№ 10557
гр. С, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110122447 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗК ЛИ АД, с ЕИК ****** и адрес гр.
С, бул. СШ, №67А срещу СО, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул. М, № 33, с която са предявени
по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
установяване съществуването на вземане за сумата 332,38 лева (триста тридесет и два лева
и 38 стотинки), представляваща главница за регресно вземане за застрахователно
обезщетение и разноски за определянето му, изплатено по имуществена застраховка "Каско
на МПС" 93001810032596 от 25.04.2018 г. за вреди на МПС марка "БМВ", модел "530 Д" с
рег. №СВ **** КК от ПТП, настъпило на 28.05.2018 г. в гр.С, на ул. "Р" поради наличие на
необезопасена и несигнализирана опасност на пътното платно /хлътнала шахта с висок ръб/ ,
ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането , за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4210/2022 г. на СРС, 118 състав.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2018 г. в гр. С, на ул. "Р" било реализирано
пътно-транспортно произшествие – преминаване на МПС марка "БМВ", модел "530 Д" с рег.
№СВ **** КК през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно.
В резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС. Към датата на ПТП за
процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Каско”, в изпълнение на задълженията по което ищецът изплатил на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение за причинените щети в размер на
322,38 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е
собственик и стопанин на общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Моли за уважаване
на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че не са настъпили
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Оспорва механизма на ПТП.
Поддържа, че е изпълнявал задълженията си за поддръжка на пътя и към процесната дата
улицата била включена в абонаментна поддръжка по договор с трето лице - „ПС“ ЕАД.
1
Посочва, че третото лице не изпълнило надлежно възложената му работа. Навежда
възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът наувреденото МПС не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. Поддържа, че обезщетението, което е изплатено е с
недоказан размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Приет за съвместно разглеждане е обратен иск от ответника СО срещу привлеченото
от него трето лице помагач – „ПС“ ЕАД с ЕИК ****** иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 332,38 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до плащането, вкл. съдебните разноски, за които СО би била
осъдена по настоящото дело. В исковата молба, с която е предявен обратния иск, се твърди,
че между СО и третото лице помагач е сключен договор с рег . № СО 15-РД-55-
241/27.04.2015 г. , по силата на който „ПС“ ЕАД като изпълнител се е задължил да извършва
на територията на СО – IV зона м включваща райони „Оборище“, „Сердика“ и „Подуяне“ и
„Нови Искър“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения по см. на Закона за пътищата и подзаконовите актове, издадени по
изпълнението му, вкл. изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация
на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти. Твърди се, че
ответника по обратния иск е поел задължение да следи състоянието на пътната мрежа и да
извършва съответните ремонти и да поставя сигнализация. , като е длъжен за своя сметка да
отстранява виновно допуснати грешки, недостатъци и дефекти и/или скрити недостатъци в
срока на договора. Поддържа, че на третото лице е възложено абонаментно поддържане на
посочени в Приложение №11 улици. Едновременно с това на 28.05.2018 г. с констативен
протокол приемателна комисия констатирала недостатъци на асфалтовата настилка, поради
което не приела обекта и установила, че следва да бъде извършен основен ремонт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск оспорва същия. Поддържа, че
улиците са били приведени в договореното ниво на абонаментно обслужване и са
поддържани постоянно в това състояние. Възразява, че многократно е информирал ищеца
СО, че възможностите за поддържане в рамките на абонаментното обслужване на ул. Р са
изчерпани е необходим основен ремонт. Въпреки това сочи,че тази улица в нарушение на
договора не е била изключена от Приложение №11 от страна на СО, като това е станало едва
с Допълнително споразумение от 25.06.2018 г. и 31.07.2018 г. Твърди, че СО не е
предприела действия по извършване на налагащия се основен ремонт на улицата и това е
причината за настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че дружеството е направило
възможното в рамките на абонаментната поддръжка, но улицата е била за основен ремонт, с
който да се осигури безопасно придвижване на участниците в движението. Възразява, е
общината не го е уведомила незабавно в писмена форма за необходимостта да предприеме
действия за решаване на проблема. Оспорва и да се доказва фактическата обстановка, на
която се основава първоначално предявения иск. , оспорва да е доказана причинната връзка
и вредите от фактическия състав.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени
вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква кумултивното
установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия фактически състав на
регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между ищеца в качеството на застраховател и трето за производството лице - застрахован; 2/
2
настъпване на застрахователно събитие – увреждане на застраховано при ищеца МПС; 3/
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования
в изпълнение на сключения между тях договор; 4/виновно противоправно деяние,
реализирано от лице - изпълнител при или по повод извършването на работа, възложена от
ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Безспорно между страните е, че към датата на ПТП е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения
автомобил, по което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 322,38 лв.
за щетите от процесното ПТП и че тази сума е постъпила по сметката на кредитора.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на
уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Свидетелят К. Ц. В. посочва, че през 2018 г. е претърпял инцидент на ул. Р в посока
последната спирка на автобус № 86 и изхода на Малашевски гробища като при разминаване
с друг автомобил е преминал с управлявания от него автомобил през дупка, от което
настъпили увреждания по гумата. Показанията на свидетеля, макар и неконкретни относно
датата на настъпване на събитието, кореспондират на обстоятелствата, описани в
представения по делото Протокол за ПТП № 1710516 от 28.05.2018 г., видно от който на
28.05.2018 г. около 12 часа л.а. с рег. № СВ **** КК, управляван от свидетеля при движение
в гр. С по ул. „Р“ от кръстовището с ул. ВК с посока към кръстовището с ул. М преминал
през необезопасена хлътнала шахта с остър ръб. Отразена като щета по автомобила е предна
дясна гума с джанта. За събитието свидетелят подал уведомление до ищеца на същата дата –
28.05.2018 г..
Установява се от заключението на вещото лице по САТЕ, че стойността за
възстановяване на вредите по автомобила, изчислена по средни пазарни цени, е в размер на
490,37 лева, Според вещото лице уврежданията се намират в причинно-следствена връзка с
описания механизъм.
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са
настъпили именно поради попадането му повреме на движение в необезопасена и
несигнализирана неравност на асфалта на пътното платно. Свидетелят, пряк участник в
ПТП, дава показания за пряко възприетите от него обстоятелства и ясно установява
механизма на увреждане на автомобила, а вещото лице потвърждава, че от техническа
гледна този механизъм е един от възможните за настъпване на уврежданията. Не са налице
основания за съмнения в достоверността на показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични и последователни, потвърждават се от останалия доказателствен материал и не се
опровергават от други доказателства по делото. Заключението на вещото лице е обосновано,
пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната компетентност на експерта.
Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на ищеца доказателства и
обосновава изводите си на същите.
Пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица в населено място – гр. С,
която е безспорно между страните, че е общински път, за чиято поддръжката отговорни са
служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения / в случая на третото лице помагач – ПС“ ЕАД по силата на сключен Договор с
3
рег. № СО 15-РД-55-241/27.04.2015 г./, като носи обективна гаранционно - обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено
място. В случая ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението
за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото
наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, явяваща се
причината за реализираното ПТП, е резултат именно от бездействието на длъжностните
лица, респ. изпълнителите по поддръжката, на които СО е възложила изпълнението на
вменените й задължения по поддръжка изправността на пътя и обезопасяване на
неизправните участъци. Доколкото е установено в производството, че в причинна връзка с
посоченото противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са настъпили
вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49
ЗЗД, в качеството му на възложител.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети, които съдът
намира, че включват увреждания на предна дясна гума и джанта /изрично посочени в КП/,
като конкретно в случая същите възлизат общо на сумата 322,38 лева, изплатена на
застрахования собственик, и са в рамките на средните пазарни цени съгласно заключението
на вещото лице.
С плащането на обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на увредения
собственик спрямо задълженото лице до размера на изплатеното. Вземане на ищеца в
качеството на застраховател на увредения автомобил се ограничава до размера на
заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разноски
съгласно чл. 410, ал .1 КЗ. Доколкото се установява, че застрахователят – ищец е заплатил
като обезщетение за отстраняване на вредите сума, по-малка от установените действителни
вреди, то възникването на регресното вземане се явява доказано в пълния му предявен
размер – 332,38 лева с включени ликвидационните разноски в размер на 10 лева.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По обратния иск на ответника срещу третото лице помагач
Предвид основателността на предявения срещу ответника иск, настъпило се явява
процесуалното условие за разглеждане на предявения от него срещу привлеченото трето
лице помагач обратен иск.
За основателността на предявения обратен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл.
258 ЗЗД в тежест на ищеца по него е да установи: 1/ наличие на договорна връзка с третото
лице, в рамките на която за последното е възникнало задължение за поддържане и
ремонтиране на процесния пътен участък, 2/ настъпване на имуществените вреди за СО в
претендирания размер; 3 / наличие на причинна връзка между вредите и виновното
поведение на ответника по обратния иск, изразяващо се в неизпълнение на договорно
задължение към СО.
4
Ответникът по обратния иск следва да установи, че е изпълнил надлежно договорните
си задълженията спрямо СО, както и наличие на основания, изключващи отговорността му
за недостатъци на процесния пътен участък.
В случая не е спорно, че между СО и ПС ЕАД към датата на процесното събитие –
28.05.2018 г. е бил в сила Договор с рег. № СО 15-РД-55-241/27.04.2015 г., съгласно който
ответникът по обратния иск като изпълнител се е задължил да извършва на територията на
СО – IV зона, включваща райони „Оборище“, „Сердика“ и „Подуяне“ и „Ниви Искър“
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл.
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база
посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната.
Процесният пътен участък на ул. Р попада в посочените в Приложение №11 улици,
поддържането на които на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора е договорено да се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в договора
ниво на поддържане. Съгласно цитираната договорна клауза ответникът по обратния иск
като изпълнител се е задължил да извърши всички дейности, необходими с оглед
постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение качеството на
състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. Съгласно чл. 1.2. в обхвата на
дейностите са включени дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки /в
т.ч. тротоарите/ на цялата улична мрежа в границите на определената с договора зона на
територията на СО.
Установената в хода на производството неравност, причинила процесния пътен
инцидент и настъпване увреждания на застрахования при ищеца автомобил, не е спорна
между ответника и третото лице помагач. Спорно е дали третото лице помагач е в
неизпълнение на договорните задължения, като основното възражение от негова страна е, че
улицата е била в състояние, изискващо извършване на основен ремонт, поради което е
следвало да бъде изключена от Приложение №11, като се позовава на неизпълнение от
страна на СО на чл. 6.4. от договора да изключи същата, след като е била уведомена за
невъзможността за поддържането й в рамките на текущи ремонтни дейности.
С протокол за проверка за тридесет и седми месец, съставен от представители на
възложителя и изпълнителя, констатирано след проверка в периода от 27 до 28.05.2018 г. е
недостигане на необходимото ниво на обслужване на 26 бр. улици, една от които – ул. Р, а с
констативен протокол от 28.05.2018 г. обект: Зона IV-та, район Подуяне, ул. Р не е приет.
Видно от договора с чл. 6.4.,противно на възраженията на ответника по обратния иск, е
предвидено право, а не задължение на възложителя СО да прецени, че за определена улица
или част от такава, посочена в Приложение №11, е наложително извършването на основен
ремонт, и да я изключи от списъка като не заплаща възнаграждение на Изпълнителя за нея.
В случая от страна на трето лице не се установява да е извършило конкретни действия по
изпълнение на задълженията му по чл. 2.2. от договора за превантивно и за текущо
поддържане на процесния участък в рамките на предвидения срок на договора съгласно чл.
3.1. Не се установява и процесният участък да е бил в състояние, поставящо изпълнителя в
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора към датата на сключването му и
същият своевременно да е уведомил за това възложителя. Представените от ответника по
обратния иск писма до СО са от 2018 г с искане за изключване на улици от списъка по
Приложение №11, от една страна са отправени след изтичане на период от няколко години
от сключване на договора /а не непосредствено след сключването му, за да се приеме, че е
налице незабавно уведомяване за констатирана невъзможност за изпълнение по обективни
причини/, а от друга страна не се установява да касаят спорния участък. Представено е
допълнително споразумение по чл. 6.4. от договора, съгласно което отпада от договора ул Р
в участъка от ул. Градинасрска до ул. Първа българска армия. Не се установява обаче, че в
този участък от ул. Р е настъпило събитието, тъй като видно от констативния протокол за
процесното ПТП мястото е между кръстовищата на ул. Р с ул/ М и и ул. В. Кънчев, т.е. в
5
останалия за поддръжка участък от ул. Първа българска армия до бул. Владимир Вазов.
Дори и процесният участък обаче да е изключен по силата на споразумение между страните,
то действието му е занапред и не изключва отговорността на изпълнителя за неизпълнение
до влизане в сила на договорната промяна. Напротив при липса на ангажирани
доказателства за извършване от сключване на договора до процесната дата на дейности по
поддържане и ремонт на пътя, то и достигането на соченото състояние, налагащо основен
ремонт, може да се приеме, че се дължи на неизпълнението на изпълнителя, поради което не
може да съставлява обстоятелство, изключващо отговорността му, за каквото се сочи от
третото лице помагач.
Предвид посоченото възраженията на ответника по обратния иск за наличие на
обстоятелства, изключващи отговорността му, настоящият състав на съда намира за
неоснователни. До процесната дата 28.05.2018 г. процесният участък от ул. Р е бил включен
в рамките на зоната, за която е поел задължение за извършване на текущ и превантивен
ремонт, а СО като възложителят му е заплащал възнаграждение. Поради това и наличието на
неизправности на пътната настилка следва да се приеме, че е в резултат неговото
бездействие по поддръжка и неточно изпълнение на ремонтните работи в пътния участък.
Поради това и в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
неизпълнение в размер на сторените от СО разходи за обезщетяване на третото увредено
лице, в чийто права се е суброгирал първоначалния ищец. Поради това и ответникът по
обратния иск следва да бъде осъден под условие, че обезщетението бъде заплатено от СО.
Законната лихва, която СО дължи на застрахователя следва да бъде включена в
регресните плащания, дължими от третото лице помагач, в платения размер според датата
на плащането.
Искането за законна лихва върху сумите, дължими от помагача, следва да бъде
уважено, но от датата, на която СО заплати същите на суброгиралия се в правата на
увредения собственик застраховател, а не от датата на исковата молба по обратния иск,
както е поискано.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи от
ответника сторените и доказани в производството разноски в размер на 415, от които 25
лева – държавна такса, 40 лева –възнаграждение на свидетел, 250 лева за възнаграждение на
вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на 75 лева за
зповедното производство /25 лева – д.т и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът СО – ищец по обратния иск при условие, че заплати посочените разноски
на първоначалния ищец, има право да получи същите от ответника по обратния иск.
С оглед уважаване на обратния иск третото лице помагач дължи на СО разноски в
размер на 150 лева /50 лв – д.т. и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск, че СО, гр. С, ул. „М” № 33, дължи на ЗК ЛИ АД, с ЕИК ****** и адрес
гр. С, бул. СШ, №67А на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
332,38 лева (триста тридесет и два лева и 38 стотинки), представляваща регресно вземане за
застрахователно обезщетение и разноски за определянето му, изплатено по имуществена
застраховка "Каско на МПС" 93001810032596 от 25.04.2018 г. за вреди на МПС марка
"БМВ", модел "530 Д" с рег. №СВ **** КК от ПТП, настъпило на 28.05.2018 г. в гр.С, на ул.
"Р" поради наличие на необезопасена и несигнализирана опасност на пътното платно, ведно
със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4210/2022 г. на
6
СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на ЗК
ЛИ АД, с ЕИК ****** и адрес гр. С, бул. СШ, №67А, сумата от 415 лева, представляващи
направени в исковото производство разноски и сумата 75 лева – разноски за заповедното
производство .
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД „ПС“ ЕАД с ЕИК
****** с адрес на управление гр. С, ул. С № 4, ет. 5 да заплати на СО, гр. С, ул. „М” № 33
сумата от 332,38 лева - обезщетение за вреди от неизпълнение на договор с рег. № СО 15-
РД-55-241/27.04.2015 г. в размер на сторените разходи за обезщетение и разноските за
определянето му за вредите на МПС марка "БМВ", модел "530 Д" с рег. №СВ **** КК от
ПТП, настъпило на 28.05.2018 г. в гр. С, на ул. "Р" поради наличие на необезопасена и
несигнализирана опасност на пътното платно ведно със законната лихва от 27.01.2022 г. до
изплащане на вземането, и за разноските по гр.д. № 22447/2022 г. и по ч. гр.д. № 4210/2022
г. по описа на СРС в размер на общо 490 лева ведно със законната лихва от плащането на
сумите на ЗК ЛИ АД, с ЕИК ****** до изплащането им, при условие че СО в изпълнение на
постановеното срещу нея решение по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
заплати същите на ЗК ЛИ АД, с ЕИК ****** .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ПС“ ЕАД с ЕИК ****** да заплати СО,
гр. С, ул. „М” № 33, сумата от 150 лева – разноски за производството.
Решението е поставено при участие на „ПС“ ЕАД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на СО.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7