№ 3327
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110108322 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане по договор за потребителски кредит от 06.07.2017
г. за сумите 2 496,62 лв. - главница по отпуснатия кредит и 472,48лв. -
възнаградителна лихва за периода 03.09.2019 г. – 03.09.2019 г., както и
осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за заплащане на сумата 1 353,83 лв. възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги. Претендира се и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ./2022 г. на СРС,
153 състав до окончателното изплащане на задължението, както и разноските
по делото.
Ищецът твърди, че между него, като кредитор и ответниците Д. Б. М. и
Ц. П. М., като солидарни длъжници, е сключен договор за потребителски
кредит № .. от 06.07.2017 г. Посочва, че въз основа на договора са погасени
стари кредитни задължения на Д. Б. М. в размер на 1 300 лева, а остатъкът от
3 700 лева е преведен по банкова сметка с титуляр Д. Б. М., срещу което за
ответниците, като солидарни длъжници, е възникнало задължението да
върнат получената сума на 36 равни месечни погасителни вноски, ведно с
1
договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди, че с анекс .. и анекс .. е бил
отсрочен падежът на погасителни вноски № 6, 11 и 12. Твърди, че на
03.09.2019 г. е обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по
кредита.
Твърди се още, че по договора за кредит е закупен допълнителен пакет
с услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане и намаляване на погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, за което не е платено
дължимото възнаграждение.
Ответникът Д. Б. М. оспорва предявените искове. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по който е
усвоила сумата 5 000 лева, както и обстоятелството, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 03.09.2019 г. Оспорва като нищожни поради
противоречие със закона, добрите нрави и неравноправни уговорките за ГЛП
в размер на 41,17 %, Г. в размер на 49,89 %, както и уговореното
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Иска прихващане на претендираното вземане
за главница с надплатени по кредитното правоотношение суми в размер на 2
542,81 лева, осчетоводени от ищеца за възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги.
Ответникът Ц. П. М. също оспорва предявените искове. Не оспорва, че
между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по
който е усвоена сумата 5 000 лева, както и обстоятелството, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2019 г. Оспорва като нищожни
поради противоречие със закона, добрите нрави и неравноправни уговорките
за ГЛП в размер на 41,17 %, Г. в размер на 49,89 %, както и уговореното
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна.
На 06.07.2017 г. между „П..” ЕООД и Д. Б. М. /заемополучател/ и Ц. П.
М. /солидарен длъжник/ е сключен договор за кредит № .., представен и приет
2
по делото, по силата на който кредиторът „П..” ЕООД се задължил да
предостави сумата 5 000 лв. Уговорено е кредита да се върне на 36 равни
месечни вноски по 243,98 лв. всяка при годишен лихвен процент 41,17 % и
годишен процент на разходите 49,89%, съгласно погасителен план към
договора. Ответниците са подписали и споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги съгласно т.15 от Общите условия към договора,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е заплащането на
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 3
896,64 лв., които също следва да се заплатят на равни месечни вноски в
размер на 108,24 лв. всяка, съгласно погасителния план. Общият размер на
пакетното задължение по договора е посочено 12 679,92 лв., а на погасителна
вноска - 352,22 лв. Първото дължимо месечно задължение е уговорено с
падеж на 21.08.2017 г., а последното 21.07.2020 г. В т.12.1 от Общите условия
към договора е уговорено в случай на просрочие на всяка месечна вноска да
се начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10%, а в т. 3 възможността
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане с писмено
уведомление до клиента/респективно солидарния длъжник.
Видно от приложените по делото извлечения от банкови преводи, на
07.07.2017 г. ищецът е превел по сметка с титуляр Д. Б. М. сумата 3700 лв., а
остатъка от 1300 лв. е превел към посочени от нея трети лица, нейни
кредитори. В приетото по делото извлечение по сметка към договора за
потребителски кредит (л. 36) е посочено, че последната заплатена вноска е на
17.07.2022 г., след което е преустановено погасяването на кредита.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоената по договора сума
е в размер на 5 000 лв. По кредита са отчетени плащания в общ размер на 9
917,20 лв., които са отнесени от кредитора за погасяване на главница – 2
503,38 лв., на договорна лихва - 2 864,18 лв., на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги – 2 654,33 лв., на лихва за забава –184,36 лв. за периода
31.10.2017 г. – 12.09.2019 г., на законна лихва - 1543,10 лв. за периода
12.09.2019 г. – 07.12.2023 г., на такса за събиране на просрочени вземания по
3
тарифа – 80 лв.. След отразяване на плащанията непогасени са останали
съответно задължения в размер на 5 111,82 лв., разпределени както следва: 2
496,62 лв. – главница, 472,48 лв. – договорна лихва, 1 242,31 лв. –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, 512,56 лв. – законна лихва за
периода 12.09.2019 г. – 07.12.2023 г., 387,85 лв. – съдебни такси.
С изпратени уведомителни писма от 10.01.2019 г. по пощата до Д. М. и
до Ц. М. „П..“ ЕООД е обявил договорът за потребителски кредит за
предсрочно изискуем, считано от 09.01.2019 г. От представената по делото
обратна разписка е видно, че писмото до Д. М. не е получено, а такава за Ц.
М. не е представена по делото.
На 28.10.2022 г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за
сумите 2 496,62 лв. – главница по договора за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, 472,48 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 03.09.2019 г. – 03.09.2019 г., 1 353,83 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и 69,74 лв.,
мораторна лихва за периода 03.09.2019 г. до 27.10.2022 г., въз основа на което
е образувано ч. гр. д. № ./2022 г. по описа на СРС, 153 състав. Съдът е издал
заповед за изпълнение № . от 09.11.2022 г. за сумите за главница и лихви,
като е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
В законоустановения срок Д. М. и Ц. М. са възразили срещу заповедта,
поради което съдът е дал указания на „П..“ ЕООД да предяви установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК, получени от последния на 18.01.2023 г. Ищецът е
предявил установителни искове за главницата и договорната лихва, както и
осъдителен иск за възнаграждението за допълнителен пакет услуги.
Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха
по делото.
От правна страна.
Основателността на предявените искове изисква установяването на
следните предпоставки: 1/ сключването на описания в исковата молба
договор за заем; 2/ изпълнение от заемодателя на задължението му да
предостави дадената в заем сума на заемателя; 3/ уговорка за заплащане на
допълнителни услуги, както и че услуга реално е ползвана от ответника; 4/
4
настъпилата изискуемост на вземането; и 5/ изпадането на длъжника в забава.
По делото се установява наличие на договор за потребителски кредит,
по който ответниците са солидарни длъжници. Сумата по кредита 5 000 лв. е
получена от кредитополучателя, т.е. налице е валидна облигационна връзка
между страните по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен
падеж на всички вноски на 21.07.2020 г., с оглед на което ответниците дължат
връщане на непогасената част от заетата сума и уговорената възнаградителна
лихва съгласно чл. 79, ал. 1 и чл. 122 ЗЗД.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да
предостави на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия –
отпуснат е след искане (л. 20-22 по делото) и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (л. 17-19
по делото), с приложен погасителен план (л. 15 по делото). Като такъв за него
важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в Закона за
потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител,
какъвто е процесният.
Пакетът допълнителни услуги към договора е уреден в т. 15 от Общите
условия към договора. Оттам се извеждат неговите характеристики като
допълнителна и незадължителна услуга, която предоставя за потребителя
възможност да получи приоритетно разглеждане на искането си и изплащане
на желаната сума, възможност за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. В искането за
отпускане на потребителски кредит (л. 20 по делото) ответниците са заявили,
че желаят да получат пакет от допълнителни услуги .. Услугите по този пакет
са на стойност 3 896,64 лв., дължима на 36 равни месечни вноски в размер на
108,24 лв., което представлява 77,93 % от стойността на заетата сума по
кредита. Тази стойност е включена в погасителния план към договора и
5
вноските се дължат наред с погасителните вноски по потребителския
кредит. Т. е. възнаграждение, което са се задължили потребителите да
заплатят за предоставения пакет от допълнителни услуги, е приблизително
стойността на отпуснатия кредит. Същото се явява прекомерно и не отговаря
на изискванията на закона. Още повече, че няма доказателства услугите, за
които се дължи допълнително възнаграждение, реално да са предоставени.
Тези разпоредби от договора противоречат на чл. 10а ЗПК. Съгласно чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Кредиторът има
право да събира от потребителя само такси и комисионни, свързани с
допълнителни услуги по договора за потребителски кредит (ал. 1).
Допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към
задълженията на страните по договора – едната да предостави сумата, а
другата да я върне, ведно с възнаградителна лихва. В процесния пакет
допълнителни услуги е уговорено приоритетно разглеждане на искането на
потребителя и изплащане на желаната сума, което е пряко свързано с
усвояването на кредита от потребителя. Предоставяне на заемната сума е
основно задължение на заемодателя по договора, като в този смисъл тази част
от допълнителния пакет попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК –
потребителят не е получил допълнителна услуга, а кредиторът е изпълнил
задължението си по договора. В този смисъл възнаграждението за пакет
допълнителни услуги представлява скрит разход по кредита, който следва да
се включи в Г. на основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (вж.
определение № . от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., на ВКС, III г. о./ По
този начин се облагодетелства кредитора, който получава такса, която не се
допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно
задължение. С оглед на гореописаното клаузите от договора, с които се
уговаря възнаграждение за допълнителни услуги, са неравноправни и
нищожни.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава
възможност на длъжниците да избегнат плащането на възнаграждение за
допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора за
потребителски кредит, от погасителния план и от общите условия на „П..“
ЕООД. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение
за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. Възнаграждението е
6
уговорено като сигурна част от дълга, което следва да се заплаща разсрочено,
заедно с всяка погасителна вноска.
Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния процент на
разходите /Г./, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен Г. в размер на 49.89 %. Този размер обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – възнаграждението за допълнителните услуги, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В практиката на СЕС по дело ../2019 г. е определено, че понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни
на кредитора, включително комисионните, които кредитополучателят е
длъжен да заплати на кредитора. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението
за допълнителни услуги обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения Г.. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение за
допълнителните услуги по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.
7
При отчитането на това възнаграждение като несъмнен разход,
действителният Г. надвишава законоустановения максимален размер на Г. от
50%, както е посочило и вещото лице в о. с. з. на 06.02.2024 г., което
нарушава императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Макар оповестения в договора Г. формално да е в съответствие с
максималния законоустановен ред, то не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на
договора посочването на Г., изчислен към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 към ЗПК начин. Спазването на задълженията на кредиторите да
предоставят правилна и точна информация за потребителите при определяне
на годишния процент на разходите е от съществено значение за интересите на
потребителите и спазването на целта на закона, която е да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите. За
тази цел е необходимо те да получават адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да
бъде сключен договорът за кредит (вж. съображение 19 и 43 от Д./ЕО на Е.).
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен Г. в процесния договор за кредит,
ищецът е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Оттук договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При извод за недействителност на договора, вноските направени от
кредитополучателя и отнесени от кредитора за погасяване на лихви и такси
8
следва да се зачетат като вноски по кредита за погасяване на главницата. Ето
защо със сумата 2 864,18 лв., отнесена за погасяване на част от
възнаградителната лихва, сумата 2 654,33 лв., отнесена за погасяване на част
от възнаграждението по закупения пакет за допълнителни услуги и сумата 80
лв., отнесена за заплащане на разходи за събиране н вземането по тарифа,
съгласно заключението на икономическата експертиза, следва да се погаси
остатъка от главницата 2 496,62 лв., а предявените искове да се отхвърлят
изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По отношение на ответника Д. Б. М. липсват доказателства за сторени
разноски по делото. В представения договор за правна защита и съдействие
(л. 53 и л. 89 по делото) е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв., но липсва уговорка за начина на плащане, нито са представени
доказателства за заплащането му.
На ответника Ц. П. М. е предоставено представителство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., видно от договор за правна защита и съдействие (л. 61
и л. 115 по делото). Ето защо на адвокат Д. С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 968 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. С.., искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, за установяване съществуването при
условията на солидарна отговорност на вземане по договор за потребителски
кредит от 06.07.2017 г. за сумите 2 496,62 лв. - главница по отпуснатия кредит
и 472,48лв. - възнаградителна лихва за периода 03.09.2019 г. – 03.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № ./2022 г. на СРС, 153 състав до окончателното
9
изплащане на задължението, както и съединеният осъдителен иск по чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане
солидарно на сумата 1 353,83 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит от
06.07.2017 г.
ОСЪЖДА „П..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С.., да заплати на адвокат Д. С., гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал.
2 ЗАдв сумата 968 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10