РЕШЕНИЕ
№ 6080
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110153070 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. И., за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19299/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 103.46 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 31.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 01.04.2024г.,
до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот –
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Св. т.“, бл...., вх..., ет...., абонатен №....;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 29.59 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г. – 13.03.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на топлоснабдения имот по силата на правна сделка и въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Св. т.“, бл. ...., вх. .. ет...,
абонатен №...., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в
45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната
енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период.
Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с
„Термокомплект“ ООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и
Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени
изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.обосновава правния си интерес от издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19299/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е подал срочно възражение. При тези
съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице
- помагач.
Ответникът И. А. И. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез назначения му за
особен представител адв. Й. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете.
Релевира възражение за погасяването на вземанията по давност. Възразява по допускането
на експертизи, както и че не уточнени въпросите и претенцията – дали се касае за ТЕ за
отопление или БГВ. Оспорва писмените доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.
Конституираното трето лице-помагач „Термокоплект“ ООД.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е Протокол от 18.02.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот – гр. София, ж.к.
„Св. т.“, бл..., на което е взето решение за сключване на договор с „Термокоплект“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на
взетото решение е представен сключен между ЕС и „Бруната“ ООД договор от 24.05.2002г.
2
Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР –
„Термокоплект“ ООД.Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението
на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
Представен е нотариален акт за дарение нот. дело № 27125/1996г., по силата на който
собствеността върху топлоснабдения имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к.
„Св. т.“, бл..., вх..., ет...., е придобита от И. А. И.. /л.14 от делото/, като дарителите А. Т. И. и
Бл. Г. И. са си запазили пожизнено правото на ползване върху дарения имот, като
впоследствие валидно са се отказали от това си право с вписана декларация за отказ от него
/л.18/.
Установява се, че през 2006г. И. А. И. е прехвърлил ½ ид.ч. от имота на трето за спора
лице – съпругата му Е. И. И..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства, в това число експертното заключение, се
установява, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за
3
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че ответника е съсобственик на ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на правна сделка, заедно със
съпругата си, която не е страна по делото, поради което и за половината част от вземането
искът се явява неоснователен на това основание..
Като собственик на имота при посочената квота ответника се явява страна по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона - чл.150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването на посочените части от имота от ответника в рамките на
исковия период се доказва от анализа на приложените по делото документи за собственост -
нотариален акт за дарение, отказ от право на ползване, поради което изводът на съда за
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи
условия в качеството на ответниците на съсобственици на имота, се доказва. Същевременно,
други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични
по делото.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
4
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Термокоплект“ ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Страните не спорят за
процесния имот е осъществявана услугата за дялово разпределение. Поради това
претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не
5
представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на
цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД - в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
Между страните не е спорно, че в процесния имот се ползва топлинна енергия, което се
извежда и от подаденото от един от тях заявление. Освен това, ответника се явява
потребител като съсобственик на топлоснадбения имот по силата на правна сделка.
Сградата, където се намира имотът, се намира в режим на етажна собственост и има налице
решение на ОС на ЕС за присъединяването й към топлопреносната мрежа. Установява се от
заключението на СТЕ, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, в която се намира процесният апартамент, е отчитана с общ топломер в началото на
всеки месец. В сградата, се ползва топлинна енергия, видно от писмените доказателства,
които ответникът представя, поради което с оглед чл. 26, ал. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, технологичните разходи на съоръженията и
абонатната станция са за сметка на потребителя, и от отчетената енергия е отчислявана
топлинна енергия за технологични разходи за абонатната станция за сметка на
"Топлофикация София" ЕАД. Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето
в цялата сграда на топлинна енергия през процесния период е установено, както и че
количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Не са налице
доказателства по делото обектът на ответника да е функционално отделен от сградата и/или
да се намира извън отопляемия обект на същата, за да се направи извод, че в него не се
ползва топлинна енергия, включително отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност - чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответните страни са навели своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно.
6
Видно е, че се претендират суми за топлоенергия за период на консумация от
01.05.2020г. до 31.07.2020г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
01.04.2024г. Вземанията, възникнали преди 01.04.2021 г. се явяват погасени по давност.
Изискуемостта на най-ранното от тези вземания настъпва 45 дни след изтичане на периода
за който се отнасят, т.е. изискуемостта им настъпва на 15.07.2020г. от този момент до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 01.04.2024г. е изминал период от време по-
дълъг от 3 години. Давността не се счита за прекъсната или спряна с текста на чл. 3, т. 2 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, тъй като за
периода, за който тази мярка е действала – от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение през месец май 2020г., вземането не е било падежирало, че за него да започне да
тече давност. Казано по друг начин, ням как да бъде прекъснато нещо, което не е започнало
да тече.
В обобщение, казаното досежно приложимата тригодишна давност и началната дата на
единственото действие, което е годно да прекъсне давността, дава основание да се заключи,
че вземането за главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. –
31.07.2020г. в размер на 103.46 лева се явява погасено по давност. По аргумент от чл. 199
ЗЗД, погасено по давност се явява и вземането лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 13.03.2024г. в размер на 29.59 лева. Извършването на
действия, годни да прекъснат или спрат давността не се доказаха по делото, поради което и
ищецът следва да понесе последиците от бездействието си.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответникът не е претендирал разноски, не е представил и доказателства за плащането
им, тъй като е бил представляван от особен представител. При тези съображения разноски
не следва да му се присъждат.
С оглед изхода на делото, сторените от ищеца разходи остават за негова сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност и като неоснователни, предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., срещу И. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Св. Т.“ блок...., вх...., ет.... ап. ..., обективно кумулативно съединени установителни
искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 19299/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
7
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 103.46 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 31.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК – 01.04.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Св. т.“, бл...., вх...,
ет..., абонатен №....;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 29.59 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 13.03.2024г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокоплект“ ООД, ЕИК ....., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8