РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110115611 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Н.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., к. к. ...., хотел „Е.“, срещу „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. .... № ..., ет. ..., искове с правно основание чл. 109 ЗС, за
осъждане на ответника:
- да възстанови парапета, разделящ ПИ с идентификатор *****.***.*** от ПИ с
идентификатор *****.***.***, и да премахне прохода в разруШ.та част на същия между
двата имота;
- да премахне изградената рампа върху стъпалата, попадащи в ПИ с идентификатор
*****.***.***, по която се стига чрез пробития проход до ПИ с идентификатор
*****.***.***;
- да премахне пицарията, изградена в ПИ с идентификатор *****.***.*** по
границата на собствения на ищеца ПИ с идентификатор *****.***.***, представляваща
търговска зала.
В исковата молба и уточняващите я такива ищецът „Н.” ООД твърди, че е собственик
на поземлен имот с идентификатор *****.***.***, находящ се в гр. В., к. к. ...., с площ 5274
кв. м, съгласно нотариален акт, вписан в СВ – Варна, под № 167, том VI, рег. № 2189, дело
1374/2002 г. Сочи, че в гореописания имот е построен и притежаваният от ищцовото
1
дружество хотел „Е.“.
Излага, че границата между притежавания от ищеца поземлен имот и съседния
поземлен имот с идентификатор *****.***.***, собственост на ответника, е масивен
парапет, като плътно до парапета и изцяло в границите на ПИ *****.***.*** са стъпалата,
водещи от входа на хотел „Е.“ към главната алея на к.к. „З. п.“ и бившия хотел „Р.“, сега
хотел „А.“.
Заявява, че в средата на описания парапет без съгласие и знание на ищеца е пробит
отвор около 4-5 метра, оформен като проход от алеята на ищеца и неговите съпала към
съседния ПИ с идентификатор *****.***.***, за достъп до изградените в последния
помещения – тату студио и нощен еротичен клуб, като парапетът бил изцяло разрушен.
Сочи, че върху стъпалата, които попадат в имота на ищеца, без негово знание и съгласие е
изградена рампа, по която да се стига чрез пробития проход до имота на ответника - ПИ с
идентификатор *****.***.***. Рампата била изградена изцяло на мястото на парапета, дълга
около три метра и широка около шестдесет сантиметра; същата пречела на потока от
туристи, тъй като превръщала пешеходната зона в място за зареждане със стоки, като това
застрашавало пешеходците по стълбите, особено децата.
Твърди, че в горецитирания имот на ответника, по протежение на границата
(парапета) с имота на ищеца, от главната улица (към бившия хотел „Р.“, сега хотел „А.“) до
тату студиото и нощния еротичен клуб е изградено заведение за обществено хранене –
пицария, като част от покрива на заведението навлиза в собствения на ищеца поземлен имот
с около 20-30 сантиметра по цялото протежение на границата от улицата до прохода.
Сочи, че терасата за хранене, част от ресторанта на ответника, била покрита
първоначално с ажурна пергола, която била хоризонтална и не засенчвала намиращия се на
север от нея басейн и площадката до него с шезлонги на хотел „Е.“, представляващи зона за
почивка на гостите на ищеца. Имало и отстояние от имотната граница с ищеца. Посочената
тераса обаче била превърната в търговска зала и понастоящем била покрита с плътен
двускатов покрив, който увеличил височината й с повече от два метра, като по този начин
засенчвал имота на ищеца. На терасата била монтирана и пещ на дърва, точно срещу зоната
за почивка на хотел „Е.“, която одимявала и умирисвала тази зона, вследствие на което
същата била неизползваема. Ищецът заявява, че не е давал съгласието си за изграждането на
тази тераса. Твърди, че отведените от скатовия покрив дъждовни води се изливат върху
имота му, върху настилката на стълбището и подходите към него, като го увреждат, поради
което на ищеца се налага всяка година да извършва ремонт. Сочи, че стълбите са пешеходна
зона за гостите на хотела и представляват единственото място за достъп до
инфраструктурата на курорта, вкл. главната алея и плажа. При валеж те са трудно
проходими и опасни за ползване.
Заявява, че гореописаната постройка и съоръженията в нея са построени без
необходимото отстояние от страничната регулационна линия и без издадено строително
разрешение и строителни книжа, като представляват незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ . Твърди, че постройката пречи на ищеца да ползва собствения си
2
имот, води до съществено засенчване, застрашава живота и здравето на гостите на
туристическия му обект.
Настоява исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.“ ООД депозира писмен отговор, в който
поддържа становище за неоснователност на ищцовите претенции. Твърди, че не е извършил
нито едно от действията, чието преустановяване се иска. Твърди, че е собственик на
търговски обект, изграден в имот, собственост на трето, неучастващо по делото лице.
Заявява, че още при закупуване на имота същият е бил във вида, в който е и към
настоящия момент, ответникът не е извършвал нито едно от действията, описани в исковата
молба. Ищецът също е закупил имота във вида, в който е сега, и е бил наясно какво купува,
като не са налице действия на ответника след този период, които да са обхванати от Н.та на
чл. 109 ЗС.
Сочи, че към настоящия момент на територията на к.к. „З. п.“ има действащ ПУП-
ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-02-14-513/25.09.2003 г. на Министъра на МРРБ, съгласно
който процесните постройки са отразени като съществуващи към 2003 г., като част от
кадастралния план, послужил за изработване на ПУП. За търговския обект има одобрени
проекти към Разрешение за строеж № 28 от 02.06.1982 г. на Началника на отдел
„Архитектура и благоустройство“ при ОбГНС - гр. Варна, за „Преустройство, пристройка и
надстройка на съществуващия ресторант „Ч. р.“ в к.к. „З. п.“, както и чертеж „Разпределение
на открита тераса“, одобрен на 25.06.1982 г., с който се предвижда покриването на терасите с
навесна кота +6,70 и +7,45. Заявява, че в архива е наличен и цветен чертеж на южната
фасада, одобрен на 12.09.1982 г., който отразява как ще изглежда навесът на откритите
тераси. Твърди, че изграденият на място навес отговаря на разрешения от 1982 г.
Настоява за отхвърляне на предявените претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „Н.“ ООД се представлява от И. П. А. – управител на
дружеството, и адв. П. В. от Адвокатска колегия - София. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „Т.“ ООД се представлява от адв. Д. Г. от Адвокатска
колегия - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа представения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 82, том I, рег. № 860,
дело № 46 от 2002 г., вписан под № 167, том VI, рег. № 2189, дело 1374/2002 г. в СВ – Варна,
на 01.03.2002 г. „З. п.“ АД продава на „Н.“ ООД собствените си на основание чл. 17а от
ЗППДОбП недвижими имоти, находящи се в гр. В., к. к. .... и представляващи: 1.1) място,
съставляващо УПИ Х в кв. № 31, с площ 3322 кв. м, отреден за хотел „Е.“, с граници: север –
УПИ I в кв. № 31, за озеленяване, изток - УПИ IV в кв. № 31, за озеленяване, юг - УПИ IХ в
кв. № 31, за озеленяване, и УПИ V в кв. № 31, за ресторант, запад – улица, съгласно ЗРП на
к.к. „З. п.“; 1.2) място, съставляващо УПИ IV в кв. № 31, с площ 950 кв. м, отреден за зелена
площ и басейн, с граници: север – УПИ I в кв. № 31, за озеленяване, и УПИ III в кв. № 31, за
ресторант, изток - УПИ III в кв. № 31, за ресторант, и улица, юг - УПИ V в кв. № 31, за
ресторант, запад – УПИ Х в кв. № 31, за хотел „Е.“, съгласно ЗРП на к.к. „З. п.“; 1.3) място,
съставляващо УПИ I в кв. № 31, незастроено, с площ 2609 кв. м, с граници: северозапад –
3
улица, изток УПИ II в кв. № 31, за търговски комплекс, и УПИ III в кв. № 31, за ресторант,
изток - УПИ III в кв. № 31, за ресторант, и улица, юг - УПИ IV в кв. № 31, за зелена площ и
басейн, и УПИ Х в кв. № 31, за хотел „Е.“, съгласно ЗРП на к.к. „З. п.“.
Видно от писмо рег. № РД18016475ВН_022ВН/01.04.2020 г. от Заместник-кмета на
Община Варна до Управителя на „Н.“ ООД, в същото се съобщава, че по жалба на
получателя е констатиран незаконен строеж: „Навес над съществуваща тераса на ресторант
„Его“ (бивш ресторант „Ч. р.“), находящ се в имот с идентификатор *****.***.***,
собственост на „Т.“ ООД.
Установява се от Разрешение за строеж № 28 от 02.06.1982 г., издадено от Началник
отдел „Архитектура и благоустройство“ при Варненски градски общински народен съвет, че
със същото се позволява на ТК „Балкантурист“ – к.к. „З. п.“ да извърши преустройство,
пристройка и надстройка на съществуващия ресторант „Ч. р.“ по архитектурен проект от
САБ – н.с., с прот. № 9 от 13.06.1980 г., като се даде строителна линия; капацитет на
заведението – 1025 места. Посочен е изпълнител на строежа: ТК „Балкантурист“ – РМ;
квадратура: преустройство – 1760 кв. м, пристройки – 1028 кв. м, надстройка – 600 кв. м.
Видно от Договор за съвместна дейност № 88/23.01.1997 г., същият е сключен между
„З. п.“ ЕАД – първа страна, и „Варимекс“ ООД – втора страна, с предмет на договора:
обединяване на търговците за извършване на съвместна реконструкция, модернизация и
разшиР.е на обект: ресторант „Ч. р.“ в к.к. „З. п.“, и експлоатацията на обекта като ресторант.
Посочено е в чл. 2 на раздел II, че изпълнението на реконструкция, модернизация и разшиР.е
се възлага на втората страна, като крайният срок на завършване на реконструкция,
модернизация и разширение е 30.05.1997 г.
С Договор от 15.09.1999 г. Министърът на търговията и туризма на Република
България, в качеството му на упълномощен орган по реда на чл. 3, ал. 3 от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, продава на „Т.“ ООД
и прехвърля на дружеството правото на собственост върху следния обект: обособена част от
„З. п.“ АД – ресторантски комплекс „Ч. р.“, с обща застроена площ 2844,24 кв. м, находящ се
в парцел V, кв. 31 по ЗРП на к.к. „З. п.“ с площ 3989 кв. м, при граници на ресторанта: на
север – стълби към централна алея и хотел „Е.“, на юг – ресторант „С.“, на изток – път и
паркинг пред хотел „Р.“, и на запад – алея и път, включващо: 1.1) правото на собственост
върху сградата на обособената част - ресторантски комплекс „Ч. р.“, представляващ
двуетажно ресторантско тяло, включващо следните помещения: сутерен със складови
помещения, на първи етаж – търговска зала, зала за нощен бар с ъглов бар и кът за
дисководещ, кухненски блок и складови помещения със стреха с метална конструкция;
четири беседки; санитарен възел; тераса; на втори етаж – казино и търговско помещение,
складови и административни помещения над втори етаж и стопански двор от западната
страна; 1.2) право на строеж върху застроената площ от 2844,24 кв. м; машини, съоръжения,
технологично оборудване, подвижно обзавеждане и материални запаси, малоценни и
малотрайни предмети по приложен опис към деня на въвода във владение. В чл. 11 е
отразено, че с настоящия договор собствеността върху имота се прехвърля от продавача на
купувача и го легитимира като законен собственик, като нотариална форма не е необходима.
От заключението на вещото лице Р. П. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесните ПИ с идентификатор*****.***.*** и ПИ с
идентификатор *****.***.*** по КК и КР, одобрени със Заповед 300-5-64/08.08.2003 г. на
ИД на АК, находящи се в гр. В., к. к. ...., са с обща граница, като северната граница на ПИ с
идентификатор *****.***.*** е респективно южната граница на ПИ с идентификатор
*****.***.***. Съгласно кадастралната карта и проведеното измерване на място, не се
констатира отстояние между двата имота по общата граница.
Вещото лице сочи, че по продължение на цялата граница на двата имота е изграден
масивен парапет с широчина от 0,60 м и различна височина, облицован с балчишки камък.
4
На комбинирана скица на л. 64 от делото е отразено, че парапетът е прекъснат между точки
А и Б, с дължина на отвора 5,68 м, като вещото лице излага, че на място това прекъсване
оформя проход със стъпала между имоти *****.***.*** и *****.***.***, водещ към вход на
нощен бар и западен вход на пицарията, изградени в имота на ответника; при прохода е
оформена рампа към имота на ответника, навлизаща с 2,30 кв. м в имота на ищеца.
Относно пицарията, вещото лице констатира, че същата – изчертана със зелени линии
и зелен щрих на комбинирана скица на л. 65 от делото – е с площ 220 кв. м, ситуирана в
североизточния край на ПИ *****.***.***, на границата на ПИ *****.***.***, като
построеното представлява паянтов навес с дървена носеща конструкция с частично
изградени стени. Сочи, че стените представляват дървена конструкция, обшита вътрешно и
външно, а таванът – дървен гредоред. Покривната конструкция е дървена скатна, покрита с
ондулин. Носещите дървени колони са монтирани върху бетонната площадка, настлана с
балчишки камък и гранитни павета. Сочи, че част от конструкцията е монтирана върху
масивния парапет. Във вътрешността на обекта е изградена масивна камина, чийто комин
излиза над покрива и достига до кота 11,54 м. Стрехата на покрива на пицария-бар „Е.“
попада в имот *****.***.*** с различна широчина, от порядъка на 0,32 м в най-широката си
част до 0,01 м в най-тясната, като общата площ на навлизане в имота на ищеца е 4 кв. м.
Установено е със заключението по СТЕ, че за извършване на строителство в ПИ
*****.***.*** е издадено Разрешение за строеж № 28 от 02.06.1982 г. на Началника на отдел
„Архитектура и благоустройство“ при Варненски градски общински народен съвет за
„Преустройство, пристройка и надстройка на съществуващия ресторант „Ч. р.“ – к.к. „З. п.“.
Налична е и съответна строителна документация за целия обект, одобрена по надлежния
ред. В чертеж „Разпределение на открита тераса“, одобрен на 25.06.1982 г., се предвижда
покриването на терасите с навес, на кота + 6,70 и + 7,45. В част „Архитектура“ е наличен
цветен чертеж на южната фасада, одобрен на 12.09.1982 г., приложен на л. 61 от делото, на
който е показан изгледът на покритите тераси. Вещото лице констатира, че покривната
конструкция на посочения чертеж съществено се различава от покривната конструкция на
пица-бар „Его“, съществуваща сега на място – снимка на л. 61 от делото. Сочи, че от
кадастралната основа към ЗРП на к.к. „З. п.“, одобрен със Заповед № Г-118/04.12.1998 г. на
Кмета на Община Варна, е видно, че терасата е покрита с два навеса, както и че между
терасата и източната граница на имота съществува свободно пространство. Към момента на
огледа навесът е изпълнен от сглобяеми дървени елементи, оформящи една обща
конструкция, покриваща тераса с площ 220 кв. м, като навесът е позициониран и върху
свободното по проект пространство – приложена на л. 67 от делото е скица 191/07.02.2002 г.,
издадена от Община Варна, на която с жълт контур са очертани усвоеното свободно
пространство и двата навеса.
В заключението си по допълнителната СТЕ вещото лице сочи, че с Разрешение за
строеж № 11/15.02.2001 г. се разрешава да се извърши строеж: „Търговски център за
промишлени стоки към ресторант „Ч. р.“ – Варна, к.к. „З. п.“, парцел V, кв. 31“,
представляващ 10 бр. полуподземни магазини; строителното разрешение не касае пицария,
изграждане на комин, пещ и изход към стълбището.
От заключението на втората допълнителна СТЕ се установява, че към датата на
издаване на Разрешение за строеж № 28/02.06.1982 г. действащ е кадастралният план на к.к.
„З. п.“, изготвен през1980 г., като на него в курортния комплекс няма обособени имоти с
отделни планоснимачни номера. Към датата на издаване на Разрешение за строеж №
11/15.02.2001 г. действащ е Застроителен и регулационен план (ЗРП) на к.к. „З. п.“, одобрен
със Заповед № Г-118/04.12.1998 г. на Кмета на Община Варна. Съгласно същия, УПИ Х, с
отреждане „за хотел“, и УПИ IV, с отреждане „за озеленяване и басейн“, от кв. 31 са
идентични на ПИ с идентификатор*****.***.***, а УПИ V в кв. 31 с отреждане „за
ресторант“ е идентичен на ПИ с идентификатор*****.***.***.
5
В съдебно заседание на 29.05.2024 г. вещото лице потвърждава, че със строителната
документация към разрешението за строеж от 1982 г. не е предвидено изграждането на
пицария.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите И. И.
К. и Р. С. Д. – на страната на ответника, и Д. А.-Н. А. – на страната на ищеца.
В показанията си свид. К. излага, че е работил в ресторант „Ч. р.“ от 1997 г. до 2004 г.
или 2003 г. Не знае как се нарича ресторантът сега. Заявява, че пицарията в имота е
построена през 1997 г. от фирмата, която стопанисвала ресторанта – „В.“, като това била
същата фирма, която го стопанисвала и сега; докато свидетелят работил, реконструкция на
пицарията не била правена. Била покрита с дървен покрив, който стигал до стълбите,
водещи към хотел „Е.“, като този покрив по никакъв начин не пречел на съседния имот и
когато вали. Свидетелят счита, че пещта сигурно е имала комин; няма спомен да е имало
някакви проблеми. Заявява, че парапетът на стълбите към хотел „Е.“ не е бил разрушен, към
еротичния клуб се влизало от входа на ресторанта; не знае дали клубът има вход откъм
стълбите.
В показанията си свид. Д. сочи, че познава един от собствениците на пицарията – Ц.
Ц., от есента на 1999 г., когато ходили да се черпят с пици на „Ч. р.“ и общи приятели ги
запознали. Заявява, че доколкото знае, оттогава нищо не е променяно; правени били само
козметични ремонти, за поддръжка. Пицарията имала покрив; не може да се сети дали
същият имал улуци, но като строител счита, че един покрив не може да пречи на стълби.
Доколкото знае, през 1999 г. пицарията имала комин, защото правели пици на пещ; не знае
колко е бил висок коминът и дали е одимявал съседа. Не е виждал парапет на стълбите към
хотел „Е.“.
От показанията на свид. А. се установява, че същият работи в хотел „Е.“ от 2015 г.,
като в момента е управител. Заявява, че туристите много се оплаквали от дим в района на
басейна, който идвал от пицария „Е.“. Тя била на разстояние 6-7 м от басейна, палели пещта
в нея около 9:00 ч. и районът около басейна бил почти неизползваем за шезлонги, защото
поради дима хората не сядали там. Димът се усещал включително и когато вятърът духал от
изток, защото точно над комина имало дърво, което пречело на дима да се отведе в
„правилната“ посока; пречело на дима да отива нагоре и той се разпръсквал настрани, като
от едната страна имало сграда, а от другата бил басейнът. Свидетелят като управител
получавал по няколко оплаквания месечно за дима. Пречел на туристите и проходът от
стълбите към еротичния клуб, защото клубът се зареждал от стълбите, съответно се
затруднявало движението. Освен това, тъй като наклонът на покрива на пицарията бил към
стълбите, при дъжд водата се стичала надолу и ги разрушавала, а за хората било почти
невъзможно да минат от там.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск дава вещноправна
защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. От
самия текст на разпоредбата е видно, че за уважаване на иска е необходимо ищецът да
докаже в условията на пълно и главно доказване следните кумулативно изискуеми
предпоставки: 1) че е собственик на имота, 2) че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), 3) че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от
6
обикновените (чл. 50 ЗС). Собственикът следва да установи кое е действието, което
препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво
се състои нарушението. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
В конкретния случай страните не спорят относно правото на ищеца на собственост
върху ПИ с идентификатор *****.***.***, като същото се установява и от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 82, том I, рег. № 860, дело № 46 от 2002 г. Спорно е дали
именно ответникът е извършил твърдените въздействия върху имота, явяват ли се те
неправомерни, както и дали същите създават на ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените.
Относно възстановяване на парапета между двата имота и премахване на рампата:
По делото не са налични доказателства, че отварянето на проход в парапета между
имотите на страните е извършено законосъобразно, със строителни книжа. Настоящият
съдебен състав не кредитира твърдението на ответника, че имотът му и в момента на
придобиването му е бил в състоянието, в което се намира към настоящия момент,
респективно, че е бил налице проход в парапета между двата имота, където е монтирана
рампа, използвана за зареждане на нощния клуб. Този си извод съдът базира на показанията
на свид. К. – на страната на ответника, който изрично заявява, че докато той работил в „Ч.
р.“, парапетът на стълбите към хотел „Е.“ не е бил разрушен, а към еротичния клуб се
влизало от входа на ресторанта. Доколкото отварянето на прохода и изграждането на
рампата за зареждане на клуба, собственост на ответника, ползват единствено последния,
съдът приема, че именно той ги е извършил. В случая следва да се приложат постановките
на ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които в
определени случаи ищецът няма нужда да доказва, че пречките, които насрещната страна с
поведението си създава за ползването на имота му, са по-големи от обикновените, поради
естеството на извършеното от ответника нарушение. Такива са случаите, в които в исковата
молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения
на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота,
без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
В настоящия казус ответникът не отрича, че използва стълбите в имота на ищеца и
монтираната върху тях рампа за зареждане на заведението си, нито твърди да има надлежно
учредено право за това. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право,
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
С оглед на изложеното, исковете по отношение на прохода и рампата се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Относно пицарията:
7
Твърдението на ответника, че пицарията е заварена от него в настоящия й вид при
приватизацията на имота през 1999 г., не намира опора в материалите по делото. В
заключението си по допуснатата съдебно-техническа експертиза вещото лице Р. П. сочи, че с
одобрената по надлежния ред документация към Разрешение за строеж № 28 от 02.06.1982 г.
за „Преустройство, пристройка и надстройка на съществуващия ресторант „Ч. р.“ – к.к. „З.
п.“, се предвижда единствено покриването на откритата тераса с навес, на кота + 6,70 и +
7,45; не е предвидено изграждането на пицария. Констатира и че съгласно кадастралната
основа към ЗРП на к.к. „З. п.“, одобрен със Заповед № Г-118/04.12.1998 г. на Кмета на
Община Варна, терасата е покрита с два навеса, както и че между терасата и източната
граница на имота съществува свободно пространство, каквото към настоящия момент на
място не е налице. Т.е. към годината на утвърждаване на плана, пицарията не е съществувала
в сегашния си вид. Същото се потвърждава и от приватизационния договор от 1999 г.,
съгласно който „Т.“ ООД е получило правото на собственост върху сградата на обособената
част - ресторантски комплекс „Ч. р.“, представляващ двуетажно ресторантско тяло,
включващо следните помещения: сутерен със складови помещения, на първи етаж –
търговска зала, зала за нощен бар с ъглов бар и кът за дисководещ, кухненски блок и
складови помещения със стреха с метална конструкция; четири беседки; санитарен възел;
тераса; на втори етаж – казино и търговско помещение, складови и административни
помещения над втори етаж и стопански двор от западната страна; право на строеж върху
застроената площ от 2844,24 кв. м; машини, съоръжения, технологично оборудване,
подвижно обзавеждане и материални запаси, малоценни и малотрайни предмети по
приложен опис към деня на въвода във владение. Сред придобитите вещи няма посочени
пицария/търговска зала – както изрично са посочени останалите помещения (единствената
посочена търговска зала на първи етаж е очевидно основната зала на ресторанта), нито
изградени стационарни пещ и комин – както са посочени стационарните ъглов бар и кът за
дисководещ в нощния бар. Посочена е тераса, с оглед на което следва да се приеме, че към
този момент построено е било именно предвиденото със строителното разрешение от 1982
г., както и че пицарията в сегашния си вид е построена след придобиването на обекта от „Т.“
ООД през септември 1999 г.
Съдът не кредитира показанията на свид. К. – в частта, че пицарията е построена в
сегашния си вид през 1997 г., и на свид. Д. – в частта, че през есента на 1999 г. пицарията
имала пещ и комин, тъй като същите са в противоречие с останалите доказателства по
делото и конкретно с приватизационния договор.
При така установеното, без правно значение е дали пицарията е била вече построена
към 2002 г., когато ищецът е придобил своя имот, тъй като той не е длъжен да търпи
противоправно въздействие върху имота си, дори ако то е съществувало преди да го закупи.
Закупуването на имота не е равнозначно на съгласие със създаващото пречки за ползването
му незаконно строителство в съседния имот, тъй като не поражда каквато и да е
облигационна връзка между ищеца и собственика на този съседен имот – още повече, че по
делото не са налични данни пицарията в сегашния си вид да е била изградена със съгласието
8
на праводателя на ищеца „З. п.“ АД.
Неоснователно е наведеното от процесуалния представител на ответника, че за
изграждането на пицарията не е било необходимо строително разрешение, тъй като
построеното не представлява „строеж“ по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ (действащ от 2001 г.).
В чл. 151, ал. 1 на ЗУТ лимитивно са изброени случаите, в които не се изисква разрешение за
строеж, като процесният не е между тях. Наличието на незаконен строеж „Навес над
съществуваща тераса на ресторант „Е.“ в ПИ с идентификатор *****.***.*** е констатирано
от надлежните общински органи, както е видно от писмо рег. №
РД18016475ВН_022ВН/01.04.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна. Установява се от
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза освен това, че навесът е
изграден в нарушение на регламентираните строителни правила и норми – построен е на
границата на ПИ *****.***.***, без никакво отстояние, като част от дървената носеща
конструкция с частично изградени стени е монтирана директно върху масивния парапет,
представляващ границата между двата имота, а стрехата на дървения скатен покрив, с
наклон към съседния ПИ *****.***.***, попада в същия с различна широчина, от порядъка
на 0,32 м в най-широката си част до 0,01 м в най-тясната, като общата площ на навлизане в
имота на ищеца е 4 кв. м.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. А. относно неудобствата, които
причиняват на клиентите на ищеца димът от комина и стичащата се при дъжд по процесната
покривна конструкция вода върху стълбите - единствения път от плажа към хотела, тъй като
наблюденията на свидетеля, като управител на хотел „Е.“, са директни и системни, а освен
това са и житейски логични.
Тази преценка не се разколебава от показанията на свидетелите на ответника. Свид.
К. няма спомен докато е работил в ресторант „Ч. р.“ да е имало проблеми с комина, но
същият и счита, че „пещта сигурно е имала комин“ – което е индиция за липса на преки
наблюдения; свидетелят освен това няма никакви наблюдения върху състоянието към
настоящия момент, тъй като дори не знае как се нарича ресторантът сега. Свид. Д. не знае
дали коминът е одимявал съседа, но като строител счита, че „един покрив не може да пречи
на стълби“ – което му убеждение обаче не се основава на конкретни впечатления за стълбите
към хотел „Е.“.
Може да се приеме, че недоволството на клиентите пряко рефлектира върху бизнеса
на ищеца, с оглед на което именно за последния, в качеството му на собственик на имот,
отреден „за хотел“ и „за басейн“, възникват по-големи от обикновените пречки за
използването на имота по предназначение в резултат на противоправното поведение на
ответника. Отделно съдът намира, че е основателно и оплакването на ищеца, че изградената
без никакви одобР. строителни книжа пицария на самата имотна граница е потенциално
опасна за преминаващите по стълбите в собствения му имот. Следва да се отчете и че самият
факт на попадане на стрехата на покривната конструкция на пицарията, изградена на
имотната граница, над имота на ищеца с до 0,32 м напред е достатъчно основание да се
приеме, че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем, тъй като това
9
е навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му и винаги съставлява
неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това (цитираното по-
горе ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 782 от
05.07.2010 г. по гр. д. № 946 /2009 г., ВКС, I ГО; Решение № 158 от 22.10.2019 г. по гр. д. №
4171/2018 г., ВКС, I ГО).
С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице фактическият състав на чл. 109 ЗС.
Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно
е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. (Решение
№ 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., ВКС, I ГО; Решение № 115 от 30.11. 2020 г.
по гр. д. № 3769/2019 г., ВКС, I ГО, и др.). Поради това съдът не е напълно обвързан от
формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови
извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита
на собствеността на ищеца (Решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г., ВКС,
II ГО).
В настоящия казус съдът намира, че адекватната защита на нарушените права на
ищеца не предполага премахването на цялата пицария, а само на онази част от нея, която се
намира между имотната граница с ПИ *****.***.*** и законово установеното отстояние от
нея по чл. 34 ЗУТ – 4 м, ведно с покривната конструкция в посочената част, пещта и комина.
В посочения обем искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца.
Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира 280 лева – държавна такса, 800 лева -
депозит за допуснатата съдебно-техническа експертиза, 200 лева – депозит за
допълнителната съдебно-техническа експертиза, 2225 лева – платено в брой адвокатско
възнаграждение, 188 лева – разход път и престой, 300 лева – депозит за съдебно-техническа
експертиза за определяне цената на иска по гр. д. № 1265/2022 г. по описа на ОС – Варна.
Представени са доказателства за извършените плащания, с изключение на разходи за път и
престой, претендирани в размер на 188 лева, които не следва да се присъждат, още повече че
не представляват съдебно-деловодни разноски. Останалите разноски следва да бъдат
присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявен от „Н.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., к. к. ...., хотел „Е.“, иск, на основание чл. 109 ЗС, „Т.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ..., ет. ..., да възстанови
разрушената част от 5,68 м от масивния парапет, разделящ собствения на ищеца ПИ с
идентификатор *****.***.*** от собствения на ответника ПИ с идентификатор
*****.***.*** по КК и КР, одобР. със Заповед 300-5-64/08.08.2023 г. на ИД на АК, и двата
находящи се в гр. В., к. к. ...., която разрушена част се намира между точки А и Б на
комбинирана скица на л. 64 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна
част от настоящото Решение, да премахне прохода в тази част на парапета между
посочените имоти, както и да премахне изградената рампа върху стъпалата, попадащи в ПИ
10
с идентификатор *****.***.***, по която се стига чрез пробития в парапета проход до ПИ с
идентификатор *****.***.***.
ОСЪЖДА по предявен от „Н.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., к. к. ...., хотел „Е.“, иск, на основание чл. 109 ЗС, „Т.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ..., ет. ..., да премахне част
от пица-бар „Е.“, представляващ паянтов навес с дървена носеща конструкция с частично
изградени стени и дървена покривна конструкция, целият с площ 220 кв. м, находящ се в
североизточния край на собствения на ответника ПИ с идентификатор *****.***.***, на
границата на собствения на ищеца ПИ с идентификатор *****.***.*** по КК и КР, одобР.
със Заповед 300-5-64/08.08.2023 г. на ИД на АК, и двата находящи се в гр. В., к. к. ....,
очертан със зелени линии и щрихован в зелено на комбинираната скица на л. 65 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото Решение, която част се
намира между имотната граница с ПИ с идентификатор *****.***.***, отразена между точки
А и В на посочената скица, и законово установеното отстояние от 4 м (четири метра) от тази
граница, съгласно чл. 34 ЗУТ, ведно с покривната конструкция в посочената част, пещта и
комина.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ..., ет. ..., да заплати на „Н.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., к. к. ...., хотел „Е.“, сумата от 3805,00
лева (Три хиляди осемстотин и пет лева), представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса, депозит за допуснатата съдебно-
техническа експертиза, депозит за съдебно-техническата експертиза за оценка на иска,
допусната по гр. д. № 1265/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и платено в брой
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11