ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 22.05.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и втори май 2018г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №1690 по описа
за 2018 година:
Предявена е искова молба от „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД София
против „ТЕРАМИС
Ответниците „ТЕРАМИС
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в
о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по
делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Договор за наем на земеделски
земи от 27.07.2017 г.; Напомнително съобщение с обратна разписка за
получаването му от 29.01.2019 г.; 2бр. извлечения от Търговския регистър ,
Преводно нареждане от 07.03.2019г., Уведомление за наличие на банкова сметка „***” ООД София, Фактура
№50163 от 02.05.2018г., Хронологична ведомост, Справка дължима рента.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.дело №968/2019г. по
описа на СтРС.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД София твърди
в исковата молба, че е собственик на
земеделски земи и основният предмет на дейност на дружеството е отдаване под
наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на
търговската си дейност ищецът влязъл в търговски отношения с ответника „ТЕРАМИС
2007" ЕООД. На 27.07.2017г. между „РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД в качеството
му на наемодател и „ТЕРАМИС 2007" ЕООД в качеството му на наемател и М.Д.М.
в качеството му на поръчител бил сключен Договор за отдаване под наем на
земеделски земи за срок една стопанска година, считано от 01.10.2017г. до
30.09.2018г. По силата на договора на наемателя били предоставени за временно и
възмездно ползване имотите описани в чл. 1, ал. 1 от Раздел I „Предмет на
договора" с обща площ 139, 243 дка, находящи се в землището на
с. Бяло Поле, с. Столетово и с. Княжевско, общ. Опан, обл. Стара Загора. Съобразно уговореното в чл.6 ал.2 на раздел III „Предаване и приемане на наетата земеделска земя" от
Договора за наем на земеделски земи, наемателят се задължил да заплати наемна
цена за стопанска 2017/2018г. в размер на 45,00 лева на декар или общо сумата 6
265, 93 лева. Наемното плащане следвало
да се извърши от наемателя по следния начин: 50 %
представляващи сумата от 3 132, 97 лв., платима в срок до 30.10.2017г.; 50 % представляващи сумата от 3132, 96 лв., платима в срок до
30.03.2018г. За дължимата наемна цена била издадена Фактура №50163 от
02.05.2018 г. Съобразно уговореното в чл.9, ал. 1 от Договора, наемателят дължал
на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на
забавата до окончателното му заплащане.
Наемодателят изпълнил коректно задължението си да предаде
отдадените под наем имоти в държане на наемателя. За периода на действие на
договора, наемодателят осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на
земеделската земя, предмет на наемните правоотношения. Въпреки това наемателят
изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на наемната
цена за
стопанската 2017/2018 г. и на датите на падежа
- 30.10.2017
г., съответно 30.03.2018 г. не
извършил каквото и било плащане по банковата сметка на ищеца. Така за наемателя
е възникнало договорно задължение за заплащане на уговорената наемна цена по Договор
за наем на земеделски земи от 27.07.2017 г. за стопанската 2017/2018 г. в размер на 6 265, 93 лв. (139,
243 дка х 45, 0 лв/дка), както и обезщетение за забава за периода: от 31.10.2017 г.
до 15.02.2019 г. в размер на 411, 51 лв.; от 31.03.2018 г. до 15.02.2019 г. в размер на 280, 14 лв.
Ищецът сочи, че през месец януари 2019г отправил покана
под формата на напомнително съобщение към ответника да заплати дължимите наемни
вноски за стопанската 2017/2018 г. по Договор за наем на замеделски земи от
27.07.2017 г., но плащане не било извършено.
За обезпечаване на своето вземане ищецът завел ЧГД
№968/2019г. пред РС СТ.Загора по реда на чл.410 ГПК. По делото била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №586/19.02.2019г. Уточнява, че в
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и в самата заповед за
изпълнение на парично задължение №586/19.02.2019г., поради техническа грешка била
поискана и присъдена лихва в грешен размер, а именно: 823,34 лв. за периода от 31.10.2017г. до 15.02.2019г. и 560 лв. за периода от 31.03.2018г. до
15.02.2019г. , вместо реално дължимата в размер на 411,51 лв. за периода от 31.10.2017г. до 15.02.2019г. и 280,14 лв. за периода от 31.10.2017г. до 15.02.2019г. Издадената Заповед
била връчена на длъжника, който на 06.03.2019г. подал възражение и на следващия
работен ден - 07.03.2019г. извършил частично плащане по банковата сметка на ищеца
в размер на 2 000 лв.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответниците „ТЕРАМИС
Ответниците „ТЕРАМИС
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения от ищеца иск следва да бъде
квалифициран с правно основание чл.422 ГПК във вр. с във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЗД. По този иск, които има за предмет установяване
съществуването на вземането на кредитора, което както е посочено от същия
произтича от неизпълнено задължение по договор
за наем на земеделска земя, ищецът следва да докаже с допустимите от
процесуалния закон доказателствени средства, че е сключен такъв договор и е
изпълнил задълженията си по него. Ответникът следва да докаже възраженията си.
НАСРОЧВА
делото за 18.06.2019г. от 13,50ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: