РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110104514 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба по реда на чл. 422
ГПК, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че ответникът дължи на ищеца:
1/ сумата в общ размер от 7 511,08 лв. /седем хиляди петстотин и единадесет лева и
осем стотинки/, представляваща сбор от предоставени в заем от „* на „* парични средства в
периода 2017 г. – 2019 г. за покупка на материали за извършване на СМР в собствения на
ответното дружество животновъден обект за кучета в с. Новаково;
2/ сумата в общ размер от 24 262,51 лв. /двадесет и четири хиляди двеста шестдесет и
два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща предоставени на „* от *, в качеството
и на съдружник в дружеството, и прехвърлени на „* с Договор за цесия от 28.07.2020 г.
́
парични заеми в периода 2016 г. – 2020 г. за покупка на материали за извършване на СМР в
собствения на ответното дружество животновъден обект за кучета в с. Новаково,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
/30.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена
Заповед № 4148/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8913/2020 г. на ВРС.
Предявен е и осъдителен иск от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 1 888,04 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и осем
лева и четири стотинки/ представляваща предоставени на „* от *а, в качеството и на
́
съдружник в дружеството, и прехвърлени на „* с Договор за цесия от 24.02.2021 г. парични
заеми в периода 2017 г. – 2020 г., изразяващи се в плащания на сумата от 820,04 лв. данък
недвижим имот, 768 лв. ваксини за кучета и 300 лв. счетоводно обслужване.
В исковата молба ищецът „*твърди, че претендираните вземания произтичат от
1
предоставени средства за заплащане на разходи по дейността на „* за отглеждане на кучета
порода белгийска овчарка и от покупка на материали и заплащане на труд и техника за
извършване на СМР в обекта на ответника в с. * – животновъден комплекс. Сочи, че
първоначално имотът, в който е регистриран животновъдния обект, е бил на *“, който
считано от 2014 г. е имал финансови затруднения, поради които развъжданите в имота
животни са живеели в мизерни условия. Излага, че през 2015 г. * е посещавала обекта и е
решила да подпомогне собственика, за което е предоставяла средства за покриването на
различни разходи. Сочи, че *предлагал на * съдружие, но тя му е отказала. Твърди, че на
15.09.2016 г. ЕТ „*“ продава търговското предприятие на „*, в което * е станала съдружник
с *. Сочи, че във връзка с имота и отглеждането на кучетата е било необходимо да бъдат
предоставени значителни средства, които дружеството не е притежавала, поради което и
същите са осигурени от съдружника * лично или чрез другото и дружество – „* Подробно
́
описва за какво са изразходвани средствата за подобрение на имота, който получава
официален статут на развъдник през май 2018 г. Излага, че ответното дружество не е
реализирало очакваните финансови приходи, като от 2020 г. съдружниците са в конфликт.
Твърди, че предоставените от * средства в качеството и на съдружник в ответното
дружество, както и в качеството и на едноличен собственик на ищцовото дружество, не са
възстановени, поради което претендира и връщането им. Предявява искове за връщането на
тези суми, както и за заплащане на разноски.
Ответникът * е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Твърди, че исковата претенция е неясна и твърденията в
исковата молба са неверни. Сочи, че дружеството е регистрирано 2011 г. с предишно
наименование „* с управител и едноличен собственик на капитала Георги Георгиев, който е
бил и собственик на ЕТ „*“. Излага, че едноличният търговец е притежавал нива от 10 дка в
землището на с. * на която впоследствие е променено предназначението и статута, за да
бъдат отглеждани и развъждани кучета. Твърди, че през 2016 г. * получил предложение и
обещание за помощ от *, при условие, че я приеме като съдружник в дружеството и
прехвърли имота в собственост на дружеството, като цена за прехвърлянето на
предприятието не била заплатена. Излага, че не бил реализиран напредък в бизнеса, но
всички средства били получавани само от *. Сочи, че постепенно отношенията между
съдружниците се влошили и от 2020 г. са скарани и не се срещат. Излага, че на 10.11.2020 г.
когато имотът му е посетен за опис от ЧСИ * и съдружничката *узнава, че срещу
дружеството има издадена заповед за изпълнение за процесните вземания. Оспорва
сключения на 28.07.2020 г. договор за цесия. Посочва, че * съзнателно и недобросъвестно е
действала в условията на колизия на интереси, доколкото е представлявала и двете
дружества. В тази връзка твърди, че двата договора за цесия от 28.07.2020 г. и 24.02.2021 г.
са нищожни. Излага, че всички претендирани суми са платени със средства на ответника, а
не със средства на ищеца или на Димитричка Петкова. Оспорва всички представени от
ищеца писмени доказателства. Оспорва между страните да е налице сключен паричен заем,
както и че ищецът е предоставил суми на ответника. Оспорва представените от ищеца
решения на ОС на дружеството „*“ ООД. Оспорва представените граждански договори, като
твърди, че същите са извършени и заплатени от дружеството още през 2017 г. с негови
средства и средства на *. Сочи, че са налице обявени ГФО на дружеството в Търговския
регистър, на които документи подписът * е неистински. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
Ответникът подава молба преди съдебно заседание, с която поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
По делото е представена справка от Търговския регистър за актуално състояние на
дружеството „*“ ООД към 25.02.2021 г., от която е видно, че съдружници и управители в
същото са * и *. Представена е и справка за актуално състояние на дружеството „* от която е
2
видно, че едноличен собственик на капитала и управител е *. След служебна справка на
съда към датата на постановяване на решението се установява, че тези обстоятелства не са
променени.
От Договор за продажба на търговско предприятие от 25.08.2016 г. /л. 21-24 ВОС/ се
установява, че *, като собственик и управляващ ЕТ „*“ е продал на *, в качеството на
управляващ „*Д търговското си предприятие, включващо недвижим имот, находящ се в с. *,
срещу цена от 5 000 лв.
От Договор за цесия от 28.07.2020 г. /л. 18-19 ВОС/ се установява, че * е прехвърлила
на „Г* вземането си в размер на 24 262,51 лв., представляващо предоставени финансови
средства на „*ООД в качеството й на съдружник, срещу цена от 15 000 лв., платима по
банков път в срок от 3 години от датата на подписване на договора. С уведомление /л. 20
ВОС/ длъжникът е уведомен за цесията, като уведомлението е подписано от * /в качеството
на цедент/ и получено от нея /в качеството й на управител на длъжника/.
От Договор за цесия от 24.02.2021 г. /л. 332-333 ВОС/ се установява, че * е
прехвърлила на „*Д вземането си в размер на 1 888,04 лв., състоящо се от 820,04 лв. платен
данък на недвижим имот, върху който се намира животновъдния обект за периода 2017 –
2020 г., 768 лв. плащане на ваксините за 32 броя кучета и 300 лв. такса за счетоводно
обслужване, на „*“ ООД, срещу цена от 500 лв., платима в брой в деня на подписване на
договора. Представени са доказателства във връзка с плащането на сумите /л. 334-336 ВОС/.
Представени са множество фактури /л. 26-173, 201-331 ВОС/ за извършени от „*“
ЕООД, *“ ООД и *разходи за периода 2017 г. – 2019 г., както и внасяни суми от * в полза на
*“ ООД, на които съдът няма да се спира подробно, доколкото са взети предвид от вещото
лице при изготвяне на ССЕ по делото.
Представени са множество граждански договори, констативни протоколи и РКО за
периода 2018 г. – 2020 г. /л. 174 – 200 ВОС/, от които се установява, че във връзка с обекта в
с. *е възлагано от „*“ ООД на различни изпълнители извършването на множество дейности
във връзка със стопанисването на имота, като от констативните протоколи е видно, че *, в
качеството си на съдружник в това дружество, е встъпвала в дълговете за погасяване на
задълженията по договорите.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че „*“ ООД е реализирало
приходи 0 лв. за 2016 г., 3 845,98 лв. за 2017 г., 6 315,57 лв. за 2018 г., 6 215,40 лв. за 2019 г.
и 1 382,70 лв. за 2020 г., като разходите са съответно 1 599,39 лв. за 2016 г., 7 745,27 лв. за
2017 г., 1 321,46 лв. за 2018 г., 7 854,83 лв. за 2019 г. и 9 808,05 лв. за 2020 г. Общият размер
на приходите за този период е 17 759,55 лв., като само 7 306,23 лв. са от основната дейност
на дружеството, като за 2016 г. и 2020 г. приходите са 0 лв. Няма данни съдружника * да е
финансирал дейността на дружеството с лични средства. В счетоводството на „*“ ООД са
осчетоводени задължения към * в размер на 25 217,71 лв. за периода 2016 г. – 2020 г., като
според вещото лице сумата следва да е 25 181,61 лв., доколкото неправилно е осчетоводена
фактура за 36,10 лв. Тези задължения са отразени в годишните финансови отчети на
дружеството. Източниците на финансиране на дружеството са 5 000 лв. от капитал през 2016
г., 25 217,71 лв. от * през 2016 г., 2017 г. и 2020 г. и 14 668,05 лв. от дейност през 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., като общо финансирането на дружеството е в размер на 44 885,76 лв. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че се е съобразил с писмените доказателства по
делото и е направил справка в счетоводството на фирмата, за да изпълни поставените
задачи.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземанията
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно
производство по ч.гр.д. № 8913/2020 г. по описа на ВРС. Предявен е и осъдителен иск в
3
настоящото производство.
Съобразно разпределената в процесна доказателствена тежест е следвало ищецът да
докаже, че между него и ответника са налице заемни правоотношения, по силата на които е
предоставил парични средства на ответното дружество в общ размер от 7 511,08 лв. срещу
задължението за връщането им; да докаже, че е сключил валидни договори за цесия с *,
както и че между нея и ответника са налице заемни правоотношения, по силата на които тя е
предоставила парични средства на ответното дружество в общ размер от 24 262,51 лв. и в
общ размер от 1 888,04 лв. срещу задължението за връщането им, вземанията по които са му
прехвърлени. В тежест на ответника е било да докаже, в случай, че ищецът докаже
горепосочените факти, че върнал на ищеца, съответно на цедента, предоставените със
заемите парични средства. Ответникът следва да докаже и възражението си за нищожност на
договорите за цесия.
Не се спори между страните, че * и *са съдружници в „*“ ООД. От събраните по
делото доказателства се установява още, че дружеството е осъществявало дейност във връзка
с обект, находящ се в с. Новаково, общ. Аксаково, в който са били развъждани и отглеждани
кучета. Видно от писмените доказателства и експертизата на вещото лице може да се
направи извод, че в периода 2016 г. – 2020 г. дружеството е било основно финансирано от
средства предоставени от съдружника *.
Едно търговско дружество може да бъде финансирано по три основни начина – чрез
заем, чрез предоставяне на парични средства на дружеството без изискване за връщане и без
кореспондиращо увеличение на дяловото участие на съдружника в капитала, т.е. дарение на
парични средства (финасиране) или чрез допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ.
Не се установи по делото общото събрание на дружеството с ограничена
отговорност „*“ да е взимало решение за задължаване на съдружниците да направят
допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ. Не може да се приеме и че се касае за
безвъзмездна финансова помощ (дарение) на дружеството от страна на съдружника *,
защото на първо място в търговските отношения такава помощ не се предполага, а следва
изрично да е уговорена, а на второ място, защото по делото са налице доказателства, че
Петкова е встъпвала лично в дългове на дружеството и е предоставяла парични средства
срещу задължения на дружеството да ги върне в определен срок. Вярно е, че чрез
подпомагане на дружеството, в което същата е съдружник, * би могла да реализира
приходи, но от доказателствата по делото по-скоро се достига до извода, че това
подпомагане не е било безвъзмездно.
Настоящият състав намира, че предоставянето на парични средства следва да се
квалифицира като множество заемни правоотношения, по които ответното дружество се е
задължило да върне същите. По отношение на някаква част от сумите са уговорени срокове
за връщането им, като за други се касае по-скоро за спестяване на разходи на дружеството
чрез погасяване на задължения или закупуване на активи от страна на * или евентуално „*,
като от страна на действията на ищеца, то същите може да се квалифицират и като водене на
чужда работа без пълномощие, която е в интерес на заинтересования, и за която отново
възниква задължение за обезщетяване на управителя на работата. За предоставените заемни
средства, за които не е уговорен срок, следва да се приеме, че се дължи връщането им един
месец след поканата /чл. 240, ал. 4 ЗЗД/. Доколкото няма данни за изпращането на покана до
дружеството, то връчването на заповедта за изпълнение следва да се счита за такава по
отношение на част от вземанията, а за други за такава покана следва да са счита
уведомяването на длъжника за цесията, от което е видно, че съдружникът смята, че тези
суми подлежат на връщане. В случая без значение са сроковете, от които е следвало да се
върнат сумите, доколкото към настоящия момент те са изтекли, а не се претендират лихви за
забава.
Ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на твърденията си, че
процесните суми са предоставени от него или от друг източник на финансиране, и не са
предоставени от ищеца или от * Неоснователни са възраженията, че договорите за цесия са
4
нищожни на основание чл. 38 ЗЗД. Договорите за цесия са сключени между * и *. В тях ясно
са посочени какви вземания се прехвърлят и срещу каква цена, като същите не страдат от
пороци засягащи тяхната валидност. Ответникът не е страна по тях, а същият се явява
длъжник, който е уведомен за единия договор, макар и от самата **, а по отношение на
втория е уведомен от датата на получаване на отговора от исковата молба. В тази връзка не е
налице договаряне сам със себе си. Следва да се съобрази също и константната практика на
ВКС че длъжникът може да възразява срещу липсата на уведомяването му за цесията, само
ако твърди, че е платил задължението на стария кредитор /цедента/, каквито твърдения
липсват в настоящия случай.
От всичко изложено се достига до извода, че ответното дружество е задължено на
ищеца по отношение на предоставените от * парични средства. По отношение на техния
размер съдът изцяло кредитира експертизата на вещото лице, което е взело предвид всички
писмени доказателства по делото и е извършило справка в счетоводството на ответника. От
заключението следва, че ответното дружество е задължено към *за сумата от 25 181,61 лв.
От тази сума следва да се извади сумата от 768 лв. по фактура № 41/14.10.2020 г., която сума
касае заплащането на ваксини за кучета /л. 335 ВОС/. Тази сума следва да се отнесе към
претенцията за заплащане на сумата в общ размер от 1 888,04 лв. по последния договор за
цесия. Представени са доказателства /л. 334, 336/ за заплащането и на сумите от 300 лв.
счетоводни такси и 820,04 лв. данъци за имота в с. *. Същите не фигурират в
счетоводството на ответника, поради което и не следва да се присъждат, защото няма данни
платежното нареждане да е изпълнено, а и същото е дописвано на ръка в частта за
основанието, което поставя под съмнение неговата достоверност, а в приходната квитанция
от Община Аксаково няма данни кой е заплатил сумите, поради което и не може да се
направи извод, че това е било именно *, за да може да се приеме, че същата ги цедирала. В
тази връзка искът за 1 888,04 лв. е частично основателен до сумата от 768 лв., като за
разликата до претендирания размер следва да се отхвърли. От сумата 25 181,61 лв. следва да
се извади и сумата от 955 лв., доколкото същата е заплатена на 16.09.2020 г. /след
сключване на договора за цесия от 28.07.2020 г./, поради което и не се претендира в
настоящото производство.
След като от сумата 25 181,61 лв. се извадят сумите от 768 лв. и 955 лв., то
задълженията на ответника към *възлизат на 23 458,61 лв., което води до извода за частична
основателност на иска за заплащане на сумата в общ размер от 24 262,51 лв.,
представляваща предоставени на „*“ ООД от *, в качеството и на съдружник в дружеството,
́
и прехвърлени на „*“ ЕООД с Договор за цесия от 28.07.2020 г. парични заеми в периода
2016 г. – 2020 г. за покупка на материали за извършване на СМР в собствения на ответното
дружество животновъден обект за кучета в с. *, до размера на 23 458,61 лв., като за
разликата до претендираните 24 262,51 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношене на предявения иск за сумата в общ размер от 7 511,08 лв.,
представляваща сбор от предоставени в заем от *“ ЕООД на „*“ ООД парични средства в
периода 2017 г. – 2019 г. за покупка на материали за извършване на СМР в собствения на
ответното дружество животновъден обект за кучета в с. Новаково по делото се събраха
писмени доказателства, че са извършвани някакви разходи от ищеца. Такива разходи не са
отразени в счетоводството на ответното дружество като задължения в полза на ищеца, които
да подлежат на заплащане, поради което и вещото лице по назначената експертиза не е
намерило счетоводни записвания за тях. За същите се съдържат множество писмени
доказателства по делото /фактури/ за този период, от които може да се направи извод, че те
са сторени. По делото, обаче, не се събраха доказателства, че тези разходи са извършени
именно във връзка с обекта в с. Новаково и в полза на ответника, от което да следва извода,
че последният следва да възстанови същите. На ищеца му е указана доказателствената
тежест да установи, че е предоставило на ответното дружество тези средства срещу
задължението за връщането им, а това не беше сторено. Ищцовата страна беше ангажирала
доказателства за установяването на тези факти (СТЕ и свидетелски показания), но се отказа
от събирането на същите в открито съдебно заседание. Вещото лице е посочило в
5
експертизата, че сумите по т. 4 /само тези предоставени от */ са отразени в годишните
счетоводни отчети на дружеството. Липсва отразяване на задължения към „*“ ЕООД. С
отговора на исковата молба ответникът е оспорил всички искове, поради което и не може да
се приеме за безспорно, че е признал дължимостта на тези суми. Всичко изложено води до
извода за неоснователност на иска на ищеца в размер на 7 551,08 лв.
В заключение настоящият състав намира, че основателни исковете на ищеца по
отношение на сумата от 23 458,61 лв., представляваща предоставени на „*“ ООД от *, в
качеството и на съдружник в дружеството, и прехвърлени на „*“ ЕООД с Договор за цесия
́
от 28.07.2020 г. парични заеми в периода 2016 г. – 2020 г. за покупка на материали за
извършване на СМР в собствения на ответното дружество животновъден обект за кучета в с.
*и сумата от 768 лв., представляваща предоставен на „*“ ООД от Д*, в качеството и на
́
съдружник в дружеството, и прехвърлен на „*“ ЕООД с Договор за цесия от 24.02.2021 г.
паричен заем, изразяващ се в плащане на сумата от 768 лв. за ваксини за кучета. Останалите
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът е представил списък и доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер на 710,98 лв. държавна такса, 1 910 лв.
адвокатско възнаграждение и 600 лв. депозит за експертиза. Исковият съд следва да се
произнесе и по сторените разноски в заповедното производство, които са в размер на 1 160
лв. адвокатско възнаграждение и 636 лв. държавна такса, за които е издадена заповед за
изпълнение. Ответникът не е претендирал разноски в производствата. Релевирал е
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно. Претендираните адвокатски възнаграждения не надвишават съществено
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. съобразно материалния интерес на
делото, поради което не са прекомерни. Следва да се съобрази още, че по делото са
представени множество писмени доказателства и се касае за три обективно кумулативно
съединени иска, като е изслушана и експертиза, които факти не предполагат определяне на
възнагражденията в минимален размер. Съобразно уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да се присъдят като разноски сумите в размер на 2 318,17 лв. за исковото
производство и в размер на 1 326 лв. за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, и „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, по предявения по
реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца
сумата в общ размер от 23 458,61 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин петдесет и осем
лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща предоставени на „*“ ООД от * в
качеството и на съдружник в дружеството, и прехвърлени на „* ЕООД с Договор за цесия от
́
28.07.2020 г. парични заеми в периода 2016 г. – 2020 г. за покупка на материали за
извършване на СМР в собствения на ответното дружество животновъден обект за кучета в с.
*, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/30.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задълженето, за която сума е издадена
Заповед № 4148/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8913/2020 г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 23 458,61 лв. до
претендирания размер от 24 262,51 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен
иск ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, сумата в общ размер от 7 511,08 лв. /седем хиляди петстотин и
единадесет лева и осем стотинки/, представляваща сбор от предоставени в заем от „*“
6
ЕООД на „*“ ООД парични средства в периода 2017 г. – 2019 г. за покупка на материали за
извършване на СМР в собствения на ответното дружество животновъден обект за кучета в с.
Новаково, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/30.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задълженето, за която сума е издадена
Заповед № 4148/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8913/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата в размер на 768
лв. /седемстотин шестдесеет и осем лева/, представляваща предоставен на „* от *, в
качеството и на съдружник в дружеството, и прехвърлен на „Г* с Договор за цесия от
́
24.02.2021 г. паричен заем, изразяващ се в плащане на сумата от 768 лв. за ваксини за
кучета, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 768 лв. до претендирания размер
общ размер от 1 888,04 лв. за плащания на сумата от 820,04 лв. данък недвижим имот и
сумата от 300 лв. за счетоводно обслужване.
ОСЪЖДА „Б*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на
„*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 2 318,17 лв. /две хиляди
триста и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща дължими съдебно-
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 1 326 лв. /хиляда триста двадесет
и шест лева/. представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка на ищеца в с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7