Мотиви към присъда
№ 260029/ 04.11.2021 г., постановена по НЧХД№ 54/ 2021 г. по описа на РС-
Димитровград.
1. Против Н.А.Н., род. на *** ***, общ. Чирпан, б.
гр., неграмотен, ЕГН**********, неосъждан е подадена тъжба, с която е обвинен в
това, че на 21.02.2021 г. в с. Сталево, общ. Димитровград причинил на Н.С.М. ***
лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в подкожен хематом в тилната област на
главата, охлузване на челото, разкъсно – контузна рана на горната устна,
контузия- травматичен отток на ляво коляно и ограничени и болезнени увреждания-
престъпление по чл. 130, ал.1от НК.
2. В хода на производство е предявен граждански иск от
Н.С.М. ***, ЕГН**********, да бъде осъден Н.А.Н. да му заплати сумата в размер
на 2,000.00(две хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени в
следствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 21.02.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Б. И. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване
на подсъдимия за виновен и освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК, уважаване на гражданският иск.
4. ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- Н.С.М. не
пледира.
5. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. В. С. при ХАК пледира невиновен,
алтернативно- за ниско наказание.
6. ПОДСЪДИМИЯТ- Н.А.Н. фактически признава , че е ударил тъжителят, твърди, че е бил провокиран.
Съдът намира:
Приложим
закон:
7. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС(НК).
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който
причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129,
се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация.
Факти по
делото.
8. Подсъдимият работел като пастир в с. Сталево, общ.
Димитровград от повече от 20 години, а от 15 години бил при един и същ
работодател, грижел се за добитъка му. Ползвал се с уважението на своят
работодател, който му позволил да ползва сграда в стопанският обект, която да
обитава със семейството си. Така той живеел заедно със жена си- св. Н., дъщеря
им и трите й деца. Подсъдимият имал и породисто куче, на което много държал.
Тъжителят от своя страна също бил местен, двамата с подсъдимият влизали в
спорове. Според подсъдимият, тъжителят често пъти се заяждал с него, подигравал
му се , като го правил постоянно и на публични места. Така в началото на 2021
г. подсъдимият изпращал една от внучките си от центъра на училище, където била
вземана с общински автобус, а след това сядал да пие кафе, а тогава се срещал с
тъжителя. Последният постоянно намирал повод да се подиграе с него. Когато
водел кучето със себе си, тъжителят дразнел и кучето. Подсъдимият много държал
на животното и приемал твърде тежко това поведение, ставал и влизал в словесни
конфликти с тъжителят. Един от тях в ескалирал и прераснал във физически
контакт между тях. След този конфликт, на 21.02.21 год. сутринта между 08:00 и
08:30 тъжителят заедно със св. Делчев се отправили към работното си място, а
пътят им преминавал покрай къщата на подсъдимият. Подсъдимият бил отвън и видял
хората. Тъжителят започнал да хвърля камъни по кучето, а в последствие и по подсъдимият, но не го улучил. Това
предизвикало и подсъдимият, който се нахвърлил върху тъжителят и му нанесъл
няколко удара с ръка и с дървена пръчка .
В следствие на тях, тъжителят получил следните наранявания: подкожен хематом в
тилната област на главата, охлузване на челото, разкъсно – контузна рана на
горната устна, контузия- травматичен отток на ляво коляно и ограничени и
болезнени увреждания. Тъжителят паднал и останал неподвижно. След като се
съвзел, станал и започнал да бяга , а подсъдимият го подгонил и успял да му
нанесе още удари, но тъжителя успял да избяга. След случая тъжителят се
прегледал в болнично заведение и няколко дни след това се оплаквал от болка.
Подсъдимият до настоящият момент не е бил осъждан или освобождаван по реда на
чл. 78а от НК от наказателна отговорност.
Правни
изводи за съставомерност.
9. Съдът намира за безспорно установено по това дело,
че подсъдимият на 21.02.2021 г. в с. Сталево, общ. Димитровград причинил на Н.С.М.
*** лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в подкожен хематом в тилната
област на главата, охлузване на челото, разкъсно – контузна рана на горната
устна, контузия- травматичен отток на ляво коляно и ограничени и болезнени
увреждания- престъпление по чл. 130, ал.1от НК.
10. Спор за авторство на деянието , мястото и характер
на уврежданията няма- гласните доказателства и съдебно- медицинската експертиза
в тази връзка са еднопосочни и взаимнодопълващи се.
11. Деянието е извършено виновно и умишлено при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- подсъдимият е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.
За
наказанието
12. За
извършеното престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като за
умишленото престъпление по чл. 130, ал.1
от НК се предвижда наказание по- леко от наказанието лишаване от свобода
до три години; състава на специалната норма не включва причинени от
престъплението имуществени вреди, такива липсват.
13. При определяне размера на дължимото наказание
глоба, съдът взе предвид смекчаващите- степента на обществена опасност в
наказателен аспект от конкретното деяние, мотива за извършването и отегчаващите
отговорността обстоятелства-възрастта на жертвата, като отмери наказанието при превес на
смекчаващи- в минимален размер на 1.000,00 лева.
За
гражданки иск и разноски.
14. С оглед признаването на подсъдимият за виновен в
извършен деликт, искът, който е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е основателен също. Налице е деяние, извършено виновно от делинквента, в
пряка и причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди на
пострадалото лице. Тези вреди са изразени в болки и страдания.
15. Отчитайки броят на нараняванията, с оглед ниският интензитет,
възрастта на пострадалото лице, не високите болки, провокиране на самият инцидент
с поведението си, съдът счита , че неимуществените вреди могат адекватно да се
обезщетят със сумата от 500 лева и тя бе присъдена в полза на тъжителят, ведно
с лихвата от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане.
16. С оглед признаването `и за виновен, подсъдимия следва да репарира направените по делото
разноски от страна на обвинението в размер на 912 лв.
17. Предвид и уважаването на гражданският иск отчасти,
подсъдимата следва да заплати и ДТ= 40.00 лева по сметка на ДРС.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
