№ 858
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110205286 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ИВ. Р. ИВ. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 03-137 /
03.12.2021г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което за нарушение по чл.17 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 500 лв.
В жалбата се сочи, че въз.И. притежава всички изискуеми документи съгласна
ЗРА за извършване на стопански риболов, както и регистрирана лодка, с която го
осъществява.На следващо място се описва фактическата обстановка, като се сочи, че
въззивникът, на основание придобитото му право на риболов е пуснал две мрежи в
района на езерото-канал 2, с лодка без обозначени номера.На следващият ден , при
отиването му на място е установил липсата и на мрежите, и на лодката, поради което и
след първоначални обяснения със служители на ИАРА, депозирал жалба с искане да
му бъдат върнати лодката и мрежите.В последствие въз.И. депозирал жалба и до ІV
РУ-Варна.В жалбата се навеждат доводи и за това, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът е бил
съставен след изтичане на тримесечния срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН, че
постановлението не му е било връчено по начина, описан в чл.58 ал.1 от ЗАНН, че не е
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, че нарушението не е осъществено и
доказано и др.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въз.И., редовно призован , не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
1
посочените в нея основания.По същество адв. Д.Д. отново пледира постановлението
да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира
постановлението да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз.И.И. притежавал Удостоверение за право на извършване на стопански
риболов в Черно море и река Дунав № 03107134/05.01.2021г., с риболовен кораб с
външна маркировка ВН 7350 и с подробно описани хрилни мрежи със съответните
марки и номера.
На 09.02.2021г. въз.И. заедно със свой приятел отишли сутринта на Варненското
езеро.Тъй като лодката на въззивника се ремонтирала, той решил да използва друга
лодка, без регистрация.С нея въз.И. и неговия приятел влезли в езерото и пуснали две
мрежи, които обаче били нерегистрирани.Техните действия били наблюдавани от мъж,
който бил на брега на езерото.След като приключили, въз.И. изкарал лодката на брега ,
пуснал котвата и я вързал.После двамата мъже си тръгнали.След това този мъж , който
ги наблюдавал, подал сигнал до ИАРА, че се извършва нерегламентиран улов на
риба.На място пристигнали служители на ИАРА, един от които св.С.Л..При
изваждането на мрежите от водата се установило, че те били без маркировка.Лодката,
за която очевидецът на действията на въз.И., посочил, че е била използвана, също била
без регистрация.Поради това тя и мрежите били иззети.За действията си служителите
на ИАРА изготвили доклад от проверка за наблюдение и контрол без извършена
инспекция.
На 10.02.2021г. въз.И. отишъл на брега на Варненското езеро и установил, че
лодката и мрежите липсват.От друг рибар разбрал, че предният ден те са били взети от
служители на ИАРА защото нямал „ билет“.За това въззивникът отишъл до офиса на
ИАРА в гр.Варна, откъдето закупил билета и при разговор със служители разбрал, че
понеже лодката няма номер, действията му са нередни. Въз.И. поискал да си получи
мрежите, лодката и котвите обратно, за което на 17.02.2021г. подал жалба, но му било
отказано. За това той подал и жалба в ІV РУ-Варна.Била образувана преписка №
2455/2021г. по описа на ВРП.В хода на проверката били снети обяснения от въз.И.,
Б.Б., с когото бил при разпъването на мрежите, св.Л. и други служители на ИАРА,
присъствали при изваждането на лодката и мрежите. След изясняване на фактическата
обстановка прокурор при ВРП постановил отказ да се образува наказателно
производство.Макар преписката да била образувана по повод сигнал на въз.И. с оглед
извършено престъпление от общ характер, съгласно събраните материали
представителят на ВРП преценил, че доказателства за престъпление не са налице, а са
налични такива, че въз.И. и Б.Б. са извършили административно нарушение.Поради
това било постановено преписката да бъде изпратена на Началника на ИАРА за
налагане на административно наказание.
Въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство, на 05.07.2021г. св.Л. съставил против въз.И. акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 09.02.2021г. в канал 2, със съответните
координати, е било установено, че въззивникът извършва стопански риболов от лодка
без регистрация с немаркирани мрежи. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.17 ал.1 т.1 от ЗАНН. При личното предявяване на акта въз.И. посочил
2
като възражения, че не е съгласен с акта и че не е извършил описаното в него. В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал и писмени възражения, в които посочил, че на
датата, посочена в акта не е бил спиран, проверяван и не са му били връчвани никакви
удостоверителни документи за това, че извършва стопански риболов с лодка / с или без
регистрация/ .Били наведени твърдения и за това, че този ден лодката не е била
управлявана, а е била закотвена, завързана със синджир и заключена с катинар, както и
че е липсвала на следващият ден, поради което били подадени жалби до ИАРА и ІV
РУ-Варна.Във възраженията било посочено още, че въз.И. притежава удостоверителни
документи за извършване на стопанки риболов.На последно място били направени
възражения, че актът е бил съставен след изтичане на тримесечния срок по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.В заключение било формулирано искане административно-
наказателното производство да бъде прекратено с резолюция.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 03-137 /
03.12.2021г. , с което административно-наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта , а именно , че на 09.02.2021г. в 13,30ч., в канал 2,
при съответните координати, въззивникът извършва стопански риболов от лодка без
регистрация с немаркирани мрежи. Била възприета и правната квалификация на
нарушението по чл.17 ал.1 от ЗРА.За него, на основание чл.56 ал.1 от ЗРА на въз. И.
било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Разпоредбата на чл.90 ал.1 от ЗРА за отнемане на вещи в полза на Държавата не била
приложена. Депозираните възражения също не били разгледани.
В хода на съдебното производство бе разпитан С.Л. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и
посочи, че проверката е била извършена по подаден сигнал, че на място въз.И. не е бил
установен, че мрежите са били във водата, а лодката на брега, както и че актът е бил
написан въз основа на указанията, дадени от ВРП в постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство.
Към доказателствата по делото бяха приобщени служебно изискани и
представени от процесуалният представител на ИАРА копие от постановление на ВРП
и преписка № 2455/2021г. по описа на ВРП, които съдът кредитира изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 03-137 / 03.12.2021г. е издадено от компетентен
орган - от Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА съобразно Заповед № РД 09-131/ 16.02.2021г. на
3
Министъра на земеделието и храните. Актът за установяване на административно
нарушение също е съставен от компетентно лице, тъй като съгласно същата заповед св.
Л., който е старши специалист към „Рибарство и контрол” има право да съставя
актове за нарушения на разпоредбите на ЗРА по реда на ЗАНН. Съдът не споделя
възраженията в жалбата, че актът е съставен след изтичане на срока по чл.34 от
ЗАНН.От доказателствата, приложени по делото е видно, че намирането и изземването
на мрежите и лодката са се осъществили единствено в присъствието на служители на
ИАРА, т.е. в отсъствие на лицето, което ги е използвало.Въз.И. от своя страна на
17.02.2021г. е депозирал жалба до ИАРА- Бургас, в която е посочил, че притежава
риболовен билет и е пуснал две мрежи с лодката си, която преди това била
ремонтирана, които на следващият ден не намерил и разбрал , че са иззети от
контролните органи, както и е поискал тяхното връщане.От друга страна,
постановлението на ВРП , с което са били дадени указания за съставяне на акт против
въз.И. , е било получено в ИАРА на 26.04.2021г., което е видно от направеното
отбелязване в него.В този смисъл и доколкото в акта изрично е посочено, че се издава
въз основа на постановлението на ВРП, следва да се приеме, че нарушителят е станал
известен именно на датата на получаването му и след като актът срещу него е
съставен на 05.07.2021г., то същият е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Неоснователно е и възражението,
свързано с начина на връчване на наказателното постановление на въз.И..Видно от
приложеното по преписката копие от обратна разписка е, че същото е било изпратено
по пощата и получено от съпругата на въз.И.. Разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН, в
редакцията й към този момент, е предвиждала, че препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.В настоящият казус
постановлението е било връчено на съпругата на въззивника и доколкото същият е
депозирал жалба срещу него в законоустановения към него момент седем дневен срок,
съдът намира, че твърдяното в жалбата процесуално нарушение на чл.58 ал.1 от ЗАНН
не е съществено, доколкото не е нарушило правото на защита на въз.И..
Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.По делото безспорно е установено, че въз.И. е притежавал издадено па
надлежния ред Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в черно
море и река Дунав № 03107134-013/ 05.01.2021г. , както и разрешително за извършване
на стопански риболов.Притежаваното от него плавателно средство с външна
маркировка ВН 73 50, също е било надлежно регистрирано. В самото удостоверение
пък са били изчерпателно посочени както плавателното средство, за което се отнася
издаденото разрешение, така и вида, броя и маркировките, на мрежите, които могат да
бъдат използвани.
В акта и постановлението е посочено, че на 09.02.2021г. в 13,30ч., в канал 2 при
съответните координати, въз.И. е извършвал стопански риболов от лодка без
регистрация с немаркирани мрежи.Тези действия са били квалифицирани като
нарушение на чл.17 ал.1 от ЗРА. Тази норма предвижда, че стопански риболов в
определените за това обекти или зони от тях се извършва след издаване на
разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от
риба и други водни организми в предвидените от закона случаи.В случая, от събраните
по делото доказателства , може да се направи извод, че въз.И. е използвал лодка без
регистрация и е пуснал в езерото две немаркирани мрежи, които обстоятелствата той
сам потвърждава във всички депозирани жалби и възражения.Тези действия са описани
4
и в акта, и в постановлението, но в тях не е посочено от фактическа страна, че въз.И. е
сторил това без да притежава разрешително за стопански риболов.По този начин
нарушението , което му е вменено от фактическа страна, не съдържа всички
съставомерни признаци, с което пък безспорно се нарушава правото на защита на
нарушителя.Това в случая е видно отново от съдържанието на всички жалби и
възражения, депозирани от въз.И., които започват именно с изявлението, че той
притежава необходимото според него разрешително да извършва
риболов.Извършването на стопански риболов с нерегистрирана лодка би могло да се
съотнесе към хипотезата на чл.17 ал.6 от ЗРА, според която разрешително за стопански
риболов се издава за кораб, който е вписан в регистъра на риболовните кораби.В този
случай лицето притежава разрешително за стопански риболов и удостоверение за
право да извършва стопански риболов за съответната календарна година, но то
извършва стопански риболов с лодка, различна от тази, за която е издадено
разрешителното за стопанския риболов.Такива факти и обстоятелства обаче не са
описани нито в акта, нито в постановлението, поради което и остава неясна волята на
наказващият орган какво точно нарушение е осъществил въз.И., доколкото от
фактическа страна не е посочено, че същият е извършвал стопански риболов без
издадено разрешително за това, като същевременно е притежавал такова, но за друго
плавателно средство.Поради изложеното до тук съдът намира, че при издаване на акта
и постановлението са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
които са съществени.В този смисъл е Решение № 260038/10.03.2021г. на РС-Царево по
а.н.д № 453/2020г., потвърдено с Решение № 836/08.06.2021г. по к.а.н.д. № 1110/2021г.
на Административен съд-Бургас.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и направените искания за присъждане на разноски, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на
въз.И. да се присъди сумата от 350лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие , в
който тази сума е посочена като платена. Същата съответства на изискванията на
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, не е прекомерна и е
съотносима към степента на правна сложност на делото.Поради това , като взе
предвид, че не е направено възражение за прекомерност по отношение на разноските,
съдът намира , че ГД „Рибарство и контрол“-Бургас следва да заплати на въз.И.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 03-137 / 03.12.2021г. на Началник на
отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, с което на ИВ. Р. ИВ. за нарушение по чл.17 ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА ГД „Рибарство и контрол“-Бургас да заплати на ИВ. Р. ИВ. – ЕГН
********** сумата от 350 / триста и петдесет / лева за направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6