РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 300 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.Г.Й.
*** срещу Решение № 586/05.08.2019 г., постановено по АНД № 1263/2019 г. по
описа на Русенския районен съд, ІХ състав. С обжалваното решение РРС е
потвърдил Наказателно постановление (НП) № 18-1085-002621/05.10.2018 г.,
издадено от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Русе, с което
на касатора са наложени административни наказания "глоба" в размер на
750 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 3 месеца, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Касаторът счита обжалваното решение
за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че неправилно са установени
релевантните за спора факти, както и че липсват доказателства, че в момента на
извършване на нарушението именно той е управлявал процесното МПС. Наведено е и
възражение за неспазване на сроковете за реализиране на
административно-наказателното производство. Фактически изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение
са идентични с доводите поддържани и пред районния съд при оспорване на
наказателното постановление.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум с искане съдът да отмени въззивното решение и да потвърди наказателното
постановление.
Ответникът ОДМВР - Русе, сектор
"Пътна полиция", редовно призован за съдебно заседание, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на РОП счита жалбата
за неоснователна и моли решението на РРС да бъде оставено в сила.
Като взе предвид изложеното в
жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият състав прие
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на доказателствата,
представени в преписката и събрани в съдебното производство, районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 22.04.2018 г. в 15:45 часа, в
гр. Русе, бул. „България“ до № 115, посока „Метро“, на място с изрично посочени
GPS координати с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 543 е заснет клип № 3923, на който
е заснето МПС – лек автомобил БМВ 520И с рег.№ Р 91 59 РМ, собственост на
жалбоподателя, което при разрешена скорост за движение в населено място от 50
км/ч се движи със скорост 111 км/ч. След приспадане на допустимата грешка е
установено, че автомобилът се е движил с надвишение на разрешената скорост от
58 км/ч.
След сваляне на клипа от техническото
средство са предприети действия за установяване на собственика на МПС като на
12.07.2018 г. било установено, че това е касаторът. На 11.09.2018 г. на Й. бил
съставен АУАН, с който деянието на К.Й. е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и административно нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен и връчен на
касатора, подписан от него без възражения, като в предвидения в чл. 44, ал. 1
от ЗАНН тридневен срок също не са постъпили такива. Съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, АНО, като възприел изцяло
констатациите, съдържащи се в АУАН, издал НП № 18-1085-002621/05.10.2018 г., с
което на касатора са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 750 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 3 месеца,
на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът е приел, че описаната по делото
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
писмени такива, приобщени с административнонаказателната преписка, и
допълнително събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Нарушения на процесуалните правила,
както и на изискванията на чл. 57 от ЗАНН не са констатирани от въззивния съд.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват извършването на деянието,
за което са наложени административните наказания и че нарушението е извършено
от жалбоподателя, като са осъществен състава на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Релевираните от въззивника възражения въззивният съд счел за
неоснователни, за което развил много подробни мотиви. Изложил е и мотиви, че
правилно е приложена и санкционната разпоредба, предвиждаща фиксиран размер на
кумулативно предвидените наказания. Приел е, че нарушението е установено и
доказано като е изложил и съображения, че не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение, касационната
инстанция намира за правилно, постановено в съответствие със закона.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на касатора, за погрешно установена от АНО фактическа обстановка.
По делото липсват каквито и да било данни, сочещи на фактическа обстановка
различна от установената от въззивния съд. Твърденията на касатора, че на
мястото на нарушението скоростта за движение е ограничена до 80 км/ч с пътен
знак, не се подкрепят от нито едно от наличните по преписката доказателства и
този факт правилно е отчетен от районния съд.
Освен това, самият жалбоподател
(освен всички възражения, наведени в жалбата) не е ангажирал нито едно доказателство,
оборващо констатациите и фактическата обстановка в редовно съставения АУАН,
ползващ се с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, респ. в НП.
Горното води до извода, че решението
на въззивния съд е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя и възприема като
свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК,
мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършеното нарушение и
законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Споделят се мотивите на въззивния съд
и относно правилното установяване на авторството на административното
нарушение, както и по отношение на определянето на размера на наложените
наказания.
Липсва каквото и да е противоречие
между установените от съда релевантни факти и приложените при решаването на
спора правни норми.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
586/05.08.2019 г., постановено по АНД № 1263/2019 г. по описа на Русенския
районен съд, ІХ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.