№ 225
гр. Враца, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба на осъдения М. К. Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. осъдения заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи.
Счита, че са налице доказателства, сочещи че са изпълнени изискванията на закона и
желае да бъде освободен условно предсрочно.
Старши юрисконсулт Г. Х., упълномощена от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че
осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
1
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение № 230/12.12.2012 г., постановено по ЧНД №
306/2012 год. по описа на РС Белоградчик, по отношение на осъдения са били
групирани наказанията, наложени му по НОХД № 121/2012 г. по описа на ОС Видин и
по НОХД № 208/2012 г. по описа на РС Белоградчик, при което му е било определено
за изтърпяване на едно общо наказание в размер на осем години „лишаване от
свобода“. На основание чл. 24 НК, така определеното общо наказание е било
увеличено с три години, при което Д. е следвало да изтърпи общо увеличено най-тежко
наказание от 11 години „лишаване от свобода“.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 15.02.2012 год., като до момента
фактически е изтърпял 9 години 8 месеца и 5 дни. От работа му се зачитат 1 година, 1
месец и 10 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 10 години 9
месеца и 15 дни.
Остатъка към настоящия момент е 2 месеца и 15 дни.
При тези данни е видно, че Д. фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка са отчетени средни стойности на риска
от рецидив - 79 т. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били
зоните „Настоящо правонарушение“ - осъден за изнасилване на лице от женски пол,
ненавършило 18 години; „Отношение към правонарушението“ - оправдава
криминалното си поведение; омаловажава негативния ефект върху широк кръг
потенциални жертви, който би причинил с престъпната си дейност; „Начин на живот
и обкръжение“ - има контакти с лица от криминалните среди, податлив на
отрицателно въздействие, склонен към прояви на рисково поведение;
„Междуличностни проблеми“ - склонен към прояви на вербална агресия при засягане
на интересите му; с нисък праг на самоконтрол особено след употреба на алкохол;
„Умения за мислене“ - разпознава проблемите си, но омаловажава тяхната
сериозност; пренебрегва евентуалните негативни последици от предприетите действия;
Рискът от вреди спрямо обществото е оценен като среден, като се е определял
от наличните криминални нагласи и нежеланието на лишения от свобода да се
2
съобразява с установените норми и законовия ред в обществото.
Първоначалният риск от вреди за служителите и лишените от свобода е бил
определен като нисък.
Като цели в плана на присъдата са включени част от дефицитите, по които има
нужда от корекция - Повишаване на образователното ниво; Формиране на критичност
към собственото поведение; Осъзнаване на нанесените щети; Формиране на основни
умения за справяне с житейски ситуации; Формиране на умения за осмисляне на
последствията.
В условията на контролирана среда, през изтеклия период от изтърпяване на
присъдата, рискът от рецидив се повишава на 90 точки и вече става ВИСОК.
В доклада на социалния работник е посочено, че през 2016г. режимът му е
заменен от строг на общ, а през 2017г. е преместен в ЗООТ. По време на престоя си в
ЗООТ обаче, Д. се проявява като системен нарушител на ограниченията, предвидени в
ЗИНЗС, поради което е спрян от работа и многократно е дисциплинарно
санкциониран от затворническата администрация. Въпреки наложените
дисциплинарни наказания, поведението му не се е повлияло, а точно обратното – Д. е
продължил системно да нарушава установения ред и да влияе отрицателно върху
останалите лишени от свобода.
Рискът от вреди в затворническото общежитие също се променя на СРЕДЕН,
но клонящ към ВИСОК с оглед многобройните наложени наказания и липсата на
критично отношение у л.св. към собствените му незаконосъобразни действия и
постъпки.
В резултат на това, със заповед № 30/ 20.03.2019г. на началника на Затвора-
Враца, режимът му е бил заменен от общ на строг и Д. е бил върнат в корпуса на
затвора.
На 08.03.2021 г. осъденият е бил пренастанен в ЗОЗТ „Бойчиновци“, където
последната оценка на риска от рецидив, изготвена на 14.04.2021 г. отново е с високи
стойности - 85 точки.
Според ИСДВР, в резултат на проведената индивидуално - корекционна работа
при осъдения са настъпили частични положителни промени в зоните: „Начин на живот
и обкръжение“ и „Междуличностни проблеми“ – осъденият се стреми да спазва
режимните изисквания и да не се въвлича в конфликти. Отнася се с необходимото
уважение към пенитенциарния персонал и в известна степен се съобразява с
вижданията на другите. Полага доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС като бръснар.
3
Успешно е преминало участието му в образователен курс „Начална компютърна
грамотност“ - от 07.06.2021г. до 30.06.2021г.
ИСДВР обаче категорично посочва, че въпреки положителните промени, Д. е
склонен към участие в субкултурални дейности, свързани с притежание на
неразрешени вещи и хазартни игри. В групата контактува с ограничен кръг лишени от
свобода, без да създава трайни приятелства. Участва избирателно в провежданите
организирани прояви. Не е награждаван, но е наказван многократно за
дисциплинарни нарушения, свързани предимно с притежание на неразрешени вещи.
Отношението му към плана на присъдата е отчасти положително. Изразява
желание за работа по поставените задачи. Стремежът му обаче е насочен предимно към
съкращаване срока на наказанието, а не към постигане на положителни личностни
промени. Изпълнението на плана се осъществява с регулярни консултативни срещи,
при които се работи индивидуално с лишения от свобода и с участие в групови
мероприятия.
Поведението на л.св. Д. в последния период от изпълнение на наказанието
показва, че има нагласи за позитивна личностна промяна, но са лабилни. Разпознава
частично проблемите си. Не осъзнава напълно своите дефицити и не проявява траен
стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на
живот.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у Д., но все още има дефицитни зони, които са включени в
плана на присъдата и които все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
4
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.
Налице са трайно формирани криминални нагласи и практики. Нежеланието на
Д. да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и общоприетите норми,
неумението да не повтаря допуснатите грешки, а да си извади поука от тях, вземането
на прибързани решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване
на ново правонарушение. Липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва
да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната
спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния
поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно
предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност
за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
Фактът, че е лицето е осъждано многократно и за различни престъпления,
включително и с наложени наказания "лишаване от свобода", с ефективно изтърпяване
показва, че липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Налице са дефицитни зони, свързани с начина му на мислене и отношението му
към настоящото правонарушение в които не са постигнати нужните промени. Именно
в тази връзка, трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от
свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия период от
време, през който те са в затвора.
Така, в плана към присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от
свобода да се работи в насока към преоценка на минало поведение и повишаване на
мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални
контакти, анализ на причините, довели до правонарушението, приучване към социално
приемливи модели на поведение. Трудностите, свързани с идентифициране и
дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за
5
решаването им, както и фактът, че стойността на риска от рецидив е запазил високите
си стойностите почти непроменени от началото на изпълнение на наказанието,
навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му
към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене, резониращ
със социално приемливи модели на поведение. В тази насока, съдебният състав
намира, че е необходим един по-продължителен период, съобразен с размера на
наказанието, в който осъденото лице да преосмисли отношението си към
правонарушението.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Д. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на осъдения М. К. Д., роден на *** в гр.
Белоградчик, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му увеличено общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 11 години, наложено
му с протоколно Определение № 230/12.12.2012 г., постановено по ЧНД № 306/2012
год. по описа на РС Белоградчик, с остатък 2 месеца и 15 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6