РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1940
гр. Пловдив, 03 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 298 по описа
за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба,
предявена от „ДЖОВАНА Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***представлявано от управителя И.Д.Н.,против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-6-0014577/17.01.2022 г. на и.д. Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на
стопанисвания от него търговски обект – склад, находят се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шосе“ № 147, складова база „Тракия" и забрана за достъп до него за срок от
14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
3. Ответникът по жалбата –
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Оспорената в настоящото производство ЗНПАМ
№ ФК-6-0014577/17.01.2022 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, е издадени
при следните фактически и правни доводи:
На
07.01.2022 г. в 11:55 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - склад, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шосе“ № 147, складова база „Тракия", стопанисван от „ДЖОВАНА Е“ ЕООД, ЕИК
*********, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез фискално
устройство, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба.
На
07.01.2022 г. в 14.45 часа е извършена контролна покупка на 1 брой тениска на
стойност 15 лв. платени в брой на лицето А.В.Б. -продавач от С.В.П.-Х. – проверяващ,
преди легитимацията и не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ, модел ELTRADE A3 KL
с ИН на ФУ Е0332159 и ИН на ФП ED 332159,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Посочено
е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова
разлика в размер на 55.70 лв. между налични парични средства и тези маркирани
във ФУ.
За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон № 003977/07.01.2022
г. С този номер е изведен дневен финансов отчет от проверяващите.
Направен е извод,
че нарушението води до неотразяване на приходи.
За
проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0014577/07.01.2022
г., към който са приложени събраните доказателства.
В тази връзка
е прието, че „ДЖОВАНА Е“ ЕООД, не е издало съответен документ за продажба по
чл. 118 от ЗДДС.
Според ответния административен орган, горното изпълнява
състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.
При това положение, с оспорената в настоящото
производство ЗНПАМ на дружеството е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – склад, находят се в гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“ № 147, складова база „Тракия", като е постановена и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
6. Продължителността и
съразмерността на действие на принудителната мярка (14 дни), са обосновани по
следния начин:
При определяне
продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото, местоположението на обекта в гр. Пловдив, на територията
на складова база „Тракия" - място с голям човекопоток, с площ около 84
кв.м., с възможност за реализиране на значителни обороти поради множеството
потенциални клиенти и характера на дейността -
продажба на дребно и едро на изкуствени цветя, сватбени аксесоари,
сувенири, домашни потреби н др. с богат и разнообразен асортимент на
предлаганите стоки, продължителното работно време на обекта от понеделник до
петък от 9.00 часа до 17.00 часа, събота от 9.00 часа до 13.00 часа, само с
един почивен ден -неделя. Посочено е, че „с това свое поведение проверяваното
лице накърнява обществения интерес“.
Издаването на съответен
документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неотчитането
на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец. С оглед неспазването на реда за издаване на касова бележка и при
преценка на горните обстоятелства е прието, че с това свое поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика
на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него
продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Посочено е, че по време на
проверката е установено наличие на касова разлика в размер на 55.70 лв. между
наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ.
При това положение е
прието, че с настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Наличието на законоустановените реквизити на фискалния
бон, издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на
регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в
търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни
по чл. 118 от ЗДДС са все нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи и /или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при съответните предпоставки. Така извършеното деяние, показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде
приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази
промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок.
Посочено е, че при
определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в
издаваните ФКБ нормативно установени реквизити и предаване на изискуемите данни
към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Според ответния
административен орган, така изложените основания за налагането на ПАМ
подкрепени с детайлно изложени мотиви относно продължителността на срока на
принудителната мярка и конкретно изложените факти, касаещи характера на
дейността - търговия, комуникативната локация, търсенето и голямото
разнообразие на предлаганите в обекта стоки, категорично обосновават
необходимостта от коригиране на констатираната противозаконна практика в
дейността на конкретно проверяваното лице, за което би послужило налагането на
принудителна административна мярка, целяща да въздейства върху антифискалното
поведение на лицето, с оглед правилното установяване и събиране на данъци,
както и възможността за осъществяването на контролните функции на приходната
администрация.
ІV. За правото:
7. В конкретния казус съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на
приходна администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства,
а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния
закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на проверката не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен
акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално
компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в
изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните
фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи
относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:
Според чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Тълкуването на цитираната
норма налага да се приеме, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него",
но органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -да съдържа фактическите
и правни основания за издаването й, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, която поставя изискването тя да е мотивирана. В конкретния
случай, в процесната ЗНАП се съдържа детайлно описание на извършеното нарушение
и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби,
както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта.
При упражняване обаче на така предоставената му оперативна самостоятелност,
административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на
фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ.
В редица
съдебни решения ВАС приема, че излагането на мотиви по този въпрос в заповедта
е задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с
целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното
нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона.
9. В случая определената със заповедта
продължителност на срока на мярката от 14 дни е обоснована:
С тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото, от което обаче не става ясно как
точно конкретното нарушение допринася за налагане на ПАМ с по-дълга
продължителност на действие (в случая 14 дни), доколкото законът не предвижда
налагане на ПАМ за по-продължителен срок на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, още повече, че
последиците от неиздаването на фискален бон, какъвто е настоящия случай, са
винаги едни и същи – „…засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти“, както и че „…с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се
явява неправилното определяне на дължимите данъци…“ (така
както е посочено в оспорената ЗНПАМ). Нещо повече, от данните по делото се установява, че на „ДЖОВАНА
Е“ ЕООД е издадено наказателно постановление във връзка с процесното
административно нарушение, за което на дружеството е наложена имуществена
санкция в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лв. (според
цитираната разпоредба на ЗДДС, на юридическите лица и едноличните търговци,
които не издадат документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв.), което налага да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
случаи на нарушения от същия вид. Казано с други думи, при идентични условия
Началникът на „Оперативни дейност“ – Пловдив веднъж преценя нарушението като
такова с по-висока степен на обществена опасност и налага ПАМ с процесната
ЗНПАМ с по-дълга продължителност на действие (14 дни), втори път преценя същото
нарушение, но като такова с по-ниска степен на обществена опасност, обосноваваща
налагане на имуществена санкция в предвидения от закона минимум. Това поведение
на ответния административен орган от своя страна е довело до нарушаване на
принципа на равнопоставеност възведен в нормата на чл. 8, ал. 2 от АПК, според
който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия,
сходните случаи се третират еднакво;
Останалите посочени основания (че местоположението на обекта е в гр. Пловдив, на територията на
складова база „Тракия" - място с голям човекопоток, с площ около 84 кв.м.,
с възможност за реализиране на значителни обороти поради множеството
потенциални клиенти и характера на дейността -
продажба на дребно и едро на изкуствени цветя, сватбени аксесоари,
сувенири, домашни потреби н др. с богат и разнообразен асортимент на
предлаганите стоки, продължителното работно време на обекта от понеделник до
петък от 9.00 часа до 17.00 часа, събота от 9.00 часа до 13.00 часа, само с
един почивен ден -неделя) са твърде общи, за да могат да обосноват налагане на по продължителен
срок на действие на процесната ПАМ.
10. Ето защо, именно при упражняване на така предоставената
му оперативна самостоятелност, административният орган е допуснал пропуски във
връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на
срока на ПАМ.
Предоставената
от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва
винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.
Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а
нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност
прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. С това законодателно решение самият избор на
административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2, уреждащ принципа на
законност, чл. 6, уреждащ принципа на съразмерност и чл. 7,
регламентиращ принципа на истинност от АПК.
В конкретния случай, органът по
приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне
продължителността на наложената принудителна мярка, но тази му дейност не е
съответна на действителните факти от
значение за случая (в
нарушение на чл. 7, ал. 1 АПК),
явява се несъразмерна на тежестта на извършеното нарушение (нарушен е принципът
на съразмерност прогласен в чл. 6 АПК),
и е несъответна на целите на закона (чл. 4, ал. 2 от АПК).
11. Макар нарушението да е
установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган
при упражняването на неговата оперативна самостоятелност като измени
административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка.
Това следва и от чл. 173, ал. 1 от АПК, според който
текст съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на
преценката на административния орган. Съответно, ако
установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
Доколкото
изложените от ответния административен орган „мотиви относно продължителността на срока“ на наложената ПАМ (възпроизведени в т. 6 от настоящото решение) са
изградени, без да бъдат съобразени всички факти, установени при проверката от
значение за случая, те (мотивите) не представляват основа за законосъобразното
определяне на срока на мярката, т.е. налагането на ПАМ за срок от 14 дни се явява необосновано.
При тази необоснованост на
продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ
и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането
на адекватни на нарушението мерки.
В този смисъл Решение
№ 16567 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г., I о., Решение № 11465
от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и др.
12. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената ЗНПАМ, поради което същата ще следва да бъде отменена.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-6-0014577/17.01.2022 г. на и.д.
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
„ДЖОВАНА Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***представлявано
от управителя И.Д.Н.,е наложена принудителна административна мярка запечатване
на стопанисвания от него търговски обект – склад, находят се в гр. Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“ № 147, складова база „Тракия" и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: