпускът й по болест бил удължен до
02.09.2019 г. отново при домашно-амбулаторен режим на лечение.
Считано от 03.09.2019 г. трудовото
правоотношение на тъжителката било прекратено по взаимно съгласие със Заповед №
33/03.09.2019 г. на работодателя (л. л. 46-48 от първоинстанционното дело).
По материали, изпратени от Четвърто РУ към ОД
на МВР – Бургас, в РП – Бургас била образувана прокурорска преписка № 5522/2019
г. Същата приключила с постановен на
26.07.2019 г. от прокурор при БРП отказ да се образува досъдебно производство, поради
липса на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер.
Настоящият
съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността
на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения (когато има основания за това), извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до изложените по-горе фактически
констатации. Същите се припокриват до голяма степен с приетото за установено от
първостепенния съд, като единствената разлика се отнася до наличието на влошени
отношения между подсъдимия и пострадалата и причините за това, за които
обстоятелства, според настоящата инстанция, има събрани достатъчно достоверни
доказателства. Посоченото различие не води до порок на атакувания съдебен акт,
тъй като възприетата от районния съд фактическа обстановка, в достатъчна
степен, по същество и по отношение на основните, относими съм правния спор факти
и обстоятелства е напълно изяснена от първоинстанционния съд, изложена е в
мотивите му и напълно кореспондира с наличните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Първоинстанционният
съд не само е изложил в мотивите към присъдата си, относимите по делото факти, приети
от него за безспорно установени, но е извършил и анализ на наличните
доказателства и доказателствени средства (намерил израз в мотивите към
присъдата), с което е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на
чл. 303 ал.3 от НПК.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства са не само относими към предмета на делото, но и
са достатъчни за пълното изясняване на фактическата обстановка по правния спор.
Не може да бъде споделен упрекът на защитата, че отказвайки да се позове на
материалите по приложената по делото преписка, съдът е пропуснал да изясни в
пълен обем не само, дали К. действително е извършил деянието, но и какви са
били обстоятелствата, мотивите и условията за извършването му. Следва да се
припомни, че сведенията, респ. обясненията, които дават лица при извършване на
полицейска проверка, не представляват писмено доказателствено средство по
смисъла на НПК както протоколът за проведен разпит на свидетел или обвиняем
например, тъй като не са събрани по предвидения в НПК процесуален ред, затова и
съдът не може да ги използва при установяване фактическата обстановка по
делото. Поради тази причина, настоящият въззивен състав, макар да ги приобщи
към доказателствения материал по делото, не кредитира сведенията и обясненията,
снети по време на извършваната полицейска проверка по случая.
Неоснователни
се явяват оплакванията на защитника на подсъдимия за постановяването на атакуваният
съдебен акт при неправилна преценка на доказателствата (с оглед на изложените
конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се оспорват
доказателствените изводи на районният съд, както и цялостната му дейност по
преценка и анализ на наличният по делото доказателствен материал). Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на районния съд по отношение на преценката
на тези доказателства, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи.
Първоинстанционният
съд е обсъдил достатъчно обективно всички налични по делото доказателства – както
представените от подсъдимия, така и тези, представени от частния тъжител.
С основание
районният съд е кредитирал, събраните в хода на проведеното пред него съдебно
следствие писмени доказателства, които не са били оспорени от страните, но са
относими към предмета на делото. Представените медицински документи (епикриза и
амбулаторни листи), рецепти, придружавани от касови бонове, както и
представеното СМУ не са били оспорени от страните, затова съдът правилно го е
кредитирал като доказателства, установяващи обстоятелства, включени в предмета
на доказване – вид и характер на телесните повреди на тъжителката, механизъм на
причиняването им, период на възстановяване и предприетото в тази насока лечение
и т.н. Като надеждни и относими към предмета на делото следва да се приемат и
представените от повереника на тъжителката заверени копия от заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение и от трудовата й книжка, тъй като
същите представляват официални документи, чиято истинност и достоверност не бе
оспорена от страните.
Правилно първостепенният съд се е доверил на
показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели Ж. А. и М. Д.. Тези
свидетели са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, доколкото не
познават страните по делото, включително и от преди инкриминираната дата. Показанията
им са относими към предмета на делото, тъй като двамата, като полицейски
служители, са посетили мястото на инцидента и са придобили непосредствени
впечатления от състоянието на пострадалата. Тъй като на място те са провели и
разговор с пострадалата, показанията на А. и Д. са от съществено значение за
правилното решаване на делото, доколкото съдържат и непосредственото им
впечатление от разказа на пострадалата, и думите, с които тя е описала
инцидента, и причините за възникването му. Показанията на тези свидетели
позволяват да се установи също и кои лица са били на местопроизшествието към
момента на пристигането на полицейските служители, което, от своя страна, дава
възможност да се провери по косвен път достоверността в показанията на другите,
разпитани по делото свидетели.
Като
достоверни и относими към предмета на делото следва да се приемат показанията
на свидетелите И. Ч., П. П. и Б. Н.. Те също имат голямо значение за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като тези свидетели са били
очевидци на инцидента и именно активните им действия са довели и до неговото
бързо преустановяване. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се относно съставомерните факти и обстоятелства, а относно
получените от тъжителката травми и механизма на причиняването им те се
подкрепят и от представените медицински документи, вкл. и от СМУ. За
безпротиворечивостта и достоверността на техните показания, както и за личната
им незаинтересованост от изхода на делото свидетелства и обстоятелството, че и
тримата свидетели, и най-вече Ч. и Н. фактически потвърждават твърденията на
подсъдимия, че сред служителите на фирмата, където е работела тъжителката, К. е
бил известен с прякора „мърда”, а според Н., този израз е използвала и самата
тъжителка, но в отсъствието на подсъдимия.
Единствената
свидетелка, която се явява заинтересована от изхода на делото, е сестрата на
тъжителката – свидетелката Д. Г., поради което нейните показания следва да се
кредитират само в тези им части, които се потвърждават от други, неоспорими
доказателствени източници. Ето защо, настоящият въззивен съд цени като
достоверни показанията й, освен в частта им, отнасяща се до взаимоотношенията
на тъжителката с подсъдимия и по-точно, дали М.И. се е обръщала към К. с
цитирания вече прякор. В тази им част, показанията на свидетелката имат
производен характер, доколкото възпроизвеждат думи, казани й от самата
тъжителка и противоречат на показанията на свидетелката Н..
Първостепенният
съд е подложил на задълбочен анализ обясненията на подсъдимия К., дадени в
съдебно заседание. Правилно като защитна позиция, а не като гласно
доказателствено средство са били ценени обясненията му досежно конкретната
причина за инцидента, а именно обръщението на тъжителката към подсъдимия с
прякора „мърда” непосредствено преди инцидента. Такова поведение на тъжителката
се твърди само от подсъдимия, но не се подкрепя от показанията на останалите
свидетели, присъствали на мястото на произшествието, включително и от св. Н.,
която е вървяла непосредствено след К. и твърди, че не е чула реплики от И.. Тук
е важно да се посочи, че Н., като цяло, потвърждава останалата част от
обясненията на подсъдимия, отнасящи се до предхождащите инцидента отношения
между страните, поради което нейните показания следва да се кредитират като
достоверни, включително и в частта относно достоверността на твърденията на К.,
че тъжителката го е предизвикала непосредствено преди инцидента, отново
наричайки го с посочения по-горе прякор.
С оглед на
изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че присъдата на РС -
Бургас не е необоснована и не е постановена при непълнота и противоречивост на
доказателствата. Съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй
като приетите за установени в него и изложени в мотивите му фактически
положения, кореспондират напълно с наличния, събран и проверен в хода на
проведеното съдебно следствие, доказателствен материал. От друга страна, в хода
на това съдебно следствие са събрани необходимите доказателства за изясняването
на всички релевантни в случая обстоятелства, включени в предмета на доказване
по конкретното наказателно производство.
Въз основа на
така установената фактическата обстановка от страна на районния съд, последният
е направил и обосновал правните си изводи относно съставомерността на
извършеното от подсъдимия, както и относно неговата правилна правна квалификация,
които настоящата въззивна инстанция напълно споделя.
Първоинстанционният съд е приел, че с деянието си подсъдимият И.П.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, посочено
в частната тъжба, а именно, че на 01.07.2019 г., около 12:40 часа в гр. **, м.
с. „**”, на работното й място в транспортна фирма ** „**”, е причинил на
частната тъжителка М.С.И. лека телесна повреда, изразяваща се временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като я блъскал в стена.
Събраните по
делото доказателства са достатъчни, за да се направи извода, че пострадалата е
претърпяла увреждане, което по своите медицински особености представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Безспорно доказателство в
тази насока са представените от тъжителката медицински документи за преглед и
лечение, както и издаденото от съдебен лекар съдебномедицинско удостоверение. Доколкото
от него е видно, че пострадалата е получила лекостепенно сътресение на мозъка и
контузия на шията, правилно решаващият съд е приел, че тъжителката е получила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. налице е хипотезата
на чл.130 ал.1 от НК (вж. ППВС 3/1979 и ТР № 51/1989 г. на ОСНК).
Безспорни
доказателства относно характера на телесните увреждания и механизма на
получаването им, са показанията на свидетелите Ч. и Н., които се потвърждават
от представените по делото медицинска документация и съдебномедицинското
удостоверение. Същите опровергават описаният в частната тъжба механизъм на
причиняване на телесните увреждания, т.е., нанасяне на юмруци в областта на
главата, врата и горната част от тялото, поради което правилно първоинстанционният
съд е приел за безспорно установено, че лекостепенното сътресение на мозъка и
контузията на шията са получени от блъскане на пострадалата от подсъдимия в
стената. В съответствие с този извод, правилно районният съд е оправдал
подсъдимия по обвинението, че е причинил леката телесна повреда, нанасяйки
удари с юмруци по главата, врата и горната част от тялото на пострадалата.
Правилно
районният съд е приел, че от субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Механизмът на осъществяване на изпълнителното деяние (внезапно силно
хващане и силно блъскане в стената, последвано от бързо отдалечаване от мястото
на инцидента след намеса на други хора) води до извода, че подсъдимият И.К. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Неоснователни са
възраженията на защитата, че престъплението е извършено в състояние на афект. За
да се приеме конкретното деяние, в описаната от подсъдимия ситуация, като
съставомерно по чл. 132 ал.1, т.3 от НК, задължително е необходимо да се
установи, че пострадалата е предизвикала подсъдимия с тежка обида, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици в неговата правна
сфера. Според подсъдимия, пострадалата се обърнала към него с думата „мърда”.
Безспорно тази дума има негативна оценъчна конотация, но не представлява тежка обида
по смисъла на чл. 132 ал.1 от НК, доколкото не представя човека в негативна, от
гледна точка на морала, светлина. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика,
водеща своето начало от ППВС № 7/1987 г., не всяка обида може да послужи като
основание за прилагане на чл. 132, ал.1 от НК – изисква се обидата да бъде
"тежка". А такава е тази обида, която от гледището на морала дълбоко
засяга и унижава достойнството и честта на дееца.
Съставомерността по чл. 132 ал.1 т.3 от НК изисква още, да се установи
настъпването или възможното настъпване на тежки последици за дееца следствие противоправно
поведение на пострадалото лице. Съгласно ТР № 2/93 г. на ОСНК на ВС, възможно е
последиците за дееца да имат и неимуществен характер, когато противозаконното
действие е насочено не срещу имуществени права. За да бъдат тези последици
тежки, обаче, не е достатъчно само причиняването на обикновени неприятни и
болезнени емоции, а сериозно накърняване душевния мир на виновния или неговите
близки. В конкретният случай, както бе посочено вече, посочената от подсъдимия
дума, макар да носи известен негативно оценъчен смисъл, от обективна страна,
макар принципно да предизвиква неприятни емоции, не би довела до тежки
последици по смисъла на чл. 132 ал.1 от НК, доколкото не показва човека в
светлина, която е силно неприемлива и тежко укорима от морална гледна точка.
Твърдението на подсъдимия, че от дълго време е бил наричан от пострадалата по
този начин, за което са налични определени доказателства, не променя този
извод, тъй като за съставомерността са важни не субективното усещане и
интерпретиране на конкретните факти и обстоятелства, а възможността тези факти
и обстоятелства, от обективна гледна точка, да доведат до реални, тежки и
негативни последици в правната сфера на засегнатото лице. От друга страна,
натрупаното с времето негативно отношение на подсъдимия към пострадалата заради
нейни действия преди инцидента, не може да обуслови извод за наличие на
физиологичен афект, като се има предвид разбирането в съдебната практика за
това състояние като внезапна, бурна, нервна реакция, при която съзнанието на дееца
е било толкова значително стеснено и овладяно от чувства, че възможността му да
взема правилни решения и да ръководи постъпките си е била значително намалена
(вж. в този см. напр. Р-196-2015, I н.о.), т.е.,
съставомерността изисква между противоправното поведение на пострадалото лице и
реакцията на дееца да няма дълъг времеви интервал (вж. в този см. напр. Р-298-79,
II н. о.).
В заключение,
тезата на подсъдимия и неговия защитник за причиняване на леката телесна
повреда в условията на физиологичен афект по смисъла на чл. 132 ал.1 т.3 от НК
е несъстоятелна, както поради липсата на доказателства за обективната
съставомерност на действията на пострадалата по начинът, по който са описани от
подсъдимия, но най-вече и поради наличието на доказателства, че тъжителката И. не
се е обърнала към подсъдимия с думата „мърда” непосредствено преди
инкриминираното деяние.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното от него деяние, районният съд е спазил принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Първостепенният съд се е
съобразил с обстоятелството, че за престъплението, извършено от К.,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или
пробация. Решаващият съд е съобразил обстоятелството, че подсъдимият е с чисто
съдебно минало (вкл. не е освобождаван по реда на чл.78А от НК), както и че от
деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което
правилно е преценил, че са налице условията за прилагане на чл.78А от НК.
Съобразно този правилен правен извод, първоинстанционният съд освободил
подсъдимия И.К. от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание глоба в размер на хиляда лева. Неоснователни са претенциите на
частната тъжителка за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия
административно наказание. Липсват основания да се приеме, че престъпното
деяние е с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид
престъпления – инцидентът е продължил много кратко, механизмът на причиняване
на телесните повреди е опростен, като те самите нямат характера на
разкъсно-контузни рани, поради което изпитаните от пострадалата болки и страдания
не са били интензивни и продължителни. В конкретният случай, обстоятелството,
че пострадалото лице е жена, не повишава степента на обществена опасност на
престъплението, каквито изводи прави повереника на тъжителката, доколкото по
делото е безспорно установено, че причината за извършването на престъплението
не е половата принадлежност на пострадалото лице, а изграденото с времето
негативно отношение на подсъдимия към пострадалата, заради действията й, които
той е тълкувал като позорящи го. Правилно съдът е отчел ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия. Този извод се налага от чистото съдебно
минало на К., от добрите му характеристични данни, от трайно утвърдените му
трудови навици, както и предвид частичните му самопризнания в хода на съдебното
производство и изразеното съжаление за действията му. В тази връзка,
неоснователни са възраженията на повереника за неискреност на подсъдимия,
аргументирани с воденото наказателно дело от частен характер срещу частната
тъжителка за обида. Реализирането на законоустановени права, респективно,
предприемане на действия по тяхната защита чрез законоустановения за това
механизъм, не може да бъде тълкувано в ущърб на подсъдимия.
Като
закономерна последица от признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен с частната тъжба, е разглеждане
основателността на гражданско-правните претенции на частната тъжителка за обезвреда. Събраните по делото доказателствата
установяват, че подсъдимият е имал виновно и противоправно поведение, а
пострадалата от своя страна е понесла неимуществени вреди под формата на болки
и страдания, както и на силен страх и смущение. Доказателствата по делото
установяват наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на подсъдимия и претърпените от пострадалата неимуществени вреди. И
тъй като подсъдимият е действал виновно при причиняването на тези вреди, налице
е деликт т.е. за виновното лице възниква задължението да обезщети пострадалия.
Предвид изложеното, съдът намира за правилен извода на първоинстанционният съд,
че следва да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия И.К., като го
осъди да заплати на пострадалата парично обезщетение, като компенсация за
причинените болки и страдания, страх и смущение. Предвид установените по делото
факти и обстоятелства, относими към правилното решаване на правния спор, настоящият
въззивен състав намира, че решаващият съд е изпълнил задължението си да
определи размера на паричното обезщетение по справедливост. Претендираното от
тъжителката парично обезщетение е твърде завишено по своя размер предвид характера
на телесната повреда, сравнително ниската интензивност на претърпените болки и
страдания в момента на причиняването на увреждането, сравнително бързия период
на възстановяване от тях и поради това – твърде краткия период на дискомфорт.
Същевременно, неоснователни са претенциите и на подсъдимия за намаляване
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на
тяхната справедлива компенсация, следва се отчете обстоятелството, че
агресивното и непредизвикано поведение на подсъдимия е предизвикало силен страх
у подсъдимата. Същата е била поставена в силна стресова ситуация, от която се е
възстановявала по-дълго отколкото от причинените й физически травми. Силно
травмиращо психиката на пострадалата обстоятелство е и изпускането й по малка
нужда, което е било неконтролируема реакция на организма й заради изпитания от И.
силен страх от действията на К., още повече, че това е станало пред нейни
колеги, което е довело до допълнителни негативни емоции на срам. Ето защо, настоящият
въззивен съд намира посоченото от районният съд парично обезщетение в размер на
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 01.07.2019
г., за справедлива компенсация на претърпените от тъжителката неимуществени
вреди. Поради това, законосъобразно се явява и решението на първостепенният съд
да отхвърли гражданско-правната претенция на И. за обезведа, в останалата й
част, до пълният размер на претендираното обезщетение, като неоснователна и
недоказана.
Досежно
претенцията на частната тъжителка за присъждане на обезщетение за претърпени от
престъплението имуществени вреди, то същата е основателна до сумата от 194,60
лева, доколкото същата се установява от представените по делото писмени
доказателства за извършени разходи по лечение, плащане на такси и пр. За
останалата част, до пълният размер на претендираното обезщетение от 274,60
лева, няма представени доказателства, поради което правилно районният съд е
отхвърлил в тази част гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, законосъобразно, правилно и
съобразено с представените писмени доказателства, се явява решението на
първоинстанционният съд да възложи на подсъдимия да възстанови на тъжителката,
направените от нея разноски по делото в размер на 1017 лв. Неоснователно е
искането на защитника на подсъдимия за редуциране възнаграждението на
повереника на частната тъжителка, доколкото същото е определено при условията
на свободно договаряне и не превишава дължимото
минималното възнаграждение, определимо в съответствие с изискванията на
чл. 13, ал.2, вр. чл. 7 ал.2 т.3 и чл. 13 ал.1 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
уважаването на претенцията на тъжителя за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, правилно районният съд е осъдил подсъдимия И.К. да заплати
в полза на Държавата, по сметка на БРС, сумата от 130 (сто и тридесет) лева, като
държавни такси върху уважените размери на гражданските искове.
В съдебно
заседание пред настоящият въззивен състав, повереникът на частната тъжителка
изрази претенция подсъдимия да бъде осъден да заплати на пострадалата, направените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Съобразно представените писмени доказателства, съдът прие, че следва да осъди
подсъдимия И.К. да заплати на пострадалата М.И. сумата от 1000 лева за
направените от нея разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Настоящият
въззивен състав извърши служебна проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на участие на частната тъжителка в производството, както
и правото на защита на подсъдимия.
Тъй като при
извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не
се установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва присъдата да
бъде потвърдена.
Ръководен от
изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 167 от 31.10.2019 г., постановена по НЧХД № 3471/2019 г. по описа на
Районен съд гр.Бургас.
ОСЪЖДА
подсъдимия И. П. К. с ЕГН ********** да заплати на М.С.И. с ЕГН **********
сумата от 1000 (хиляда) лева за направените от нея разноски във въззивната
инстанция за адвокатско представителство и защита.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.