Определение по дело №714/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260533
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20211510100714
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

11.06.2021г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Дата                                            Град

 

    ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

11.06.

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

714

 

2021

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. Расимова Т., ЕГН: **********, с посочен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 51, ет. 2, ап. 10, чрез адв. А.В., срещу Г.Н.Й. и И.Н.Б., двамата с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС.  

Ищцата твърди, че от съвместното си съжителство с Христо Венецков Васев има деца: Венцислав Христов Васев - роден на ***г. и Евгени Христов Васев - роден на ***година, поради което решила да закупи къща.

През 2014/2015г., сега покойният Христо Васев се договорил с И.Б. да продаде на ищцата нейният наследствен имот, находящ се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „Свети Иван Рилски“ №18, като имота представлявал дворно място и стара къща, в лошо състояние и негодна за живеене. След като отремонтирали една от стаите и я привели в годен вид за живеене, се преместили да живеят там. Постепенно бил направен ремонт на цялата къща. През периода 2014-2020г. с парите, които й давал Христо Васев за децата и лични средства, ищцата извършила ремонт. Поставила нова дограма, сменила всички врати; направила външна изолация; шпакловала и боядисала с латекс. Стените на банята, която изградила, облицовала с фаянсови плочи, а пода с теракотени, както и поставила изцяло нова санитария. Подменена била цялата ел. инсталация - прокопаване на нови канали, полагане на изцяло нови кабели за осветление и контакта в цялата сграда, както и ново електрическо табло за сградата, нови ключове и контакти. Била изцяло подменена ВиК инсталацията; външната тераса била облицована с теракота и бил изграден навес над нея; монтирана била метална входна врата. Описаните ремонтни дейности били извършени от различни свободно-практикуващи майстори, на които ищцата плащала в брой. Владеела с децата си този имот, необезпокоявана до 16.10.2020г. с идеята, че ще бъде неин. И.Б. си идвала в България всяка година и знаела, че ищцата живее там и че извършва подобрения. Брат й - Г.Й. също знаел и дори често идвал да види как вървят ремонтните дейности.

В един момент Г.Й. започнал да безпокои ищцата. На 11.10.2020г., използвайки почивен ден - неделя, без знание и разрешение на ищцата, той влязъл в имота и подменил ключалките на входните врати.

Ищцата твърди, че вследствие на извършените от нея подобрения, стойността на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня, построена по отстъпено право на строеж в дворно място, образуващо Общински парцел № ІІІ/трети/, попадащ в кв.19 /деветнадесети/ по регулационния план на село Блажиево, община Бобошево, утвърден със Заповед №192/20.01.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550кв.м. е увеличена с 10000,00 лева.

Г.Н.Й. незаконно и без никакви основания й отнел владението върху имота, като сменил патроните на вратите, изнесъл нейни и на децата й вещи, нарушил целостта на скъпи врати и други вещи.

С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, Г.Н.Й. и И.Н.Б. да й заплатят сумата в размер на 10000,00 / десет хиляди/ лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на гореописания имот и да й признае право на задържане върху същия.

С исковата молба, на основание чл. 389 и сл. от ГПК, ищцата е поискала съдът да допусне обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху процесния имот. Твърди, че е налице обезпечителна нужда, обосноваваща се с невъзможността да упражни правото си на задържане, в случай, че искът й бъде уважен. 

След преценка на приложените към исковата молба писмени доказателства, съдът намира направеното искане за допускане на обезпечение за допустимо, а разгледано по същество-за неоснователно, поради което следва да го остави без уважение.

При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали иска, чието обезпечение се иска, е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и приложените към нея писмени доказателства, предявеният иск се явява допустим, но вероятно неоснователен. Ищцата не е представила предварителен договор, сключен в писмена форма, обосноваващ качеството й на „добросъвестен владелец“ на процесния имот, доколкото претендира описаните в исковата молба подобрения да са извършени именно в това й качество, въз основа на сключен предварителен договор с И.Н.Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, а съгласно ал. 2 на чл. 19 от ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Писмената форма е условие за действителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот. В настоящият казус посочените изисквания не са налице. Ищцата сама твърди в исковата си молба, че мъжът с който живеела на съпружески начала, сключил с ответницата Б. предварителен договор „в устна форма“, което автоматично означава, че същият е нищожен и не я прави „добросъвестен владелец“ на процесния имот.

Така мотивиран, съдът

           

О П Р Е Д Е Л И :

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Расимова Т., ЕГН: **********, с посочен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 51, ет. 2, ап. 10, чрез адв. А.В., за допускане на обезпечение на предявените срещу Г.Н.Й. и И.Н.Б., двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня, построена по отстъпено право на строеж в дворно място, образуващо Общински парцел № ІІІ/трети/, попадащ в кв.19 /деветнадесети/ по регулационния план на село Блажиево, община Бобошево, утвърден със Заповед №192/20.01.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550кв.м.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя. 

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: