Решение по дело №4397/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 488
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20182330104397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №488/26.6.2019г.

 

                                гр.Ямбол........26.06........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.............................двадесет и седми...май……….....................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Георгиева......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4397

  за 2018 година............................................................................................

Пред ЯРС е предявена искова молба от ЕТ „Мики 79-Мария Илиева“ гр.Стралджа против „ВАНИНА СТРОЙ“ ООД гр.Ямбол, с която се желае да бъде осъден ответника да заплати сумата 16 000 лв. в качеството му на изпълнител на СМР по изграждане на строеж „Мотел в ПИ № 015130, представляващ УПИ №1-130, в землището на с. Зимница, общ.Стралджа“. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за изпълнение на СМР в обект „Мотел в ПИ № 015130, представляващ УПИ №1-130, в землището на с. Зимница, общ.Стралджа. В началото на януари 2015 г. ответникът е преустановил строежа по своя инициатива, като е подписан Протокол обр.№10 от 21.01.2015 г., с който се установява достигнатото състояние на строежа и се спира строителството. Достигнатото ниво е груб строеж - с напълно завършен покрив на сградата. Възложителят не е приел работата, въз основа на който факт е отхвърлен иск на изпълнителя за заплащане на възнаграждение за нея. От некачествено изпълнение на строителството от страна на ответника по изграждане на покрива на сградата в края на 2017 г. и началото на 2018 г. се е появил теч, овлажнил цялата сграда. В началото на март 2018 г. е потърсен ответника, за да бъде уведомен за недостатъците. На 04.03.2018 г. в присъствие на негов работник е направен оглед и съставен протокол. С нотариална покана ответникът е поканен да отстрани некачественото изпълнение на СМР по покрива в подходящ срок, което не е било направено. Стойността на работите по отстраняване на недостатъците, вкл. материали, доставка и труд е 16 000 лв. с конкретизираща молба, след изслушване на заключението на вещото лице, ищецът е посочил, че искът ме у предявен като частичен за 84.91% от обща цена 18 843.34 лв. или цена на частичния иск в размер на 16 000 лв., а по пера исковата претенция, както следва: демонтаж на керемиди и капаци – 298.08 лв., разковаване на летви /тачки/ - 613.29 лв., демонтаж на мембрана – 463.68 лв., разваляне на дъсчена обшивка – 222.55 лв., спускане на керемиди по коруба – 1000 броя – 69.55 лв., направа на дървена коруба – 537.52 лв., демонтаж ламаринена обшивка – 19.44 лв., покриване с керемиди – 7 628.64 лв., направа на контралетви /тачки/ - 109.47 лв., покриване с хидроизолация на воалитова основа – 2 567.63 лв., направа на обшивка с ОСВ – 6 164.97 лв. и направа обшивка от поцинкована ламарина – 148.52 лв. с оглед тази конкретизация, ищецът сочи, че претендира заплащане на разходите, необходими за поправката на некачествено изпълнените СМР, тъй като при извършване на работата, изпълнителят се е отклонил от поръчката и изпълнената работа има недостатъци.

Преди първото съдебно заседание, ищецът е депозирал допълнителна молба, с която взема отношение по становището на ответното дружество, с което възразява относно датата на сключване на договора между страните, тъй като екземплярът, който е предоставил ищеца е с дата 03.02.2014 г., а този на ответника е с дата 29.04.2014 г. За безспорни ищецът намира обстоятелствата, че на 07.05.2014 г. с подписване на протокол  за строителна линия и ниво е открито строителството и ответникът и започнал извършване на СМР и е изпълнил дървената покривна конструкция. Възразява се за това, че договорът между страните е прекратен на 21.01.2015 г., както и че освен дървената конструкция, ответникът твърди, че не е извършвал други СМР по покрива. Ищецът се позовава като доказателство за това, че ответникът е извършил целия покрив на представените от последния акт № 3/20.12.2014 г., когато е съставен и акт образец № 14 за завършен етап на сградата до груб строеж. Оспорени са представените от ответника Протокол № 3/21.01.2015 г. и фактура № 149/21.01.2015 г., тъй като ищецът не е знаел за съставянето на такива документи, както и в частта относно авторството на подписа, положен за възложител, съответно получател.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, като възраженията му се основават на фактите, че е изпълнил само дървената конструкция на покрива, а не и останалите дейности, вкл. не е поставял керемиди, не е правил изолация, стряха, надстройка и отводнителни елементи. Ако е налице теч, той не е причинен от некачествено изпълнени от ответника работи. Освен това ищецът не го е уведомил веднага за течовете, а четири месеца по-късно. За извършените от ответника работи по покрива не е получил възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, чрез своите пълномощници поддържа предявения иск ц заедно с всички конкретизации и уточнения.

Ответинкът, редовно призован, чрез своя пълномощник също поддържа становището си по предявения иск против него за това, че не е изпълнявал изцяло покрива на сградата, както и че не възразява относно това, че протокол № 3/21.01.2015 г. и фактура № 149/21.01.2015 г.  са подписани от брата на ЕТ, което е било установено по воденото преди това между същите страни т.д. № 9/2016 г.  по описа на ЯОС.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следата фактическа обстановка:

Страните са представили договор за изпълнение на строително – монтажни работи като този представено от ищеца е с дата 3.02.2014 г., а представеният от ответника е с дата 29.04.2014 г. Договорът, макар че е с различни дати е с идентично съдържание и със същия възложителят ЕТ “Мики 79-Мария Илиева“ е възложил на изпълнителя „Ванина строй“ ООД, който е приел да извърши срещу заплащане СМР описани в представена ценова оферта на обект „Мотел в ПИ № 015130, представляващ УПИ №1-130, в землището на с. Зимница, общ.Стралджа“. Уговорено е, че видовете СМР, подлежащи на изпълнение са описани в приложение, което е неразделна част от този договор и възложителят заплаща на изпълнителя 733 246.12 лв. с ДДС при срок на изпълнение 12 месеца от датата на приемане на строителната площадка и преведен аванс. От приложената обобщена  количествено – стойностна сметка е видно, че в частта „покрив“, офертата е била за едноулучни керемиди, капаци по била, бетонизирана хидроизолация на воалитова основа, ОСВ, дъсчена обшивка, челни дъски, лакиране на челни дъски, лакиране на дъсчена обшивка и лакиране на дървени колони. Ищецът е представил още Акт – Образец № 14 за приемане на конструкцията от 20.12.2014 г., по който представителя на проектанта, изпълнителя и възложителя /последният няма положен подпис/ са дали заключение, че носещата конструкция на строежа, етапа до кота +9,52 метра е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при  експлоатацията му всички постоянни временни и особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и е разрешено изпълнението на довършителните работи.

На 24.10.2017г. главен специалист в отдел „ТСУЕ“ при Община Стралджа е издал удостоверение за степен на завършеност на обект /процесния/, който е описан като сграда монолитна със скелет на носеща конструкция, изградени два етажа, покрив на конструкция – дървена, покритието е керемиди върху дървена обшивка, което стъпва на ребра за покривите над стълбището и над верандата. Дървената покривна конструкция е развита върху скара от стоманобетонови и стоманени греди. Ограждащите и разделящи зидове са изградени от керамични тухли, сградата е на „груб строеж“, без дограма, ел. и ВиК инсталации и довършителни работи.

За удостоверяване на констатираните по покрива течове, ищецът е представил констативен протокол от 04.03.2018 г., изготвен в присъствието на управителя на ЕТ, лице работило за ответника и четирима свидетели, които са извършили оглед на покрива на обекта и са констатирали, че е протекъл на доста места. Този констативен протокол не е подписан от свидетеля Х.Н., изпратен от ответното дружество, тъй като е отказал. Представен е и констативен протокол от 07.03.2018г., изготвен от комисия при Община Стралджа по молба на Мария Грудева – управител на ЕТ, която комисия след посещение на обекта и направен оглед е констатирала, че покривът е с керемиди, редени върху дъсчена обшивка, покрита с битумна хидроизолация. Голяма част от дъсчената обшивка на източния скат е мокра, както е мокра и част от носещата дървена конструкция. Мокри са плоскостите на окачения таван на санитарния възел и в едно от спалните помещения на тавана. Заключението на комисията е, че сградата е с незавършено строителство. Последните актове по Наредба № 3 са от края на 2014 г. и след това по данни на собственика не е извършвано строителство. Наблюдаваният теч по таваните е вследствие некачествено извършени покривни работи.

На 02.04.2018 г. ЕТ „Мики 79 – Мария Илиева“ е изпратил нотариална покана до „Ванина строй“ ООД, получена на 16.04.2018 г. за установените течове по покрива на сградата и отстраняване некачествено извършените СМР по покрива. Възложителят е посочил, че в случай, че до 16.04.2018 г. дружеството не започне ефективно работа по обекта ще бъде прието, че отказва да извърши работата по отстраняване на некачествено изпълнените СМР.

Ответникът с възраженията си по отговора за това, че не е извършвал СМР на целия покрив на обекта е представил протокол № 3/21.01.2015 г. за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР с ДДС - 71 649.10 лв., като във връзка с покрива е посочено извършване на дървена покривна конструкция, състояща се от обшивка 15 мм, стълбове и столици, ребра 6/12, ребра 7/14 и армировка покривни греди. Към този протокол е съставил фактура № 149/21.01.2015 г. за заплащане на така извършеното строителство.

Ищецът е представил още офертата на „Ванина строй“ ООД за строителство на процесния обект, в която по част архитектурна е предвидено изграждане на дървена покривна конструкция, която е включена в част конструкция груб строеж, а в завършителните работи относно покрива е предвидено полагане на ОСВ, дъсчена обшивка и лакиране на дъсчена обшивка. Ищецът е представил и Анекс  от 22.04.2014 г. сключен между ЕТ и Д „ФЗ“, с който анекс към договора от 12.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312, Д „ФЗ“ е одобрил разходи по изграждането на процесния обект.

Относно обстоятелството, че както твърди ищеца покривът е извършен изцяло от ответника, а не само в неговата конструктивна част, са представени стокова разписка от 23.11.2014 г. за получени от ЕТ „Мики 79“ капаци за керемиди и керемиди общо на стойност 4 992 лв., както и стокова разписка от 15.12.2014 г. за получени от „Мики 79“ също капаци за керемиди и керемиди на стойност 5 006 лв. Представено е също удостоверение от „Престиж – Солища“ ООД гр.Челепаре за това, че лицето Иван Илиев Грудев е заплатил в брой закупения от фирма „Ванина строй“ ООД фасониран дървен материал по фактура от 23.10.2014 г. и от 19.11.2014 г. общо сумата 9 082.11 лв.

Ищецът е представил още количествено – стойностна сметка, подписана „вярно с оригинала“ от адв. Еров, за който твърди, че е бил пълномощник на ищцовия ЕТ по т.д. № 9/2016 г. Тази КСС е идентична с представената от ищеца оферта на „Ванина строй“ ООД и е взета предвид при изготвяне на заключенията по назначените експертизи по делото.

Първата изслушана експертиза е назначена с насрочване на делото и в частта на поставените от ищеца въпроси не е изготвена с оглед направеното от ищеца възражение за отвод на вещото лице М.. Относно заключението по поставените от ответника въпроси, вещото лице дава заключение, че изпълнителят на процесния строеж „Ванина строй“ ООД въз основа на представените по преписката документи и протоколи е извършил СМР: обшивка 15 мм, стълбове и столици, ребра 6/12 и ребра 7/14 в размер 5 818.92 лв. и покривни греди в размер 1 918.12 лв. Извършените СМР са носещата  конструкция на покрива, която следва да се хидроизолира чрез довършителни покривни работи, за които вещото лице не е открило документи да са извършени от ответника. Посочените извършени СМР вещото лице е установило, съобразно протокол № 3/21.01.2015 г. Вещото лице е определило действително необходимите за изпълнение на конкретния покрив СМР в част „конструктивна“, тези описани в част „груб строеж“ в част конструкция и подчасти – дървена покривна конструкция без обшивка 15 мм и профилна стомана/профил, които са и отразени в Протокол № 3/21.01.2015 г. Извършването на тези видове работи осигурява носещата покривна конструкция от дърво и метал, оразмерена и конструирана от проектанта и призната за годна за нормална експлоатация на обекта, съгласно акта от 20.12.2014 г. Тази конструкция според вещото лице следва да се защити от атмосферата чрез последващи завършителни работи – обшивка 15 мм и описаните в част „груб строеж“ завършителни работи. Завършителните видове покривни работи, предвидени от проектанта са свързани с опазването на конструкцията – това са тенекеджийски, изолационни за покривно покритие, за оформяне на била, улами, стрехи, комини и други и допустимо неописаните видове СМР. За тях вещото лице не е открило съпътстващи изпълнението им документи – актове и протоколи. В съдебно заседание вещото лице при разпита си е добавило, че протоколът образец № 14, удостоверява единствено покривната конструкция -  греди, стоманени и дървени столици, колони и ребра. Обшивката не е елемент от конструкцията, а в случая има обшиване на стрехите. Недопустимо е преди издаване на акт Образец 14 да бъдат извършвани довършителни работи.

По искане на ищеца бе назначена експертиза изготвена от друго вещо лице, различно от първоначалното – М. и по това заключение вещото лице дава заключение, че стоманобетоновия елемент е част от покривната конструкция и не спада към довършителните работи. При посещение на място на обекта, вещото лице не е установило сочените в исковата молба петна, тъй като от доста време не е било валяло и те били почти изсъхнало, но въпреки това е имало следи от течове на дъсчената обшивка и гредите над терасата, на гипсокартона, който е поставен в спалнята и санитарния възел. Според вещото лице причина за получените течове е паропропускливата мембрана, която трябва да се замени с битумизирана хидроизолация един слой на воалитова основа, заложена в проекта. Вещото лице е изчислило, че необходимите СМР, които следва да се извършат за отстраняване на течовете са на стойност 2 224.11 лв. за труд и 396.55 лв. за материали. Има вариант на изчисление на извършваните СМР в случая без демонтаж на дъсчената обшивка, при който трудът е на стойност 2 001.56 лв. При изграждането на покрива с материали, труд, механизация, допълнителни разходи като дъсчената обшивка бъде заменена с ОСВ сумата е 16 619.23 лв., а ако дъсчената обшивка остава, сумата е 10 454.26 лв. Стойността на труда за преработка на покрива е 3 383.96 лв.  Вещото лице е установило, че за обекта няма бетонов дневник, акт образец 3, договор за авторски надзор, договор за техническо ръководство. Независимо от това, изготвените актове са достатъчни, за да дадат пълна представа за състоянието на обекта и с които обектът може да бъде приет. Според вещото лице, след като се е запознало с одобрените проекти, съставените актове по време на строителството, удостоверение за степен на завършеност на Община Стралджа дава заключение, че грубият строеж е с покривното покритие. Ако през 2014 г. покривът е бил изпълнен по приложения детайл към одобрения проект, неговата стойност би била 18 709.46 лв. На въпросите на ответника, вещото лице дава отговор, че в протоколи № 1, 2 и 3 са описани следните видове работи: обшивка, стълбове, столици и ребра, които са и актувани във фактура № 149. В протоколите не са описани полагане на хидроизолация, покриване  с керемиди, покриване с капаци, обшивка с поцинкована ламарина, подмазване и съответно вещото лице не открило фактура за заплащане на този вид работа. Към месец февруари 2019 г. вещото лице е установило следното състояние на покрива – същият е завършен, включително с покривното покритие, поставени са капаците, подмазани са и е изпълнена обшивката с поцинкована ламарина. В това състояние е бил покривът и към 2017 г. съгласно удостоверението, издадено от Община Стралджа.

На поставената допълнителна задача на вещо лице М., същата дава заключение, че положената паропропускателна мембрана, поставена на покрива на процесния обект няма нищо общо с черната изолационна хартия, фактурирана във фактура № 6380/22.12.2014 г., представена в съдебно заседание от ищеца.

По искане на ищеца по делото бяха събрани и гласни доказателства в лицето на свидетелите Кольо Енчев Колев и Х.С.Н.. Свид. Колев заявява, че е бил работник при Панчев от „Ванина строй“ ООД, като е работил от основите на обекта между Зимница и Петолъчката. Работил зидария, арматура, бетон, покрив до керемидите. Според него покривът на практика е готов, има керемиди и остават да се сложат улуците. Под керемидите имало от тънката черна хартия като изолация. На представените на свидетеля мостри от заключението на вещото лице, същият заяви, че на покрива е поставена мострата, посочена като „мембрана паропропусклива“. Според свид. Колев по принцип се слагало хидроизолация, а не тази хартия, която я слагали работниците, включително и той. Възложено им било от техническия ръководител Пламен Панчев, като за работата им плащал той, а понякога парите им давал  Иван, който се водил собственик. Свид. Колев работил поне три години на този обект някъде от 2014 година до 2017 г. С другия свидетел Х. са се засекли само за няколко дни и той слагал улуците. Свидетелят не е имал трудов договор с „Ванина строй“ ООД. Свид. Х.Н. заявява, че е работил на процесния обект, слагал ламарини на покрива, като е бил нает от Пламен Панчев, той му плащал. Свидетелят не познавал другите, които заварил там да работят. Те правили покрив, но свидетелят не може да каже какви точно дейности са извършвали. Свидетелят мисли, че имало хартия, летви и тачки, тъй като без тях не би могъл да слага ламарина. Не може да каже какъв е бил вида на хартията. По физиономия познава предходния свидетел, но не помни дали са се засекли на обекта. Указания са му давали Пламен и Иван и по принцип знае, че Иван бил чорбаджията.

По делото бе приложено воденото преди това между същите страни т.д. № 9/2016 г. по описа на ЯОС. Делото е образувано по искова молба на  ЕТ „Мики 79 – Мария Илиева“ против „Ванина строй“ ООД с искане за заплащане на неустойка по процесния договор за извършване на СМР и твърденията, че след 31.10.2014 г. /в настоящото производство се твърди едностранно прекратяване на работата от строителя на 21.01.2015 г/, ответникът е преустановил работа по обекта и го напуснал без обясними причини от обективно естество, а впоследствие не е изпълнил в срока на договора останалите възложени СМР, а именно да построи окончателно мотела.

По това дело, ЯОС е постановил решение № 32/24.10.2017 г., с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „Мики 79 – Мария Илиева“ иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 36 662.31 лв., представляваща неустойка за неизвършени и непредадени срок СМР от „Ванина строй“ ООД по договора за изпълнение на СМР. За отхвърляне на този иск, ЯОС е стигнал до извода, имайки предвид, че не се установило ищецът ЕТ да е изпълнил задължението си по договора, да заплати аванс в размер на 20% от стойността на договорените СМР, както и не е извършил плащания по още две фактури в размер 5 231.89 лв. и 71 649.10 лв. Т.е. съдът е стигнал до извода, че самият ищец е бил неизправна страна по договора, което води до неоснователност на иска му за заплащане на неустойка. В тази част след направеното обжалване пред Апелативен съд – Бургас с решение № 19/26.03.2018 г. по в.т.д. № 22/2018 г. решението на Окръжен съд е потвърдено.

Със същото решение Окръжен съд е осъдил ЕТ „Мики 79-Мария Илиева“ на основание чл. 266 от ЗЗД във връзка с договор за изпълнение на СМР да заплати на „Ванина строй“ ООД сумата 25 100 лв. главница като частичен иск, представляваща неизпълнени парични задължения по протокол № 2/31.10.2014 г. и фактура № 135/31.10.2014 г. както и по протокол № 3/21.01.2016 г. и фактура № 149/21.01.2015 г. В тази част решението на ЯОС е отменено от БАС и е отхвърлен насрещния иск на „Ванина строй“ ООД с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД, като в мотивите си съдът е счел, че поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя, тъй като не е доказано осъществените от него СМР да отговарят на одобреният технически проект и на съответните строителни правила и норми, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 169 от ЗУТ. Съответствието на извършените и фактурирани СМР следва да бъде установено независимо дали работата е приета от възложителя изрично или с конклудентни действия, а в случая БАС е приел, че това не е установено от претендиращия заплащането на извършени СМР, тъй като по отношение на акт образец № 10/21.01.2015 г. за спиране на строителството, допълнително споразумение № 2/21.01.2015 г. за прекратяване по взаимно съгласие на договора между страните и протокол № 3/21.01.2015 г. за установяване завършване и заплащане на натуралните видове СМР, хипотезата на чл. 301 от ТЗ не може да бъде приложена. Става въпрос за това, че по т.д. № 9/2016 г. е безспорно установено, че представените множество документи свързани със строителството на процесния обект в с. Зимница са подписвани от брата на ЕТ – лицето Иван Грудев. По отношение на  всички актове и фактури, предхождащи съставянето на акт образец 10, допълнително споразумение № 2 и протокол № 3 е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, тъй като Иван Грудев не е имал изрично писмено пълномощно, но не се установява ЕТ да се е противопоставял на извършените действия след узнаването на същите. Това обаче не се отнася до сочените три акта, тъй като БАС е приел, че за тяхното съществуване ЕТ е разбрал едва при получаване отговора по исковата молба, с който е предявен насрещния иск и когато са представени от „Ванина строй“ ООД и ги е оспорил, тъй като това е бил първия възможен момент да се противопостави.

В мотивите си БАС е приел също така, тъй като ЕТ е правил същите възражения като в настоящото производство относно датата на договора, че независимо от различните дати, съдържащи се в договора за извършване на СМР, притежаван и от двете страни, облигационната връзка между тях във връзка с изграждане на обекта е възникнала на 22.04.2014 г. Т.е. всички действия, извършени от страните по повод изпълнението на договора за изработка, извършени след тази дата, обвързват страните, независимо сдали са посочени като извършени по договор с дата 03.02.2014 г. или 29.04.2014 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 265 ал.1 пр.2 от ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият има две възможности като в случая се позовава на втората, а именно, че претендира заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението.Съдът намира така предявеният иск за напълно неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

За да бъде уважена тази претенция е необходимо ищецът в качеството на възложител да установи, че ответникът в качеството на изпълнител при извършване на работата се е отклонил от поръчката или работата има недостатъци. В случая ищецът претендира заплащане на разходите необходими за поправката на покрива на процесния обект поради това, че през месец януари 2015 г. ответникът е преустановил по своя инициатива извършвания от него строеж, като се е подписал протокол – образец № 10 за спиране на строителството, а в края на 2017 г. и в началото на 2018 г. са се появили сериозни до този момент скрити недостатъци на извършената от ответника работа  като строител изразяващи се в това, че покривът е протекъл. Ищецът твърди, че ответникът преди преустановяване на работата си по строежа е изградил покрива на сградата. Възраженията на ответника в тази връзка са, че не е изграждал покрива на сградата, а към 21.01.2015 г. е направил единствено покривната конструкция без да изпълнява останалите завършващи елементи по покрива. В подкрепа на своите твърдения и двете страни са представили доказателства, от които обаче съдът не може да направи извод за това кой е извършил покрива на процесната сграда – мотел. В приложеното т.д. № 9/2016 г. БАС в мотивите си в решението по в.т.д. № 22/2018 г. е приел, че акт образец 10/21.01.2015 г. за спиране на строителството, допълнително споразумение № 2/21.01.2015 г. за прекратяване по взаимно съгласие на договора между страните и протокол № 3/21.01.2015 г. за установяване завършване и плащане на натурални видове СМР /в който протокол се съдържат данни за извършена от ответното дружество покривна конструкция на сградата/, не установяват извършените от ответника СМР, тъй като са подписани от лицето Иван Грудев – брат на ЕТ „Мария Илиева“, а същата им се е противопоставила. БАС е категоричен, че въз основа на тези писмени доказателства и при липса на други „Ванина строй“ ООД не установява извършването на описаните в тях СМР, респ. на дружеството не се дължи заплащане на същите от възложителя, поради което и претенцията е отхвърлена.

С оглед произнасянето на БАС по спор между страните в настоящото производство, касаещо облигационните им отношения по процесния договор за извършване на СМР макар и с други последици, е налице сила на пресъдено нещо, съгласно чл.297 от ГПК за това, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища , учреждения и общини в РБ. Решението, съгласно чл. 298 ал.1 от ГПК влиза в сила само между същите страни за същото искане и за същото основание, а според ал. 4 на този текст, решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Силата на пресъдено нещо се разпростира и върху мотивите на постановеното решение, които се ползват с доказателствена сила, а не само по отношение на решението в своя деспозитив. Т.е. налице е произнасяне на съд с влязло в сила решение по спор между страните в настоящия процес за това, че „Ванина строй“ ООД не може да установи, че е извършил и да претендира заплащане на натуралните видове СМР единствено по протокол № 3/21.01.2015 г. Този въпрос не подлежи на преценка в настоящото производство и съдът следва да зачете доказателствената сила на мотивите в тази част на решението на БАС.

В настоящото производство съдът преценя, че това е единственото доказателство, в което се съдържат данни какви СМР по покрива са извършени от „Ванина строй“ ООД – единствено покривна конструкция, но предвид силата на пресъдено нещо, съдът не може да приеме, въз основа на това доказателство, че тези СМР са извършени. Други доказателства, установяващи извършването на каквато и да било част от покрива на процесния мотел от страна на „Ванина строй“ ООД в настоящото производство не са представени. Не са събрани доказателства, установяващи различни обстоятелства от установените в тази връзка с решенията, постановени по т.д. № 9/2016 г. на ЯОС. Действително от назначените по делото съдебни – технически експертизи се установява, че покривът на обекта „мотел“ е завършен изцяло, включително с керемиди, обшиване на ламарини и капаци, дадена е стойността на труд и материали за извършване на тези СМР, за тяхното демонтиране и нова направа, но от заключенията на вещите лица не може да бъде направен извода, че СМР на покрива в каквато и да била част са извършвани от „Ванина строй“ ООД. Вещите лица са правили своите изводи за направата на покрива от „Ванина строй“ ООД въз основа на издадените протоколи за извършени СМР, които не са подписани от ЕТ, а от нейния брат.

Събраните по делото гласни доказателства в лицето на разпитаните двама свидетели също не установяват направата на покрива от страна на ответното дружество, предвид разминаването на твърденията на показанията с тези по исковата молба. Свид. Колев твърди, че е работил на този обект някъде от 2014 г. до 2017 г., а ищецът в исковата си молба заявява, че в началото на м. януари 2015 г. ответникът е преустановил по своя инициатива извършвания от него строеж, От показанията на свид. Колев за работата му по строежа, включително и покрива не може да се направи извод, че е работил в ответното дружество. Според тези показания покрива се е правил в края на периода, когато е работил свидетеля на обекта, т.е. към 2017 г., а твърденията на ищеца са, че строежът е преустановен от ответника в началото на 2015 г. Другият свидетел слагал ламарините на покрива Н. не установява, че покривът е правен от ответното дружество и въпреки, че твърди, че Пламен и Иван са му давали указанията, както и кой е бил чорбаджията, при липсата на други данни, дружеството да е правило покрива на тази сграда, съдът не може да приеме показанията на свид. Н. за установяващи това обстоятелство.

Съдът не приема, че с представените от ищеца стокова разписка от 23.11.2014 г. и от 15.12.2014 г. за получени от ЕТ „Мики 79“ капаци за керемиди и керемиди, както и удостоверение за закупен фасониран дървен материал по фактура от 23.10.2014 г. и от 19.11.2014 г., същият установява изграждането на процесния покрив, тъй като от същите не става ясно в кой обект са били вложени тези стоки.

Не следва да бъде подминавано и установеното от ЯОС и от БАС по т.д. № 9/2016 г. обстоятелство, че ищцовият ЕТ е неизправна страна по договора за извършване на СМР, тъй като не е извършвал нито авансови, нито последващи плащания на ответното дружество и в случая, след като не се претендира намаляване на разходите по твърдените поправки на покрива, а директно заплащане на тези разходи, съдът отново следва с оглед силата на пресъдено нещо да приеме, че ищецът възложител по договора е неизправната страна по същия. В противоречие с логиката на закона и съответно неоснователни съдът намира исканията на ищеца за заплащане на разходи по ремонт на покрив за изграждането, на чиято конструкция е възразил и незаплатил изобщо съобразно решението по в.т.д. № 22/2018 г. по описа на БАС.

В обобщение на изложеното и след като не са наведени твърдения, различни от тези, които ищецът е имал по т.д. № 9/2016 г., съдът не може да не зачете силата на пресъдено нещо на постановените по това дело решения и доказателствената сила на техните мотиви, които са от значение в настоящото производство. Въз основа на това и след като по делото не се събраха доказателства, установяващи кой е извършил покрива на процесната сграда, съдът намира ищцовата претенция за заплащане на разходите по поправката на покрива й за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 700 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

На основание  изложеното, ЯРС

 

 

 

 

                                                              РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Мики – 79-Мария Илиева“, ЕИК *********, представляван от Мария Илиева Грудева със седалище гр.Стралджа, ул. „Хемус“ № 53, вх.Б, ап.27 против „ВАНИНА СТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Ямбол, ул. „Милин камък“ бл.1, вх.А, ап.20, представлявано от управителите Владимир Панчев, Иван Панчев и Пламен Панчев иск с правно основание чл. 265, ал.1 т.2 от ЗЗД за сумата 16 000 лв., представляваща предявен частичен иск за 84.91 % от общата цена 18 843.34 лв., представляващи разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР – покрив на обект „Мотел в ПИ № 015130, представляващ УПИ №1-130, в землището на с. Зимница, общ.Стралджа“.

ОСЪЖДА ЕТ „Мики – 79-Мария Илиева“ гр.Стралджа да заплати на „Ванина строй“ ООД гр.Ямбол на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 1 700 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                                                                                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: