Решение по дело №708/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. и Син“ ООД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от П. К., чрез адв. Г. В., против решение № 174/05.02.2024г., постановено по АНД № 6633/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 733675-F714044/27.10.2023г., издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „К. и Син“ ООД на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с чл. 125, ал.1 от ЗДДС.

От касационния жалбоподател се посочва, че в случая е налице маловажност, тъй като липсвали каквито и да е вредни последици за държавата, не били възникнали задължения, поради което и бюджетът не бил ощетен. Посочва, че справката-декларация е подадена пет месеца по-късно, но това обстоятелство било установено от управителя на дружеството едва с връчване на АУАН. Твърди,че неподаването на справките-декларации и отчетите се дължало на грешка на предходния счетоводител. Посочва, че дружеството нямало дейност от поне 5-6 години и съответно се подавали нулеви декларации. Излага съображения за това, че нарушението е на просто/ формално извършване, като нарушението се състои в бездействие. Счита, че изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл.18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка. Счита, че е следвало да се наложи едно наказание за нарушенията за неподаване на справка-декларация и на отчетни регистри, като административно наказващият орган следвало да отчете това при индивидуализацията на наказанието. Посочва се съдебна практика в тази връзка. Счита, че са наложени две санкции за две отделни форми на изпълнителното деяние, поради което не се касае за нарушаване на принципа non bis in idem, поради което е ирелевантно кое НП е издадено първо и кое първо е влязло в сила. Прави възражение и за съразмерност на наложената санкция. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касацията – директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив чрез своя представител намира жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява допустима.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 5 вр. с ал.1 ЗДДС. Приел е, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от обективна и субективна страна нарушението безспорно е установено. Приел е за неоснователно възражението за маловажност. Приел е, че отстраняване на нарушението не е извършено по инициатива на наказаното лице.

Настоящата касационна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно.

Дружеството е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде справка-декларация за месец 03.2023г. най-късно до 14.04.2023г., което не е сторено. Справката-декларация е подадена на 14.09.2023 г.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС /в действаща редакция към 29.08.2023 г. преди изм. с ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект – търговец, следва извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179, ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл. 125, ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /по чл. 125, ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му.

Съдът намира, че следва да се изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС, която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка - декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които, съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. В тази връзка и санкциониране на нарушителя за всяка от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН. Изменението на чл. 179, ал. 1 ЗДДС потвърждава тезата за прилагане на действащ закон, тъй като ако не бе предвидена отделна имуществена санкция за неподаване на отчетните регистри, същата не би била премахната с изменението - ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.

Следва да се посочи, че не се установява нарушение на правилото "не два пъти за едно и също нещо", като дружеството не е ангажирало доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила.

Следва да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който, съгласно практиката на СЕС, е задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо "елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата" (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие.

В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е от пет месеца. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността. Действително по делото са налице данни, че справката-декларация е с нулеви стойности. Следва обаче да се отчете, че същата е подадена след съставянето на АУАН, а законът предвижда възможност за последваща корекция. Не са представени доказателства, които да обосновават твърденията на касатора за това, че дружеството не е имало дейност през отчетната 2023 г. В същото време представените доказателства от дружеството за липсата на дейност касаят отчетните 2015, 2017 и 2018 г., които са ирелевантни за настоящия правен спор.

Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път, както и срокът, в който е било отстранено. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Изложеното до тук е изцяло съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Поради което атакуваният съдебен акт ще следва да бъде оставен в сила.

От страните не се претендират разноски, поради което не следва да се присъждат такива.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174/05.02.2024г., постановено по АНД № 6633/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.