№ 1128
гр. Бургас, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20232120202867 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. С. Р. с ЕГН: **********, чрез адв.
С.Ч. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 23-0769-000400/ 07.04.2023г.,
издадено от ВПД Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 950 лева и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на постановлението, поради допуснати процесуални
нарушения.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Ж., която прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от разписката то е било връчено на 10.07.2023 г., а
жалбата е депозирана на 11.07.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.10.2022 г. в 14:26 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 до магазин „Егло
България“ в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта – АТСС „TFR1-M“ с № 644/14, засякла и заснела, движещ
се със скорост от 129 км/ч. автомобил „Мерцедес ГЛЦ 220“ с рег. № *. Контролирания пътен
участък се намирал в населено място, като имало въведено ограничение с пътен знак В26 до
1
50 км/ч. Въпросното нарушение било записано като клип с № 67183. По-късно записите от
системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Бургас- св. С. Д., който от записания файл, установил, че заснетият
автомобил е собственост на „*“ ЕАД, а като ползвател било вписано „*“ ЕООД, както и че
скоростта следва да се счита на 125 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
В декларация по чл. 188 от ЗДвП управителят на дружеството ползвател записал, че
на процесната дата и час е автомобилът е управляван от Т. Р..
До Р. била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, както и декларация по
чл. 188 от ЗДвП, които той получил лично на 06.01.2023 г., а в декларацията записал, че
лично той е управлявал МПС на процесната дата и час.
В указания в поканата 3-дневен срок Р. не се явил в сградата на Сектор „Пътна
полиция“, поради което за констатираното, на 18.01.2023 г. св. Д. съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № GA712032, като квалифицирал нарушението като такова по
чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 09.02.2023 г., който го подписал и
получил копие от него, като посочил, че няма възражение.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 950 лева и „лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – АТСС „TFR1-M“ с № 644/14, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 24)
и удостоверение (л. 23).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е
видно от материалите по делото, че до Р. е била изпратена покана за явяване за съставяне на
АУАН, като в указания срок същият не се е явил, поради което и правилно актът е бил
съставен в негово отсъствие.
Не представлява и формално основание за отмяна на постановлението издаването му
след изтичане на указания в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН едномесечен срок, тъй като същият е
инструктивен, като съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН органът разполага с шест месеца да
издаде постановление.
2
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.
10, ал. 3 от Наредбата.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас,
безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта 50 км/ч, както и че участъкът се намира в урбанизираната територия на общината.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание съответства на предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е със 75 км/ч., поради което глобата е в размер на 950 лева, а
лишаването от правоуправление е отново за три месеца. Размерите на двете наказания са
точно определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и
въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен, тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП,
приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-000400/07.04.2023г.,
издадено от ВПД Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т. С. Р.,
ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 950 лева и „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Т. С. Р. с ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР-Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4