Р Е Ш Е Н И Е
№……….../……07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 552/2019 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Oбразувано e по молба на „ИЛТЕКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с.Слънчево, общ. Аксаково, ПИ 127005, за
откриване на производство по несъстоятелност на „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК *********
със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2, представлявано от
управителя Я.Я.К., поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност
поради свръхзадлъжненост.
Молителят насочва претенцията си
срещу ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя
произтича от твърденията за наличие на сключени между страните субективни и
абсолютни търговски сделки /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец,
пререгистриран със седалище в района на сезирания съд. Молбата е основавана на
твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в
състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки.
Твърди се, че по сключени между страните шест договора за доставка на пшеница
от 05.04.2018г., 15.05.2018г., 22.06.2018г., 12.07.2018г., 03.08.2018г. и
22.08.2018г. са налице изискуеми и ликвидни вземания, както следва: в размер на
2391364.80 лева – подлежащи на връщане авансови плащания по прекратените на
26.10.2018г. с изтичане на уговорения срок договори и в размер на 717409.44
лева – компенсаторни неустойки за неизпълнение по т.7.1. от договорите, които
вземания са обезпечени със записи на заповед от 12.10.2018г. с падеж
26.10.2018г. През м.октомври 2018г. дружеството се е разпоредило със свои
активи в полза на трети лица, наложени са запори от НАП върху имуществото на
дружеството за задължения повече от 100000 лева. Длъжникът е спрял търговската
си дейност през м. октомври или ноември 2018г., натрупал е задължения, които не
може да изпълни и е подал молба с правно основание чл.625 от ТЗ, по която е
образувано т.д. 1998/2018г. на ВОС, в която признава, че е спрял плащанията на
15.08.2012г. Спирането на плащанията по тези задължения се сочи като основание
за обявяване на длъжника в неплатежоспособност. Състоянието на
свръхзадлъжненост е обосновано със съдържащото се в подадената от длъжника молба по чл.625 от ТЗ признание, че
дружеството има задължения, които значително надвишават неговите активи.
В депозиран отговор ответникът
изразява становище за основателност на молбата досежно състоянието на
неплатежоспособност на дружеството. Оспорват се единствено изложените в нея
твърдения за развитието на облигационните правоотношения между страните и
относно началната дата на неплатежоспособността. Изложени са твърдения за
установената между страните трайна търговска практика за сключване на договорите
за доставка на зърно в устна форма. Изключение е заявката в писмен вид от
24.10.2018г., с която ищецът направил всичките си предплатени количества зърно
предсрочно изискуеми. Съгласно предварителни уговорки тези количества е
следвало да му бъдат доставени до края на октомври 2019г. Поддържа, че до
19.10.2018г. длъжникът е изпълнявал без забава всички заявки на ищеца, поради
което подадената за пръв път в писмена форма заявка има за единствена цел да
постави ищеца като пръв кредитор с неизпълнен договор. Оспорва вземанията на
молителя по размер, като се твърди, че размерът на главницата е с 53000 лева
по-малък от посочения в исковата молба и възлиза на 2338298.80 лева, което
рефлектира и върху размера на неустойката.
За да се произнесе по молбата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по
несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на
изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по
търговска сделка или по публичноправно задължение към държавата и общините.
В разглеждания случай вземанията на молителя
произтичат от представените по делото 7 бр. записи на заповед от 12.10.2018г. с
падеж 26.10.2018г. в общ размер на 3108774.24 лева, които са редовни от
външна страна, тъй като съдържат императивно установените в чл. 535 от ТЗ реквизити. Същите не са оспорени относно тяхната
автентичност, поради което следва да се приеме, че обективират
действителна абстрактна сделка. Добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на
менителничния ефект, поради което същата следва да се счита за неписана и не
опорочава формата му. Качеството на молителя на поемател по запис на заповед е
достатъчно за установяване на активната материална легитимация и без да е
необходимо да се изследва обезпеченото каузално правоотношение, релевирано от
страните, доколкото не се твърди погасяване на задълженията по него.
Ответникът не е оспорил качеството кредитор
на молителя, а единствено размера на дължимото по каузалната сделка, което
възражение се явява ирелевантно. Предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ не е
размерът на конкретното вземане на кредитора, а неплатежоспособността на
длъжника като обективно състояние. Към момента на предявяване на молбата по
чл.625 ТЗ е необходимо само установяване на качеството на молителя като
кредитор по търговска сделка. Вземането на молителя, както и на останалите
кредитори, подлежи на предявяване, приемане, оспорване и съдебно установяване,
вкл. досежно неговия размер, едва след откриване на производство по
несъстоятелност по специалните правила, предвидени в ТЗ. Създаденият нарочен
ред е именно поради това, че решението на съда по откриване на производство по
несъстоятелност не формира сила на присъдено нещо дори по отношение вземанията
на кредитора, който го е инициирал.
С оглед изложеното съдът счита, че
по делото е установено обстоятелството, че молителят има качеството на „кредитор
по търговска сделка” по смисъла на чл.268, ал.2 от ТЗ по отношение на ответното
дружество, поради което е надлежно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност на същото при твърдения за неговата
неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е фактическо,
обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съобразно правилата на чл.154, ал.1
от ГПК молителят носи доказателствената тежест за установяване твърдените от
него факти –наличието на изискуеми парични задължения по търговски сделки и
публичноправни задължения, твърдяната
липса на парични средства и активи за покриване на задълженията към
кредиторите, както и състоянието на неплатежоспособност, респективно
свръхзадълженост.
За установяване финансовото
състояние на дружеството с молбата за откриване на производството по
несъстоятелност са представени писмени доказателства и са изискани справки по
реда на чл.186 от ГПК. От представените доказателства и заключението на
допуснатата ССЕ се установява, че притежаваните от дружеството дълготрайни
материални активи заемат едва 0.97% от стойността на всички активи и се свеждат
до две моторни превозни средства, самосвален кош и офис обзавеждане на обща стойност
13400.94 лева. Краткосрочните вземания на дружеството са в размер на 1370384.39
лева, а дългосрочните му вземания са в общ размер на 1090415.59 лева,
представляващи предоставени на „Ив-Ян“ООД заеми по 41 бр. договори за заем,
сключени в периода 31.11.2016г. – 12.11.2018г. Паричните средства по баланс са в размер на
571.81 лева. Други бързи ликвидни средства дружеството не притежава. Приходи от
дейността си дружеството е реализирало последно през м. 12.2018г. в размер на
8714.54 лева и м. 02.2019г. в размер на 915.97 лева. В
периода 2012г.-2016г. дружеството е реализирано положителни финансови
резултати. Отчетната 2017г. завършва със загуба 224 хил.лв., а през 2018г.
сумата нараства до загуба в размер на 2322 хил.лв., а собственият капитал става
с отрицателни стойности. Дружеството не разполага с достатъчно налични
парични средства, необходими за погасяване на задълженията му в общ размер на 3968211.59 лева, от които 115705.48
лева и 6314.97 лева – публични задължения, 3804422.60 лева – задължения към
клиенти по получени аванси, 33564 лева – към доставчици, 1601.11 лева – към
персонала, 3452.31 лева – към застрахователи и 3151.12 лева - към други кредитори или дебитори. Дружеството
е преустановило плащания на 16.04.2019г към „Юби системс“ ЕООД и 10.04.2019г.
към „Псит Варна“ ООД. В момента дружеството не извършва търговска дейност.
Анализът на показателите
за финансова автономност и задлъжнялост от 01.01.2012 г. и към настоящия момент
сочи, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер, като от
2017г. дружеството е декапитализирано. Данни за това, че задълженията на дружеството надхвърлят активите му се
забелязват през 2017г., като през 2018г. и 2019г. този процес се задълбочава. Установено
е също така, че през целия обследван период 2012г.-2018г. е налице нерентабилност на
дейността на ответното дружество и неефективност на приходите и разходите, като
през 2017г.
и 2018г. коефициентите са с отрицателни стойности, тъй като са направени разходи,
които не могат да бъдат покрити изцяло. Показателите за обща, незабавна и абсолютна ликвидност
са под референтните стойности за целия обследван
период 2012г.-2018г., което означава, че съществува обективно състояние
на имуществото на длъжника, при което краткотрайните
активи са недостатъчни за покриване на текущите задължения без опасност
за кредиторите.
Изложените обстоятелства
представляват индикация, че дружеството
не може да изпълни изискуемите си задължения към съконтрагенти и държавата,
не упражнява търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито
възможност да набави такива. Дружеството не разполага с имущество, което да е
достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските
по несъстоятелността. Посоченото икономическо състояние е трайно, като с оглед
обстоятелството, че дружеството не разполага с активи и не развива дейност, не
може да се очаква подобряването му, а оттам и създаване на възможност за
изпълнение на задълженията. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията
към доставчици и държавния фиск, предполага състояние на неплатежоспособност. Следователно,
налице са
материално-правните предпоставките на чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за приемане, че длъжникът е неплатежоспособен.
При определяне на началната дата на
неплатежоспособност следва да се изхожда от момента, в който е намерило
проявление влошеното икономическо състояние на длъжника. Анализът на финансово-икономическото състояние на
дружеството сочи, че същото е изпитвало финансови затруднения още през 2017
год. Горният извод следва от определения показател за обща ликвидност, който за
2017 год. е в размер от 0.975, при норма повече от 1. Дружеството е
платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с
всички налични ликвидни средства. Нарушаването на соченото съотношение индикира
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Така обстоятелството, че в
края на 2016 год. коефициентът за обща ликвидност надхвърля единица, сочи, че
до този момент дружеството е можело да посреща задълженията си. С оглед на
изложеното, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността
следва да бъде определена през финансовата 2017 год. – годината, от която
всички финансови показатели са съществено и трайно влошени, дружеството е
реализирало отрицателен финансов резултат и е декапитализирано. При
съобразяване на горепосочените критерии, началната дата на неплатежоспособност
следва да бъде определена на 31.12.2017
год. – тъй като именно в края на първата финансовата година с
икономически затруднения проличава, че извършената през периода търговска
дейност не ги е преодоляла, а напротив ги е задълбочила. В тази връзка съдът
съобрази прогресивното влошаване на икономическите показатели през всяка от
следващите финансови години и закономерното възникване на непогасени задължения
през втората половина на 2018г. Съдът приема възможно най-ранната дата,
установена по делото, а именно датата към която задълженията на дружеството
значително са надхвърляли неговите активи, с оглед интересите на евентуалните
кредитори в производството.
Въз основа на данните по делото,
като е приел, че дружеството – длъжник не притежава имущество както за
покриване на задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по
несъстоятелността, с определение, постановено в закрито съдебно заседание на 12.07.2019
г., съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, както и всички
заинтересовани кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски
в производството по несъстоятелност в размер на 6300,00 лв. В дадения от съда
срок никое от посочените лица не е представило доказателства за предвнасяне на
разноски.
При така установените факти съдът
приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва
да бъде обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност, а производството по делото да бъде спряно. С оглед
предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на
производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от
същия закон търговецът - длъжник не се заличава от търговския регистър,
настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито
след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по
несъстоятелността. Това налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху
имуществото длъжника.
С оглед изхода на спора в полза на молителя
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 950
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (250 лева) и депозит за вещо
лице (700 лева). Неоснователно поради недоказаност се явява искането на
молителя за присъждане на адвокатски хонорар, за който е приложен единствено
договор за правна защита, но не и платежен документ съобразно уговорения в него
начин на плащане – по банкова сметка.
***. 632, ал. 1 от ТЗ съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК *********
със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2, с начална дата 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК
********* със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК
********* със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2.
ЗАДЪЛЖАВА молителя „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК *********
със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2, при обявяване на фирмата си
да прибави добавката “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника
„ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.Провадия, ул.“Сергей
Румянцев“ 2, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА, че
спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при
условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай, производството ще бъде
прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.
ОСЪЖДА „ТОРОВЕ БГ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище
в гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ 2, да заплати на „ИЛТЕКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в с.Слънчево, общ. Аксаково, ПИ 127005, сумата от 950 лева, представляваща сторени в
производството разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на
основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен
препис от настоящото решение, на основание
чл. 624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър, на основание чл. 633, ал. 1, във вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл. 634 от ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ
на страните.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в
от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: