№ 127 / 23.3.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа
докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2344
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,,Западен
парк‘‘130, вх.А, ет.2, ап.5 е предявила срещу ответника Р.П.М., ЕГН **********
с адрес: *** иск за развод. Моли съда да прекрати гражданския й брак с
ответника, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника, да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име
ФАЧИКОВА, да постанови да ползва семейното жилище. Претендира деловодни
разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните сключили граждански брак на 12.12.1973 г. в
гр.Монтана, първи и за двамата. От брака има родени две деца, които вече са
пълнолетни.
Живеели като
семейство в гр.Монтана в жилище тяхна собственост, находящо се на горепосочения
адрес на ответника. Р.П.М. винаги бил имал влечение към алкохола, като с
течение на времето това влечение се засилило. Ответникът имал лоши пиянство, не
се прибирал с дни, губил парите и дрехите си, излагал непрекъснато себе си и
децата си. В пияно състояние вдигал скандали. Ищцата М. търпяла това поведение
единствено заради децата. Това продължило до есента на 1997 г., когато отв. М.,
след поредното си напиване, в присъствието на семейни приятели, хванал
съпругата си за шията и започнал да я души. Същата вечер ищцата избягала и
спала в дома на своя приятелка. След това ищцата се преместила да живее в
жилището на своя брат, находящо се в гр. Монтана, а по-късно заминала да живее
при дъщеря си в гр.Пловдив. От четири години и към настоящия момент живее в
гр.София.
Страните били във фактическа раздяла, считано от 1997
г. и до момента, като ответника живее на семейни начала с друга жена. Не поддържат никакъв контакт.
Ответникът не се интересувал и не поддържал никакъв контакт и с общите им деца,
дори не е виждал и не познава внука си.
В проведеното открито съдебно заседание, ищцата се
явява лично и с упълномощеният й адвокат, като поддържат иска за развод.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в
законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначеният му от съда особен процесуален представител-адв.К.Ц..
Становището на процесуалният представител-адвокат е, че искът е допустим за
разглеждане, като по основателността ще даде становище след като се съберат
всички доказателства по делото. В съдебно заседание адв. Ц. не оспорва иска и
моли МРС да прекрати гражданския брак между страните с развод, по вина на
ответника.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно
разглеждане.
Разгледан по същество, искът за развод е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото са приобщени писмени доказателства, разпитана
е свидетелката Данка Ц. Петрова, без дела и родство със страните.
Не се спори по делото, че на 12.12.1973 г. в
гр.Монтана страните са сключили граждански брак с Акт за гр.брак № 0476 от
същата дата, както и, че от брака имат родени две деца, които към настоящият
момент вече са пълнолетни.
Видно от показанията на св.Петрова, които съдът изцяло
кредитира, като преки, логични и последователни, отв. М. е имал проблеми с
алкохола, като след употребата на неголямо количество алкохол, изпадал в
състояния, в които нагрубява, обижда, ставал агресивен. Виждала е ищцата М.
посинена след упражнявано върху нея насилие от съпруга й. Считано от 1997 г.
съпрузите били във фактическа раздяла. След раздялата ищцата се изнесла от
семейното жилище в гр.Монтана и се преместила при дъщеря си в гр.Пловдив. След
като дъщеря й се преместила в София, г-жа М. на свой ред също се преместила там
при нея. Съпрузите не поддържат взаимоотношения пред този период помежду си.
Съгласно чл. 14 от СК ,, отношенията между съпрузите
се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство‘‘. Чл. 15 от СК гласи:,,съпрузите живеят съвместно, освен ако
важни причини налагат да живеят разделено‘‘.
Съдът намира,
че тъй като е безпредметно тази брачна връзка да продължава да съществува,
изпразнена от смисъл и съдържание, то бракът между страните следва да се
прекрати с развод. Брачната връзка съществува само формално, като в нея няма
изискуемото от закона и морала съдържание. Съпрузите са и във фактическа
раздяла.
Страните нямат родени от брака деца, които да са непълнолетни.
Страните не си дължат издръжка един на друг след развода.
Относно искането на ищцата, направено по реда на чл. 56, ал.1 от СК, след
развода съдът да й предостави за ползване семейното жилище, находящо се в
гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘1, бл.23, ет.6, ап.16, съдът намира, че следва да
бъде уважено, като взе предвид, че са налице предпоставките за уважаване на
искането: разводът е по вина на другия съпруг Р.П.М.; не се установи съпругата
да разполага с друг имот, поради което, спрямо нея е налице жилищна нужда.
Съдът намира, че следва да се съобрази с искането на ищцата, след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име ФАЧИКОВА, което е
нейно право да избере.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 329, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата М. реализираните от нея деловодни разноски в пълен
размер, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане
на развода от 40,00 лв., платима изцяло от ответника на осн. чл. 329, ал.1 от ГПК, както и 5,00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 235 от ГПК,
във вр. с чл. 49 от СК
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД гражданския брак между Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес:
***,,Западен парк‘‘130, вх.А, ет.2, ап.5 и Р.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
сключен на 12.12.1973 г. в гр.Монтана, с Акт за граждански брак № 0476 от
същата дата, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на
съпруга Р.П.М., ЕГН ********** .
ПОСТАНОВЯВА
на осн. чл. 56, ал.1 от СК ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘1, бл.23,
ет.6, ап.16 на съпругата Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,,Западен
парк‘‘130, вх.А, ет.2, ап.5.
Съпрузите нямат родени от брака деца, които да са непълнолетни.
Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг след развода.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 53 от СК съпругата Й.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,,Западен парк‘‘130, вх.А,
ет.2, ап.5, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име ФАЧИКОВА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 329, ал.1 от ГПК Р.П.М., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***,,Западен парк‘‘130, вх.А, ет.2, ап.5 сумата от
общо 1 129,50 лв. деловодни
разноски, направени за: внесена държавна такса, депозит за назначен особен
представител и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на осн. чл.329,
ал.1 от ГПК Р.П.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана 40,00 лв. окончателна държавна такса за
допускане на развода, както и 5,00 лв.
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСВОБОЖДАВА в полза на назначеният особен процесуален представител
на ответника-адв. К.Ц., внесеният депозит в размер от 500,00 лв. Сумата да бъде изплатена по банковата сметка на адв.Ц.,
приложена на л. 40 от делото. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: