Решение по дело №259/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 87
Дата: 4 април 2025 г.
Съдия: Десислава Динкова Щерева
Дело: 20242100900259
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бургас, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20242100900259 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на Д. Б. А. с ЕГН **********, срещу „Елиа транс България“ ООД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Чаталджа“
№75, представлявано от управителя Елена Станкова, с искане да бъде
признато за установено, че извършеното вписване като съдружник на Д. Б. А.
в Търговския регистър по партидата на „Елиа транс България“ ООД е
вписване на несъществуващо обстоятелство, поради прекратеното му
членствено правоотношение след изтичане на тримесечен срок, на получено
от дружеството на 21.12.2017 г. писмено предизвестие от ищеца по реда на чл.
125, ал. 2 от Търговския закон. Отправено е и искане, в случай на уважаване
на иска, акта на съда да бъде служебно изпратен за вписване на Агенция по
вписванията – ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът твърди, че е имал качеството на съдружник в ответното
дружество. Твърди се, че е отправил писмено предизвестие по чл.125 ал.2 от
ТЗ и след изтичането на тримесечния срок другият съдружник Елена Станкова
взела решение като едноличен собственик на капитала, с което приела и
подписала нов учредителен акт. Било подадено заявление за вписване на
промени, изразяващи се в заличаване на ищеца като съдружник, но по
заявлението бил постановен отказ 20180404193415, който дружеството не
обжалвало. Поддържа се, че членственото правоотношение на ищеца е
прекратено едностранно, след изтичане на срока на предизвестието, без да е
1
необходимо някакво изявление на волеобразуващия орган на юридическото
лице. Сочи се, че ищецът продължава да бъде вписан като съдружник, като
това обстоятелство нанася щети на репутацията му, тъй като дружеството
било натрупало задължения и за него е налице правен интерес от предявяване
на иска за приемане за установено, че извършеното вписване като съдружник
на Д. Б. А. в Търговския регистър по партидата на „Елиа транс България“
ООД е вписване на несъществуващо обстоятелство.
Ответникът не е депозирал по делото писмен отговор, не е представил
доказателства, не е направил доказателствени искания и не е изразил
становище по така предявената против него искова претенция.
Бургаският окръжен съд, като съобрази представените доказателства и
закона, намира за установено следното:
Предявената претенция е с правно основание чл.29 ал.1 пр.последно от
ЗТРРЮЛНЦ.
Установява се от представените доказателства и от служебна справка на
съда в Търговския регистър, че съдружници с равни дялове в дружеството са
ищецът Д. Б. и Елена Станкова, която е и управител.
С предизвестие по чл.125 ал.2 от ТЗ, достигнало до дружеството на
21.12.2017 год., ищецът е заявил, че в тримесечен срок от получаването ще
счита членственото правоотношение за прекратено. Заявил е, че във връзка с
уреждане на имуществените отношения е получил ликвидационен дял в
размер на 85 000 лв. въз основа на междинен баланс, изготвен към 30.11.2017
год.
Оставащият съдружник Елена Станкова е взела решение на 02.04.2018
год. в качеството на едноличен собственик на капитала, за това, че
дружеството ще се управлява от нея като досегашен управител, както и е
приела и подписала нов учредителен акт. От съдържанието му се установява,
че всички общо 1000 дружествени дяла, т.е. и дяловете на напусналия
съдружник, са поети от нея.
По депозирано заявление 20180404193415 за вписване на промени,
изразяващи се в заличаване на напусналия съдружник Д. Б. и вписване на
Елена Станкова като едноличен собственик на капитала е постановен отказ
20180404193415/26.04.2018 год., основан на съображения, че приложения
протокол не съдържа решение за уреждане на имуществените отношения
между напусналия съдружник и дружеството. Отказът не е бил обжалван и
оттогава до сега ищецът продължава да бъде вписан като съдружник, въпреки,
че членственото правоотношение между него и „Елиа транс България“ ООД е
прекратено с изтичане срока на предизвестието.
В практиката си ВКС последователно приема, че активно легитимирано
2
да проведе установителните искове чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР, е това
трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и
би се променило вследствие на заличаването му. Съответствието на
информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е
достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради
което, наличието й следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на
исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано.
Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на процеса
до приключването на спора с окончателен съдебен акт – така решение
№234/23.12.2016 год. по т.д.№54/16 год. І т.о. ВКС.
В конкретния случай от ищеца се представят доказателства,
установяващи задлъжнялост на дружеството по две изпълнителни дела при
ЧСИ и към НАП. От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът
е съдружник, едноличен собственик на капитала и управител на други
дружества – „ОВК АТА“ ЕООД с ЕИК *********, „Тръкс едн карс“ ЕООД с
ЕИК *********, „Унитрейлър“ ЕООД с ЕИК *********, „Ърбан Ай Ди“ ООД
с ЕИК *********, от което следва, че за него е от значение вписването му като
съдружник в дружество, което няма добра репутация като длъжник – това
вписване нанася щети на репутацията му и обосновава правен интерес от
воденето на иска по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез който би постигнал
заличаване на вписаното обстоятелство.
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно – ТР№ 1 от 6.12.2002 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК ВКС. В зависимост от момента на възникване на
обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези.
Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган
на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този
случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като
удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на
регистърното решение (понастоящем акт за вписване на длъжностното лице
по регистрация с оглед промяната на нормативната уредба). Втората хипотеза
касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по
исков ред е установена нищожността му.
Участието на ищеца като съдружник в ответното дружество е
съществувало към момента на вписването, но е прекратено в резултат на
настъпили впоследствие факти. В резултат на горното в регистъра е вписано
несъществуващо обстоятелство. Въпреки, че конкретната хипотеза не попада в
нито едно от двете условия, коментирани в тълкувателната практика на ВКС –
вписване на несъществуващо обстоятелство или на такова, за което по-късно
по исков ред е установена нищожността му, недостоверността на обявените
3
обстоятелства относно персоналния състав на дружеството, личния интерес на
съдружниците и обществения интерес налагат да бъде приложена нормата на
чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ – така решение № 946 от 3.07.2024 г. на СГС по т. д. №
11/2024 г. Динамиката на обществените отношения налага разширително
приложение на така установената практика, още повече, че в конкретния
случай ищецът не разполага с никаква възможност да заяви промените или да
принуди управителя да ги заяви, а от друга страна липсва неяснота относно
дружествените дялове на напускащия съдружник – те са поети от оставащия и
е приет нов учредителен акт от едноличния собственик, както и
имуществените отношения са уредени, за което ищецът писмено е декларирал
в предизвестието си. Последните обстоятелства са били удостоверени чрез
нарочни доказателства, приложени към заявление 20180404193415, видими
са в ТРРЮЛНЦ и няма пречка да бъдат взети предвид при приложението на
чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ.
Мотивиран от така изложените съображения, на основание чл.29 и чл.30
от ЗТРРЮЛНЦ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д. Б. А. с ЕГН **********,
срещу „Елиа транс България“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Чаталджа“ №75, представлявано от управителя
Елена Станкова, че извършеното вписване като съдружник на Д. Б. А. в
Търговския регистър по партидата на „Елиа транс България“ ООД е вписване
на несъществуващо обстоятелство, поради прекратеното му членствено
правоотношение след изтичане на тримесечен срок на получено от
дружеството на 21.12.2017 г. писмено предизвестие от ищеца по реда на чл.
125, ал. 2 от Търговския закон.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на горното обстоятелство по партидата на
„Елиа транс България“ ООД, с ЕИК ********* и вписване на Елена Петрова
Станкова като едноличен собственик на всички 1000 дяла от капитала на
дружеството, както и обявяване на учредителен акт, приложен към заявление
вх.№ 20180404193415.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати в
Агенция по вписванията, Търговски регистър.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4

5